Прототипи и състезателни автомобили - Bugatti Bolide

[stoicho110]

360 и 430 така и не ми харесаха откъм дизайн. В състезателните си версии са една идея по-приятни. Силна колекция от кончета заформи.

Неусетно, малко покрай теб, се запалих по състезателните кончета.Имат чар и стил в дизайна си марката Ферари. Не съм показал още пет Ферарита които са към колекцията. Губят ми се три модела, иначе съм ги събрал всички състезатели от 1969 до сега.(без формула 1 естествено).

[Тихомир]

360 и 430 така и не ми харесаха откъм дизайн. В състезателните си версии са една идея по-приятни. Силна колекция от кончета заформи.

Неусетно, малко покрай теб, се запалих по състезателните кончета.Имат чар и стил в дизайна си марката Ферари. Не съм показал още пет Ферарита които са към колекцията. Губят ми се три модела, иначе съм ги събрал всички състезатели от 1969 до сега.(без формула 1 естествено).

Давай да ги видим тези кончета. Много пъти сме си писали, темата за състезателните Ферарита е необятна. Трябва да обърнеш внимание и на 50-те и 60-те години защото това са златните години за марката. Но пък ще те заболи главата от версии с 4, 6, 8 и 12 цилиндъра. Отделно еволюциите на даден модел. Ще ти дам пример с 250 GTO, без много да се напъвам се сещам за 5 варианта на колата:

1. Прототипът на 250 ГТО на база 250 SWB (супер рядък модел и много скъп, прави се от Редлайн и Пинко)
2. Серия 1 от 1962 (Много производители го правят, Киошо е най-доброто по мое мнение)
3. Серия 2 от 1964 (Има няколко опции, аз харесвам Жуефът)
4. Кола със сериен номер 4713 GT, която е различна от всички останали (Прави се от Bespoke, скъп модел)
5.David Piper пък снишава покрива на колата със сериен номер 4491GT (Прави се от Bespoke, скъп модел)

Ако си луд по темата като мен, искаш да имаш и 5-те. Само с Ферарита можеш да направиш колекция от стотина модела. А има и други значими марки...

[stoicho110]

360 и 430 така и не ми харесаха откъм дизайн. В състезателните си версии са една идея по-приятни. Силна колекция от кончета заформи.

Неусетно, малко покрай теб, се запалих по състезателните кончета.Имат чар и стил в дизайна си марката Ферари. Не съм показал още пет Ферарита които са към колекцията. Губят ми се три модела, иначе съм ги събрал всички състезатели от 1969 до сега.(без формула 1 естествено).

Давай да ги видим тези кончета. Много пъти сме си писали, темата за състезателните Ферарита е необятна. Трябва да обърнеш внимание и на 50-те и 60-те години защото това са златните години за марката. Но пък ще те заболи главата от версии с 4, 6, 8 и 12 цилиндъра. Отделно еволюциите на даден модел. Ще ти дам пример с 250 GTO, без много да се напъвам се сещам за 5 варианта на колата:

1. Прототипът на 250 ГТО на база 250 SWB (супер рядък модел и много скъп, прави се от Редлайн и Пинко)
2. Серия 1 от 1962 (Много производители го правят, Киошо е най-доброто по мое мнение)
3. Серия 2 от 1964 (Има няколко опции, аз харесвам Жуефът)
4. Кола със сериен номер 4713 GT, която е различна от всички останали (Прави се от Bespoke, скъп модел)
5.David Piper пък снишава покрива на колата със сериен номер 4491GT (Прави се от Bespoke, скъп модел)

Ако си луд по темата като мен, искаш да имаш и 5-те. Само с Ферарита можеш да направиш колекция от стотина модела. А има и други значими марки...

