Продължавам с две състезателни легенди от края на 80-те години, а ето я и първата:
'93 Lancia Delta HF Integrale Evoluzione II (HPI Racing)
Въпреки че моделът има някои слабости като например дръжката на багажника (прекалено тясна е, а трябва да е по-широка), джантите (взети са направо от състезателния модел, но лично според мен тези й стоят по-добре), спойката между тавана и купето (боядисана е в черно, а трябва да е в цвета на колата), смятам че в този мащаб няма по-добре направено копие на Делта HF Интеграле от това на HPI, затова се спрях именно него.
Lancia Delta HF Integrale Evoluzione II
Години на производство: 1993-1995
Държава: Италия
Произведени бройки: около 25 000 (за всички модификации на модела Делта HF Интеграле)
Дизайн на купето: ДжуджароДелта е малка семейна кола на италианския автомобилен производител Ланчия. Първата генерация на модела е произвеждана между 1979 и 1994 година, втора генерация - от 1993 до 1999 година и третата, която влиза в производство през 2008 година. За първи път Делта е показана на автомобилното изложение във Франкфурт през 1979. Моделът е известен най-вече с кариерата си в Световния Рали Шампионат през 80-те и началото на 90-те години, когато доминира по рали пистите. Ланчия предлага и пътни версии на тези състезателни автомобили – Делта HF 4WD и Делта Интеграле.
Първата Делта е петврат хечбек с дизайн на Джорджето Джуджаро. За известно време е продавана в Швеция от Сааб Аутомобил под името Сааб Ланчия 600. Сааб асистирал за някои части от дизайна на автомобила, в резултат от това Делта е добре пригодена към по-студен климат и по-малко предразположена към ръжда в сравнение с други Ланчи. Ключови конкуренти на модела са Фолксваген Голф, Опел Кадет, Форд Ескорт. Няколко години след пускането в производство, Делта е една от най-съвременните коли в своя клас в Европа и е обявена за „Кола на годината” през 1980 година.
Докато болшинството от Делтите са били малки обикновени автомобили, най-известният модел е Делта HF Интеграле, горещ хечбек със задвижване на четирите колела и мощен турбо-двигател. Подсилена версия на HF доминира в Световния Рали Шампионат, отбелязвайки 46 WRC победи и печелейки конструкторската титла шест пъти от 1987 до 1992, титли при пилотите за Юха Какунен (1987 и 1991) и Мики Биасон (1988 и 1989).
През 1986 година управленският екип на Световния Рали Шампионат FISA предлага да шкартира плановете за предложената Група S, както и да премахне Група B. Изводът е, че колите в Група B са прекалено бързи и като последица от това – прекалено опасни. По това време Ланчия е била един от добре развитите автомобилни производители и е подготвяла серийна Делта HF 4x4, използвайки опита, получен от разработката на рали версията Делта S4.
Оглавявайки Делта HF Турбо за флагман на Делта гамата (ако се абстрахираме от S4), версията HF 4WD определено има какво да покаже. Поведението на HF Turbo не било прекалено изпуснато, а управлението – достойно за похвала за кола с предно предаване.
Гамата на Делта е представена за пръв път във Великобритания през 1980 година и практически остава непроменена до 1986, когато са направени малки промени по формата на купето, двигателите са модифицирани и е добавена версия със задвижване на четирите колела.
Една от чертите на HF 4WD е приликата на дизайна с другите версии на модела. Трудно е колата да бъде различена от по-ранната Turbo i.e., освен по четирите фара, фаровете за мъгла на предната броня, надписът 4WD на задния капак, малките странични прагове и двата отвора за въздух на предния капак. По-късната версия е напълно неразличима на външен вид от 1600-кубиковата Turbo i.e. версия.
В Делта HF 4x4, Ланчия оперира със задвижване на четирите колела с променливо разпределение на въртящия момент, за да се осигури необходимата мощност на колелата с най-голям тракт във всеки един момент. По този начин се осигурява максимално ефективно разпределение на наличната мощност и въртящ момент.
Три диференциала са в сърцето на системата. Управлението на предните колела е свързано посредством свободно-приплъзващ диференциал; задвижването на задните колела е поверено на Ferguson централен диференциал с централна връзка, разпределящ въртящия момент в съотношение 56:44 съответно към предните и задните колела. На задните колела е разположен Торсен диференциал (измерващ и контролиращ разпределянето на въртящия момент).
Торсен диференциалът е интелигентен диференциал, който осигурява по-голям въртящ момент. Той разпределя съотношението на въртящия момент между предните и задните колела като максимумът е 70% за ос. Стандартните диференциали са или свободно приплъзващи, или блокиращи. Свободно-приплъзващите системи са добри в завои, но винаги разпределят еднакво количество между двете колела. В такива случаи има опасност колелото с по-малко натоварване или по-малко триене да загуби сцепление. За да предотвратят това, блокиращите диференциали гарантират, че двете колела се въртят с една и съща скорост, но правейки това, спират разминаването на оборотите в завои и вредят на стабилността и управлението.
