Прототипи и състезателни автомобили - Bugatti Bolide

[TheDevilTwin]

Този модел за сефте го виждам. Интересна история

[stoicho110]

Жълтия ГТ 40 ще го оставя да отлежи малко. Този модел го имам от доста време и все не му идваше ред. Има още един прототип на Ламборгини който съм набелязал, https://diecast.com.ua/en/sold-items/45 ... rsary.html преди година го видях и докато се начудя и някой го грабна. Все ще изпадне от някъде. Ферари линията ще се увеличи с още един модел, 330 P4

[stoicho110]

Здравейте колеги, мисля подобаващо да открия новата година. С един легендарен състезател, който дава началото на доминацията на Порше в Ле Манс следващите години.

Автомобилът е проектиран от главния инженер Ханс Мезгер под ръководството на Фердинанд Пиех и Хелмут Ботт. Колата е построена около много леко шаси (42 кг), което е тествано под налягане с газ за откриване на пукнатини в заварената конструкция. Мощността идва от нов 4.5-литров двигател с въздушно охлаждане, проектиран от Mezger. Двигателят тип 912 е с 180 ° плосък 12 - цилиндров, двойни горни разпределителни валове, двойни свещи, захранвани от два дистрибутора . Големият хоризонтално монтиран охлаждащ вентилатор също се задвижва от централно монтирани предавки. Надлъжно монтираната скоростна кутия е проектирана да поеме комплект от четири или пет предавки.
За да запази колата компактна въпреки големия двигател, положението на пилота е толкова далеч напред, че краката му са отвъд оста на предното колело. Колата има забележителна технология. Това е първият 12-цилиндров двигател на Porsche и използва много компоненти, изработени от титан , магнезий и екзотични сплави, които са били разработени за леки "Bergspider" състезатели по хълмисто изкачване. Други методи за намаляване на теглото са доста прости, като например изработването на лоста за превключване на предавките от дървесина от бреза , някои методи не бяха прости, като например използването на самата тръбна рамка като тръбопроводи за масло към предния охладител за масло.
Има най-малко единадесет варианта на 917. Оригиналната версия има подвижна дълга опашка / средна опашка с активни задни крила, но имаше значителни проблеми при висока скорост, поради значителната и дължина. Проблемите при управлението бяха изследвани на съвместен екип в Österreichring от фабричните инженери и техните нови състезателни екипи John Wyer Engineering и след изчерпателно експериментиране от двете групи, беше намерена по-къса, по-подвижна опашка, която да даде на автомобила повече аеродинамична стабилност при скорост , Промените бяха бързо приети в 917K за Kurzheck , или "къса опашка".През 1971 г. вариант на 917K се появява с по-малко подвижна опашка и вертикални перки и включва вдлъбната задна палуба, която се оказа толкова ефективна при версията от 917L от 1970 година. Ребрата поддържаха струята въздух, предизвикващ натиск върху горната част на опашката, и позволяват да се намали ъгълът на палубата, намалявайки съпротивлението в пряка пропорция. Резултатът беше по-атрактивен, изглеждащ автомобил, който поддържаше по- ниска сила за по-малко влачене и по-висока максимална скорост.
По това време оригиналният 4,5-литров двигател, който имаше мощнсот около 520 к.с. през 1969 г., е увеличен на 4,9 литра (600 к.с.) до 5 литра и е с максимум 630 к.с. Моделите 917K обикновено се използват за по-кратки състезания като Sebring, Brands Hatch, Monza и Spa-Francorchamps. Голямата награда за Порше обаче беше Льо Ман. За дългите, високи скорости на френската писта, фабриката разработи специална каросерия с дълга опашка, която е проектирана за минимално съпротивление и по този начин максимална скорост. При дебюта на колата през 1969 г. 917L се оказа почти безконтролен, тъй като имаше толкова малко притискателна сила в опашката. Всъщност тя генерират аеродинамичен асансьор при най-високи скорости. За 1970 г. фабриката се състезава с подобрена версия и през 1971 г., след много значимо развитие в аеродинамичния тунел, окончателният 917L се състезаваше както от фабриката, така и от JW. Тези коли бяха толкова стабилни, че шофьорите можеха да свалят ръцете си от волана при скорост от 246 мили в час.
През 1971 г. Jo Siffert се състезава с 917PA Spyder от отворен тип (нормално аспириран) в серията CanAm от 1971 година. Има и аеродинамична изследователска версия "Розово прасе" (917/20) и турбокомпресорни 917/10 и 917/30 CanAm Spyders. Porsche 917s също се състезаваха в европейските интерсерии в различни конфигурации. В серията Can-Am от 1973 г. , версията с турбокомпресор Porsche 917/30 разработи 1100 к.с. (820 кВт).
Състезанието в Ле Манс 1970 година е много интересно, след гореща седмица събота и неделя вали дъжд и има буря. От всички участници завършват само 7 автомобила, 3 Поршета начело следвани от 2 Ферарита.

