Дойде време за любимия ми американски автомобил! Това е върхът на американското автомобилостроене във всяко едно отношение, а освен това е адски рядка и ценна класика.
Моделът на Kyosho е страхотен. Единствените ми забележки към него касаят страничните ауспуси и предните колела, които можеше да са една идея по-издадени навън.
'66 Shelby Cobra 427 S/C (Kyosho)
AC / Shelby Cobra
Години на производство: 1963-1969
Държава: Великобритания / САЩ
Произведени бройки: -
AC Cobra, известeн още като Shelby Cobra в Северна Америка, е англо-американски спортен автомобил, произвеждан през 60-те.
Също както други британски производители, компанията AC използва редови 6-цилиндрови двигатели Bristol за производството на 2-местния роудстър AC Ace, който се явява първообраз на Cobra. Автомобилът е с ръчно изработено купе и тръбно шаси, а панелите на купето са изработени от алуминий. Двигателят е с дизайн на BMW, датиращ от преди Втората Световна Война, който през 60-те вече е доста остарял. През 1961 година Bristol спира производството на този мотор, а AC започва да вгражда 2.6-литрови двигатели от Ford Zephyr. През септември 1961 година Carroll Shelby праща писмо до AC, с молба да направят за него автомобил, който е модифициран да побере V8 мотор. AC се съгласяват, стига да се намери подходящ двигател. Shelby първоначално се обръща към Chevrolet, то не отказват, опасявайки се че ще създадат конкуренция на Corvette. От Ford пък искат автомобил, който да се конкурира с Corvette, освен това разполагат с чисто нов 4.2-литров V8 отлят с тънки стени, който може да бъде използван за целта. През януари 1962 година механиците на AC в Thames Ditton, Surrey монтират двигателя на първия прототип с шаси номер CSX0001. След тестовете и настройките двигателят и трансмисията са махнати, а шасито е изпратено на Shelby в Лос Анджелис на 2 февруари 1962 година. Екипът на Shelby монтира двигателя и трансмисията за по-малко от 8 часа и започва тестове на автомобила.
Производството се оказва просто, тъй като AC са осъществили повечето модификации, необходими за инсталирането на V8 още при пригаждането на купето за 2.6-литровия двигател от Ford Zephyr. То включва цялостно преобразуване на предницата, а най-важната модификация е монтирането на по-здрав заден диференциал, който да се справи с увеличената мощност. Употребата на ново окачване с вградени вътрешни дискови спирачки Salisbury 4HU заменя старото ENV с цел намаляване на теглото. Същото окачване се монтира и на Jaguar E-Type. При серийната версия вградените дискови спирачки са заменени от извънбордови, за да бъдат редуцирани производствените разходи.
Първите 75 бройки Cobra Mark I (включително и прототипа) са снабдени с 4.2-литрови двигатели. Останалите 51 екземпляра разполагат с 4.7-литров двигател Windsor Ford. В края на 1962 шеф инженерът на Alan Turner завършва промените по предницата на колата, така че тя да бъде снабдена с нова кормилна уредба, а окачването все още е с листови ресори. Новият автомобил влиза в производство в началото на 1963 и е обозначен като Mk2. До лятото на 1965 са произведени 528 бройки от Mk2.
През 1963 Cobra започва да изнемогва в лицето на конкуренцията по състезателните писти. Shelby решава да монтира по-голям Ford FE двигател с обем 6.2 литра. Ken Miles, който се състезава с автомобила, е на мнение, че е напълно невъзможен за каране и му лепва прякора “The Turd” (лайното). Тази версия е снабдена с ново шаси и влиза в производство с обозначението Mark 3.
