Bugatti Chiron (2016)

[TDI Power]

Автомобилната марка, понастоящем под управлението на Фолксваген, с която продължавам, е Бугати. Макар и днешната компания "Bugatti" да няма общо с оригиналната, основана от Еторе Бугати през 1909 г.

Type 41 бил заплануван като свръхлуксозен автомобил предназначен единствено за кралските особи, от където идва и името, с което е по-популярен моделът - Royale. Еторе Бугати обаче не предвижда Великата депресия, която настъпва след началото на производството и липсата на поръчки за автомобила му. Произведени са само 7 от планираните 25 коли, от които една (прототипът) е унищожена лично от Бугати. Всички останали шест обаче съществуват и днес, доработени след създаването им от различни коучбилдъри. Оказва се, че всъщност нито един Type 41 не е бил продаден на кралско семейство. Дори е отказана поръчка на албанския крал Зог заради това, че според Еторе Бугати нямал маниерите на такъв. Поръчаните от испанския и румънския крал коли пък така и никога не са доставени.

Случаят с този мръснобял Роял е, че е един от трите продадени автомобила докато производството все още тече. Това е третият произведен модел с шаси #41121, купен от немския акушер Йозеф Фухс, който след идването на нацистите на власт бяга от Европа и след своеобразно околосветско пътешествие, преминало през Китай, от 1937 г. се установява в САЩ, вземайки колата със себе си. Докато е все още в Германия обаче дава празното шаси на мюнхенския коучбилдър Лудвиг Вайнбергер, който конструира кабриолет и автомобилът е боядисан в черно и жълто.

През 1938 г. зимата в САЩ била много студена, от което цилиндровият блок на двигателя се пропукал и така този рядък автомобил бил осакатен и обездвижен за следващите няколко години. Интересен момент е как колата е била крита от фанатици, претопяващи стари автомобили за метал и производство на оръжия по време на Втората световна война. Не по-малко интересно е как останалите Бугати Роял са били укривани от нацистите в Европа, например в Парижката канализация. Има материали из интернет, ако ви е интересно, можете и да се разтърсите.

Шаси 41121 впоследствие било захвърлено за скрап, но през 1943 г. е закупен от Чарлс Чейн, тогава главен дизайнер на Buick, а по-късно и вицепрезидент на General Motors. На него се приписва пребоядисването на колата в бяло, подмяната на цилиндровия блок и други модификации. Изобщо човекът е бил запален колекционер и ентусиаст и възстановява колата в продължение на 4 години. През 1958 г. я дарява на музея Хенри Форд в Диърборн, Мичиган, където и до днес е постоянен експонат.

Ето няколко линка към по-подробна информация за автомобила:

https://www.bugattirevue.com/revue58/junkyardbug.htm

https://www.thehenryford.org/explore/blog/1931-bugatti-type-41-royale-convertible-unmatched-style-and-luxury

Ето и един постер от конкурса за елегантност в Пебъл Бийч от 1985 г., когато за пръв път са събрани заедно и шестте съществуващи Type 41:




Моделът беше част от българските журналки, като е идентичен с модела, издаван в журналките на ДелПрадо, затова и що годе става. Предполагам, че всичките шасита на Роял ги има издавани от различни производители, за това бялото знам, че го има и на Рио. Има издаван и модела в оригиналния му черен цвят, попадал съм на такова издание от Иксо като жерналка. Имам желание да събера и още някое шаси на модел.


Bugatti Type 41 Royale "Weinberger Cabriolet" (1931) - AmerCom / DelPrado

[Тихомир]

Този модел според мен копира старото Рио. Бугати за мен е до края на ВСВ. След това са друга история.
Една от най-любимите ми марки, писал съм страшно много за Роял преди време ако на някой му е интересно да прочете -> viewtopic.php?p=439753#p439753

Освен, че са крили Бугатита от нацистите в канализациите, Рояли с номера на шасита 41 100, 41 141 и 41 150 са зазидани и скрити в дома на семейство Бугати. Най-интересно е къде е скрит La Voiture Noire, която е Атлантик. Това е може би най-скъпата кола в неизвестност. Убеден съм, че е скрит добре в някой хамбар и все пак ше бъде открит защото Бугати не са просто коли, а произведения на изкуството.

