TheDevilTwin написа:minichamps написа:този път неможа да ме изненадаш този модел е супер е много добро изпълнение на NOREV
Човече, тебе и да искам, не мога да те изненадамТи имаш буквално всичко!
де да беше вярно ...
DiecastCarsBG
Колекция 1:43 - Killer Queen
Re: Колекция 1/43
от minichamps » 02 Фев 2009, 21:59
де да беше вярно ...
-
minichamps 
- Мнения: 2240
- Регистриран на: 22 Апр 2007, 09:28
- Местоположение: софия
- Име: Жоро
-
Mr.Mercedes-Benz 
- Мнения: 10146
- Регистриран на: 16 Апр 2007, 23:46
- Местоположение: София
- Име: Краси
- Колекционирам: Scale 43 - Mercedes-Benz only
Re: Колекция 1/43
от TheDevilTwin » 11 Фев 2009, 18:13
Още един популярен френски спортист 
'90 Peugeot 205 1.9 GTI (Minichamps)
_01_.jpg)
_02_.jpg)
Peugeot 205 GTI
Години на производство: 1984-1994
Държава: Франция
Произведени бройки: 332 942
Дизайн на купето: Пининфарина
Пежо 205 е градски автомобил, произвеждан от френския производител Пежо между 1983 и 1997 година. През 1990 списание „CAR” обявява модела за „Автомобил на десетилетието”.
Външният вид на колата е единодушно приет за модерна класика. Смята се, че дизайнът е дело на Пининфарина, въпреки изявлението на Герард Уелтър, че единствено дизайнът на версията 205 CTi (кабрио версията на 205 GTI) е поверен на Пининфарина. Съществува твърдение, че именно това е моделът, който преобръща съдбата на Пежо. Преди появата на 205, марката Пежо е определяна като най-консервативната от „голямата френска тройка”, произвеждайки големи седани като например 504 и 505. Гените на 205 произлизат от десетилетието на „горещите хечбеци” (70-те години), когато заради „голямата петролна криза” повечето автомобилни производители се залавят да произвеждат малки градски автомобили. Влияние оказва и френската автомобилна компания Simca (Société Industrielle de Mécanique et de Carrosserie Automobile), която минава под ръководството на PSA (Peugeot Citroën или както е известна по-рано - Peugeot Société Anonyme) през 1978 година. Най-ранните 205-ици са използвали „Douvrin” двигател (изцяло алуминиев 4-цилиндров успореден мотор, който е създаден в началото на 70-те и се монтира на модели на Пежо и Рено между 1977 и 1996 година) от Пежо 104. По-късно този мотор е заменен от XU и TU двигатели, които са създадени от PSA. Обемът на двигателите варира от 954 до 1.905 литра във версии с карбуратор или инжекцион, бензин или дизел. Окачването е поверено на МакФерсони отпред и торсионна греда отзад.
205 веднага се превръща в хит, а елементи от дизайна му се използват и в следващите модели на фирмата. Дизайнът е толкова изпипан, че за 15-годишното производство на модела нито веднъж не са правени опити за фейслифт. Единствено таблото е променено през 1988, а в края на 1990 година 205 получава нови кори на вратите, бели мигачи отпред и тонирани стопове в областта на светлината за заден ход. Монтира се и едноточково впръскване на горивото, както и катализатори, за да отговарят двигателите на новите норми за вредни емисии от 1992 година. Най-видимата разлика при новите модели (за нови се считат тези след 1993 година) е липсата на черния пластмасов панел между задните светлини - тази част от багажника е боядисана в цвета на колата.
В Англия 205 се продава до 1996 година, докато в континентална Европа моделът продължава живота си до 1997. Първоначално за негови наследници са смятани 106 и 306, но през 1998 година Пежо пуска модела 206, който е пряк заместник на 205. Цялото производство надхвърля 5 278 000 броя (5 153 369 произведени екземпляра до края на 1996 година).
GTI версията се появява за пръв път през 1984 година и е задвижвана от 1.6-литров 4-цилиндров бензинов мотор. През 1986 година се появява 1.9-литрова версия (също 4-цилиндрова), чийто двигател се монтира и на по-големия брат 309 GTI.
205 GTI се смята за един от най-популярните „горещи хечбеци” за времето си. В сравнение с модерните автомобили е труден за управление заради навика си към внезапно поднасяне в завои и отсъствието на каквато и да била предпазна електроника, но попадне ли в ръцете на опитен водач, този автомобил обещава огромно удоволствие при шофиране. 205 GTI е една от първите коли със задвижване на предните колела, която според много експерти е по-трудна за управление от кола със задно задвижване.
