Колекцията ми "ВЩНЛ" - Пример за качество

[qnchotuning]

дидо що за мания го налази
уж ланчии
пък сега червени щайги на талази

форд алфа и рено
от всичко има той
поне едно

класика или рали
ако не е червено -
не върви!

с белите си ръкавици
той разглежда тези колесници
от чара им е запленен
и от криза поразен


наздраве

Ти ме разби!!!!!!!! Ще поставя тази ода на първа страница! Борка, ти си бил талант отвсякъде! Направо съм изумен и нямам думи просто!

Уважаеми зрители, алкохола отключва неочаквани таланти

[ocool]

Уважаеми зрители, алкохола отключва неочаквани таланти

Той дори не помни как го е сътворил...

Покрай малкия вече не ми остава никакво време за писане и снимки, така че бъдещите модели ще се представят по-рядко. От цяла седмица се каня да ви покажа един модел, който определено ме впечатли отвсякъде. Представям ви:

Ferrari 308 GTB Quattrovalvole
KYOSHO - No.K05061R



______________

______________

За да задоволят нуждите на всичките си клиенти Ферари произвеждат и по-евтини и компактни автомобили. Ферари 308 GTB е наследник на вече остарялия модел Дино 246, като целта на модела е да продължи идеята за по-достъпно Ферари на пазара, но с още повече агресия. След неуспешния дизайн на 208/308 GT4 от Ферари се обръщат не към Бертоне, а към стилистичното студио Пининфарина, където дизайнера Леонардо Фиораванти вече има успех с предходните модели Дайтона, Дино 246 и Берлинета Боксер. В изработването на визията на Ферари 308 GTB са включени елементи от всички тези предходни модели. Детайлите от Дино 246 са очевидни, като най-силно впечатление прави страничните въздухозаборници на двигателя и формата на задното стъкло, докато геометрията на носа и разположението на светлините отзад са взаимствани от Берлинета Боксер. Колата е представена през Октомври 1975 на автоизложението в Париж, където печели веднага симпатиите и овациите на зрителите и журналистите. Впечатляващите линии на 308 GTB изглеждат свежи и днес! Дори е трудно да се каже, че са остаряли, за разлика от тези на много други машини от същия период. Ферари 308 GTB е дори по-успешен модел от Дино. Произведени са около 12 000 бройки, което е рекодрд за компанията. Това е безспорно най-популярното и често срещано Ферари.

Каросерия Скалиети произвежда първите бройки изцяло от фибростъкло с изключение на предния капак, който е от алуминий. Това е първото Ферари в серийно производсто, което е било облечено в този изключително лек материал. Теглото на автомобила е било само 1050кг, което е наистина впечатляващо. Интериорът е изработен в нов стил, като впечатление прави дизайнът на таблото и новия волан на МОМО. Допълнителните опции, които са били по поръчка са по-агресивен преден спойлер, климатик (стандартна опция за американските модели), боя металик, боя с ефект "Боксер" (долната част на колата е боядисана в черен мат също както при Берлинета Боксер) и по-широки джанти, които изпълват по-добре арките на калниците. Скалиети спира произвеждането на купетата от фибростъкло през Юни 1977, след като 712 бройки са били произведени. Този край се свързва с няколко предпоставки, като едната от тях е значително по-скъпото и дълготрайно обработване на фибростъклото, и проблемите с намирането на подходящи и сръчни майстори, които да се заемат с оправянето на колите претърпяли инцидент. Другата версия е, че американските клиенти, които са основните купувачи на Ферари по това време, са искали техните коли да бъдат направени от стомана, за да са по-сигурни и надеждни при евентуална катастрофa. Теглото се е увеличило със 150кг, което се е отразило на динамиката. Купетата от фибростъкло не са били спряни веднага, а са продължили да се произвеждат още шест месеца след началото на стоманените модели 308 GTB. След това през Септември 1977 на автомобилното изложение във Франкфурт се появява и версията 308 GTS. Тя представлява версия с подвижен винил на тавана, който шофьора лесно може да скрие зад седалката. Тази модификация е значително по-интересна на клиентите и от нея са произведени повече бройки за разлика от GTB. Моделът печели слава благодарение на ТВ сериала "Магнум - Частен детектив", в който главното действащо лице Томъс Магнум е богат частен детектив и кара червен Спайдър. GTS всима участие и в доста други телевизионни продукции, като по-известна от тях е сцената от филма "Скритото".

