Art Deco автомобили в 1:43... V16 (1+2+3)

[c41s]

Прекрасен Тишо прекрасен ЕЕЕЕЕЕЕЕ

[Тихомир]

Решителността и излишъкът на талант позволяват на Albert 'Buc' Bucciali да постигне успехи във почти всичко, с което се захване. Роден във Франция през 1889, второ дете на Joseph Bucciali – незрящ композитор. Алберт се научава да свири и създава пиана от ранна възраст. След като гледа местно състезание през 1902 заедно с по-големия си брат Анджело, Алберт е запленен от автомобилите. Четири години по-късно, той казва че ще участва в състезание с кола създадена от него. Въпреки това, учи философия в университета в Болоня. Към 1911 амбициите му се преместват от автомобилите към самолетите като решава да построи свой самолет. Алберт няма инженерно образование и единствения му опит е свързан с поправка и изграждане на пиана и органи. Алберт компенсира тази липса на опит с четене на възможно най-много книги по темата. Също така е изучавал самолетите по авио изложенията. След месеци подготовка неговият 'Buc' е изграден.

Въпреки че Алберт може да лети добре със своя самолет, решава да се запише в училище за пилоти. Там неговите учители и състуденти са впечатлени от акробатничите му способности със самолет и по-точно лупинги. Тази маневра е изпълнявана рядко по онова време и Алберт става изключително желан по авиошоута във Франция. Алберт и брат му Анджело искат да служат на родината си, но армията им отказва заради прекалено слабата им физика. Желанието на Алберт обаче е изключително голямо и все пак успява да бъде приет в армията. Изпратен е в училище за пилоти-начинаещи, където впечатлява отново всички и през юни 1916 е пратен на фронта. Там става част от 26-та ескадрила на Френските ВВС. Ескадрилата има инсигния щъркел с криле разперени назад. Поради куража и способностите си, Алберт получава най-трудните миси. Пратен е и на източния фронт да помага на руснаците. Там се среща с чешкия механик Joseph Ksandr. През войната Алберт е свален няколко пъти, но оцелява войната.

Докато все още е официално във ВСВ, Алберт отново се връща към идеята за свой автомобил. Благодарение на участията си в авиошоута и заплатата от армията, той успява да събере добър начален капитал. Създава малка „фабрика“ в Courbevoie, с няколко работника включително Joseph Ksandr. След няколко преработки на няколко автомобила, започват работа по кола с техен дизайн. Братята Алберт и Анджело участват в местни състезания и стават доста известни. Към 1922 първото Букиали е с двигател V4, двутактов и с компресор. С него правят дебют на авто изложението в Париж. Колата предизвиква интерес сред посетителите и са направени първите поръчки. За продажбите и маркетинга отговаря по-големия брат Анджело.

Производството на колите започва бавно, като Алберт постоянно променя и подобрява дизайна. Избран е нов по-конвенционален двигател с 4 цилиндъра за серийните коли. За да рекламират колите си, братятта участва успешно в състезанието Тур дьо Франс. Само след няколко произведени и продадени коли, през 1926 двамата решават да обсъдят бъдещето на техния бизнес. Едната опция била да продължат като производител на конвенционални автомобили, а втората като инженерна фирма, която да се занимава с иновативните идеи на Алберт. Избират опция номер две, която е по-амбициозната от двете.

Проектирането и производството на автомобил с предно предаване е една от големите цели на Алберт. Името на фирмата е променено на 'Bucciali Freres', в превод от френски – Братя Букиали. Новото шаси с предно предаване е кръстено Bucciali TAV (Traction Avant). Освен задвижването на предните колела, окачването е независимо. Двигателят отново е с 4 цилиндъра, а каросерията е купе с 2 врати изработено от Pail Audineau. Bucciali TAV 1 e бодисано в лилав цват по идея на жената на Алберт, която е основен спонсор на начинанието. В този необичаен цвят е изложена на авто шоуто в Париж през 1926, където отново има голям интерес. След изложението, Алберт преработва генерално колата и става Bucciali TAV 2. Разработена е напълно нова напречна скоростна кутия. На изложението през 1928 в Париж отново има интерес, но не и клиенти, които да купят патента за колата с предно предаване.

Работата по TAV 3 върви с пълна сила, но във Франция няма подходящ двигател. Братята взима редови осмак Континентал от САЩ за новата кола. С TAV 3, братята правят тур в САЩ. Двамата пристигат насред зима в Ню Йорк и предното предаване на колата се справя отлично със заснежените американски пътища и улици. Посетени са голям брой производители с цел демонстрация на технологията, като в край на сметка Peerless подписват договор да произвеждат коли използващи патентите на Bucciali. Братята получават и ексклузивни права да са дистрибутори на автомобилите Peerless с предно предаване. След като се връщат в Европа, Албърт продължава да работи по подобряването на колата като дори прави V16 двигател, обединявайки два блока от Continental.

На изложението в Париж през 1930 братята подписват договор за нов инвеститор и продават първия си автомобил с предно предаване на частен клиент - Georges Roure. Рур е впечатлен от проекта за V16 и иска да поръча колата с такъв двигател, но Букиали му обясняват, че изработката на този двигател ще отнеме повече от годиниа. Рур се отказва от идеята и колата остава с редови осмак. За емблема на колата е избран щъркелът от инсигнията на авио ескадрилата на Алберт. През зимата отново е направен тур в САЩ, но без успех. В Европа започва работата по колата на Рур, който пък решава да заложи на V12 двигател от Voisin.

1931 e по-лоша година сравнена с 1930. Икономическата обстановка се влошава, като първото голямо разочарование идва от Peerless, които прекратяват производството на коли. Американците се насочват към производството на бира под марката Carling. За да създадат впечатление, че колите се произвеждат масово, братя Букиали поставят различни каросерии на колите си за всяко изложение. Отношенията между новите инвеститори и Букиали също се влошават. Все пак колата на Рур е завършена и печели награда от конкурс за автомобили в Ница. Въпреки тази победа, колата е пратена при Saoutchik, където е френско-руския майстор прави дизайн оставащ в историята под името „Fleche d’Or” или в превод „Златна Стрела“.

За съжаление Рур остава единствения частен клиент с такава кола заради тежките икономически времена. Инвеститорите на братята привършват парите и те не успяват да намерят нови средства или нови клиенти за тяхната технология.

В трудните времена е напълно разбираемо защо производителите не са искали напълно да променят производството си към предно предаване предвид че системата със задно такова си работи добре. Малка утешителна награда е че единствения клиент на братята е изключително доволен от колата си. Без кардан който да задвижва задните колела, каросерията позволява да се постави много по-ниско, което прави колата значително по-интересна от останалите машини от периода. Това усещане за нисък профил е подсилено с поставянето на големи джанти с размер 24 цола. Братя Букиали са принудени да затворят фирмата си през 1932.

Алберт Букиали продължава да работи по иновации и отново помага на страната си като проектира военни машини. За съжаление и от тази инициатива не излиза почти нищо, но впоследствие неговите идеи са дадени на Panhard & Levassor, които правят 8 военни машини от тях. Идеите на Букиали са използвани и в легендарния джип на Уилис. Букиали се опитва да се защити с множество съдебни искове, но не постига успех. През 50-те работи за Cotal, където проектира автоматични скоростни кутии. Алберт Букиали умира през 1981 без да получи особено признание за работата си. За съжаление няма нито едно напълно комплектно Букиали оцеляло през годините, но милиони автомобили днес използват предното задвижване на пионера Алберт Букиали от далечната 1926.

Относно единствената бройка продадена на клиент, Рур продава колата на Граф Де Риво, банкер от Париж, който е силно впечатлен от купето на Saoutchik. Прехвърля го на шаси от Бугати Тип 46, но купето е правено за кола с предно, а Бугатито е със задно предаване. Резултатът не е особено красив. През 70-те много части от 8-32 са събрани в САЩ, включително и двигател от Voisin V12. Златната стрела е реставрирана напълно, но двигателят създава огромни проблеми. Едва през 1997 проектът е завършен.
Моделът на Иксо Мюзеум е много добър. Имах журналката, но просто и дума не може да става за сравнение. Журналката беше с жестоко скапана боя, а Мюзеумът няма грам проблем. За съжаление дойде без едната чистачка и сега ще трябва да се мисли алтернативна.

34. Bucciali TAV8-32 Saoutchik Fleche d'Or, 1932 - Ixo Museum

[Antara1]

Страхотия! Кръстоска между кола и камион.

[rvalev]

Жесток модел. В кръстоската може да включим и хот род.

[stoicho110]

Ехааа цял кораб е това Бугати модела е супер

[Тихомир]

Ехааа цял кораб е това Бугати модела е супер

Bucciali.

[svetlio]

Отново моите адмирации за новия модел. Камион, трактор, хот род, Бугати.........
Нямам думи. Все пак са млади и живота ще им даде шанс да се поправят.
Красотата на този модел е в огромните джанти и гуми, изключително оригинално изпълнение. Браво, Тишо, давай все така, има още от златните години....

[taiko]

Прилича на колата на Крюела Д'евил от "101 далматинци". Маняшка работа...

[puma]

Това пухкаво-ръбато ми хареса

[Тихомир]

Това Дюзи вече е представяно под номер 17, но който ме познава знае какъв педант съм на тема моделите да са в перфектно състояние. Представената бройка беше ремонтирана и имах възможност да го сменя. Не успях да направя снимки на двата, но пък наредих трите които имам. Френските коли от периода са може би най-красивите, обаче Дюзитата имат много специфично присъствие. Може би най-добрата американска кола преди ВСВ. Ако не и най-добрата кола в света по това време. И това го казвам напълно отчитайки, че Кадилак са предлагали модела V16, а и няколко други американски производителя са имали интересни машини. В Европа пък са имали Бугати, Талбо-Лаго, Делае, Делаж, Ролс-Ройс, Бентли, Мерцедес-Бенц, Хорх, Майбах итн. Стига бълбукане...

Duesenberg SJ Gurney Nutting Speedster, 1935 - True Scale Miniatures



















https://www.youtube.com/watch?v=gYPpGnfDIGs

[milski]

Прекрасна цветова комбинация.Страхотни линии.Впечатляващ.

[chevyimpala]

Страхотни са и трите, но модела на TSM определено ми е фаворит. Цветовете са комбинирани перфектно, а и определено старите кабрио каляски ми допадат силно

[Тихомир]

Колкото и странно да изглежда, най-евтиният е най-добър. В случая Миничампса (да се разбира Спарк). ТСМ-ът има някои слаби места, например фаровете не с нивелирани перфектно, а е и доста крехък. Емблемата е далеч от истинскатa, много е дебела. Виж при Миничампс и ГЛМ емблемата-стрела е произведение на изкуството. ГЛМ-ът пък има "шупла" на тавана, дефект на боядисването предполагам. Белият кант на гумите също не е направен отлично. От трите на мен най-любим ми е 20-те бона заради историята покрай моделчето. Взех го, наложи се да го продам, много се ядосах на себе си почти веднага, но накрая се прибра пак в моя "гараж".

[taiko]

Защо миничемпс, разбирай спарк? Прекрасни моделчета. Тишо ти си диагностициран маняк Упс, за тебе сок от целина...

[rvalev]

Изящество. В началото на миналият век автомобилния дизайн е бил изкувство. Как са ги правили тези форми без компютри, машини и роботи.