Линия 250 в 1:43

Включва единствено мащаб 1:43.

Re: Линия 250 в 1:43

Мнениеот taiko » 11 Дек 2017, 21:07

Това последното ми напомня за куп други коли...например бмв мичелоти и някакъв ягуар беше...
ИСТОРИЯТА НА BMW В 1/43
ПРОДАВАМ 1/43



ПАИИСЕЕЕЕ, ГАЗИИИИИМ :)
Аватар
taiko
BMW фен
BMW фен
 
Мнения: 6739
Регистриран на: 07 Фев 2009, 08:39
Местоположение: София
Име: Д-р К. Младенов, дм
Колекционирам: колички

Re: Линия 250 в 1:43

Мнениеот Тихомир » 11 Дек 2017, 21:53

taiko написа:Това последното ми напомня за куп други коли...например бмв мичелоти и някакъв ягуар беше...


Това е класическа Пининфарина от края на 50-те и началото на 60-те. Има и няколко други коли от периода, които приличат на Ферарито. Ще спомена най-странния "двойник" - Пежо 404, което като дизайн повтаря на поне 70-80% кончето. 404 пак е дело на Пининфарина. Макар таргета да е друг. Нормална практика от онова време.

Със следващата приключвам GT 250-ките. Следват няколко ТР-а. Колата ми е любима, Лусото на Макуин най-много. Според мен Бестът е хванал много по-добре формата на колата.(A каква форма само, може би най-красивото шосейно 250?). Иксото има нещо генерално сбъркано, чак изглежда както друга кола. Червеният Бест е малко по-тъмно червен и фаровете му имат отделни и със стъкълца за разлика от Лусото на Макуин. Има и други незначителни разлики.

1962 Ferrari 250 GT Lusso - Ixo Models
1962 Ferrari 250 GT Lusso - Best Models


Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

https://www.youtube.com/watch?v=fq1fuSJEUhg

https://www.youtube.com/watch?v=FzNR9muM8G8

https://www.youtube.com/watch?v=AVuSf6tkfpQ
Последна промяна Тихомир на 05 Яну 2018, 11:01, променена общо 1 път
Аватар
Тихомир
Ferrari фен
Ferrari фен
 
Мнения: 5303
Регистриран на: 12 Авг 2008, 18:53
Местоположение: София
Колекционирам: 1920-1939 и Ferrari

Re: Линия 250 в 1:43

Мнениеот Тихомир » 04 Яну 2018, 21:48

След шосейните 250, време е за състезателните във версия "Prova". За съжаление недогледах и си купих модел с липсващ стоп. Иначе колата и моделът са ми от най-любимите. Нетипично за състезателен автомобил, но Теста Росата е страшно красива в понтонната си версия.


1958 Ferrari 250 Testa Rossa - Bang

Кратка история

Към края на 50-те години на миналия век ръководещата автомобилния спорт организация FIA имала планове да направи автомобилния спорт по-безопасен и по-привлекателен за участие. Фаталните инциденти на Льо Ман през 1955 и Mille Miglia през 1957 показали сериозните пропуски в безопасността на автомобилните състезания. През това време по пистите се водела жестока битка между двете водещи компании - Ферари и Мазерати. Двете фирми използвали най-модерните и ефективни състезателни автомобили създавани до тогава. Останалите известни производители от този период нямали голям интерес да се включат в скъпо струващи състезания, където много трудно ще се противопоставят на двете доминиращи сили. Британските Ягуар и Астън Мартин например, участвали само на 24те часа на Льо Ман. През 1957 във FIA започнал процес за поставяне на ограничения на състезателните автомобили с цел повишаване безопасността. Обсъждало се максималния работен обем да варира от 3.0 литра до 3.5 литра. Правилата за новия сезон 1958 били приети през есента на 1957. По това време във Ферари вече работели над състезателен автомобил за новия сезон.