На 1.6-литровото 205 GTI се монтира XU5J двигател, развиващ 105 к.с., който през 1987 година получава цилиндрова глава с по-големи клапани от 1.9-литровия GTI мотор (с обозначение XU9JA) и обозначението се променя на XU5JA. Новият двигател разполага със 115, а 1.9-литровият – със 128 к.с. (при по-късните версии с катализатор 1.9-литровият има мощност 122 к.с.). Технически тези два мотора си приличат доста, като основните разлики при 1.9-литровия са охладител на маслото и различна система за горивното впръскване. Пъргавият 1.6-литров мотор се смята за по-темпераментен, докато 1.9-литровият е по-муден, но и по-високооборотен. Освен в двигателите разликите между двете версии са полукожени седалки (1.9 GTI), дискови спирачки на четирите колела (1.9 GTI) – докато 1.6 GTI отзад е с барабанни, 14-цолови и 15-цолови колела съответно при 1.6 и 1.9-литровото GTI.
Дори и днес 205 се изправя достойно рамо до рамо с най-новите GTI-бегачки. Пежо така и не успява да повтори същия успех с бъдещите си GTI модели, въпреки че с версията GTI-6 на Пежо 306 успява да се доближи до 205 GTI. Кабрио версията на 205, известна като CJ (или CT във Франция), е проектирана и сглобявана от Пининфарина в Италия. Съществува и версия CTi със същите странични лайстни, джанти и двигател като на 1.6 GTI. В по-късните модели се монтира и 1.9-литровия мотор с катализатор.
Естетическите разлики между GTI/CTi версиите и останалите 205-ици са пластмасови лайстни с червен кант по калниците и вратите, както и различна предна и задна броня (също с червен кант). По купето също присъстват някои промени като например по-големи калници, за да приютят по-големите колела и по-ниско окачване с по-твърди амортисьори.
Заради ранния успех на 205 GTI в Европа, през 1984 година списание „Мотор Тренд” съобщава, че Пежо сериозно обмисля да продава модела и на американския пазар, тъй като в САЩ марката има по-добро реноме. Това обаче са само слухове, които така и не се осъществяват до 1991 година, когато Пежо е принудено да прекрати износа за САЩ.
Продажбите на GTI в началото на 90-те са сериозно застрашени от покачващите се застрахователни премии, въведени заради зачестилите кражби и „джойрайдинг автомобилите” (коли за удоволствие) като този. През септември 1992 година е прекратено производството на 1.6-литровото GTI заради новите норми за вредни емисии, докато 1.9-литровата версия продължава да се произвежда до април 1994 година, благодарение на възможността да бъде монтиран катализатор.
Пежо произвежда и някои лимитирани версии на 205 GTI.
През 1990 година са произведени 1200 бройки 205 GTI в цветовете Miami Blue (светлосин металик) и Sorrento Green (много тъмен зелен металик). Произведени са съответно по 300 сини и 300 зелени 1.6 GTI и също толкова 1.9 GTI. Колите разполагат със сервоусилвател и изцяло сив кожен интериор. По същото време тези цветови комбинации са добавени в списъка на останалите модели.
“Gentry” е лимитирана версия, показана за първи път през февруари 1991 година на автомобилното изложение в Женева, а продажбите започват през март 1992 година. Версията разполага с изцяло кожен интериор, 1.9-литров мотор със 105 к.с., 4-степенна автоматична трансмисия, сервоусилвател, катализатор и хромирани елементи по броните и купето. Предлага се в цветове Sorrento Green и Aztec Gold (наричан още Beige Mayfair).
“Griffe” е специална версия на GTI, която се продава във Франция, Германия и Холандия. Показана е през октомври 1990 година на автомобилното изложение в Париж. На цвят е зелен металик (лазерно зелена или „Vert Fluorite”) и разполага с всички екстри без климатик, но с черен кожен интериор и черни стелки, ABS, сервоусилвател и шибидах. Общо около 3000 бройки са произведени, всички в лазерно зелено и алуминиеви джанти с боядисана в тъмносив цвят вътрешност.
Версията 1FM е предлагана само във Великобритания през март 1992 година по случай 25-годишнината на BBC Radio 1. Направени са само 25 бройки и всяка от тях носи метална табелка с поредния си номер. Всички са черни на цвят с алуминиеви джанти с тъмносива вътрешност. Оборудвани са с ABS, климатик, катализатор, черен кожен интериор, серво, централно заключване, както и специална стерео-система „Clarion” със CD-чейнджър, 6 говорителя и акустична задна кора, създадени по поръчка специално за този модел. Освен това колата има уникални емблеми с черен надпис „Радио 1”. BBC Radio 1 провежда състезание в ефир за спечелването на един от 25-те екземпляра. Цената на лимитираните версии 1FM е доста по-висока (17 000 лири) от тази на стандартните 205 GTI, но 5 000 лири от всеки закупен автомобил отиват за благотворителност.