Новият автомобил е създаден в сътрудничество с Ford в Detroit. Новото шаси е с по-устойчива тръбна конструкция и регулируемо окачване на четирите колела. Mk3 разполага с раздути калници и по-голям отвор за радиатора. Двигателят е Ford 427 (7-литров) с мощност 425 к.с., който осигурява максимална скорост от 262 км/ч. при стандартния модел и 485 к.с. и 298 км/ч. при състезателната версия. Производството на Cobra Mark 3 започва на 1 януари 1965, след като първите два прототипа са изпратени в САЩ през октомври 1964. Те са били голи небоядисани шасита и са завършени в работилницата на Shelby. Въпреки че автомобилът е бил впечатляващ, всъщност се оказва финансов провал и не се продава добре. За да се намалят разходите, повечето AC Cobra 427 всъщност са снабдени с двигател Ford 428, който не е предназначен за състезателна употреба. В периода 1965-66 са изпратени общо 300 бройки от Mark 3 до Shelby в САЩ. 27 от тях са small-block версии с нераздути калници, които са обозначени като AC 289 и са продавани в Европа. За съжаление Mk3 не успява да получи хомологация за състезания през 1965 и взима участие за тима на Shelby. Въпреки това редица частни отбори се състезават с автомобила и печелят състезания до края на 60-те години. Последните 31 непродадени екземпляра са снабдени с нормални предни стъкла за улична употреба. Оригинален екземпляр от версията S/C (Semi-competition) в днешно време се търгува на цена 1.5 милиона долара, заради което е един от най-ценните варианти на Cobra.
AC Cobra печели добра състезателна слава. Още в самото начало целта на Shelby е да направи автомобил, с който да победи Corvette. Най-силният коз е по-лекото с 227 кг. купе в сравнение с Corvette. На 2 февруари 1963 на писта Riverside пилотът Dave MacDonald побеждава срещу стабилно количество състезателни Corvette, Jaguar, Porsche и Maserati, постигайки първата победа на Cobra. По-късно Shelby започва да предлага drag-версия, известна като Dragonsnake, която побеждава в шампионата NHRA с Bruce Larson и Ed Hedrick зад волана на CSX2093.
Cobra е толкова успешен спортен автомобил, че налага въвеждането на нови ограничения за скоростта във Великобритания. AC Cobra Coupe успява да постигне 299 км/ч. на магистрала M1 през 1964 година, пилотирана от Jack Sears и Peter Bolton по време на тестове за Льо Ман през същата година.
Въпреки успешната състезателна кариера, AC Cobra е финансов провал, което кара Ford и Carroll Shelby да спрат вноса на автомобили от Великобритания в края на 1969. AC произвежда модела 428 до 1973. AC Frua е базирана на базата на Cobra 427 Mk3, а купето е с дизайн на Pietro Frua. Със спирането на 428 и последвалия го 3000ME, AC затваря врати през 1984 година и продава запазената марка AC на шотландска компания. Инструменталната екипировка на фирмата и правата за използването на името й са лицензирани от Autokraft, собственост на Brian A. Angliss и произвеждат резервни части и реплики на Cobra.
Най-скъпата Cobra е 427 Super Snake от 1966 с мощност 800 к.с., която е била собственост на Carroll Shelby и през 2007 е продадена на аукциона Barrett-Jackson за рекордната цена от $5.5 милиона плюс комисионна. V8-двигателят е снабден със суперчарджър, а скоростната кутия е 3-степенна автоматична.
Shelby Cobra 427 S/C (1966)
Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен Ford 427
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 6.964 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 11.5:1
Клапани: по 2 на цилиндър, OHC
Пълнене с гориво посредством: двойни 4-Barrel Holley карбуратори
Купе/шаси: алуминиево купе върху тръбно шаси
Спирачки: дискови на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1035 кг.
Мощност: 410 к.с. при 5600 об/мин.
Въртящ момент: 626 нютонметра при 2800 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 58.87 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.39 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 4.5 сек.
Toчно такава 427ка най-много ми харесва, 260 и 289 не са достатъчно раздути 
. Още си пазя кобрата на Бураго в мащаб 1/24 подарена ми пред 16 години. Много я харесвам тази кола и това си е. 