Предвиждайки значителните промени в правилата, компанията от Маранело започва втора състезателна програма още през пролетта на 1957. Втората програма имала за цел да се подсигури направата на легитимен състезателен автомобил за сезон 1958 ако FIA променят правилата както и се случва по-късно. Първата състезателна програма работела над създаването на автомобил с V12 конфигурация и 4 разпределителни вала, по 2 на всеки от двата цилиндрови блока. За втората започната програма трябвало да се реши по кой път на развитие да се тръгне - да се продължи развитието на двигател с 4 разпределителни вала или да се избере концепция с 2 разпределителни вала. Двигателят с 2 разпределителни вала щял да бъде значително по-лек и с по-опростен дизайн и следователно по-евтин за масово производство. Това неминуемо щяло да привлече много нови частни отбори по състезателните трасета. От друга страна двигател с такъв дизайн щял да има по-малка мощност и следователно по-лоши състезателни качества. По това време Ферари продавали на своите частни клиенти автомобили разполагащи с 4 цилиндрови редови двигатели. Първоначално тези машини доминирали , но към края на 50те доминацията им намалявала с всяко изминало състезание. Разработката на нов масов спортист била наложителна и затова Ферари се насочили към направата на кола с по-опростения вид двигател. Работата започнала с модернизирането на вече съществуващ агрегат с обем от 3.0 поставян на модела 250 GT.

Модернизираният двигател бил поставен в автомобил 250 GT и изпробван на Mille Miglia през 1957, където показва забележително темпо. За състезанието 1000 километра на Нюрбургринг нов опитен автомобил е създаден. Същият преработен двигател на Коломбо е поставен в шаси от 290 ММ , но купето било подобно на 500 TRC. Въпреки че, новия прототип е набързо сглобен , колата със сериен номер 0666 е с малко по-бавна от автомобилите със значително по-голям обем на двигателя. По време на състезанието , колата се движи четвърта като зад волана е Мастен Грегори. На мястото на Грегори по-късно сяда значително по-неопитен състезател , който се смъква в класирането и финишира на 10то място. Обратно в завода, обем е увеличен незначително до 3.1 литра, а мощността нараства значително от 260 к.с до 320 к.с. при 8000 оборота в минута. Построено е второ шаси , на което също се поставя тази "гореща" версия на двигателя. Купето е дело на Скалиети и е с понтонни калници. Екипирани с тези потентни двигатели, двата автомобила участват в оставащите състезания от сезон 1957 с цел тестове и с непостоянни успехи.

След изясняването на крайния вариант на правилника за сезон 1958 през есента на 1957, Ферари вече можели спокойно да построят конкурент състезателен автомобил от натрупаните знания през втората половина на 1957ма. Шасито от прототипа остава непроменено и е тръбна стоманена конструкция. За заводския отбор автомобилите имали задна ос тип Де Дион, но за частните отбори автомобилите били с твърда ос. Дизайнът на автомобилите бил взет директно от втория прототип направен от Скалиети с понтонен дизайн на калниците. Този дизайн бил предпочетен защото позволявал на студен въздух директно да се насочва към предните барабанни спирачки. Недостатъкът му бил в повдигането на предницата при високи скорости. Сърцето на новия състезателен прототип било V12 къс блок двигател Коломбо , който имал единствено еднакъв обем със стартовата разработка от модифицираното 250 GT. Мощността на новия агрегат достигала 300 к.с. , а обемът бил малко под 3,0 литра.

Новата кола е представена на традиционната за компанията прескоференция през месец ноември 1957-ма. Името на новия автомобил е 250 Testa Rossa , където 250 е обемът на 1 цилиндър в куб сантиметри , а Testa Rossa в превод означава червена глава и става дума за червения цвят на цилиндровите глави на двигателя. От самото начало британската преса се подигравала на колата, че била прекалено назад технически и имала много тежко шаси и също така използвала барабанни спирачки вместо дискови. Въпреки по-старите използвани технологии във Ферари били сигурни , че 250 TR ще бъде по-здрав автомобил от доказалите се като модерни , но не достатъчно издръжливи британски марки Астън Мартин, Лотус и Ягуар. Устите на критиците са окончателно затворени, когато Ферари 250 TR започава сезон 1958 с две победи на състезанията в Буенос Айрес и Себринг. Дългата подготовка на 250 TR започва да се отплаща, а надеждността била на изключително високо ниво. Тъжното обаче било, че Ферари били единствените със създаден автомобил специално за нововъведените правила през 1958 година. Единствената по-сериозна конкуренция идвала от вече остарялото Мазерати 300 S , което било използвано от редица частни отбори. Жестоката битка през миналия сезон 1957 принудила заводския отбор на Мазерати да се откаже от състезания след надпреварата на пистата в Каракас , Венецуела.

