Колекция 1:43 - Killer Queen

[ilkonikolov]

един страхотен модел с много интересно представяне

[lichen]

Изрод, изрод отсекъде!

[TDI Power]

Изрод, изрод отсекъде!

Уникален

[TheDevilTwin]

Тъй като представих вече Countach и Murciélago, дойде време да запълня празнината между тях, а именно Diablo. Дълго време се колебаех, дали да бъде Minichamps или AUTOart, но в крайна сметка се спрях на модела на AUTOart, тъй като е малко по-пипнат, а разликите са именно в по-детаилните джанти и интериор, както и по-красива боя металик. Сребристият металик на AUTOart моментално го изключих, тъй като за мен едно Diablo трябва да бъде жълто, червено или оранжево - все огнени цветове, имайки предвид че името му означава също "дявол". Към Lamborghini-тата остава да бъде добавена единствено Miura, но това ще стане по-нататък, тъй като все още не разполагам с такава

'94 Lamborghini Diablo VT (AUTOart)



Lamborghini Diablo
Години на производство: 1990-2001
Държава: Италия
Произведени бройки: 2884
Дизайн на купето: Гандини / Chrysler Styling Center

Lamborghini Diablo е спортен автомобил със средноразположен двигател, произвеждан от италианския автомобилен производител Ламборгини между 1990 и 2001 година. Diablo е и първото Ламборгини, чиято максимална скорост надвишава 320 км/ч.

В периода, когато компанията е финансирана от швейцарските братя Mimram, Ламборгини започва разработка на „проект 132” през юни 1985 година или с други думи – наследник на Каунтач. Основната цел при конструирането на автомобила е била максимална скорост най-малко 315 км/ч.

За дизайна на автомобила е избран Марсело Гандини, на когото са били поверени и предшествениците на Диабло. Когато обаче Крайслер купува компанията през 1987, мениджърите, които трябва да отпуснат средства за довършването на разработката, не остават особено очаровани от дизайна на Гандини и проектът е изпратен в студио в Детройт, където острите ъгли на оригинала, запазена марка на Гандини, са рестилизирани, което довежда до разочарованието и недоволството на известния италиански дизайнер.

Колата става известна като Диабло, което на английски означава „дявол”, но всъщност името произлиза от свиреп бик, израстнал в херцогство Veragua през 19-ти век, известен от епичната битка с „El Chicorro” в Мадрид на 11-ти юли 1869 година.

Смята се, че цялостният проект струва около 6,000,000,000 италиански лири.

Диабло е представен на публиката на 21-ви януари 1990 година с базова цена от $240,000 в Hotel de Paris в Монте Карло по време на втория „Ламборгини Ден”. Двигателят е 5.7-лиров 48-клапанов Lamborghini V12 с два разпределителни вала и контролирано от компютър многоточково горивно впръскване, произвеждащ максимална мощност от 492 к.с. и въртящ момент от 579 нютонметра. Автомобилът ускорява от 0 до 100 км/ч. за 4.5 секунди, а максималната скорост е 325 км/ч. Задвижването на колелата е задно, а двигателят е средно-разположен, за да осигури подобаващ баланс.

Въпреки високата си цена, автомобилът е оборудван спартански – плейър с базови радио функции (CD-плейър само срещу доплащане); ръчни прозорци; регулируеми, но не-електрически седалки и спирачки без ABS. И всичко това с цел да се намали максимално теглото на автомобила. Възможни са и няколко опции, включващи шофьорска седалка, моделирана специално за купувача, заден спойлер (на цена от $2,600) и ексклузивен часовник Breguet на таблото ($10,500).

През 1994-1995 година е предлагана лимитирана серия Diablo SE30 по случай 30-тата годишнина на компанията. SE означава „Special Edition”.

Произведени са около 150 автомобила. През 1995 година Ламборгини представя Diablo SE Jota – SE Jota се произвежда във фабриката на Ламборгини, но на собствениците на SE също се предлага възможност да оборудват своето SE като SE Jota. Подобренията се състоят в два отвора за въздух, монтирани на тавана, тунингован L.I.E. чип и 6-степенна скоростна кутия. С тези модификации Diablo SE Jota има мощност от 595 к.с. – със 7 коня повече от нормално SE. Общо са произведени около 28 Jota-версии.

