Art Deco автомобили в 1:43... V16 (1+2+3)

[taiko]

Готин модел, сигурно тежи два тона. Чичо Франк си е класик.
И аз тези дни съм на английска вълна с придопити три нови джага в гаража.

Весело изкарване на новогодишната нощ.

[stoicho110]

Прекрасен модел Весело посрещане на новогодишната нощ

[Тихомир]

Модел, който искам от много отдавна. Изработката е на стандартното добро ниво за Мюзеум. Този модел много дълго време беше ужасно труден за намиране. В рамките на последния месец успях да намеря 2 бройки. Ако някой е заинтересован, продавам втората.

В западния свят феновете на Рали Дакар може би ще разпознаят Татра като производител на тежкотоварни камиони, които постигат впечатляващите шест победи в тежката надпревара. Много преди компанията да построи впечатляващите си камиони, произвежда едни от най-иновативните автомобили, включително първата серийно произвеждана аеродинамична кола, екипирана с двигател-въздухар отзад - Татра 77.

Представена през март 1934, Татра 77 следва аеродинамичните идеи от прототипа Татра В570 от 1933. Размерите обаче са увеличени, местата за пътници цели шест. Моделът е върхов в продуктовата линия на компанията. Прототипът В570 ще повлия и на модела 97 и.... прословутата Костенурка на Фолксваген.

Голямата Татра е с купе по дизайн на Paul Jaray, изработено под наблюдението на известния главен дизайнер Hans Ledwinka. Jaray има опит при проектирането и изработката на немските цепелини, така че е напълно наясно с важността на аеродинамиката. А именно: обтекаемата форма ще доведе до по-добро цялостно представяне, по-малко шум в купето, добра икономия на гориво итн. Модел на Т77 дори е тестван във въздушен тунел и постига коефицент на челно съпротивление от само 0.21 при мащаб 1/5.

Освен купето, двигателят също е крайно интересен. Поставянето му отзад позволява постигането на повече място в купето за краката на пътнците. Пътниците седят ниско, като това сваля центъра на тежеста. В ранните автомобили шофьорът е по средата подобно на Макларън Ф1. По-късно воланът минава отдясно заото Чехословакия е с такова движение по това време. При Т87 има опция за ляв или десен волан.

Мощността идва от V8 с обем 2968 куб.см и мощност от 59 к.с. Максималната скорост е 87 мили в час. Направени са само 105 екземпляра от Т77 преди производителя да смени модела с Т77а през 1935. При Т77а двигателят е вече 3377 куб. см с мощност 75 к.с. Максималната скорос е вече 93 мили в час. Т77 и Т77а имат един голям пробле. Колесната база е много дълга, а тежестта е отзад. Това води до трудно управление. Все пак, окачването е независимо на четирите колела, а и са взети мерки за възможно най-ниско тегло. Използван е материала Електрон за тази цела. Теглото на колата е 1800 кг.

Паралелно с Т77а, през 1936 започва да се произвежда сходната Т87, която пък достига максимална скорост от 100 мили в час. Нацистите толкова харесват колата, че позволяват производството да продължи производството. Тази любов обаче е смъртоносна, много нацистски офицери губят живота си зад волана на Татра.

Тъжно е че днес Т77 и Т87 са почти непознати, а в същото време повлияват значително на легендарни машини като Костенурката и Порше 911. В дните преди ВСВ, Татра завеждат дело среущу Фердинанд Порше за нарушаване на авторски права, а именно Костенурката използва идеи от Татра. Искът е прекратен с навлизането на нацистите в Чехословакия, но подновен след войната и решен в полза на Татра през 60-те.

В заключение, тази интересна марка прави автомобилите си по начин, който се счита за стандартен десетилетия по-късно. Марката приключва с производството на леки автомобили през 1999. В същото време всички знаем какво се е случило с Фолксваген и Порше...



Tatra T77 - Ixo Museum



















https://www.youtube.com/watch?v=Q8qVBaSTpmQ

[rvalev]

Автомобилът на чешкия Батман.

[taiko]

Тъжно е че днес Т77 и Т87 са почти непознати, а в същото време повлияват значително на легендарни машини като Костенурката и Порше 911. В дните преди ВСВ, Татра завеждат дело среущу Фердинанд Порше за нарушаване на авторски права, а именно Костенурката използва идеи от Татра...искът е прекратен с навлизането на нацистите в Чехословакия, но подновен след войната и решен в полза на Татра през 60-те.


...обаче Татра се затри, а остана Порше.



Симпатичен модел.

[Тихомир]

Тъжно е че днес Т77 и Т87 са почти непознати, а в същото време повлияват значително на легендарни машини като Костенурката и Порше 911. В дните преди ВСВ, Татра завеждат дело среущу Фердинанд Порше за нарушаване на авторски права, а именно Костенурката използва идеи от Татра...искът е прекратен с навлизането на нацистите в Чехословакия, но подновен след войната и решен в полза на Татра през 60-те.


...обаче Татра се затри, а остана Порше.



Симпатичен модел.

Порше на няколко пъти са били близко до фалит. При Татра наистина колите вече не се правят. Обяснимо. Десетилетия соц начин на работа и изведнъж няма как да предложиш адекватен луксозен седан в конкуренцията на БМВ, Мерцедес, Ауди плюс тук таме някой друг. Виж какво км коства на французите и италианците да се наложат във високия луксозен клас, а обикновено техните разработки приключват с финансово фиаско. Дори Фолксваген с Файтон, който в уникален автомобил, не успяха.

Иначе Татра не се е затрила, все още правят камиони.

[taiko]

Винаги съм считал, то си е и факт де, че някои са родени под "щастлива звезда", други не. Много харесвам моделите на Татра, но съдбата е била по- благосклонна към Порше. Това имах предвид, като писах по-горе. Представяш ли си, ако нямаше война какво би било?
Пък как харесвам Файтоните... https://www.youtube.com/watch?v=1kIbRwNopWw Едно презенте на Doug DeMuro. Сори за офтопика.

[puma]

Един от любимите ми модели

[Lucky13]

Десетилетия соц начин на работа и изведнъж няма как да предложиш адекватен луксозен седан в конкуренцията на БМВ, Мерцедес, Ауди плюс тук таме някой друг.

Тишо, егати изцепката тук. Особено за времената след Втората Световна. Викаш там разни Ролсове, Бентлита, Линкълни, Кадилаци, Крайслери, Ягуари, Ситроени, Алфи и Ланчии, пасти да ядат пред луксозните Аудита и БМВета от '50, '60 и '70те години, а?

[Тихомир]

Десетилетия соц начин на работа и изведнъж няма как да предложиш адекватен луксозен седан в конкуренцията на БМВ, Мерцедес, Ауди плюс тук таме някой друг.

Тишо, егати изцепката тук. Особено за времената след Втората Световна. Викаш там разни Ролсове, Бентлита, Линкълни, Кадилаци, Крайслери, Ягуари, Ситроени, Алфи и Ланчии, пасти да ядат пред луксозните Аудита и БМВета от '50, '60 и '70те години, а?

Изцепка? Имах предвид след 89-та. чети какво съм написал в началото.

[stoicho110]

Не знаех че Татра са правили и леки автомобил. Много интересен модел

[Тихомир]

С какво би се занимавал наследник на бизнес империя? Точно така, ще се опита да създаде най-добрият автомобил в света. Точно това е била идеята на Ръст Хайнц. За съжаление колата остава в една единствена бройка, никога не влиза в серийно производство защото Ръст Хайнц умира в автомобилна катастрофа през 1939.Само на 24 години. Ето тук съм написал няколко реда за колата. viewtopic.php?p=438398#p438398

Моделът на Brooklin е топуз и половина. Въобще не мисля да правя сравнение с Неото. То е ясно кой е по-детайлен. И двата имат собствен чар, за мен Brooklin e по-симпатичен. Имах си помощник.

Phantom Corsair - Brooklin

[taiko]

Много интересна кола. Приличами малко на пакард, ама малко...като замижа...и на стария DS... Абе бизарна е
Страхотен помощник си имаш

[bukibol]

Трепач е

[Тихомир]

Много интересна кола. Приличами малко на пакард, ама малко...като замижа...и на стария DS... Абе бизарна е
Страхотен помощник си имаш

Много бизарна даже. Но е изпреварила Ситроена, който е не по-малко шашав, с около 2 десетилетия. Порових се за още информация за колата и намерих ето тази статия. https://www.classicandsportscar.com/new ... om-corsair

В превод:


Духът на трагичния милионер Ръст Хайнц може да бъде усетен от всеки аспект на неговата персонална кола мечта, сензационния Фантом Корсар. Мик Йолш изследва наследството на 24-годишния Хайнц със снимки от Джулиян Маки.

Династията Хайнц може би е послужила за вдъхновение на Орсън Уелс и неговите саги от разводи, самоубийства, алкохолизъм, фатални автомобилни и самолетни катастргофи във "Великолепните Амбърсън". В американската индустриална история, в храната те са това, което Форд е за автомобилите и Рокфелер за нефта.


Още цвят към историята добавя трагичната съдба на Ръст Хайнц и неговия фантастичен концептуален автомобил - Фантом Корсар. Роден в началото на ПСВ, Ръсти е син на Х. Дж. Хайнц, милионер направил състоянието си от консервирани храни в Питсбърг.

Популярният, добре изглеждащ младеж е като излязъл от история Ф. Скот. Фитцджералд. В колежа, Ръсти има репутация на ентусиазиран индивид и след като получва възможно най-доброто образование, което парите могат да купят - Choate, Yale , той се озадачава от академичния живот. Във Йейл се фокусира върху проектираето на състезателни лодки. Хайнц напуска университета в последната си година и се мести на запад през 1936. Действията му никак не впечатляват семейството му.

Мести се при леля си в Пасадена и веднага отваря индустриално студио за дизайн. Още в колежа прави скици на колата си мечта. Щом се настанява в Калифорния се свързва с най-добрите коучбилдъри в града, за да обсъди бъдещия проект. За късмет, коучбилдърите са Боман и Шварц, които правят две от най-известните купета за Дюзенберг. Единият е този на Кларк Гейбъл.

Хайнц е впечатлен от работите на европейските майстори като Фигони & Фалачи, Ванвоорен и др и идеята е да създаде не по-малко елгантен автомобил, който да стане флагман на неговата компания. Разработени са серия от дървени и глинени умалени модели, за да се уточни финалната форма. Има информация, че е използван и въздушен тунел.

Родителите на Хайнц не одобряват проекта, но неговата леля осигурява средствата за скъпото начинание. Хайнц планира лимитирано производство и дори обявява цена от 14700 долара за бройка, два пъти повече от Кадилак V16. Разходите за прототипа са межуд 24000 и 35000 долара, което е страшно голяма сума за времето си и предвид че като донор е използван Корд 810 купен нов през 1936.

След като формата на купет е одобрена, малък екип от Боман&Шварц започва да работи в края на 1936-та и началото на 1937-ма. Всичко е прави на ръка, всеки панел е от алуминий. Малка местна фирма прави шасито, което е напаснато към донора Корд. Новото купе тежи с около 400 к.г. повече, а цялата кола над 2 тона.

Подобно на Парижките майстори от Фигони & Фалачи, Хайнз проектира купе със затворени калници. За да могат да завиват предните колела, купето е значително по-широко от стандартния Корд. Формата измислена от Хайнц е значително по-радикална от френските екземпляри и следва идеите на Paul Jaray and Baron Reinhard и Koenig-Fachsenfeld.

Колата на Хайнц е доста повече от Корд с различно купе. Вратите се отварят електрически, броните са хидравлични, фаровете за мъгла могат да се виждат и отстрани, предната седалка побира 4. Отзад има малко място за 2 пасажери. Използвани са голямо количество корк и гума за шумоизолация. Арматурното табло включва и компас и висотомер. Има и радио с два говорителя както и климатик и система за отопление.


Радикалната форма създава проблеми при охлаждането на двигателя. Необходими са два радиатора, за да бъде адекватно охлаждането в Калифорнийските жеги. Хайнц твърди, че двигателят достига 190 к.с. и максималната скорост е около 200 км/ч обаче при реставрацията години по-късно става ясно, че двигателят е заводски с около 125 к.с.

След като колата е завършена, Фантом Корсар-ът е представен в Холивуд, където Хайнц използва всичките си връзки да промотира машината. В юлското издание на Ескуаър от 1937 колата е поставена на цяла цветна страница. Хайнц я заснема в студиото на Уорнър Брадърс. Странно защо решава да смени цвета от черен в пясъчен.

Интериорът е решен в ярко червена кожа. Въпреки всички усилия, поръчки за колата така и не идват. Хайнц се съгласява да бъде използвана във филма The Young in Heart. Във филма името е сменено на The Flying Wombat и се казва, че е английски модел. За сцена в шоурум на "марката" за използвани огледала, за да се постигне илюзията за налични бройки.

Макар да няма поръчки, интересът към колата е сериозен и за 1939 е предвидено да бъде показана като "утрешната кола" на изложението в Ню Йорк. Ръст Хайнц така и не успява да види творението си на изложението защото загива в автомобилна катастрафа.

Малко преди смъртта си, Хайнц проектира още едно интересно возило, ванът "Комета", който за съжаление не оцелява до наши дни.

Семейството на Хайнц позволява Фантомът да бъде изложен в Ню Йорк, след изложението колата остава в склад до 1942, когато братът на Ръст я дава на семеен приятел Лу Максон. Максон транспротира колата до дилърство на Форд, където е обслужена и дадена на сина му, за да отиде на бала си с нея. През 40-те колата сменя доста собственици като дори е пребоядисана в бронзов металик. През 50-те отново е в Ню Йорк, в колекцията на комика Хърб Шринър. Шринър поръчва да се подобри охлаждането на колата, като потози начин се променя и първоначалния дизайн. Добавено е и по-високо челно стъкло и панелите на покрива са преработени, за да могат да се махат. Колата е пребоядисана не особено добре в черно-златисто. Дадена е в музей във Флорида като след смъртта на Шринър през 1970, колата е купена от Бил Хара. След реставрация до автентичен вид, Фантомът става една от звездите в колекцията на Хара, състояща се от над 1400 автомобила.

След смъртта на Хара, колекцията му става Национален Автомобилен Музей в Рино.