Ланчия създава HF Интеграле, за да въведе техническите подобрения, използвани при HF 4WD. Резултатът е стилен, луксозен, крайно практичен петврат хечбек с внушително пътно поведение, а също така възможност за достигане от 0 до 100 км/ч. за 6.6 секунди, както и максимална скорост от 214 км/ч.
В сърцето на осем-клапановото HF Интеграле е двулитров четирицилиндров двувалов двигател с директно впръскване, снабден с балансиращи валове. Този модел използва следните основни подобрения от HF 4WD – нови клапани, клапанови легла и водна помпа, по-големи водни и маслени радиатори, по-добро охлаждане и по-голям въздушен филтър. Големият капацитет на Гарет T3 турбината с подобрен въздушен поток и по-голям интеркулер за по-обемна ефективност, в комбинация с преработен електронен контрол на впръскването/запалването се грижат за допълнителен набор от мощност. Всичко това генерира максимална мощност от 185 к.с. при 5300 об/мин. и максимален въртящ момент от 304 нютонметра при 3500 об/мин.
Трансмисията на HF Интеграле включва перманентно задвижване на четирите колела, предно напречно-разположен двигател с пет-степенна скоростна кутия. Епицикличният централен диференциал обикновено разпределя въртящия момент в съотношение 56 към предната срещу 44 процента към задната ос. Безшумният, напълно автоматичен Ferguson централно свързващ диференциал оптимизира въртящия момент в зависимост от пътните условия и сцеплението с настилката.
Спирачките и окачването също са подобрени, за да се справят с подобрените характеристики на модела. Вентилираните предни спирачни дискове вече са с диаметър 284 мм и по-големи спирачни цилиндри за ограничение на спирачното усилие чрез серво за по-бърза реакция. Напълно независимото окачване навсякъде включва нови пружини, регулатори и преден стрът (разпънка).
Освен техническите подобрения, Ланчия подобрява и дизайна на купето, запазвайки практическите предимства на петвратото купе. Най-набиващи се на очи са раздутите калници, които говорят за по-широко междуосие - колелата са с размер 195/55 VR гуми с 15 цолови 6J джанти. Нов преден капак с вградени въздухозаборници, рестилизирани предна и задна броня, за да паснат на раздутите калници. По-широката предна броня с отвори за въздушното охлаждане на двигателя приютява правоъгълни помощни фарове, които допълват четирите кръгли фара. Страничните прагове са напаснати към раздувките отпред и отзад, огледалата пък са в цвета на колата.
През 1988 година Ланчия печели 10 победи от 11 състезания, както и световната титла още преди края на сезона. Осемклапановата Делта печели срещу всеки съперник на всеки континент, демонстрирайки недостижимо пътно поведение, издръжливост и здравина. Но Ланчия не проявява и грам самодоволство от този факт. 16-клапановата версия е разработена през 1989 и доказва своята устойчивост през целия сезон. Модификацията се различава от своя предшественик по издигнатата централна част на предния капак, за да бъде побран 16-клапановият двигател. Други видими екстериорни промени са: по-широки гуми и джанти, както и нови емблеми отпред и отзад. 16-клапановото Интеграле е показано на автомобилното изложение в Женева през 1989 година.
Разпределението на въртящия момент е променен на 47 към предната срещу 53 процента към задната ос, което дава като резултат по-добро управление на автомобила върху тармак, където Косуърт версиите на Форд започват да показват своя потенциал. Както 16-клапановата, така и 8-клапановата модификация са използвани от състезателния тим през сезон 1989. 16-клапановият модел дебютира на Рали Сан Ремо, шофиран от Мики Биасон. По-това време 16-клапановите състезателни автомобили са червени, но цветът е променен на бял през сезон 1990, тъй като са сметнали, че бялото изглежда по-добре на фотографии или по телевизията.
Снабденият с турбо двулитров 16-клапанов е достатъчно мощен, но е допълнително подсилен за версията Интеграле 16V. Генерирайки 200 коня при 5500 об/мин., той ускорява колата до максимум 220 км/ч. и от 0 до 100 км/ч. за 5.5 секунди. По-големите горивни впръскватели осигуряват по-висока мощност и приличен разход на гориво при високи скорости. Резултатът от Гарет Т3 турбочарджъра е невероятен, благодарение на редуцираната инерция на завихрянето. Други подобрения са допълнително оптимизираният интеркулер и новата over-boost система, която използва пропорционално електрическо бутало, за да увеличи въртящия момент на двигателя до 298 нютонметра при 3000 об/мин. Всички тези подобрения правят уличната версия на Интеграле 16V сигурна спортна кола.Двигателят дава допълнителна тяга, благодарение на двата противоположно въртящи се балансиращи вала, елиминирайки вибрациите и предлагайки в замяна гладка работа, освен това може бъде задвижван с безоловно гориво без допълнителни модификации.