Обратно в Европа от Ферари очаквали силна конкуренция в лицето на заводоския отбор на Астън Мартин и частните отбори използващи същата марка. Новият 3 литров Астън Мартин DBR1 имал сериозен състезателен потенциал в ръцете на Стърлинг Мос, но скоростната кутия на британския състезателен автомобил била изключително ненадеждна. На състезанието Тарга Флорио, Ферари постигат трета победа за сезона. На следващия кръг на състезанието 1000 километра на Нюрбургринг, организаторите принудили Ферари да използват по-лошо състезателно гориво. Въпреки предупрежденията на Енцо Ферари, че ще бойкотира състезанието, германските организатори били непреклонни и се наложило механиците на скудерията на правят модификации в последния момент на седемте участващи 250 TR. Въпреки направените промени, двигателите на Ферари не работели добре с новото гориво и победата отишла при Астън Мартин. Все пак на второ място финиширал автомобил Ферари и така след 4 състезания компанията си осигурила шампионската титла при състезателните прототипи за поредна година. След Германия, всички погледи били насочени към Льо Ман и огромната възможност на автомобилите да донесат 3-та победа в историята на компанията на престижното състезания. Заводските автомобили носели името TR58 за да бъдат различавани от подобните използвани от частните отбори. Пилотите Фил Хил и Оливие Гендебиен пилотират до победата тяхното TR58 до победата като най-близката им конкуренция остава 12 обиколки зад тях или около 160 километра.

Скоро след убедителната победа на Льо Ман , компанията започва да подобрява 250 TR за да запази състезателното му предимство. След изработката на 19 екземпляра, производството за частни отбори е прекратено и цялото внимание се насочва към заводския отбор. През следващите години заводските автомобили биват продадени на най-лоялните частни отбори използващи автомобили Ферари. По този начин много победи са постигнати в по-малки състезания. Основната задача при подобряването на колата била да се напаснат новите дискови спирачки с марка Дънлоп. Съвсем малко промени били направени по двигателя като мощността се увеличава до 306 к.с. Нова 5 степенна скоростна кутия заменя старата 4 степенна. Пинин Фарина прави дизайн на ново купе, което по-късно се изработва при Фантуци поради заетостта на Скалиети с правенето на шосейни автомобили. Цялата тази работа води до появата на TR59, кола значително по-лека и леко по-мощна от предшественика си. Аржентинското състезание в Буенос Айрес отпада през 1959 и това дало допълнително време до откриването на сезона на Себринг. Самото трасе на Себринг е известно като натоварващо най-вече спирачките и било перфектното място да се тестват новите дискови спирачки на TR59. Фераритата постигат двойна победа въпреки редица дребни проблеми.

За повечето европейски кръгове присъстват заводския отбор на Астън Мартин както и Порше , чиито пъргави автомобили също били конкурентни. Първите пукнати в доминацията на TR били видими на Targa Glorio , където TR59 били победени и по издръжливост и по скорост. Оформлението на новата 5 степенна скоростна кутия не пасвало на бавната писта и това довело до разрушаване на диференциала и на трите Ферарита участвали в състезанието. Победата била спечелена от Порше. Скоростна кутия отново се показала като проблемна и на Льо Ман , но заради други причини. През тестовите дни през месец април били открити проблеми в скоростните кутии, но учудващо никакви промени не били предприети. Единствено пилотите били предупредени на отпускат газта по правите от време на време. Преди състезанието на Льо Ман на пилотите било казано да не надвишават 7500 оборота в минута, но веднага след стартирането сякаш всички забравили това нареждане. След лош старт Жан Бера успява да достигне до лидерската позиция и записва множество рекордни обиколки. На първия си пит стоп уредът за отчитане на оборотите показвал 9300 оборота в минута и десет часа по-късно Бера бил извън състезанието. Неговите съотборници също пренебрегнали нареждането за по-ниски обороти и също отпаднали. Така и трите заводски автомобила отпаднали от надпреварата. Астън Мартин най-накрая успяват да спечелят на Льо Ман , а също така побеждават и в шампионата въпреки силното представяне на няколко частни 250 GT.

За сезон 1960 са направени малки подобрения по колата и то основно заради леките промени в правилата за участие. Единствените технически промени били свързани със скоростните кутии като много видове били тествани през сезона. Три от петте TR59 били върнати в завода за модифициране съгласно правилата на сезон 1960 и приели името TR59/60. На Льо Ман напълно различен прототип носещ името TRI 60 бил използван. Този модерен състезателен автомобил бил значително по-лек от TR59/60 и имал по-добро поведение в завоите. Шампионатът се състоял само от 5 състезания и след отказването на Астън Мартин, конкуренцията на Ферари била минимална. Първата победа след повече от година суша дошла на състезанието в Буенос Айрес. Скудерията бойкотирала следващото състезание на Себринг защото отново била принудена да използва чуждо гориво както на Нюрбургринг 2 години по-рано. Ферари TR59 на частен отбор успява да спечели 4 точки за шампионата завършвайки зад заводските Поршета. На Тарга Флорио и Нюрбургринг условията отново не били на страната на Ферари и победите били съответно за Порше и Мазерати. На Льо Ман Ферари постига бляскава двойна победа и печели шампионата с преднина от 4 точки пред Порше.

Въпреки че Ферарита все още били конкурентни през последните два сезона , доминацията от 1958 изглеждала много далечна и драстични мерки били необходими. Новата кола TRI 61 все още се водела от семейството на Testa Rossa, но шасито било от съвсем различен тип или днес казано спейсфрейм шаси. Окачването било взето от предишния модел TRI 60. Новото шаси било по-леко и по-здраво от използваните преди това. Най-очевидната промяна била новотo купе с отворите тиp акула в предницата и аеродинамичния елемент в задната част. Към TRI 61 е добавен пъргавия модел 246 SP за да може Ферари да се противопоставя по-успешно на тесните писти от календара. Тази тактика на Ферари дава резултат като TRI 61 печели на Себринг и на Льо Ман , а малкия състезател със средноразположен двигател 246 SP печели на Targa Florio. Титлата отново е за Ферари. ФИА отново се намесва и драстично променя правилата за сезон 1962 като съобщава , че шампионата ще се провежда с автомобили от клас GT. Все пак състезателните прототипи можело да участват в състезанията, но не получавали точки при призово класиране.

За 19 състезания , 250 TR успява да победи в 10 от тях за периода 1958 -1961. Може да се поспори дали успехите са заради липсата на конкуренция или заради изключителните състезателни качества на модела, които спирали другите автомобилни производители да участват в шампионата. Всичко това е незначително, когато става въпрос за рекордите на модела. Днес името Testa Rossa стой на важно място в историята на компанията от Маранело. Със само 34 направени екземпляра, моделът е също и едно от най-скъпите Ферарита днес. През пролетта на 2009 точно Ферари 250 TR е продадено на търг на цена от 12 милиона долара.

Изображение
Изображение

Изображение

Изображение



Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

https://www.youtube.com/watch?v=og_IKVNK_6M
Аватар
Тихомир
Ferrari фен
Ferrari фен
 
Мнения: 5303
Регистриран на: 12 Авг 2008, 18:53
Местоположение: София
Колекционирам: 1920-1939 и Ferrari

Re: Линия 250 в 1:43

Мнениеот Ssasho0 » 05 Яну 2018, 13:19

Прекрасен автомобил и красив модел :) Поздравления!
Ssasho0
 
Мнения: 70
Регистриран на: 28 Авг 2016, 21:35

Re: Линия 250 в 1:43

Мнениеот rvalev » 05 Яну 2018, 15:03

Bang-а е много красив, ама то и Тестаросата е красавица. CMC-то разбива. :clap:
Колекция 1:43
Продавам модели от колекция 1:43

"Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед."
Мечо Пух
Аватар
rvalev
 
Мнения: 1206
Регистриран на: 23 Мар 2015, 11:55
Местоположение: Русе
Име: Росен Вълев
Колекционирам: 1:43

Re: Линия 250 в 1:43

Мнениеот Тихомир » 05 Яну 2018, 16:19

Не случайно твърдя, че това е златният период на марката. От края на 50-те до средата на 60-те. Сега също правят страхотни коли, но в създаването им са замесени освен хора и много компютри. Това за мен малко или много отнема от красотата. Тези старите са аналогови, със всичките си несъвършенства на тогавашната технология. Друго си е да знаеш, че някой преди 50-60 години е валцовал на ръка калника. Пипнато от човешка ръка. Сигурно на доста хора им е странно това, но старите коли са от друго "тесто"...

Стига излияния, ето и колата 58/59, тук вече няма понтонни калници. Моделът на Bang e много красив и на типичното за тях ниво.

1959 Ferrari 250 Testa Rossa TR58/59 - Bang

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
Аватар
Тихомир
Ferrari фен
Ferrari фен
 
Мнения: 5303
Регистриран на: 12 Авг 2008, 18:53
Местоположение: София
Колекционирам: 1920-1939 и Ferrari

Re: Линия 250 в 1:43

Мнениеот taiko » 05 Яну 2018, 20:22

Красив модел. И колата е красива. То затова има сто модела от този тип, щото са хендмейд и ...всеки е уникален поне с по частичка.
ИСТОРИЯТА НА BMW В 1/43
ПРОДАВАМ 1/43



ПАИИСЕЕЕЕ, ГАЗИИИИИМ :)
Аватар
taiko
BMW фен
BMW фен
 
Мнения: 6739
Регистриран на: 07 Фев 2009, 08:39
Местоположение: София
Име: Д-р К. Младенов, дм
Колекционирам: колички

Re: Линия 250 в 1:43

Мнениеот stoicho110 » 07 Яну 2018, 17:30

Уникален дизайн има това Ферари :shake: :cheers: :rocknroll:
Аватар
stoicho110
 
Мнения: 596
Регистриран на: 16 Юли 2013, 09:33
Местоположение: Чирпан
Име: Стойчо Киров
Колекционирам: Състезатели в мащаб 1:43

Re: Линия 250 в 1:43

Мнениеот Тихомир » 04 Ное 2018, 10:48

И тук имаше малко поразсмествания и продажби обаче 250 си е религия и остават. Този модел го намерих случайно и макар да имам 2 SWB в 1:43 i 1 в 1:18 реших да го отнеса защото все пак е стар италиански дайкаст. Много са ми любими тези модели на Банг. Любопитното е, че между златистата и червената има доста разлики.

1961 Ferrari 250 SWB Competizione - Bang

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

https://www.youtube.com/watch?v=JitnDHuU8TE

https://www.youtube.com/watch?v=ujFUhCIoZvM

https://www.youtube.com/watch?v=NoHUyWOVDjA

https://www.youtube.com/watch?v=n4uST-FYbCY
Аватар
Тихомир
Ferrari фен
Ferrari фен
 
Мнения: 5303
Регистриран на: 12 Авг 2008, 18:53
Местоположение: София
Колекционирам: 1920-1939 и Ferrari

Re: Линия 250 в 1:43

Мнениеот stoicho110 » 04 Ное 2018, 11:57

Хубав стар италиански дайкаст :rocknroll: :rocknroll: :shake: :cheers:
Аватар
stoicho110
 
Мнения: 596
Регистриран на: 16 Юли 2013, 09:33
Местоположение: Чирпан
Име: Стойчо Киров
Колекционирам: Състезатели в мащаб 1:43

Re: Линия 250 в 1:43

Мнениеот milski » 05 Ное 2018, 01:08

За мен е едно от най-красивите Ферари-та изобщо.
Аватар
milski
 
Мнения: 1345
Регистриран на: 03 Яну 2011, 22:19

Предишна

Назад към Мащаб 1:43

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: milski и 8 госта