Знаеш че съм фен на съвременните прототипи, то се вижда и от колекцията. Но Фераритата ги събрах някак неусетно и непланирано. Те повечето са журналини, само 2 спарка имам на Ферари. Не съм показал Ф1 на Аскари от 1952г.- Хот Уелс, Ферари 375 победителя от Льо Ман 1954г. - Иксо,Ферари 308 ГТБ от 1983г. - журналка, Ферари 312Р - бест моделс, Ферари Ф50 - Иксо и Ферари ФХХК от 2014 - Журналка. Голям Мерак на Ферари Ф40 от Льо Ман 1995 (много красив модел) на Иксо. (Не гледам към скъпите фирми понеже разполагам с ограничен бюджет.) Ще събера и по стари от 1969г. но може би само победителите от Льо Ман и то на Иксо. ще ги направя около 30-40 броя като на шега

[stoicho110]

Здравейте колеги, този състезател не беше планиран но щом го видях, реших че трябва да го прибавя към колекцията. Модела е на TSM направо си е ювелирен с много детайли и качество на изработката. А и ще стои добре до Моби Дик.
Porsche 935 e представен през 1976 г. като фабрична състезателна версия на 911 (930) Turbo и подготвен за FIA - група 5 , той еволюция на турбо прототипа Carrera RSR 2.1, завършва второ място на 24 часа Льо Ман през 1974 г. .
Започвайки от сезон 1977 , Porsche предлага 935 на клиентите, влизащи в Световното първенство за производители , в IMSA GT Championship и в германския Deutsche Rennsport Meisterschaft (DRM). 935 продължи, за да спечели през 1979 г. 24 часа на Льо Ман и други големи състезания за издръжливост, включително Себринг, Дейтона и 1000 км Нюрбургринг. От 370 състезания, в които е влязъл, той спечели 123.
Обикновено никоя друга марка не може да оспори 935, тъй като други производители не доставят автомобили за клиенти, както Porsche. Всяко състезание по това време обикновено включваше поне пет 935s. 935 използва 3.3L тип 935 плосък шест цилиндров двигател с два турбокомпресора, който използва механична система за впръскване на горивото . Всички комбинирани компоненти с висока производителност дават възможност на двигателя да има мощност до 630 кВт (845 к.с.; 857 к.с.). Доминирането на 935 завърши с промени в правилата на FIA, които влязоха в сила през 1982 г., заменяйки шестте номерирани групи само с три групи, а именно A, B и C.
Докато Porsche се колебаеше да продаде своите модели Evolution, някои екипи разработиха свои собствени идеи, особено Kremer Racing от Кьолн , Германия . Паралелно с фабриката през 1976 г., те са построили 935 K1, а през 1977 г. са модифицирали своя клиент 935 на K2. За 1979 г. те въведоха 935 К3 (за „Кремер тип 3“; производното на успешния К2). Пилотирана главно от Клаус Лудвиг , тя печели 24 часа на Льо Ман през 1979 г., побеждавайки всички прототипи, при силен дъжд, . На второ място беше заводския модел на Порше , управляван от Ролф Стомелен и подкрепен от собственика на екипа Дик Барбър и актьора Пол Нюман .
Изправен пред силната конкуренция в 1980 DRM от Zakspeed Ford Capri, K4 беше представен в средата на 1981 г. за клиенти на цена от 400 000 Deutsche Mark. K4 използва Porsche, снабден с 3 литров плосък шест цилиндров двигател два турбокомпресора с променлива мощност от 559 до 596 кВт (760 до 810 к.с.; 750 до 799 к.с.)
Представения модел се състезава в IMSA шампионата през 1982 г.

Porsche 935 K4 #00 Interscope Team 1982 - TSM















Видео.
https://www.youtube.com/watch?v=X5yr3UdovjA
https://www.youtube.com/watch?v=kXz6iwLm9nE

[taiko]

[martinkasov]

Страхотни модели! 935 ми е един от любимите спортни автомобили, особено Моби Дик

[Тихомир]

Тези двете за мен са най-добрите достъпни 935-ци в 1:43. Макар че TSM вече е доста рядък. Еббро правят също много добро 935. В някакъв момент имах 5-6 различни. Много богата тема за колекциониране.

[TheDevilTwin]

Страхотен батмобил, а заедно с Моби Дик-а на Спарк са едни от най-добре изработените 935-ци в този мащаб!

[stoicho110]

Здравейте колеги, откакто събирам състезатели за пръв път ми попада тази екзотика Rondeau. И веднага я прибавих към колекцията.
Жан Рондо (13 май 1946 г. в Льо Ман , Франция - 27 декември 1985 г. в Шампаньо , Франция) е френски шофьор и конструктор на състезателни автомобили, спечелил 24 часа на Льо Ман през 1980 г. в автомобил, носещ неговото име, постижение което остава уникално в историята на състезанието.
Jean Rondeau се присъедини към усилията да разработи състезателен автомобил Group Six, който да замени тези на френските фабрични екипи, които се оттеглиха от класа през 1975 г. Първоначалният проект беше съсредоточен върху използването на 2.7 L Peugeot V8, но Rondeau беше убеден, че по-мощният Ford - Cosworth DFV V8, който задвижваше печелившата кола през 1975 г., 24 часа на Льо Ман , имаше по-големи перспективи за успех. След като взе спонсорство от френската компания за тапети Inaltera, Rondeau създаде група от шест автомобила, отговарящи на условията за състезание в клас прототип GT. Фабриката на Rondeau, подобно на тази на Courage и Pescarolo Sport , е базирана близо до Льо Ман. Първият автомобил, създаден от Рондо, се състезаваше в Льо МанInaltera GTP през 1976 г. Той постига победи в класа GTP срещу Peugeot, Aston-Martin и Ferrari задвижвани автомобили за две поредни години, като през 1977 г. поставя четвърти общ и 27 обиколки зад победителя в състезанието.
След като Inaltera оттегли подкрепата си, Rondeau взе спонсорство от асансьорната компания Otisи създаде леко модифицирана версия на автомобилите Inaltera, носещи неговото собствено име. Rondeau M378 беше представен през 1978 г., а M379 беше представен на следващата година. Lackluster довършителни работи през 1978 г. и 1979 г. подхранваха общото отношение на двигателя DFV като неконкурентен в група шест за искане на адекватна комбинация от мощност и надеждност. След това екипът на Rondeau отбеляза изненадващо първо и трето класиране през 1980 г. с M379B. С тази победа Rondeau става един от двама независими конструктори, които не са свързани с основен производител, за да спечели на 24 часа в Льо Ман. През 1981 г. Rondeau влиза с пет автомобила, завършва втори и трети. Това обаче бе засенчено от смъртта на водача на екипа на Рондо Жан-Луи Лафосв ранните часове на състезанието след катастрофата на Hunaudieres . Автомобилите на Rondeau никога повече няма да се доближат до тези висини в Льо Ман.


Rondeau M379b Winner Le Mans 1980 - IXO














Видео
https://www.youtube.com/watch?v=oTG-w_lPn_U
https://www.youtube.com/watch?v=Dn-RRt8_6Zw&t=41s

[Тихомир]

Колата се казва Рондо, носи името на създателя си. Това е единственият случай, когато пилот побеждава със създадена от него кола на Льо Ман. Историята покрай състезанието е крайно интересна, било е едно от най-мокрите състезания. Порше не са изпратили заводска кола, но пък участие е взел отборът Joest с Порше 908/80 наричано FrankenPorsche. Години по-късно се оказва, че тази кола реално е 936,просто Порше не са искали да продават 936 на частни отбори, за тях е предвиден 935. Та, Joest на три пъти преследват Рондо, обаче без успех. Точно в последната обиколка, Рондо-то поднася заради мократа писта, късмет че не удря нищо. Порше/Joest подценяват противника, по-бързи са,но заради една смяна на скоростна кутия губят. Повечето специалисти не са очаквали двигателя Косуърт ДФВ да издържи. Все пак това е мотор от Формула 1, не е предвиден за маратонски състезания. По спомен Мираж през 75-та също ползват ДФВ двигател и печелят. Моделът на Иксо е прекрасен, така и не успях да го притежавам.

[puma]

Много интересен модел

[stoicho110]

Здравейте Колеги, продължавам с още един любим автомобил. Макар и не състезател, влиза графата прототипи. Модела е на Red Line направо си е радост за окото.

Ferrari FXX е състезателен автомобил разработен за необичайна програма на автомобилния производител Ферари. Производството на FXX започва през 2005-та. Автомобилът използва технологии взети от Ferrari Enzo и ги комбинира с изцяло нови разработени от Ferrari и от техни снабдители. Колата обаче е само част от цялата програма: клиенти плащат £1.3 милиона за колата и им е позволено да я карат на състезания само в дни определени от Ferrari и след това трябва да ги информират за поведението и мощността по време на състезанието.
Последния FXX (от общо 30-те произведени) е връчен на Михаел Шумахер, когато приключва участието си във Формула 1 през 2006.
Двигателят на FXX е V12 базиран на този на Enzo, но е разширен от 6 л до 6,3 л, мощността е вдигната от 651 к.с. (485.4 kW) до 801 к.с. (597.2 kW) при 8500 оборота в минута.
Скоростната кутия включва последните разработки на F1 програмата на Ferrari и времето за превключване от една предавка на друга е 100 ms.
Накладките на спирачките подобрени в сравнение с тези на Enzo, но са запазени въглеродно-нишковите спирачни дискове, подобрени със силициев карбид, които също намират приложение и в Enzo.
Гумите на FXX са 19 инчови сликове, специално разработени за колата, но са и легални за употреба на пътя.
Както и при Enzo, конфигурацията на седалката и педалите са направени по специален начин според изискванията на клиента.
Общо са произведени 30 автомобила (с един повече от планираните 29). Всички те са продадени на специално избрани от Ferrari клиенти. Това на Михаел Шумахер се отличава от другите по това, че е изцяло черно без бяла лента, по гумите има червена ивица, края на аспусните тръби са боядисани във черен мат и логото му е ушито на седалките.
Тридесетте щастливци които притежават FXX също вземат и участие в тестовете на компанията. Тъй като колата не е легална за употреба на пътя, единственото място където държат автомобилите си е в спортните съоръжения на Ferrari. След състезанията във FXX програмата, колите се поддържат в изправно състояние от Ferrari. Целта на тази специална програма е да позволи на най-любимите клиенти на компанията, ексклузивен достъп до най-новите технологии които са развили и да сътрудничат на компанията за разработката и развитието на бъдещи и настоящи модели.

Ferrari FXX 2005 - Red Line
















Видео
https://www.youtube.com/watch?v=LWOhGSz-GBo
https://www.youtube.com/watch?v=mJSWVUorD_o&t=49s

[Тихомир]

Моделът никак не е лош, много прецизен смолен модел, обаче си заслужава да избереш МР Киошо заради активните елементи.

[stoicho110]

Моделът никак не е лош, много прецизен смолен модел, обаче си заслужава да избереш МР Киошо заради активните елементи.

Съгласен съм че Киошото е по-добър вариант заради активните елементи, но в момента не мога да отделя 200-250 лв за такъв модел. Може би в бъдеще ще имам такава възможност. Но и този модел си е доста добре направен и прецизен

[TheDevilTwin]

Моделът никак не е лош, много прецизен смолен модел, обаче си заслужава да избереш МР Киошо заради активните елементи.

Сигурно щеше да си заслужава, ако частите не му се разпадаха като дренки наесен, което само по себе си не оправдава двойната му цена спрямо този Red Line