За да хомологира 205 T16 („Турбо 16” за Франция) – рали-автомобил в Group B, Пежо прави 200 шосейни екземпляра (всички бройки Т16 са общо 241). Производството на 205 Тurbo 16 започва успоредно с първите 205-ици през февруари 1983 година. Фотография, показваща 200-те автомобила, е обявена за колаж. Уличните версии разполагат с централен напречно-разположен 1.775-литров двигател, задвижване на четирите колела както при рали-версията, но мощността е значително намалена в сравнение със състезателния автомобил (200 коня за стандартното Т16, а за рали-версиите е съответно 350 при Evo 1 и 450 к.с. при Evo 2). Ускорението от 0 до 100 км/ч. се извършва за 7.8 сек (T16 Evolution 1 – 4.3 сек., T16 Evolution 2 – 3.3 сек). Т обозначава турбо, а 16 – 16-клапана, рядкосрещана комбинация при турбодвигателите от онова време. Интерес представлява изявлението на Найджъл Менсън, който споменава, че със своето състезателно Пежо 205 Т16 може да дръпне на старт болид от Формула 1. Външно 205 Т16 се отличава по раздутите калници и изцяло отварящата се задница, която позволява достъп до двигателя. Цялостната конструкция на колата е създадена според правилата на Group B. Всички произведени бройки са с ляв волан.
Състезателните версии на 205 Т16 под ръковоството на Жан Тод и Peugeot-Talbot Sport Team са много успешни рали-автомобили през последните две години в Група Б на Световния Рали Шампионат . През 1985 и 1986 година Пежо печели титли при конструкторите и пилотите - Тимо Салонен и Юха Какунен, а през януари 1987 година 205 T16 Grand Raid печели Рали Париж-Дакар. Заради конкуренцията от страна на Ауди, Ланчия и Форд, през сезон 1986 се появява 205 T16 Evolution 2 с увеличена мощност.
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови с алуминиев блок, вадещи се ризи и водно охлаждане
Разположение: предно, напречно разположен
Обем: 1.580 // 1.905 литра*
Компресия: 9.8:1/9.25:1 // 8.4:1/9.6:1/9.2:1*
Клапани: по 4 на цилиндър, едновалов (SOHC) задвижван от ремък
Пълнене с гориво посредством: Bosch многоточков инжекцион
Купе/шаси: стомана монокок, коефициент на съпротивление 0.34
Спирачки: дискове на предните колела и барабани отзад // дискове на четирите колела* с вакуумно серво подпомагане, механична ръчна спирачка с кабел на задните колела, Bendix ABS при по-късните модели
Трансмисия: 5-степенна механична
Предаване: предно
Тегло: 938/884/886 кг. // 910 кг.*
Мощност: 105/115 к.с. при 6250 об/мин. // 105/130/122 к.с. при 6000 об/мин.*
Въртящ момент: 98/99 lb.ft при 4000 об/мин. // 101/119/111 lb.ft при 4000 об/мин.*
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 8.9/8.8 сек. // 7.8 сек.*
*Данните са за версията 1.9 GTI
'90 Peugeot 205 1.9 GTI (Minichamps)
Peugeot 205 GTI
Години на производство: 1984-1994
Държава: Франция
Произведени бройки: 332 942
Дизайн на купето: Пининфарина
Пежо 205 е градски автомобил, произвеждан от френския производител Пежо между 1983 и 1997 година. През 1990 списание „CAR” обявява модела за „Автомобил на десетилетието”.
Външният вид на колата е единодушно приет за модерна класика. Смята се, че дизайнът е дело на Пининфарина, въпреки изявлението на Герард Уелтър, че единствено дизайнът на версията 205 CTi (кабрио версията на 205 GTI) е поверен на Пининфарина. Съществува твърдение, че именно това е моделът, който преобръща съдбата на Пежо. Преди появата на 205, марката Пежо е определяна като най-консервативната от „голямата френска тройка”, произвеждайки големи седани като например 504 и 505. Гените на 205 произлизат от десетилетието на „горещите хечбеци” (70-те години), когато заради „голямата петролна криза” повечето автомобилни производители се залавят да произвеждат малки градски автомобили. Влияние оказва и френската автомобилна компания Simca (Société Industrielle de Mécanique et de Carrosserie Automobile), която минава под ръководството на PSA (Peugeot Citroën или както е известна по-рано - Peugeot Société Anonyme) през 1978 година. Най-ранните 205-ици са използвали „Douvrin” двигател (изцяло алуминиев 4-цилиндров успореден мотор, който е създаден в началото на 70-те и се монтира на модели на Пежо и Рено между 1977 и 1996 година) от Пежо 104. По-късно този мотор е заменен от XU и TU двигатели, които са създадени от PSA. Обемът на двигателите варира от 954 до 1.905 литра във версии с карбуратор или инжекцион, бензин или дизел. Окачването е поверено на МакФерсони отпред и торсионна греда отзад.
205 веднага се превръща в хит, а елементи от дизайна му се използват и в следващите модели на фирмата. Дизайнът е толкова изпипан, че за 15-годишното производство на модела нито веднъж не са правени опити за фейслифт. Единствено таблото е променено през 1988, а в края на 1990 година 205 получава нови кори на вратите, бели мигачи отпред и тонирани стопове в областта на светлината за заден ход. Монтира се и едноточково впръскване на горивото, както и катализатори, за да отговарят двигателите на новите норми за вредни емисии от 1992 година. Най-видимата разлика при новите модели (за нови се считат тези след 1993 година) е липсата на черния пластмасов панел между задните светлини - тази част от багажника е боядисана в цвета на колата.