Колата е лишена от стандартното оборудване на Диабло, за да се спести тегло. Използвани са компоненти от карбонови фибри, които намаляват теглото със 125 кг. Ламборгини решава да не използва електронното окачване от VT, както и задвижване на четирите колела, но колата използва система за регулиране, контролирана от интериора, която може да промени еластичността на предните и задните ролбари. Спирачните дискове на четирите колела са с увеличен размер.

Вариантът SV или „Sport Veloce” е опционален пакет за базовата версия, предлаган за първи път през 1995 година. Промените се състоят в премахване на системата за задвижване на четирите колела и електронното окачване, но разполагат с променено табло, по-големи спирачки, регулируем 3-секционен спойлер и модифицирана версия на 5.7-литровия V12, произвеждаща 510 к.с. Отворите на автомобила са рестилизирани, а през 1999 година отварящите се фарове са заменени от нормални.

Немската тунинг компания Koenig-Specials предлага тунингован вариант на SV, който разполага с допълнителни модификации по окачването, масивни спирачки и двоен-турбочарджър, увеличаващи мощността до над 800 к.с.

При втората версия на купето и роудстъра VT са направени леки козметични и стилови промени. Версиите разполагат с открити фарове (взети от 1990-1996 Nissan 300ZX и използвани с лиценз), нови джанти и променено табло. Промените по механиката са по-големи спирачки с ABS и нова система за горивно разпределение в двигателя (Variable Valve Timing). Мощността е увеличена на 530 к.с, а ускорението от 0 до 100 км/ч. се извършва за 3.8 секунди, но ако двигателят бъде вкаран в 6000 об/мин. преди да се отпусне съединителят, може да ускори и за 3.6. Въпреки парите, похарчени за разработката на „версия 2”, Ламборгини прекратява производството й едва след година.

Също както VT-версиите, през 1999 SV претърпява фейслифт. Направени са промени по дизайна (откритите фарове), нови джанти, по-големи спирачки, както и оборудван със система VVT мотор с мощност 530 к.с. Моделите от 1999 разполагат също и с ново табло с вълнообразна форма, а малка линия от черно стъкло преминава по цялата му дължина (концепция, заимствана от продуктите на Bang & Olufsen).

Въпреки че „Sport Veloce”-версиите се доближават до състезателната версия на Диабло, лимитираният GT е допълнително развит в тази насока. Той разполага с модифицирана версия на V12-двигателя, с обем, увеличен до 6 литра и произвеждащ 575 к.с. Спирачките са още по-големи, а окачването дори по-ниско. Дизайнът целенасочено е модифициран допълнително, за да придава по-агресивно излъчване на автомобила – раздувки на калниците и по-широки колела. Произведени са само 80 бройки, които официално са продадени само в Европа.

След четири години състезания с Diablo SV-R в шампионата Diablo Supertrophy, Lamborghini представя напълно нов автомобил за сезон 2000. Diablo GTR е модифицирана версия на 6-литровата GT-версия на Диабло, представена през 1999. Основните модификации в GTR в сравнение с Diablo GT са шаси с интегриран рол бар; подобрено окачване; централна фиксираща главина за джантите; състезателна спирачна система; радиатори за охлаждане маслото на трансмисията; задно крило, прикрепено директно към шасито; „орязан” интериор и редуцирано тегло. Двигателят е същият 6-литров V12 от Diablo GT, който благодарение на тунингована изпускателна система без катализатор доставя 590 коня (с 15 к.с. повече).

Системата за управление на двигателя е базирана на електронния контрол Lamborghini L.I.E., но е допълнително тунингована за състезания. Горивното впръскване е секвенциално многоточково, а запалването е статично с индивидуални намотки. За охлаждането на мотора отстрани паралелно са монтирани два водни радиатора, а отпред е разположен охладител за маслото, също както при Diablo GT. Инсталирани са и допълнителни охладители за скоростите и диференциалното масло, които имат за цел да осигурят по-голяма издръжливост при състезания. Трансмисията задвижва задните колела, посредством 5-степенна скоростна кутия със стандартни превключвателни числа, но по-къса 5-та предавка. Скоростният лост е в асиметрична позиция с централния тунел, за да бъде по-близо до волана и да осигури по-добър контрол. Воланът пък е снабден със сервоусилвател.