Осем цилиндровия 3000 кубиков двигател (3.0 и 8 прави името 308) претърпява няколко промени. В началото е с двойни карбуратори Уебър. За чуждия пазар се е произвеждала версията F106 AE с мокър картер, а за европейския F106 AB със сух картер. Сухият картер е спомагал за по-доброто охлаждане, и тази по-спортна версия АВ е била с 15 конски сили по-мощтна (255 к.с. при 7700 оборота) от AE (240 к.с. при 6600 оборота). Поведението на европейската версия е било впечатляващо, като ускорението от 0-100км/ч става само за 6,2 секунди, а максималната скорост е 250км/ч. По-късно през 1980 година се появява и версията с инжекцион на Бош, за да отговори на все по-строгото правила за вредните емисии и опазването на околната среда. Мощността обаче спада драстично на 214к.с./6600 оборота при европейската версия и 205 к.с./6600 оборота при американската версия, и ускорението от 0-100 е със секунда по-бавно. За да се компенсира тази загуба през 1982 година се създава версията Quattrovalvoe, която е с четири клапана на цилиндир и мощността вече е завишена на 245 к.с., което почти възвръща старата мощ. Заради високите данъци в Италия за коли над 2000 кубика Ферари създават и 208 GTB/GTS, което е с двулитров 8 цилиндров мотор. Това е най-малкият V8 двигател в света, а мощността му е само 155 к.с, което си е направо смешно за Ферари. По-късно се появява и турбо версията, която е с 220 к.с.

Основен проблем на 308 GTB/GTS е ръждата. "Рано или късно всяка кола става Опел", та такава е и съдбата на стоманените екземпляри преди 1984 година, след която започва поцикноването на купетата.

Производството на 308 GTB никога не е било замислено с цел участие в състезания. Въпреки това няколко бройки са били произведени за участие в различни дисциплини в Европа. Повечето са били построени от Микелотo от Падова, който не само е получил официално разрешение от Ферари, но и зачителна задкулисна подкрепа. Машините подготвени за състезания от Микелото и Ферари се делят на три категории - Група 4, Група Б и GT/M.

Ферари правят хомологация на 308 GTB през Януари 1976 година когато състезателното подразделение на фабриката решава да изпробва няколко специални компонента върху експериментален автомобил. Това били специално подготвен двигател със специални бутала, по-големи карбуратори, нова изпускателна система и скоростна кутия с къси регулируеми предавки. За да се вмъкнат и широките джанти на Компаньоло (същите като на Ланча Стратос Група 4) калниците са били разширени с допълнителни арки. Както се предполага колите, които Микелото създава са по регламента на ФИА за Група 4. Произведени са само 11 екземпляра, които със своите 315 к.с./8000 оборота, своето олекотено тегло с близо 300кг. и късите предавки са постигнали доста прилични състезателни показатели. Историята на колата е свързана с легендарния Хенри Тойвонен, с която той взима участие в няколко старта. Най-известния пилот на 308 GTB Група 4 обаче е французина Жан-Клод Андрюе!



За новите правила на ФИА през 1983 и новосъздадената Група Б, Микелото е бил принуден да създаде нова по-конкурентна версия на 308 GTB. Произведени са само четири екземпляра за новата категория. Най-значителната промяна е, че за разлика от версиите Група 4 за Група Б е избран новия двигател Quattrovalvоle за основа върху която да гради. Странното обаче е, че на първия екземпляр е поставена старата глава с два клапана вместо QV, която е била използвана за останалите три бройки. Джантите са били подменени с нови по-тесни петолъчки на Каноника, което довело до намаляване на сцеплението за разлика от варианта за Група 4. Мощността на трите 308 GTB QV Група Б машини е 310 к.с./8000 оборота. Освен по-малката мощност теглото е повишено и с 30кг, защото за конструкцията е било задължително да се използват фабричните стоманени и стъкломатови панели. Версията Група Б е постигнала следните резултати в Европейския рали шампионат:

Шаси #18847 - 1983 - отбор Pro Motor Sport, 2-ро място в рали Дела Лана '84
Шаси #18869 - 1983 - отбор Pro Motor Sport, 1-во място в Сицилианския рали шампионат '83 - 2-клапановия прототип
Шаси #18971 - 1983 - отбор Pro Motor Sport, 1-во място в Сицилианския рали шампионат '84
Шаси #22409 - 1983 - отбор Pro Motor Sport, 2-ро място в рали Тарга Флорио '84





Моделчето на Кайошо просто няма какво да го коментирам. Възхитително е!!! Докато го бях свалил от подставката и го разглеждах отдолу се случи нещо кофти... След като го оставих обратно видях, че емблемата Пининфарина от дясната страна я нямаше! Паникьосах се и почнах да търся по пръстите дали не съм я откачил с ръкавицята без да искам. Брееее няма я! Изтръпнах, пребледнях, изпотих се... След това установих, че и на истинската кола липсва отдясно. Идеше ми да напсувам дизайнера, но в действителност дребните детайли по този автомобил са много впечатляващи и всичко това накуп прави колата изключително интересна. Препоръчвам модела на всеки, който изпитва някакви симпатии към марката. Отначало въобще нямах намерение да си взимам това Ферари, а сега ми се превърна в едно от най-любимите! Изработката е перфектна и като детайли е с доста повече екстри от някои други модели Ферари на Кайошо. Любим елемент са ми решетките на задния капак, емблемите на страничните огледала и антената.