В Англия 205 се продава до 1996 година, докато в континентална Европа моделът продължава живота си до 1997. Първоначално за негови наследници са смятани 106 и 306, но през 1998 година Пежо пуска модела 206, който е пряк заместник на 205. Цялото производство надхвърля 5 278 000 броя (5 153 369 произведени екземпляра до края на 1996 година).
GTI версията се появява за пръв път през 1984 година и е задвижвана от 1.6-литров 4-цилиндров бензинов мотор. През 1986 година се появява 1.9-литрова версия (също 4-цилиндрова), чийто двигател се монтира и на по-големия брат 309 GTI.
205 GTI се смята за един от най-популярните „горещи хечбеци” за времето си. В сравнение с модерните автомобили е труден за управление заради навика си към внезапно поднасяне в завои и отсъствието на каквато и да била предпазна електроника, но попадне ли в ръцете на опитен водач, този автомобил обещава огромно удоволствие при шофиране. 205 GTI е една от първите коли със задвижване на предните колела, която според много експерти е по-трудна за управление от кола със задно задвижване.
На 1.6-литровото 205 GTI се монтира XU5J двигател, развиващ 105 к.с., който през 1987 година получава цилиндрова глава с по-големи клапани от 1.9-литровия GTI мотор (с обозначение XU9JA) и обозначението се променя на XU5JA. Новият двигател разполага със 115, а 1.9-литровият – със 128 к.с. (при по-късните версии с катализатор 1.9-литровият има мощност 122 к.с.). Технически тези два мотора си приличат доста, като основните разлики при 1.9-литровия са охладител на маслото и различна система за горивното впръскване. Пъргавият 1.6-литров мотор се смята за по-темпераментен, докато 1.9-литровият е по-муден, но и по-високооборотен. Освен в двигателите разликите между двете версии са полукожени седалки (1.9 GTI), дискови спирачки на четирите колела (1.9 GTI) – докато 1.6 GTI отзад е с барабанни, 14-цолови и 15-цолови колела съответно при 1.6 и 1.9-литровото GTI.
Дори и днес 205 се изправя достойно рамо до рамо с най-новите GTI-бегачки. Пежо така и не успява да повтори същия успех с бъдещите си GTI модели, въпреки че с версията GTI-6 на Пежо 306 успява да се доближи до 205 GTI. Кабрио версията на 205, известна като CJ (или CT във Франция), е проектирана и сглобявана от Пининфарина в Италия. Съществува и версия CTi със същите странични лайстни, джанти и двигател като на 1.6 GTI. В по-късните модели се монтира и 1.9-литровия мотор с катализатор.
Естетическите разлики между GTI/CTi версиите и останалите 205-ици са пластмасови лайстни с червен кант по калниците и вратите, както и различна предна и задна броня (също с червен кант). По купето също присъстват някои промени като например по-големи калници, за да приютят по-големите колела и по-ниско окачване с по-твърди амортисьори.
Заради ранния успех на 205 GTI в Европа, през 1984 година списание „Мотор Тренд” съобщава, че Пежо сериозно обмисля да продава модела и на американския пазар, тъй като в САЩ марката има по-добро реноме. Това обаче са само слухове, които така и не се осъществяват до 1991 година, когато Пежо е принудено да прекрати износа за САЩ.
Продажбите на GTI в началото на 90-те са сериозно застрашени от покачващите се застрахователни премии, въведени заради зачестилите кражби и „джойрайдинг автомобилите” (коли за удоволствие) като този. През септември 1992 година е прекратено производството на 1.6-литровото GTI заради новите норми за вредни емисии, докато 1.9-литровата версия продължава да се произвежда до април 1994 година, благодарение на възможността да бъде монтиран катализатор.
Пежо произвежда и някои лимитирани версии на 205 GTI.
През 1990 година са произведени 1200 бройки 205 GTI в цветовете Miami Blue (светлосин металик) и Sorrento Green (много тъмен зелен металик). Произведени са съответно по 300 сини и 300 зелени 1.6 GTI и също толкова 1.9 GTI. Колите разполагат със сервоусилвател и изцяло сив кожен интериор. По същото време тези цветови комбинации са добавени в списъка на останалите модели.
“Gentry” е лимитирана версия, показана за първи път през февруари 1991 година на автомобилното изложение в Женева, а продажбите започват през март 1992 година. Версията разполага с изцяло кожен интериор, 1.9-литров мотор със 105 к.с., 4-степенна автоматична трансмисия, сервоусилвател, катализатор и хромирани елементи по броните и купето. Предлага се в цветове Sorrento Green и Aztec Gold (наричан още Beige Mayfair).
“Griffe” е специална версия на GTI, която се продава във Франция, Германия и Холандия. Показана е през октомври 1990 година на автомобилното изложение в Париж. На цвят е зелен металик (лазерно зелена или „Vert Fluorite”) и разполага с всички екстри без климатик, но с черен кожен интериор и черни стелки, ABS, сервоусилвател и шибидах. Общо около 3000 бройки са произведени, всички в лазерно зелено и алуминиеви джанти с боядисана в тъмносив цвят вътрешност.