Porshe 917K #23 Winner 24h LE MANS 1970 H.HERRMANN, R.ATTWOOD - IXO












Двата основни конкурента от Ле Манс 1970 г.



Видео
https://www.youtube.com/watch?v=0kRHCKiiZno
https://www.youtube.com/watch?v=bMu_7fN9mUQ

[paralesko]

Двете заедно

[taiko]

Две презентации на 917-ки във форума. Мдам.
Това иксо ми изглежда по-довършено, макар Gulf разцветката, презентирана от Тихомир да ми е фаворит.

[stoicho110]

Днес ще представя една легенда сред състезателните автомобили. Модела е журналка но е добре за цена - качество

Годината 1966 не беше добра за Енцо Ферари. Форд победи Ферари с унизително 1-2-3 място както в Дайтона, така и в Себринг и за първи път от шест години те загубиха отново от Форд в Светия Граал на състезанията за издръжливост 24 часа на Льо Ман.С трофея на Световния шампионат за спортни автомобили (WSC) през 1966 г., много от тях предричаха, че десетгодишното господство на колите на Ferrari в състезанията за издръжливост е приключило. След поражението в Льо Ман инженерите на Ferrari започнаха да анализират какво се е случило, да го коригират и да върнат Ferrari начело на победителите през 1967г.
За да си върнат победатапрез 1967 г., 68-годишният Енцо Ферари даде на Мауро Форгиери, технически директор на отдела за състезания на Ферари, относителна свобода в развитието на това, което ще се превърне в един от големите състезателни автомобили от тази епоха.С натрупания опит от състезанията на Ferrari P3 Forghieri в крайна сметка произвежда 4-литров V12 двигател с Lucas впръскване на гориво и 30 конски сили повече от P3.За да се справят с проблемите, които имаха с ненадеждната трансмисия Tipo 593 ZF, в замяна беше създадена собствена 5-степенна скоростна кутия. Новият автомобил също така използва магнезиеви спирачки Campagnolo и по-широки гуми Firestone, които да заменят Dunlops. Прототипа ще бъде кръстен 330 P4.
Поради ограничени ресурси, Ферари е успял да произведе само два нови Ferrari P4 330, за да оспори Ford в Daytona през 1967 г. и един възстановен 330 P3 / 4 с нормално задвижван двигател. Тази кола е известна още като Ferrari 412P и ще бъде въведена от екипа на Северна Америка за състезания (NART) на Luigi Chinetti на второто състезание Daytona 24 Hour.
Останалото е история, Ferrari триуфално грабват победата на Дайтона 1967 като заемат първо, второ и трето място.

FERRARI 330 P4 SPIDER #23 Winner 24h Daytona 1967 L.Bandini - C.Amon - Edicola













видео
https://www.youtube.com/watch?v=awArTC8iQ3Q&t=7s
https://www.youtube.com/watch?v=52yLkQASg0Y

[Тихомир]

Стойчо, колата е страшно красива, не просто защото е Ферари, а въобще. Страхотни форми има. Не знам защот реши да вземеш журналката, предвид че има Жуеф и Банг за горе долу същите пари. Жуефът макар и леко грубоват си има активни елементи, което го прави още по-приятен. Аз имам всички версии на Жуеф. Ако решиш мога да съдействам, намират се още за символични пари.

[stoicho110]

Стойчо, колата е страшно красива, не просто защото е Ферари, а въобще. Страхотни форми има. Не знам защот реши да вземеш журналката, предвид че има Жуеф и Банг за горе долу същите пари. Жуефът макар и леко грубоват си има активни елементи, което го прави още по-приятен. Аз имам всички версии на Жуеф. Ако решиш мога да съдействам, намират се още за символични пари.

Да ти кажа Жоеф доста време го гледах, нещо не ми хареса.А журналката я взех защото модела е пропорционален и не му липсват детайли.Може би ако по-нататък изпадне някой ХотУелс, ще я заменя. А колата наистина е страшно красива, с удоволствие изгледах клипа няколко пъти (този който съм поместил по-долу).Благодаря за предложената помощ.