[Mr.Mercedes-Benz]

Едно много любимо ферари, което още нямам. Рано или късно и това ще се промени. Моделът наистина няма нужда от коментар. Страхотен е.

[commodore]

Честито! Страшен придобив

[golf]

Чудесен модел , честито

[TheDevilTwin]

Автомобилът е страхотна легенда, а моделчето е приказно - на снимки не изглежда толкова добре, колкото в действителност! Отдавна не си писал толкова яко ревю

[LeoVin4i]

Този модел определено и мене ме впечатли отвсякъде

[Shelby_Fan]

Доста е добър модела. А снимките във въздуха-

[uniqa 1|43]

Моделчето на Киошо е направо фантазия- даже и да го имате от друга фирма си заслужава да си го вземете и от Киошо, няма да съжалявате!

[taiko]

Баааа кончето. Туй си е направо едно мнооооооооооооооооооооооггггггггоооооооооооо голямо стадо коне.

[qnchotuning]

Красота!

[TDI Power]

Прекрасен модел на Kyosho, като не толкова просветен фен на Ферари с интерес изчетох цялата статия

[Vladura]

аз съм влюбен

[Delete]

Страхотно ревю на един страхотен модел И аз съм се навил да го взема, но в 1:24

[ocool]

на снимки не изглежда толкова добре, колкото в действителност!

Наистина на живо прави много по-голямо впечатление отколкото на снимка.

Отдавна не си писал толкова яко ревю

Просто статията, която намерих се оказа изключително подробна и интересна. Рядко се срещат такива статии, така че евала за труда на човека, който я е създал. Аз само превеждам и влагам тук-там по нещо от мен.

Дойде ред на следващия модел, който е нещо като продължение на предходния. Представям ви "вчера, днес и утре":


Ferrari 288 GTO
KYOSHO - No.K05071R



______________

______________

Дизайн

Смятате ли, че Ферари 288 GTO е автомобил с модерна визия за 1984 година? Да?! През 1977 година по време на производството на Ферари 308 GTB от фабриката решават да направят експеримент с купето на колата, като за целта се обръщат отново към дизайнерското студио Пининфарина. Произведена е само една експериментална бройка, която да бъде прототип за евентуален рали модел. Върху нормалното шаси на 308 GTB са добавени странични раздувки, нова предна броня, заден спойлер и допълнителни фарове в предната решетка. Уникалното шаси 22711 е показано за първи път през Март 1977 година на изложението в Женева, където реакциите на зрителите и журналистите са смесени, заради отличителната и нехарактерна визия. Спорна е и съдбата на този прототип. Според някои е унищожен и рециклиран, а според други е продаден на белгийски колекционер, но каква е всъщност съдбата му днес никой не може да каже. Ето как изглежда шаси 22711:
http://www.qv500.com/Ferrari%20308%20P2%202.jpg

Защо Ферари пускат на пазара този провокиращ дизайн чак след седем годин?!