Тръбното шаси с интегриран рол бар е свързано директно към задното крило. Предното окачване е модифицирано за състезателен режим. Джантите са от магнезиева сплав с централна фиксираща главина и състезателни сликове. Добавен е и специален резервоар със система за бързо бълнене. Спирачната система е базирана на модула от Diablo GT, но са добавени състезателни накладки. По-голямата част от купето е от карбонови фибри, освен покрива, който е направен от стомана и вратите, изработени от алуминии от мерки за сигурност.

Кокпитът е направен да отговаря на състезателните изисквания. Шофьорската седалка е издърпана напред, редуцирайки дължината на централния тунел.

При представянето на Diablo GTR на изложението в Болоня през 1999 година е планирана продукция от 30 автомобила, но в крайна сметка са произведени общо 40 бройки.

След като Ауди AG. придобива пакета от акции върху Ламборгини, са направени още промени по Diablo. 6.0 SE е първата и последна коренна рестилизация на модела, осъществявайки повече от козметични промени по съществуващия модел. Променени са предната броня, въздухозаборниците и носа, а също таблото и седалките. Моторът е 6-литров, базиран на този от Diablo GT, но всъщност е подобрена версия на 5.7-литровия. Разполага с модифициран ECU-софтуер и нова всмукателна и изпускателна система, рафиниран VVT-контролер и по-малко агресивни разпределителни валове в сравнение с тези, използвани в предишните версии.

За известно време Diablo е най-бързият сериен автомобил, преди появата на Bugatti EB110, което вдига летвата още по-високо.

Технически характеристики:
Двигател: 12-цилиндров V-образен
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 5.707 литра
Компресия: 10.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC) с VVT
Купе/шаси: алуминии, композит и стомана
Спирачки: вентилирани дискове с вакуумно подпомагане
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Задвижване: на четирите колела с вискозен тракт
Тегло: 1625 кг.
Мощност: 492 к.с. при 7000 об/мин.
Въртящ момент: 580 нютонметра при 5200 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 86.21 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.30 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 4.6 сек.

[ms_power]

Чудно,чудно!Цвета много му тича.

[ocool]

Как може AutoArt да не правят модели на Ланча в 1/43.... Модела е супер, ама за цвета ще ме извиняваш... Жълто, червено или ЛИЛАВО!

[TheDevilTwin]

... или ЛИЛАВО!

Мда, одобрявам корекцията! За съжаление не съм виждал SE30 в мащаб 1:43, иначе с удоволствие бих си го взел

[SkyLine]

Как търся такова на Аутоарт но във 1:18 великолепно

[Thunderbolt]

Смята се, че цялостният проект струва около 6,000,000,000 италиански лири.

което като си представя що за хуйня беше италианската лирета ми се струва че тази кола не им е излезнала чак толкова скъпо



модела е много добър, спор няма

[idoll]

еххх 500Е направо невероятно-модел и кола.
само да вметна че в България модела е известен с названието ЧОЧОНЕ -каквото и да означава?!?
имал съм щастието да се повозя в един Е60 Carlsson,НЯМА ТАКАВА ДРУГА ТРЪПКА !!!

[Mr.Mercedes-Benz]

еххх 500Е направо невероятно-модел и кола.
само да вметна че в България модела е известен с названието ЧОЧОНЕ -каквото и да означава?!?
имал съм щастието да се повозя в един Е60 Carlsson,НЯМА ТАКАВА ДРУГА ТРЪПКА !!!

ЧОЧОНЕ в превод от италиянски значи Дебеланко

[ferrarista47]

и двата последни модела са жестоки...
мерца е голяма работа и един от малкото който с кеф бих карал

[TheDevilTwin]

След кратко отсъствие отново се завръщам... този път с един от най-красивите и скъпи автомобили на всички времена

'62 Ferrari 250 GTO (Kyosho)





Ferrari 250 GTO
Години на производство: 1962-1964
Държава: Италия
Произведени бройки: 36
Дизайн на купето: Sergio Scagletti / Mauro Forghieri

Ferrari 250 GTO е спортна кола, която Ферари създава за състезания в началото на 60-те години.

Номерът в името на модела обозначава обема на всеки цилиндър в кубически сантиметри, а GTO е съкращение от „Gran Turismo Omologato” в превод от италиански „Гран Туринг Хомологация”.

В Щатите цената за поръчка на автомобила е била $18,000, а купувачите са одобрявани персонално от Енцо Ферари и неговия дилър за Северна Америка – Luigi Chinetti.

През 1962-1963 година са произведени 36 автомобила. През 1964 е представена „серия 2”, която се различава на външен вид. От нея са произведени са 3 автомобила, а четири екземпляра от „серия 1” са снабдени с купе от „серия 2”. С това общата бройка на произведените GTO-та става 39.

250 GTO е разработено за надпревара в GT състезанията, след като през сезон 1962 фокусът се насочва към „клас GT”, а не към популярния по-рано „клас на спортните прототипи”. Автомобилът е базиран на 250 GT SWB, но е с по-ниска и сплескана предница, а задницата е променена, за да осигури по-добро съпротивление. Шеф-инженерът Giotto Bizzarrini инсталира 3-литров V12 от 250 Testa Rossa върху шасито на 250 GT SWB, а дизайнерът Sergio Scagletti разработва купето. След като Bizzarrini и доста други инженери във Ферари са уволнени след диспут с Енцо Ферари, разработката е поверена в ръцете на новия инженер Mauro Forghieri, който довършва купето заедно със Scaglietti. След тестовете във въздушния тунел и на пистата, към купето е добавен спойлер отзад. За разлика от повечето Ферарита, автомобилът не е дело на дизайнерско студио или един единствен дизайнер.

Т.нар „Palace Revolt-скандал” в края на октомври 1961 година и последвалите уволнения довеждат до създаването на Ferrari 250 GT Breadvan (ван за хляб; прозвището е използвано за първи път от английската преса заради формата на задницата на автомобила, наподобяваща фурна за хляб). Диспутът между Енцо и няколко негови служители принуждава много работници, включително инженерите Giotto Bizzarrini и Carlo Chiti, да потърсят работа на друго място. Така те основават Scuderia Serenissma - състезателен тим, принадлежащ на Граф Giovanni Volpi. След като Енцо Ферари разбира това, той отменя поръчката им за Ferrari 250 GTO, с което да се състезават и тимът е принуден да търси друг автомобил за сезон 1962.

Scuderia Serenissma решава да създаде преработена версия на Ferrari 250 GTO. Bizzarrini и Chitti са инженерите, които създават оригиналното GTO, така че се справят лесно със задачата да създадат подобрен вариант на автомобила за Граф Volpi.
Scuderia Serenissima започва работа по шаси #2819 – едно от малкото състезателни Ферарита 250 SWB, създадено за състезания в Льо Ман и директен предшественик на GTO. Bizzarrini добавя всички черти на GTO, които го правят успешно – картер със сухо мазане, по-ниска и центрирана позиция на двигателя, както и радикално купе, което е създадено от производителя на каросерии Piero Drogo. Колата е една идея по-добра от GTO, благодарение на по-малките пропорции и по-лекото със 65 кг. купе. Въпреки липсата на 5-степенна скоростна кутия, редуцираното тегло успява да помогне на Breadvan-а да остане пред GTO-тата по време на Льо Ман, преди отпаднето му от състезанието. След Льо Ман Breadvan-ът участва в още четири надпревари и успява да постигне победа в своя клас през 1962 на Brands Hatch. Интересното е, че Енцо Ферари не разрешава автомобила да носи емблеми на Ферари, както и да се състезава за фирмения тим.

250 GTO използва типичните за Ферари технологии от началото на 60-те – ръчно изработено тръбно шаси, предно окачване с A-рамо, диференциална задна ос, дискови спирачки и колела Borrani. Автомобилът разполага с модерната по онова време 5-степенна скоростна кутия от състезателните GT-автомобили на Ферари – металният отсег на скоростите се превръща в традиция и се използва дори в настоящите модели. Интериорът е спартански, а много от ръчките са от ФИАТ 500 – не се предлага дори скоростомер, а единственият луксозен елемент е дървеният волан Nardi. Съществува шега, че тънката тапицерия на седалките е изработена от гащеризоните на работниците.

Правилата на FIA изискват минимум 100 произведени бройки от автомобила, за да бъде хомологиран за състезания в клас GT. Въпреки това Ферари произвежда едва 39 бройки от 250 GTO (33 „нормални” автомобила; 3 екземпляра с 4-литров „330 мотор”, наричани 330 GTO – различават се по издувката на предния капак; 3 броя „Type-64” с различно купе), но по неизвестни причини на Ферари е позволено да се състезава с този автомобил в клас GT. Пресата нарича GTO „Testa Rossa с покрив”. Автомобилът получава това име, тъй като е развитие на идеите, използвани в състезателните прототипи на Ферари от това време. Двигателят на GTO е подобрен във всеки един аспект, за да се пребори с 250 Testa Rossa. В сравнение със стария Tipo 168, Tipo 168/62 разполага с по-големи клапани, по-малко свободно пространство, по-леки материали и картер със сухо мазане.

Колата дебютира на състезанието „12 Часа на Себринг” през 1962 година, пилотирана от американеца Phil Hill (шампион във Формула 1 по онова време) и белгиеца Olivier Gendebien. Въпреки че се състезават с кола в клас GT, а не с Testa Rossa от класа за прототипи, за всеобща изненада финишират на второ място зад Testa Rossa-та на Bonnier и Scarfiotti. През първата си година в шампионата GTO сразява конкуренцията. Ферари отбелязва максимум точки в 3-та дивизия на шампионата. Това доказва, че GTO е в състояние да бие повечето състезателни „прототипи”. В края на първия сезон Ягуар, Астън Мартин и Шевролет претендират, че GTO не е GT-автомобил. Според правилата на шампионата обаче модификации, които са внесени след хомологацията не могат да дисквалифицират колата, ако представляват нормални подобрения. Въпреки че 250 GTO е „еволюция” на серийно произвежданото 250 GT, при 250 GT 5-степенната скоростна кутия и картера със сухо мазане не присъстват.

Следващите два сезона се оказват изключително успешни за 250 GTO. Ферари печели Световния Шампионат за Конструктори в 3-та дивизия през 1963 и 1964 година. В края на сезон 1964 Shelby Daytona Cobra изкарва наяве своя потенциал и GTO за първи път е победено на Le Mans и Sebring.

250 GTO е един от последните автомобили с предноразположен двигател, който остава конкурентноспособен в професионалните шампионати за спортни автомобили. През 1964 година Ферари не успява да хомологира 250 LM със задноразположен двигател, затова започва да разработва състезателна версия на 275 GTB, което успява да замести GTO през 1965 година.

От края на 70-те до края на 80-те стойността на 250 GTO се покачва значително. Моделът е провъзгласен за едно от най-успешните въплъщения на характерните черти на марката, заради което се превръща в най-ценното Ферари за всички времена.

Според статия в „Times Online” от анонимен автор, през 1988 година едно 250 GTO, бракувано от FBI от дилър на наркотици, е продадено на аукцион за около $2 милиона. През 1989 друг екземпляр е продаден на японски колекционер за $14.6 милиона плюс комисионна. През 1991, когато заради рецесията цените падат, на аукцион в Лас Вегас е продадено още едно GTO за $5.5 милиона, а екземплярът, който преди пет години е продаден за $13.3 милиона, сменя собственика си за около $3.5 милиона. През 2008 година британски колекционер купува 250 GTO, което формално принадлежи на Lee Kun-hee от Samsung Electronics, за рекордната цена от £15.7 милиона.

Недостигът и високите стойности довеждат до създаването на няколко реплики на 250 GTO на базата на по-често срещани Ферарита. Известни са случаи, в които реплики се търгуват на стойността на оригинала. През 1996 година, когато Lord Brocket е осъден за застрахователна измама, излиза наяве, че е представял своята реплика като истински екзепляр, въпреки че не е успял да я продаде.

Доста хора смятат, че Ферари 250 GTO е най-добрата кола в света. Много модерни коли превъзхождат GTO като динамика, но нито една не успява да съчетае толкова успешно форма и функция. До ден днешен GTO се смята за едно от най-красивите Ферарита.

Технически характеристики:
Двигател: 12-цилиндров V-образен Tipo 168/62 под ъгъл 60 градуса
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.953 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 9.8:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: 6 Webber-38 DCN карбуратора
Купе/шаси: алуминиево купе върху тръбно шаси
Спирачки: дискови Dunlop с хидравличен асистент
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1043 кг.
Мощност: 302 к.с. при 7500 об/мин.
Въртящ момент: 294 нютонметра при 5500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 102.27 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.29 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 6.1 сек.

[John]

Шапка ти свалям за представянето на моделите ти
Моделът и колата не се нуждаят от коментар

[Mr.Mercedes-Benz]

изключителен модел