Версията 1FM е предлагана само във Великобритания през март 1992 година по случай 25-годишнината на BBC Radio 1. Направени са само 25 бройки и всяка от тях носи метална табелка с поредния си номер. Всички са черни на цвят с алуминиеви джанти с тъмносива вътрешност. Оборудвани са с ABS, климатик, катализатор, черен кожен интериор, серво, централно заключване, както и специална стерео-система „Clarion” със CD-чейнджър, 6 говорителя и акустична задна кора, създадени по поръчка специално за този модел. Освен това колата има уникални емблеми с черен надпис „Радио 1”. BBC Radio 1 провежда състезание в ефир за спечелването на един от 25-те екземпляра. Цената на лимитираните версии 1FM е доста по-висока (17 000 лири) от тази на стандартните 205 GTI, но 5 000 лири от всеки закупен автомобил отиват за благотворителност.
За да хомологира 205 T16 („Турбо 16” за Франция) – рали-автомобил в Group B, Пежо прави 200 шосейни екземпляра (всички бройки Т16 са общо 241). Производството на 205 Тurbo 16 започва успоредно с първите 205-ици през февруари 1983 година. Фотография, показваща 200-те автомобила, е обявена за колаж. Уличните версии разполагат с централен напречно-разположен 1.775-литров двигател, задвижване на четирите колела както при рали-версията, но мощността е значително намалена в сравнение със състезателния автомобил (200 коня за стандартното Т16, а за рали-версиите е съответно 350 при Evo 1 и 450 к.с. при Evo 2). Ускорението от 0 до 100 км/ч. се извършва за 7.8 сек (T16 Evolution 1 – 4.3 сек., T16 Evolution 2 – 3.3 сек). Т обозначава турбо, а 16 – 16-клапана, рядкосрещана комбинация при турбодвигателите от онова време. Интерес представлява изявлението на Найджъл Менсън, който споменава, че със своето състезателно Пежо 205 Т16 може да дръпне на старт болид от Формула 1. Външно 205 Т16 се отличава по раздутите калници и изцяло отварящата се задница, която позволява достъп до двигателя. Цялостната конструкция на колата е създадена според правилата на Group B. Всички произведени бройки са с ляв волан.
Състезателните версии на 205 Т16 под ръковоството на Жан Тод и Peugeot-Talbot Sport Team са много успешни рали-автомобили през последните две години в Група Б на Световния Рали Шампионат . През 1985 и 1986 година Пежо печели титли при конструкторите и пилотите - Тимо Салонен и Юха Какунен, а през януари 1987 година 205 T16 Grand Raid печели Рали Париж-Дакар. Заради конкуренцията от страна на Ауди, Ланчия и Форд, през сезон 1986 се появява 205 T16 Evolution 2 с увеличена мощност.
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови с алуминиев блок, вадещи се ризи и водно охлаждане
Разположение: предно, напречно разположен
Обем: 1.580 // 1.905 литра*
Компресия: 9.8:1/9.25:1 // 8.4:1/9.6:1/9.2:1*
Клапани: по 4 на цилиндър, едновалов (SOHC) задвижван от ремък
Пълнене с гориво посредством: Bosch многоточков инжекцион
Купе/шаси: стомана монокок, коефициент на съпротивление 0.34
Спирачки: дискове на предните колела и барабани отзад // дискове на четирите колела* с вакуумно серво подпомагане, механична ръчна спирачка с кабел на задните колела, Bendix ABS при по-късните модели
Трансмисия: 5-степенна механична
Предаване: предно
Тегло: 938/884/886 кг. // 910 кг.*
Мощност: 105/115 к.с. при 6250 об/мин. // 105/130/122 к.с. при 6000 об/мин.*
Въртящ момент: 98/99 lb.ft при 4000 об/мин. // 101/119/111 lb.ft при 4000 об/мин.*
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 8.9/8.8 сек. // 7.8 сек.*
*Данните са за версията 1.9 GTI
Последна промяна TheDevilTwin на 12 Апр 2018, 12:23, променена общо 6 пъти
-
TheDevilTwin 
- Мнения: 5075
- Регистриран на: 07 Юли 2008, 11:58
- Местоположение: гр. София
- Име: Иво Захариев
- Колекционирам: 1:64 Hot Wheels & Matchbox; 1:43 класически модели
Re: Колекция 1/43
от minichamps » 11 Фев 2009, 18:19
още еден легендарен спортист ,и представен от теб по подобавщ начин ,браво , браво !!! 
-
minichamps - Мнения: 2240
- Регистриран на: 22 Апр 2007, 09:28
- Местоположение: софия
- Име: Жоро
Re: Колекция 1/43
от commodore » 11 Фев 2009, 18:21
винаги съм бил фен на тази кола особено на ево2 
не ми дреме,режем без упойка
-
commodore 
- Мнения: 8893
- Регистриран на: 13 Фев 2008, 17:38
- Местоположение: София
- Име: Стефан
- Колекционирам: всичко което ми харесва в мащаб 1/43,1/18
Re: Колекция 1/43
от TheDevilTwin » 11 Фев 2009, 18:26
commodore2 написа:винаги съм бил фен на тази кола особено на ево2
Принципно искам да се снабдя и с моделче на T16-версиите (състезателните също), но единствено IXO правят Evo 2, а качеството й е ужасно (има я и удължената версия от Париж-Дакар)... затова мисля да поизчакам - в бъдеще може пък да изработят по-качествени екземпляри
-
TheDevilTwin - Мнения: 5075
- Регистриран на: 07 Юли 2008, 11:58
- Местоположение: гр. София
- Име: Иво Захариев
- Колекционирам: 1:64 Hot Wheels & Matchbox; 1:43 класически модели
Re: Колекция 1/43
от ilkonikolov » 11 Фев 2009, 20:06
много харесван от мен модел, който все още нямам в колекцията си. честито
-
ilkonikolov 
- Мнения: 2927
- Регистриран на: 25 Яну 2007, 11:12
- Местоположение: Плевен, България
- Име: Илко Николов
- Колекционирам: Униформени във всички мащаби, 1:43 СССР
Re: Колекция 1/43
от qnchotuning » 11 Фев 2009, 20:45
Изпипан модел на класика
Продавам 1/43 AA,Minichamps,Schuco,Starline,Bburago,Herpa и др. <Разпродажба!!!
-
qnchotuning - Мнения: 2076
- Регистриран на: 05 Фев 2007, 20:40
- Местоположение: София-Окръг
- Име: Стоян
- Колекционирам: 1/43
Re: Колекция 1/43
от AudiFan » 11 Фев 2009, 21:48
Eдно от любимите ми Пежа,страхотен модел 
Audi: Предимство чрез техника 
-
AudiFan 
- Мнения: 2192
- Регистриран на: 13 Юни 2007, 14:14
- Местоположение: гр. Пловдив
- Име: Ивайло
- Колекционирам: 1:43;1:24;172 предимно Audi!
Re: Колекция 1/43
от TheDevilTwin » 17 Фев 2009, 18:45
Продължавам с Ланчия-сектата 
'83 Lancia 037 Rallye Monte Carlo Winner (HPI Racing)
.jpg)
Lancia 037 Group B Evo 1
Години на производство: 1982-1983
Държава: Италия
Произведени бройки: около 20, включително Ево 2 (207 броя от 037 Stradale)
Дизайн на купето: Пининфарина
Lancia Rally 037 (или още известна като Lancia Abarth #037) е рали автомобил със средноразположен двигател, произвеждан от Ланчия в началото на 80-те години и участва в Група Б на Световния Рали Шампионат. Карана от Марку Алéн, Атилио Бетега и Валтер Рьол, колата печели победа при конструкторите за Ланчия през сезон 1983.
През 1981 година Ланчия започва разработката на модела 037, който да отговаря на новите правила на Група Б, които разрешават рали автомобилите да бъдат хомологирани със сравнително малка продукция. Проектът е озаглавен 037 и по-късно се превръща в наименование на автомобила. Абарт, по това време част от семейството на Ланчия-ФИАТ, осъществява по-голямата част от дизайнерската работа по колата, използвайки стилистични похвати от известните рали си модели от 50-те и 60-те години. Типичен пример е т.нар. „double-bubble” форма на покрива (с две симетрични издутини). За да вземе участие автомобилът в сезон 1982, Ланчия прави общо 207 пътни версии на модела с мощност 205 к.с. при 7000 об/мин и ускорение от 0 до 100 км/ч. за 5.8 секунди.
Състезателната версия дебютира през 1982 на Рали Коста Смералда в Италия, където две 037-ци взимат участие, но отпадат поради проблеми със скоростната кутия. Сезон 1982 се оказва проблемен за 037, но колата успява да постигне няколко победи, една от които е Pace Rally във Великобритания. Сезон 1983 е доста по-успешен за 037 – Ланчия взима конструкторската титла в Световния Рали Шампионат с германеца Валтер Рьол и финландеца Марку Ален, въпреки сериозната конкуренция от страна на Ауди Куатро. И двамата пилоти пропускат финалния рунд от сериите, въпреки че Рьол има шансове за спечелване на титлата – тя обаче отива при финландския ветеран, пилот на Ауди, Хану Микола.
За защитаване на конструкторската титла през сезон 1984 Ланчия представя версия Еволюшън 2 на 037 с увеличена мощност, но това се оказва недостатъчно, за да се конкурира със задвижването на четирите колела, използвано от Ауди – през 1984 губи от Ауди, а последното участие на модела през сезон 1985 е придружено с още една загуба - този път от Peugeot 205 T16. Все пак Ален взима последната победа с 037 и още една за Ево 2 модела през 1984 година на рали Корсика, след което тимът Ланчия, спонсориран от Мартини, се отказва от 037 и започва разработка на наследника – Делта S4 със задвижване на четирите колела, турбочарджър и суперчарджър. S4 взима участие в края на сезона на RAC Rally във Великобритания.
Ланчия 037 е базирана на модела Монтекарло (известен също и като “Scorpion” на щатския и канадския пазар). От него е използвана централната част, а всички останали панели по купето и механични части са коренно различни. Докато при серийния модел за изработката е използвана предимно стомана, при 037 само централната част е от стомана, а за останалата част от конструкция е използван кевлар.
Променена и е и позицията на мотора – двигателят е обърнат с 90 градуса и от напречноразположен става надлъжен, за да намали инерциалния момент и да осигури по-добро управление.
За предната и задната ос се използва независимо окачване с двойни амортисьори отзад, които имат за цел да се справят с оф-роуд терен при високи скорости. 037 използва задвижване на задните колела - универсална рецепта за рали автомобилите от периода преди Група Б. След внедряването на 4WD от Ауди, всички състезателни коли разполагат с 4х4 и 037 се превръща в последния рали автомобил със задно задвижване.
За разлика от своя предшественик, Ланчия Стратос, задвижвана от V6 мотор, първите версии на 037 разполагат с 2.0-литров 4-цилиндров мотор със суперчарджър. За основа на агрегата е ползван двуваловият мотор от рали версията на FIAT 131 Абарт. Двата разпределителни вала и четирицилиндровата глава са взети директно от него, но оригиналните два карбуратора са сменени с Weber карбуратор в ранните версии, а по-късно от инжекцион.
Ланчия избира суперчарджър, вместо турбочарджър, за да избегне турбодупката. Мощността възлиза на 265 к.с. При Ево 1 е повишена на 300 коня с помощта на водно впръскване. Последната версия (Ево 2) произвежда 325 к.с., а обемът на двигателя е увеличен на 2.111 литра.
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови със суперчарджър
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 1.995 литра
Компресия: 9.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: Weber карбуратор
Купе/шаси: стомана с панели от кевлар
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 960 кг.
Мощност: 305 к.с. при 8000 об/мин.
Въртящ момент: 300 нютонметра при 5500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 152.88 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.31 к.с. на кг.
'83 Lancia 037 Rallye Monte Carlo Winner (HPI Racing)
Lancia 037 Group B Evo 1
Години на производство: 1982-1983
Държава: Италия
Произведени бройки: около 20, включително Ево 2 (207 броя от 037 Stradale)
Дизайн на купето: Пининфарина
Lancia Rally 037 (или още известна като Lancia Abarth #037) е рали автомобил със средноразположен двигател, произвеждан от Ланчия в началото на 80-те години и участва в Група Б на Световния Рали Шампионат. Карана от Марку Алéн, Атилио Бетега и Валтер Рьол, колата печели победа при конструкторите за Ланчия през сезон 1983.
През 1981 година Ланчия започва разработката на модела 037, който да отговаря на новите правила на Група Б, които разрешават рали автомобилите да бъдат хомологирани със сравнително малка продукция. Проектът е озаглавен 037 и по-късно се превръща в наименование на автомобила. Абарт, по това време част от семейството на Ланчия-ФИАТ, осъществява по-голямата част от дизайнерската работа по колата, използвайки стилистични похвати от известните рали си модели от 50-те и 60-те години. Типичен пример е т.нар. „double-bubble” форма на покрива (с две симетрични издутини). За да вземе участие автомобилът в сезон 1982, Ланчия прави общо 207 пътни версии на модела с мощност 205 к.с. при 7000 об/мин и ускорение от 0 до 100 км/ч. за 5.8 секунди.
Състезателната версия дебютира през 1982 на Рали Коста Смералда в Италия, където две 037-ци взимат участие, но отпадат поради проблеми със скоростната кутия. Сезон 1982 се оказва проблемен за 037, но колата успява да постигне няколко победи, една от които е Pace Rally във Великобритания. Сезон 1983 е доста по-успешен за 037 – Ланчия взима конструкторската титла в Световния Рали Шампионат с германеца Валтер Рьол и финландеца Марку Ален, въпреки сериозната конкуренция от страна на Ауди Куатро. И двамата пилоти пропускат финалния рунд от сериите, въпреки че Рьол има шансове за спечелване на титлата – тя обаче отива при финландския ветеран, пилот на Ауди, Хану Микола.
За защитаване на конструкторската титла през сезон 1984 Ланчия представя версия Еволюшън 2 на 037 с увеличена мощност, но това се оказва недостатъчно, за да се конкурира със задвижването на четирите колела, използвано от Ауди – през 1984 губи от Ауди, а последното участие на модела през сезон 1985 е придружено с още една загуба - този път от Peugeot 205 T16. Все пак Ален взима последната победа с 037 и още една за Ево 2 модела през 1984 година на рали Корсика, след което тимът Ланчия, спонсориран от Мартини, се отказва от 037 и започва разработка на наследника – Делта S4 със задвижване на четирите колела, турбочарджър и суперчарджър. S4 взима участие в края на сезона на RAC Rally във Великобритания.
Ланчия 037 е базирана на модела Монтекарло (известен също и като “Scorpion” на щатския и канадския пазар). От него е използвана централната част, а всички останали панели по купето и механични части са коренно различни. Докато при серийния модел за изработката е използвана предимно стомана, при 037 само централната част е от стомана, а за останалата част от конструкция е използван кевлар.
Променена и е и позицията на мотора – двигателят е обърнат с 90 градуса и от напречноразположен става надлъжен, за да намали инерциалния момент и да осигури по-добро управление.
За предната и задната ос се използва независимо окачване с двойни амортисьори отзад, които имат за цел да се справят с оф-роуд терен при високи скорости. 037 използва задвижване на задните колела - универсална рецепта за рали автомобилите от периода преди Група Б. След внедряването на 4WD от Ауди, всички състезателни коли разполагат с 4х4 и 037 се превръща в последния рали автомобил със задно задвижване.
За разлика от своя предшественик, Ланчия Стратос, задвижвана от V6 мотор, първите версии на 037 разполагат с 2.0-литров 4-цилиндров мотор със суперчарджър. За основа на агрегата е ползван двуваловият мотор от рали версията на FIAT 131 Абарт. Двата разпределителни вала и четирицилиндровата глава са взети директно от него, но оригиналните два карбуратора са сменени с Weber карбуратор в ранните версии, а по-късно от инжекцион.
Ланчия избира суперчарджър, вместо турбочарджър, за да избегне турбодупката. Мощността възлиза на 265 к.с. При Ево 1 е повишена на 300 коня с помощта на водно впръскване. Последната версия (Ево 2) произвежда 325 к.с., а обемът на двигателя е увеличен на 2.111 литра.
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови със суперчарджър
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 1.995 литра
Компресия: 9.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: Weber карбуратор
Купе/шаси: стомана с панели от кевлар
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 960 кг.
Мощност: 305 к.с. при 8000 об/мин.
Въртящ момент: 300 нютонметра при 5500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 152.88 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.31 к.с. на кг.
Последна промяна TheDevilTwin на 12 Апр 2018, 12:24, променена общо 8 пъти
-
TheDevilTwin - Мнения: 5075
- Регистриран на: 07 Юли 2008, 11:58
- Местоположение: гр. София
- Име: Иво Захариев
- Колекционирам: 1:64 Hot Wheels & Matchbox; 1:43 класически модели
Re: Колекция 1/43
от qnchotuning » 17 Фев 2009, 19:28
Няма такъв модел... с тоя мотор подаващ се отзад...
Продавам 1/43 AA,Minichamps,Schuco,Starline,Bburago,Herpa и др. <Разпродажба!!!
-
qnchotuning - Мнения: 2076
- Регистриран на: 05 Фев 2007, 20:40
- Местоположение: София-Окръг
- Име: Стоян
- Колекционирам: 1/43
Re: Колекция 1/43
от minichamps » 17 Фев 2009, 21:40
модела е повече от добър просто е невероятен 
да ти е честит
да ти е честит -
minichamps - Мнения: 2240
- Регистриран на: 22 Апр 2007, 09:28
- Местоположение: софия
- Име: Жоро
Re: Колекция 1/43
от AudiFan » 17 Фев 2009, 23:01
Щом е ралиджийка на HPI няма как да не е страхотна
Audi: Предимство чрез техника
-
AudiFan - Мнения: 2192
- Регистриран на: 13 Юни 2007, 14:14
- Местоположение: гр. Пловдив
- Име: Ивайло
- Колекционирам: 1:43;1:24;172 предимно Audi!
Re: Колекция 1/43
от Mr.Mercedes-Benz » 18 Фев 2009, 20:14
ланчите са ми любима марка автомобили, даже преди време бях започнал да събирам и ланчи (това не го знаят много хора), но впоследствие се отказах и реших само подобни на този да купувам и имам близо 10 броя
-
Mr.Mercedes-Benz - Мнения: 10146
- Регистриран на: 16 Апр 2007, 23:46
- Местоположение: София
- Име: Краси
- Колекционирам: Scale 43 - Mercedes-Benz only
Re: Колекция 1/43
от TheDevilTwin » 18 Фев 2009, 21:46
Mr.Mercedes-Benz написа:ланчите са ми любима марка автомобили, даже преди време бях започнал да събирам и ланчи (това не го знаят много хора), но впоследствие се отказах и реших само подобни на този да купувам и имам близо 10 броя
Това ми направи впечатление, разглеждайки темата ти за всички останали модели, различни от Мерцедес, които притежаваш... и според мен доста добра колекция си заформил, въпреки че нито ти, нито аз можем да се мерим с ocool, но той е фанатик на тема Ланчия
Както си ти на тема Мерцедес примерно... аз лично също имам своите предпочитания, но не се задоволявам само с една единствена марка - поне що се отнася до моделите, иначе съм си Хондаджия по рождение 
-
TheDevilTwin - Мнения: 5075
- Регистриран на: 07 Юли 2008, 11:58
- Местоположение: гр. София
- Име: Иво Захариев
- Колекционирам: 1:64 Hot Wheels & Matchbox; 1:43 класически модели
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта