Колекция 1:43 - Killer Queen

[Тихомир]

Изглежда добре, поне не е гърбаво с 4 врати. Аз лично виждам роднинска връзка само с Карера ГТ и нищо от онези златни класики. Ама Порше си знаят, кой съм аз да им се меся. Честита бегачка от бъдещето.

[azata]

Дзвер

[Thunderbolt]

наистина много добър избор. колата е страхотна

[ferrarista47]

Много добре изглежда! даже по-добре и от 1:18
Добре завършваш годината

[Mr.Mercedes-Benz]

Много хубава последна придобивка за годината. Като модел е супер, но като автомобил отзад ми бие на R8, отпред на някакво Ферари, незнам кое, че по едно време ми се сливаха, в профил на трети автомобил, например Лотус.

[TheDevilTwin]

Daytona Berlinetta

След последните няколко модела, които датират от близкото минало, дойде ред на нещо по-класическо и култово. Във форума отдавна сме свикнали да ставаме свидетели на изтърканата класика "едно Ферари с цвят червен" във всички мащаби, но тъй като не съм фен на марката, харесвам само най-известните им "класически" творения и моделът по-долу не прави изключение от това правило.

Типично за Kyosho моделчето е на много високо ниво и пресъздава чудесно истинския автомобил - моделът разполага с изобилие от фотоец детайли, хубав двигател и джанти, пипнат интериор и чудесна червена боя, в която този автомобил безспорно изглежда най-добре. Kyosho правят и по-ранната версия на това Ферари от 1969 година, която е с остъклена предница и фарове, но за мен по-късната версия (Kyosho я обозначават като "Late Version") е по-красива, затова реших да се снабдя именно с нея.

'71 Ferrari 365 GTB/4 "Daytona" (Kyosho)





Ferrari 365 GTB/4 “Daytona”
Години на производство: 1968-1973
Държава: Италия
Произведени бройки: 1284 (122 бройки от версията GTS/4, произведени в периода 1971-1973)
Дизайн на купето: Pininfarina

Ferrari 365 GTB/4, по-известно с името Ferrari Daytona, е гран туризмо купе, произвеждано в периода 1968-1973. За първи път е показано пред публика на автомобилното изложение в Париж през 1968 и е наследник на 275 GTB/4. През 1973 моделът е заменен от 365 GT4 Berlinetta Boxer с централно разположен двигател.

Прякорът “Daytona” е роден от медиите заради тройната победа на Ферари през февруари 1967 в „24-те часа на Дайтона” с 330 P4.

За разлика от прекия си конкурент Lamborghini Miura с централноразположен мотор, Daytona залага на традиционна конфигурация с предноразположен двигател в комбинация със задно предаване.

Двигателят, известен като Tipo 251, е разработен на базата на Lamperdi V12, който е използван по-рано в 275GTB/4. Той е 4.4-литров DOHC V12 под ъгъл 60 градуса с 6 двойни Weber карбуратора. При степен на сгъстяване 9.3:1 постига мощност 352 к.с. и може да развие 280 км/ч. Ускорението от 0 до 100 км/ч. се постига за 5.4 секунди. Американските версии са с компресия 8.8:1, а изпускателната система е снабдена с голям централен заглушител, което налага видими промени по тръбите.

5-степенната ръчна скоростна кутия е монтирана отзад за оптимално разпределение на теглото, а окачването е независимо на 4-те колела, поверено на пружини и носачи.

Въпреки че е с дизайн на Pininfarina, също както много предходни модели на Ферари, 365 GTB/4 е радикално различна. Клиновидният дизайн напомня повече на Lamborghini, отколкото на традиционните Ферарита, дело на Pininfarina.

Първите версии разполагат с фиксирани фарове, разположени зад акрилен стъклен похлупак. През 1971 година започват да се монтират отварящи се двойни фарове заради новите изисквания за сигурност в САЩ, които забраняват употребата на фарове със стъклен похлупак.

Според историците от клубовете на Ферари, са произведени общо 1406 бройки от модела. Това число включва 158 купета с десен волан, 122 Spider-а (от които 7 с десен волан), произведени от Scaglietti, 15 състезателни коли в три серии с модифицирани олекотени купета и различни нива на тунинг по двигателя.

В средата на 80-те и началото на 90-те цената на Spider-ите скача доста за разлика от тази на купе версиите Berlinetta, заради което доста купета са превърнати в Spider-и.

През 2004 списание “Sports Car International” определя Daytona като най-добър спортен автомобил на 70-те. “Motor Trend Classic” пък поставя 365 GTB/4 и GTS/4 под номер две в класацията на „Най-великите Ферарита на всички времена”.

През 1971 Daytona добива популярност, благодарение на Dan Gurney и Brock Yates, които взимат участие в учредителното състезание Cannonball Baker Sea-To-Shining-Sea Memorial Trophy Dash. Екипажът печели състезанието със средна скорост от 80.1 мили в час (129 км/ч.), преминавайки разстоянието от Ню Йорк до Лос Анджелис за 35 часа и 54 минути (4,628 км).

Първата състезателна версия на 365 GTB/4 е подготвена през 1969 година. Тя разполага с изцяло алуминиево купе и взима участие в „24-те часа на Льо Ман” през същата година (колата е блъсната по време на тренировките). До края на 1970 Ферари не създава официален състезателен автомобил.

Официалните състезателни версии са произведени в 3 серии по 5 коли всяка – съответно през 1970-1, 1972 и 1973. Всички те разполагат с олекотени купета от алуминии и фибростъкло с плексигласови прозорци. Двигателят е непроменен при първите версии, докато втората и третата партида разполагат съответно с 400 и 450 к.с.

Колите не са състезавани от официалния отбор на Ferrari Scuderia, а от редица частни участници. През 1971 на „24-те часа на Льо Ман” състезателните автомобили се класират на 5-о място в крайното класиране, следват победи в клас GT през 1972, 1973 и 1974. През 1972 Ferrari GTB/4 финишира на първите 5 места в клас GT.

Последният забележим успех е през 1979 (пет години след края на производството), когато автомобил от 1973 печели в своя клас (2-ро място в крайното класиране) в „24-те часа на Дайтона”

Технически характеристики:
Двигател: 12-цилиндров V-образен Tipo 251 под ъгъл 60 градуса
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 4.390 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 9.3:1
Клапани: по 2 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: 6 Webber 40DCN 20 дву-дроселови карбуратора
Купе/шаси: алуминиево купе върху тръбно шаси
Спирачки: дискови с вакуумен асистент
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1633 кг.
Мощност: 352 к.с. при 7500 об/мин.
Въртящ момент: 432 нютонметра при 5000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 80.41 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.21 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 5.4 сек.

[vaskess]

Много красиво Ферари

[Тихомир]

Фен не фен, Дайтона е невероятен автомобил. Това аз ще го взимам в другата му версия, може би жълто или сиво.

[VALVOLINE]

Не знам много за тази кола, но определено е много красива Честито моделче

[ms_power]

Страхотна кола! Божествено моделче.

[Mr.Mercedes-Benz]

Прекрасен модел, само един въпрос имам, как стоят нещата със странични огледала, защо моделът няма такова?

[TheDevilTwin]

Прекрасен модел, само един въпрос имам, как стоят нещата със странични огледала, защо моделът няма такова?

Kyosho са ги спестили Най-интересното е, че задния капак не успях да го отворя. Понеже освен мен само Андро е показвал модела в този мащаб, а ти си го снимал, пък не видях снимки с отворен багажник, може би ще дадеш разяснение по въпроса, дали се отваря багажникът?

[ocool]

Жестока машина! Дизайна е изключително стилен и атрактивен, като дори безспорно засенчва красотата на Ламборгини Мюра. Обаче ти си единствения тук, който предпочита версията с вдигащите фарове. Това е добре, защото в клуба ще има и такъв модел, а твоя може би е и първия показан тук.

може би жълто или сиво.

Черно!!!

[uniqa 1|43]

Задния капак също се отваря.Само не съм съгласен с изобилието от фотоец- само чистачките са ецнати и надписа Ферерри на задния капак, никелираните части не са фотоец.

[ocool]

само чистачките са ецнати и надписа Ферерри на задния капак, никелираните части не са фотоец.

Ецнати са чистачките, малките решетки на предния капак и голямата решетка между двете части на предната броня. Наистина няма кой знае колко ец. Емблемата Ферари е щанцовано алуминиево фолио, което имитира много добре фотоец и лично на мен ми харесва повече от ец. Обаче са успяли да направят кончето в черно кръгче на страничните мигачи.