На мен любим ми е кабриолетът Ездерс, която съществува днес под формата на копие. През годините върху шаситата са поставяни голям брой различни купета. Мечта ми е да събера старите Бугатита на Рио и все някога ще го направя.

[TDI Power]

EB110 е един от родоначалниците на съвременния тип суперавтомобили. През 80-те Бугати отдавна е изчезнала от автомобилния свят, но през 1987 г. италианецът Романо Артиоли се сдобил с правата върху бранда "Bugatti" и решил да създаде нова компания със старото име, този път обаче в Италия, а не във Франция. Производството също е в Италия, а първият и единствен сериен модел EB110 е представен на връх 110-ата годишнина от рождението на Еторе Бугати.

Това става през есента на 1991г. под формата на EB110 GT, а през следващата година е показана и олекотена и по-мощна версия EB110 SS (Super Sport), която чупи рекорда за максимална скорост и ускорение на серийни автомобили.

Двигателят е 3,5-литров V12 с 5 клапана на цилиндър и 4(!) турбини. Развива 560 к.с. при GT и 612 к.с. при SS. Михаел Шумахер си купува такъв автомобил през 1994 г. и го продава през 2003 г.

През 1995 г. компанията спира производство заради влошеното финансово състояние на Артиоли и стартира процедура по ликвидиране, която е завършена 2 години по-късно, за да се сдобият с правата върху името Фолксваген и от там нещата са ясни общо взето, ще ги коментирам отново де.

Пластмасовият модел на Ревел се среща сравнително често, дори понякога излиза за символични пари, по спомен моя беше 6 или 7 еврака, но съм виждал да се продават и по-евтино. Правят и двете версии Super Sport и GT, засега имам само първото, но второто също ще си го намеря от същия производител, по възможност ще е в синьо. Алтернативи има от Норев, който вече е старичък модел, но не е лош, журналка Иксо и Миничампс. Норевският май е най-редкият и върви най-скъпо, но само от Ревел е с активни части, заради което с две ръце и със също толкова крака съм за техния модел. Моделчето е доста фино изработено, макар и да е на годинки. На кутията пише "пластмасов модел с метално дъно" - няма нищо подобно, само осите са метал, но нямам забелжки по това, определено го препоръчвам пред Миничампс (те също правят двете версии). Грешката при модела на Ревел е в захващането на задното крило към капака - държачите не са разположени централно, както на модела, а в двата му края.


Bugatti EB110 Super Sport (1992-1995) - Revell

[taiko]

Много ми харесва, има доста активни елементи. Имам го, заедно с журналката, щото е синя. МЧ преиздададоха, едното е червено, май, другия не го помня...

[stoicho110]

Хареса ми историята и описанието на автомобила. Също и активните елементи

[Тихомир]

Покрай теб вчера накупих 3 Рояла на Рио

ЕБ110 е страхотен автомобил, моделът е бижу. Фабриката, където са се правили също е произведение на изкуството.

https://www.classicdriver.com/en/articl ... am-factory

Жалко, че нещата не потръгват, някъде бях чел, че зад неуспеха стои и местната конкуренция от Ферари.

[TDI Power]

Не е изключено Ферари да са забъркани, все пак са се помещавали в същия град, в който е една от централите на кончетата. Не бих се изненадал, италианците са мафиоти.

Първият автомобил, след като Фолксваген поемат юздите, е представен през есента на 1998 г. и макар дизайнът му да се води като модерна интерпретация на Атлантика, мен лично не ме впечатлява с визия. Дизайнът е дело на Джуджаро и е интересен, но не и впечатляващ. Има доста общи черти с този на по-ранния му прототип с марка "Bugatti" от времето на Артиоли. Колата се е казвала EB112 и е предстовена през 1993, като се задвижва от V12-мотор.

За разлика от него, тук при EB118 от Фолксваген проектирят нов мотор с 18 цилиндъра, означен като W18, макар че същински W-образен двигател се появява при Бугати с Вейрон. При този цилиндрите са в 3 редици, всяка с по 6 и са разположени в конфигурация \ I /, като ъгълът между редовете цилиндри е 72°. Работният обем е 6255 см3, мощността е 555 к.с., а въртящият момент е 649 Нм.

При EB218 нещата не са много по-различни като дизайн и изпълнение, с изключение на това, че стоповете са различни, има две врати в повече и е по-дълъг с около 30 сантиметра до 5375 мм. Премиерата е в Женева 1999 г. Тъмносиният металик, в който е боядисан, носи името "Blu Notte Perlato". Отначало има планове за серийно производство и на двете, но след като е представен нов прототип EB18/3 Chiron се решава, че Бугати ще се занимава изключително със суперспортни автомобили и няма да се залага на лимузини. За мен EB218 е по-добре изглеждащият в сравнение с EB118.

И EB118, и EB218 се правят само от Аутоарт в 1:43. Моделът какво да му коментирам толкова, запознати сме с нивото при този производител, всичките им Бугатита са чудесни. Тези двете като цяло вървят най-евтино, докато Широн прототип и различните цветове и версии на Вейрон трудно се намират за двуцифрена сума. Те и като нови не бяха евтини. Все пак съм доволен, тъй като успях да си ги набавя всички на по-разумни пари.


Bugatti EB218 Concept (1999) - AUTOart

[ms_power]

Тук ще стане много интересно, усещам. Бугати ми е любима марка, много харесвам и последните им творения. Като цяло съм най-голям фен на Вейрон, а да си призная - Широна колкото и да е впечатляващ, не може да ме спечели толкова, колкото предшественика си. Може би в някакъв момент ще го харесам, не се знае. Да си призная от известно време се оглеждам да срещна българския Широн, но за жалост без успех засега. Мои приятели го бяха засекли преди време, но аз все още не съм го виждал. Може би е продаден вече, преди време имаше обява - по спомен за малко под 3 милиона евро.

Малко се разсеях, обратно към моделите. EB110 не ми е най-любимата кола, но все пак не бих се замислил да я добавя на такава цена - направо е подарък. Моделът на Ревел определено е най-чаровният от всички предложения, и аз него ще си търся, но ще се опитам да бъде в синьо. За модификациите нямам претенции, не съм и много запознат с разликите им.

Седанът от Бугати пък е доста интересно предложение и в 1:1, и в 1:43. Не е моят модел, но пък за феновете на марката вероятно е желан модел. Интересна е историята му и е жалко, че не са се произвеждали повече. Обожавам такива бутикови и интересни коли в 1:1 (нищо, че не наблягам много на тях в 1:43 ). Специално за EB218 смея да твърдя, че линиите са много красиви, но някои елементи от дизайна не чак толкова - например в задната част никак не ми допада.

Преди време бях гледал, че един подобен Бугати седан все още се движи по улиците на Монако, а даже май беше една от общо две бройки в света. Възможно е да е следващия/предишният модел на този, който показваш ти, но приличаше на него. Много впечатляващо е да знаеш, че поне част от тези коли се използват по предназначение и радват собствениците си. Адмирирам!

[Тихомир]

Интересен е моделът. Можеха да го пуснат в серия. Интересно ми е дали въобще има живи потомци на рода Бугати?

Аз съм един най-големите фенове на марката, но на творенията на Етторе и Жан. Наумил съм да посетя музея в Мюлуз... някога, ама в кой точно живот ще е..

[emovalkov95]

Бугати може да са се отказали от лимузините преди 20 г., но нищо чудно да пуснат някой джип при масовата тенденция.

Може би е продаден вече, преди време имаше обява - по спомен за малко под 3 милиона евро.

Преди време бях гледал, че един подобен Бугати седан все още се движи по улиците на Монако, а даже май беше една от общо две бройки в света. Възможно е да е следващия/предишният модел на този, който показваш ти, но приличаше на него. Много впечатляващо е да знаеш, че поне част от тези коли се използват по предназначение и радват собствениците си. Адмирирам!

Нашенският Chiron има активна застр. ГО с българския номер, така че още би могъл да се види по нашите улици.

Ето няколко снимки в движение на по-ранния прототип от Монако - EB112: https://www.autogespot.bg/spots?brand=B ... try=&city=

[TDI Power]

18/3 Chiron е последният прототип Bugatti дело на Italdesign-Giugiaro, този път съвместно проектиран с главния дизайнер на Фолксваген и използва същия 18-цилиндров двигател като предишните два концепта EB118 и EB218, но този път средноразположен, предпоставящ отнасянето на колата към суперавтомобилите. Инициалите "18/3" идват от броя и редовете цилиндри, а името "Chiron" произхожда от Луи Широн, легендарен автомобилен състезател преди Втората световна война, печелил 24-те часа на Льо Ман с Бугати.

Премиерата се е състояла на IAA 1999, а по-късно през същата година в Токио дебютира и първият концепт на Вейрон, отново с 18-цилиндров двигател.

На мен това ми е любимото от Бугатитата на АА. Самата кола е интересна като визия - знам я от картинките от дъвки "Turbo", по-късно вече започнах да се интересувам какво представлява и в началото ме впечатляваше повече от Veyron, но впоследствие и той ми хареса много.


Bugatti 18/3 Chiron Concept (1999) - AUTOart

[Тихомир]

С твоите Бугатита по моята глава! За 3 дни накупих 7 Рояла Бугати са велика марка, и 70 бих си взел ама няма как.

Моделът е интересен, много ме радва картонът, коекционерски гъдел.

[TheDevilTwin]

Интересна тематика си подхванал. На мен лично от Бугатитата след прераждането й от Артиоли, интересни са ми единствено ЕВ110 и Вейрон. И то не толкова заради самите коли като съдържание, колкото заради историята, стояща зад тях. Пикантната история за възраждането и крахът няколко години по-късно е обсъждана в темата на Москов.

За мен творенията на Бугати, датиращи от последните 30 години, са революционни откъм технология, но не ме грабват с дизайн. Откакто Фолксваген сложиха ръка върху компанията, се наляха доста пари, но по-скоро с цел реноме, а не печалба. Отделно Вейрон е толкова безумен за поддръжка, че още от самото начало влезе предимно в частни колекции. Ето едно видео, в което обясняват че е почти невъзможно да се реставрира катастрофирал Вейрон (става въпрос за един конкретен автомобил, който доби популярност след видеоклип, в който шофьорът му се опита неволно да го направи амфибия, влизайки в езеро с него), тъй като резервни части на практика няма, а цените на нови такива биха направили подобен проект нерентабилен.

[taiko]

Бях решил да събера всички Бугатита, просто защото не са кой знае колко. Ама то лакомията граници няма...След като набавих няколко, малко по малко ми размина. За десерт си оставих най-готиното-Атлантик...

П.П. Сега погледнах в нета, МЧ са преиздали Bugatti EB 110 в червено и ...синьо. Преди време не си спомнях втория цвят.
Не виждам космически разлики с журналката, значи ще го пасувам.

[TDI Power]

С твоите Бугатита по моята глава! За 3 дни накупих 7 Рояла Бугати са велика марка, и 70 бих си взел ама няма как.

То и по моята също, и аз чакам 2 броя. Като почна да пиша постове с обяснения и се вдъхновявам нещо и започва търсене, а който търси обикновено намира.