[Тихомир]

Стойчо, колата е страшно красива, не просто защото е Ферари, а въобще. Страхотни форми има. Не знам защот реши да вземеш журналката, предвид че има Жуеф и Банг за горе долу същите пари. Жуефът макар и леко грубоват си има активни елементи, което го прави още по-приятен. Аз имам всички версии на Жуеф. Ако решиш мога да съдействам, намират се още за символични пари.

Да ти кажа Жоеф доста време го гледах, нещо не ми хареса.А журналката я взех защото модела е пропорционален и не му липсват детайли.Може би ако по-нататък изпадне някой ХотУелс, ще я заменя. А колата наистина е страшно красива, с удоволствие изгледах клипа няколко пъти (този който съм поместил по-долу).Благодаря за предложената помощ.

Въобще не давай пари за Хот Уилс. Виж Банг. А относно Жуефът, това е тежък и стар дайкаст, може да не е с най-правилната форма (точно 330 е най-якия от техните модели по мое мнение), но със сигурност е по-добър от журналните. Отделно, ако имаш мерак можеш да си го преработиш в състезателен елементарно с нови декали.

[rvalev]

917-ката на Иксо е прелест, Ферарито си е красавец.

[stoicho110]

Здравейте колеги, благодаря за добрите отзиви. Продължавам с нов спортист.
Jaguar XJ220 е двуместен спортен автомобил , произведен от британския производител на луксозни автомобили Jaguar от 1992 г. до 1994 г., в сътрудничество с компанията за спортни автомобили Tom Walkinshaw Racing . XJ220 регистрира максимална скорост от 343.7 км / ч по време на тестването от Jaguar на пистата за Nardo в Италия. Това я прави най-бързата серийна кола от 1992 до 1993 г.
XJ220 е разработен като концептуална кола с четири задвижващи колела , проектирана от неформална група от служители в Jaguar. Групата искал да създаде една модерна версия на успешните състезатели на Jaguar от 24-те часа на Льо Ман, състезателни автомобили на 1950-те и 1960-те години, които могат да бъдат въведени в FIA група Б състезания. XJ220 използва инженерни разработки, направени за тогавашното семейство на Jaguar. Първоначалният концептуален автомобил XJ220 бе представен пред обществеността на Британския международен автомобилен салон през 1988 г. , проведен в Бирмингам , Англия. Неговият положителен прием убеждава Jaguar да пусне колата в производство. Приблизително 1 500 депозити от по 50 000 британски лири бяха взети и доставките бяха планирани за 1992 г. Наложилите се значителни промени в спецификацията на XJ220, най-вече със замяната на двигателя Jaguar V12 с V6 двигател с турбокомпресор . Промените в двигателя отказа от двойно предаване както и сривът в цените на спортните автомобили. Предизвикани от рецесията от началото на 90-те години, доведоха до това, че много купувачи се отказват от покупката. Общо само 275 автомобила са произведени до момента, в който производството е завършило, като всяка от тях има цена на дребно от £ 470,000 през 1992 г., което го прави един от най-скъпите коли по това време.
Колата има двигател V6, 3,5 литра с два турбокомпресора, с мощност 542 конски сили, трансмисия 5 степенна ръчна. Тегло от 1470 килограма и максимална скорост 343 километра.
На автомобилното изложение Autosport International през 1993 г. беше показана състезателна версия на модела XJ220-C, той е построен, за да се състезава в състезанията на FISA GT. XJ220-C, управляван от Win Percy, печели първото си състезание, кръг от националния шампионат GT Challenge в Silverstone .
Леко модифициран автомобил XJ220 също участва в италианския GT Championship през 1993 г., но в частен отбор, където се състезаваше с цветовете на Мартини .

Jaguar XJ220 Team MARTINI Racing #11 GT Cup Italia 1993 - Minichamps












Обща снимка с прототипите от Ле Манс




Видео
https://www.youtube.com/watch?v=y7qqP-sHUQU

[Тихомир]

Този Ягуар е трябвало да бъде нещо много ама много различно от финалния продукт. И все пак, колата е много красива и изглежда актуално и след толкова години. 250 броя за такъв тип кола никак не са малко. За сравнение, Макларън правят само 108 броя от Ф1, а Бугати ЕБ110 е в 139 броя.

[taiko]

Любимата ми Мартини разцветка. По принцип я свързвам с Ланча и Порше, обаче и на На Джага стои добре.
Плюс, че самата кола много ми харесва. Като визия. Спомням си едно предаване на Дж.Кларксън, направо я разсипаха. Като кола...

[rvalev]

Страхотен Jag, уникална украска, яки джанти.

[puma]

Интересно и рядко Jag-и