Мерси на всички споделили мнение.
Нещо ми прещрака и реших, че пак ще ви тормозя с ..... кончета.....

Мисля да показвам само необичайни или много любими кончета. Аудиторията се е нагледала на Ф40ки, Ф50ки, ГТО-та и всякакви други до болка познати модели, мисля да ги пропусна.
Започвам с нещо наистина много любимо и красиво.

През зимата на 1960 Карло Чити работи здраво по усъвършенства бъдещ автомобил от Формула 1. Шасито се състои от 4 големи тръби и като най-голямата разлика с предходните болиди на компанията са по-тънкото купе и набиващите се на очи въздушни отвори отпред , които носят прякора на колата "Sharknose" ( Нос на акула) . Най-голям приоритет през зимното развитие бил отреден на създаването на по-добър вариант на двигателя. Градусът между цилиндрите бил променен от 65 на 120 като това дало повече място за карбураторите и снишило центъра на тежестта.
Въпреки всички промени по шасито, Ферари все още нямали възможност да се сравняват с британските отбори. Въпреки това, италианската фирма имала огромно предимство. Двигателите на британските тимове били с 4 цилиндъра, редови и развивали скромната мощност от 150 к.с. Ферари имали два готови състезателни двигателя, като и двата имали мощност от около 190 к.с. Целият сезон 1961 е доминиран от Ферари, които биват победени само два пъти от гениалния Стърлинг Мос с Лотус. Не всичко било розово за Ферари защото водача в шампионата фон Трипс умира на Монца след инцидент. Този нещастен случай отваря вратата на Фил Хил, който става първият и единствен засега американец печелил шампионата във Формула 1.( Марио Андрети е натурализиран американец).
Ситуацията във Ферари бързо се влошава след "Масовото напускане" на ключови служители. Сред напусналите е и Карло Чити. Развитието на автомобила замръзва и заводският отбор е принуден да използва колата от 1961 за сезон 1962. Конкуренцията успява да догони италианската компания с нови по-добри шасита и нови V8 двигатели. Новите двигатели от Ковънтри Клаймакс имали същата мощност като агрегата на Ферари , но остарелия дизайн на шасито при италианците си казвал думата. Конкурентите използвали значително по-модерните монокок шасита докато Ферари използвали тръбни такива.
Фил Хил напуска Ферари и се присъединява към Карло Чити и АТС. Той е заместен от мотоциклетния шампион Джон Съртийз. По-късно се присъединяват и Уйли Марезе и Людовико Скарфиоти.
За нещастие всички състезателни Ферарита sharknose били унищожени след сезон 1962 и днес, само няколко автомобила от сезон 1963 са останали. През годините са направени много реплики конструирани от оригинални части.
Моделът е на Ixo




Прекланям се пред труда на хората от видеото, отнема им 7 години, за да пресъздадат Sharknose.
https://www.youtube.com/watch?v=vjBal4nIpB4