Ланчия HF Интеграле използва двойна верижна спирачна система, която е по-сигурна заради поддържането на стабилност на всяка ос поотделно. Опционалната четири-канална ABS система от второ поколение е разположена върху тази верига. Създадена специално за задвижване на четирите колела, тя осигурява перфектно спиране върху всякаква повърхност и при всякакви ситуации с минимален спирачен път. При извънредно спиране, електронният управляващ блок използва два сензора, които измерват напречното и надлъжното ускорение, за да изпрати спирачни импулси към всяка част на превозното средство. По този начин загубата на контрол при минимално сцепление може да бъде избегната. Сензорите се намират в центъра на тежестта на автомобила, близо до скоростния лост. Работата на системата е поверена на измервателна диагностика, която се включва едновременно с двигателя.
Първите модели с обозначението „Еволюционе” са произведени през 1991 и 1992 година. Те са необходими на състезателния тим на Ланчия за финалната хомологация. Версията с катализатор не е използвана със състезателни цели.
За да предложи още по-добро управление, Еволюционе 1 разполага с допълнително увеличена следа в сравнение с предходните Делти, заради това купето е още по-раздуто отстрани, а разпънките над двигателя са повдигнати на височина за по-голяма здравина.
Външни отличителни белези са: нови решетки на предната броня, за да осигури нужното въздушно охлаждане за двигателя, капак с нов дизайн и странични въздушни линии по него, за да подпомогне вентилацията под капака; регулируем спойлер в горната част на багажника; нови колела с пет болта; изпускателната тръба в задната част на Интеграле вече е само една.
Никакви промени по изпробваната конфигурация на шасито. МакФерсон независимо окачване, анти-рол бар, дискови спирачки на четирите колела с двойни цилиндрови накладки отпред, приплъзващи накладки отзад, кросоувър хидравлична верига, оптимизираща силата на спирачките на задните колела, Bosch ABS стандартно, серво асистент.
Двигателят остава практически същият като на по-ранните 16V версии, но е ремапнат, за да осигурява мощност от 210 коня при 5750 об/мин. с цел да компенсира увеличеното тегло и да запази показателите на автомобила непроменени. Дори новата кола се движи с 5 до 6% по-бързо върху тармак и чакъл. Резултатът е още по-голямо удоволствие при шофиране в нормални пътни условия.
Интериорът е от кафява алкантра стандартно, покриваща същите Recaro седалки като при по-ранните 16V модели; като екстри се предлагат кожен салон и климатик. Интериорът е завършен с нов анотомичен скоростен лост и кожен волан Momo.
Редица Еволюционе 1 модели са снабдени с 8-клапановия двигател, произвеждащ 165 к.с., с монтиран катализатор заради швейцарските норми. Смята се, че тази версия е не достатъчно мощна за теглото на автомобила.
През 1993 година Ланчия представя модифицирана версия на двулитровия 16-клапанов турбо двигател, за да осигури още повече мощност, въпреки наличието на троен катализатор и Ламбда проба. Катализаторът не успява да влоши характеристиките – Еволюционе 2 разполага с повече мощност от своя предшественик Еволюционе 1. Това е така, защото Ланчия добавя технически подобрения, които могат да бъдат изброени като:
Интегрирана контролна система на двигателя „Марели” с 8 MHz честота, която осигурява:
- Секвенционално многоточково впръскване на гориво;
- Самонастройващи се интервали на впръскване;
- Автоматичен контрол на впръскването при празен ход;
- Защитни стратегии на двигателя в зависимост от температурата на охлаждащия въздух;
- Мапнато запалване с две намотки;
- Троен катализатор и ламбда проба на турбинния изход;
- Нов Гарет турбочарджър с водно охлаждане и регулатор на налягането, контролиран от ECU-то;
Базовата двигателна структура остава непроменена:
- Два противоположно-въртящи се вала;
- Цилиндрови глави от леки сплави;
- Два разпределителни вала, задвижвани от зъбна верига;
- Четири клапана на цилиндър
Двигателят произвежда максимална мощност от 215 к.с. (срещу 210 коня при по-ранната версия без катализатор) и максимален въртящ момент от 308 нютонметра.