Стигам и до Вейрона, чието разработване и производство наистина е струвало цяло състояние на Фолксваген. Слуховете са, че самото производство на един Вейрон е струвало няколко милиона евро над цената, за която се е продавал, отделно идва проблемът с ултраскъпите консумативи и гуми, които на всичкото отгоре издържат и много малко. Не е тайна, че шефът на Фолксваген по това време, покойният вече Фердинанд Пиех, внук на Фердинанд Порше, е бил човек с огромно его. Примери от историята, свидетелстващи за това, има немалко, например купуването на други хай-енд марки като Бентли и Ламборгини, амбициозният и в крайна сметка неуспешен проект, наречен Volkswagen Phaeton, пренебрежението пред кола с над 1000 конски сили като Lotec Sirius, когато го е видял за пръв път, за което бях споменал, когато представях модела и т.н.

Първият Вейрон е представен в края на 1999 г. и той разполага с 18-цилиндровия двигател, състоящ се от три Фолксвагенови VR6 двигателя, чиято скица на Пиех от 1997 г. може да бъде видяна на снимки в интернет. Човекът си е търсил подходяща марка за творението си и я намира в лицето на Бугати. В краана сметка идеята не се оказва особено благоприятна, понеже самият агрегат не предполага използването на принудително пълнене и мощността, която предлага за тежестта на колата, се оказва недостатъчна спрямо целите на ръководството. През следващата година се преминава към разработването на нов мотор с по-малко цилиндри и по-голям работен обем, който вече да може да използва турбо.

Така на салона в Париж през есента на 2000 г. е представен старият концепт, но вече с 16 вместо 18 цилиндъра. Мощността му скача на 630 конски сили, постигнати отново с атмосферно пълнене, но паралелно с това се разработва и версия с 4 турбокомпресора, която е показана през следващата година. През 2001 г. отново през есента по време на Автосалона в Париж е представен нов Вейрон, видимо по-различен от стария прототип, макар и с почти същия дизайн. Междуосието обаче е удължено с 5 сантиметра за повече място в купето, а задното крило може да се фиксира в различни позиции в зависимост от скоростта на движение, както и да се прибира. Дадени са и първите неофициални данни за максимална скорост и ускорение - 405 км/ч, 0-100 км/ч за 3 секунди и 0-300 км/ч за 14 секунди. Самият Фердинанд Пиех обявява, че готовата серийна версия ще бъде пусната през 2003 г. - нещо, което се случва още 2 години след това. Междувременно през 2002 г. той сдава изпълнителната власт за сметка на Берд Пишетсридер и остава председател на надзорния съвет на Фолксваген Груп чак до 2015 г. Ще си продължа разказа със следващия модел.

Bugatti EB 18/4 Veyron (1999)


Bugatti EB 16.4 Veyron (2000)


Bugatti 16.4 Veyron (2001)


Нямам забележки към модела на Аутоарт, между синьо-черното и червено-черното, предпочитам червеното и се радвам, че моят модел е в този цвят. Иначе има и в двуцветно сиво и жълто-черно, като сивият е различен модел на по-късно представен showcar от 2003 г. Това само за прототипите. Аутоарт имат издаван и серийния модел в различни цветове. Освен тях има избор на производители. Миничампс и Лууксмарт имат доста голям избор на версии и цветове, но не съм виждал модел на прототипите от 1999 и 2000 г. Прототипът от 2001 г. освен на Аутоарт, го има и на Лууксмарт и Иксо-Алтая. Преди няколко месеца гледах един Лууксмарт в същия цвят като този, който се продаде сравнително евтино като за производителя за около 20 евро (беше без кутия), но се отказах, тъй като имах вече същия модел на АА, а според мен той е и по-добър.


Bugatti 16.4 Veyron Concept (2001) - AUTOart







Тази ми е една от любимите снимки, които съм правил на модел: