След тематиката Кола на годината и една камара Фокуси, ще разнообразя тема с микс от модели. Както се казва "за всеки го по нещо".
Моделът за днес е на автомобил, който дълго време държа рекорда на най-бърз сериен автомобил. Проектиран от Гордън Мъри, през 1998 г. F1 постига рекордната скорост за сериен автомобил от 391 км/ч. Рекордът е подобрен през 2005 г. от Bugatti Veyron. Днес McLaren F1 все още държи рекорда за най-бърз сериен автомобил с атмосферен двигател. В колата са внедрени множество иновативни идеи и технологии. Едно от нетрадиционните конструкторски решения е колата да бъде с 3 седалки, една повече от останалите суперкари. Шофьорската седалка се намира в средата и е изнесена напред от двете седалки за пътниците. Това е първият сериен автомобил, чието шаси е изградено от карбонов монокок. Двигателят идва от BMW M Motorsport, 6.1-литров, V12-цилиндров, който е с максимална мощност от 627к.с. (468kW). Карбоновите елементи и монокок на автомобила изискват много добра изолация на топлината от двигателя. Решението което Мъри измисля е златно фолио. Около 25 грама злато са използвани във всеки McLaren F1. Производството на колата започва през 1992 г. и завършва през 1998 г., като са произведени общо 106 броя.
Моделът на AUTOArt няма недостатъци. Е може би само един, че ме достраша да извадя куфарчетата от багажника за фотосесията.
Последна промяна rvalev на 09 Дек 2016, 11:11, променена общо 1 път
Знам че си фен на Фокусите, но да ти кажа това повече ми харесва. Страхотен модел, който имах неблагоразумието да продам, но после си възстанових... дори възстанових бройката, която продадох.
Появата на Miura предизвиква разтърсване на кончетата в Маранело. Miura е представена за първи път през 1965 г. на изложението в Торино като голо шаси. Това обаче не спира богатите фенове да остават депозити, без да знаят точно (дори и приблизително) каква форма ще приеме тяхната покупка. Те усещат, че зрелищното шаси говори само за себе си – с компановка от съвременните спортни автомобили с напречно монтиран, средно разположен, V-образен, 12-цилиндров двигател. Никой не си поисква парите обратно, когато крайното изделие е представено на изложението в Женева същата година. Това е машина мечта за всеки – инженерно творение на екип, ръководен от 24-годишния Джампаоло Далара и проектирано от също така младия Марчело Гандини от дизайнерското студио на Bertone. Miura е стройно, двуместно купе с извита предница и аеродинамична задна част, подсилени от практични вертикални въздушни дюзи в задната част на кабината. Здравонто стоманено шаси носи алуминиева каросерия, включваща необичаен, отварящ се като мида преден капак, и багажник. Първите създадени Miura са обозначени като P400 (Постериоре 4 л.). На изложението в Торино през ноември 1698 г. е показана подобрената версия P400S, характеризираща се с някои външни модификации, електрически стъкла, форсиран двигател и множество новости в интериора. Последен, но не по значимост, дори смятан за най-добрия сред най-добрите, P400SV се появява през 1971 г. с още по-мощен двигател (380 к.с.) и диференциал с повишено триене. Както обикновено за Lamborghini, моделът Miura е кръстен на известна порода испански бикове, отглеждани във ферма до Севиля за участие в кориди, основана от дон Едуардо Миура.
Също като предходният презентиран модел на AUTOArt и този е ювелирна изработка без забележки.
Последна промяна rvalev на 09 Дек 2016, 11:10, променена общо 1 път
И тук брутално. Моята е златна. Знам че класиата за тази кола е жълта или червена обаче аз лично заложих на златната версия защото според мен най-добре описва извънземното излъчване на колата. Освен това на дъвките Турбо преди 100 години Мюрата беше златиста.
Lamborghini Countach LP5000 S Quattrovalvole '1985–88 AUTOArt Signature 1/43
Думите „мигновен“ и „легенда“ рядко се комбинират, когато стане въпрос за описване на влиянието на нов автомобил, но са изцяло справедливи за дебюта на Countach в света на екзотичните автомобили. Може би това се дължи на настойчивата мълва, че е най-бързия сериен автомобил на всички времена, или може би на факта, че представлява върховен пример за стилния италиански дизайн на суперавтомобил. Дело на Марчело Гандини от Bertone, прототипът LP 500, показан на изложението в Женева през 1971 г., със сигурност допринася за въодушевлението около продължителната подготовка за официалното представяне на Countach през 1974 г. Изключителната бяла машина често е снимана отпред и отзад, за да се подчертае, че по-скоро прилича на космически кораб, отколкото на обикновен автомобил. Изключителната клиновидна форма и изместването на кабината напред са пионерни характеристики, които скоро щели да се превърнат в еталон за суперколите с високи показатели. Множество са детайлните промени, преди прототипът да премине метаморфозата си до първото производство на Countach LP 400, въпреки че цялостния изглед и знаковото отваряне на вратите нагоре се запазват до голяма степен същите. 400 е с 4,0-литров, V-образен, 12-цилиндров двигател на Miura, разположен надлъжно зад шофьора и снабден с шест карбуратора Weber. Countach разполага с олекотена алуминиева обшивка по цилиндричната пространствена рамка в стил на състезателна кола, която да поддържа ниското тегло. През 1978 г. по-нататъшните подобрения придават на Countach LP 400 още по-агресивен вид с помощта на уголемените си вежди на калниците. Двигателят е подобрен, а съществува и опция за заден спойлер, който мнозина смятат за грозен, но все пак е избиран от купувачите. По-мощният двигател се появява през 1982 г. като LP 500S, малко преди Countach 5000QV да бъде пуснат с 5,2-литров, V-образен, 12-цилиндор двигател. Последната еволюция е с версията от 1982 г. с Countach 25th Anniversary, отбелязваща първия четвърт век на Lamborghini.
За моделчето думите са излишни. Изработката и достоверността са върхово ниво. Единствена забележка е може би малко по-големите фуги на вдигащите се фарове, но е похвално, че AUTOArt са направили и този прекрасен детайл.