Козметичният и функионален фейслифт, включен във версията Еволюционе 2 през 1993 година се състои от:
- Нови 16-цолови джанти с гуми 205/45 ZR 16 за по-добро охлаждане на спирачките и по-добро пътно поведение;
- Боядисана в цвета на колата връзка между тавана и панелите на купето и тонирани стъкла против слънчеви лъчи;
- Боядисана в червено цилиндрова глава
В интериора:
- Нов волан Momo с три спици и кожено покритие;
- Стандартни Recaro седалки, тапицирани с бежава алкантра с диагонални шевове
Спортният изглед на Делта HF Интеграле Еволюционе 2 е завършен и от алуминиевата капачка на резервоара, както и процепите на калниците зад предните колела, които извеждат въздушния поток.
Някои по-интересни версии на Интеграле Еволюционе:1.
Dr. Agnelli – Конструирана за д-р. Умберто Агнели. Единствен екземпляр, изработен по поръчка. Сива на цвят с черен кожен салон. Притежава пълна документация на кого е била притежание в миналото. Огромен исторически интерес към автомобила.
2.
Pirelli – Създадена по поръчка на Пирели, бронирана.
3.
Pearl White – Произвеждана между 1993 и 1995 година в 365 екземпляра. Бяла перла на цвят. Седалки Recaro от алкантра със синя тапицерия, табелка с поредния номер на автомобила или фамилията на собственика.
4.
Martini 5 – Производство 1992 година, 210 к.с. без катализатор, 400 бройки. Бели 15-цолови джанти, линии Мартини отстрани на купето, седалки Recaro, покрити с черна алкантра, червени колани, плочка с поредния номер на автомобила.
5.
Martini 6 – 1992 година, 310 произведени екземпляра, карбонови елементи в интериора, седалки от синя алкантра, червени колани, бели 15-цолови джанти, линии Мартини отстрани на купето, стереосистема Clarion CRX 111R.
6.
York Green – В производство от 1992 година, 500 бройки, версии с осем и шестнайсет клапана (общо 200 екземпляра са 16-клапанови и са произведени през юли 1992). Цветът е тъмнозелен и е оборудвана с климатик, ABS с шест сензора, тонирани стъкла Solextra, аларма, седалки Recaro, тапицирани с бежава кожа. Табелка с пореден номер, 15-цолови бели джанти (като на версиите Мартини), без катализатор.
7.
Hi-Fi Club – Произведени 1994 година специално за членовете на “Single Hi-Fi Club” в 20 екземпляра. Тъмносин или тъмночервен цвят, жълто-синя линия, минаваща централно по предния капак и тавана, табелка с поредния номер при скоростния лост, светлокафяви кожени седалки Recaro.
8.
Italy Club – Произведена през 1992 година в 15 екземпляра, тази версия е родена по желание на феновете. Тъмносин (почти черен) цвят, седалки от червена кожа, старт бутон, скоростен лост като на версията Мартини, цилиндровата глава е боядисана в синьо и жълто, няма ABS.
9.
Club Lancia – Червен цвят, жълто-синя линия минаваща централно по купето, седалки Recaro от черна кожа, червени колани.
10.
Ginestra Yellow – Произвеждана между 1994 и 1995 година в 365 екземпляра, жълт цвят, Recaro седалки от алкантра.
11.
Blu Lagos – Произведена през 1994 година в общо 215 екземпляра. Цветът е син металик с бежав (почти бял) кожен салон.
12.
Dealer’s Collection – Произведена в 173 екземпляра в края на 1994 година. Цвят червена перла (бордо), 16-цолови джанти, спортни алуминиеви педали OMP, плочка с поредния номер до скоростния лост, бутон за стартиране на двигателя, седалки от бежава кожа.
13.
Final Edition – Произведена през 1994 година в 250 екземпляра, стартиране на двигателя с бутон, алуминиеви педали, седалки Recaro от зелена алкантра с микрофибри. Версията е предназначена само и единствено за японския пазар. През 2005 година две от колите се връщат в Европа – едната в Швейцария, а другата в Италия.
Технически характеристики:Двигател: 4-цилиндров редови с Гарет T3 турбочарджър
Разположение: предно, напречно разположен
Обем: 1.995 литра
Компресия: 8.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, задвижван от зъбна верига двувалов (DOHC)
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вътрешно вентилирани дискове с двойни бутални накладки на четирите колела, вакуумно подпомагане, ABS
Трансмисия: 5-скоростна ръчна
Предаване: Ferguson задвижване на четирите колела с Торсен диференциал отзад, централна вискозна връзка
Тегло: 1340 кг.
Мощност: 215 к.с. при 5750 об/мин.
Въртящ момент: 310 нютонметра при 2500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 107.76 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.16 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 5.7 сек.
Все пак мисля, че е много по-интересно снимките да бъдат придружени с полезна информация за модела, пък и по този начин се опитвам да дам отговор кое ме е накарало да видя нещо уникално в него и да си го купя!
) и не мирясах, докато не се снабдя с него. Невероятни детайли, няма слабо място, а интериорът няма равен...
Ти имаш буквално всичко!