Група Б

По всичко си личи, че Ферари 288 GTO е създаден с идеята да участва в Група Б като по-модернизирана версия на 308 GTB. Защо обаче не е взело участие в нито едно рали? Защо Ферари са се отказали от този проект след като вече са произвели автомобилите, и са започнали да продават колата само в цивилния и вариант? Според мен отговора на този въпрос отново се крие в старата концепция. Ферари са доказали себе си като фирма, която обича да тества и изпитва всичко години наред върху състезателните си автомобили преди да го заложи в производството на цивилните си модели. Ако си мислите, че би-турбо мотора на 288GTO е нещо ново и уникално, то цялото му разработване започва още през 1979 година отново върху един от състезателните прототипи на Ферари 308 GTB - CARMA FF. И докато от Ферари са се чудили как да усъвършенстват 308 GTB, за да постигнат с него някакъв успех в рали шампионата преди да прекратят кариерата му, другите фирми вече са били доста по-напред с технологиите и идеите за развитие на бъдещите рали автомобили. Турбо компресорите започват масово да навлизат, а немските гиганти Ауди започва развитието на системата за задвижване 4х4. През 84та година Ауди са на върха в Група Б и вече са доказали на света, че бъдещето е в тяхната стратегия. Може би ако Ферари се бяха сетили малко по-рано да махнат 308 GTB вместо да продължават да разчитат цели осем години да се случи някакво чудо, то Ланча 037 Рали може би днес нямаше да бъде най-популярната кола със задно задвижване на колелата в Група Б. Абсолютно всички предспоставки за създаването на перфектния рали автомобил са били налице още през 1982 година! Първите стъкломатови купета на 308 GTB вече са се доказали като изключително леки (само 1050кг), а през 1982 година се появява и 208GTB с турбо двигател. Може би от Ферари ги е било срам да постигнат значителен успех с най-малкият им мотор, и за това са искали да направят голям и мощен с би-турбо само и само да се изфукат пред всички. Ако за Ауди или Ланча цивилен модел с 220 конски сили е нещо изключително мощно с което могат да се гордеят, то за Ферари всичко започва оттам нагоре. Но в действителност от този двигател е нямало абсолютно никакъв смисъл за Група Б. Всички други печеливши компании са разчитали на малки 1800 или 2000 кубикови турбо двигатели, леки купета, като всичко това е започлано няколко години преди Ферари да се сетят да направят нещо по въпроса с вече остаряващото 308 GTB Gr.4. Според мен бавния рефлекс и високото самочувствие на Ферари са довели до този безсмислен състезателен модел, който в последствие се е превърнал в първата им цивилна лимитирана супер екзотика без абсолютно никакъв спортен успех.


Стига толкова критика! Представяте ли си какво е било когато през 1984 вратите на фабриакта са се отворили, и оттам е излязла рано сутринта първото 288 GTO събуждайки всички жители с гръмогласния си звук и свистенето на турбо компресорите? В една от първите статии за колата е описано как английскя богаташ Рон Стрейтън заедно с журналиста Гавин Гриин отиват до Маранело, за да купят първото английско чисто ново 288 GTO. Цената тогава е била около £58000 (около 132 мил. италиански лири) с включен климатик като допълнителна екстра (+£250), което може би поставя колата на първо място по цена тогава. Най-смешното е, че за толкова много пари очакваш вътре да имаш абсолютно всички екстри, което е традиционно когато си купуваш италиански шедьовър, а в действителност получаваш една основа върху която вече можеш да градиш. Сядаш в колата, настаняваш се удобно, посягаш да пуснеш радиото и..... няма такова! Във вратите са монтирани говорители, но черна пластмасова кора закрива мястото за поставянето на радио. "Трябва да си платите допълнително ако искате радио" казва консултанта от Ферари На новият собственик му минава през главата, че все пак не плаща кой знае колко много, че да очаква чак такива екстри. Но който може да даде £58000 сигурно ще са му останали и някои други 50-100 паунда от спестяванията за радио. Като изключим този срам и позор пътешествието на двамата британци е било изключително интересно извън фабриката. Пътувайки през Италия към Англия решават да спрат да си отдъхнат в малкото северно селце Грацано Висконти. Още с влизането си местните жители започват да им махат и да ги поздравяват скандирайки "Г-Т-О! Г-Т-О!" и "Ферари! Ферари!" Те спират точно на пиаца пред една винарна, където всички ги посрещат с бурни аплодисметни все едно са пилоти в Льо Ман. Собственика на заведението ги кани на аперитив, докато местните жители започват да си оправят прическите, загащват ризите, и всички в купом се засилват да си правят снимка пред колата кой където успее да си намери място. "Женоооо, викай детедо и носи фотоапарата!!!" В същия момент от местната цървка излизат току-що женена двойка, която се качва в чисто нов бял Мерцедес. Пътят им обаче минава точно покрай винарната, пред която е паркирано на показа червеното 288 GTO. Веднага щом доближават червеното изкушение белия Мерцедес спира рязко и младоженеца и булката светкавично се нареждат пред Ферарито за семейна снимка. Това Ферари определено е било най-голямата атракция в този ден! На английската граница митничаря, който обслужвал двамата пътешественици направо се шашнал! Още като ги видял без дори да ги поздрави им задал въпроса "Ама това наистина ли е онова Ферари от което са произведени само 200 бройки?" Рон отговаря "Да", след което пише чек за £15000 такса внос...

Ферари 288 GTO измества Ламборгини Кунташ и повежда класацията за най-бърз сериен автомобил до появата на Порше 959 през 1986 година. През 2004 година списанието "Международни спортни автомобили" отрежда на италианката второ място за най-добър спортен автомобил на 80те след 959.

http://www.youtube.com/watch?v=CXa_da9_7UM
http://www.youtube.com/watch?v=OkJz_s8u6QM
http://www.youtube.com/watch?v=P-EVnbkX0es