Ето и втората ми покупка в мащаба за този месец. Има и номер 3, но ще изчака докато си измайсторя ново студио за моделите в 1:18. Истинската кола ми е много любима. В бъдещата ми витрина ще седи редом до Ферари 312 П(Б). Моделът на АутоАрт е мед за душата. Изключителна израбокта, безкомпромисни детайли.
Alfa Romeo 33 TT 12 Winner 1975 1000 km of Nurburgring - AutoArt

Alfa Romeo започва сезон 1972 с напълно нов състезателен автомобил; 33/ТТ/3, който е Tipo 33 само на хартия. Един от основните агрегати от предходните състезатели е V8 двигателя с обем 3000 куб см. Карло Чити, който е главния инженер на Аутоделта, обявява, че осмака ще бъде заменен опозитен V12. Оказва се, че този нов двигател е готов чак година по-късно.
Без съмнение, двигателят на АР е вдъхновен от подобния V12 на Ферари. Обемът е малко под 3 литра, двигателят е изцяло алуминиев, с четири клапана на цилиндър, инжекцион от Лукас, мощност от около 500 к.с. и е създаден да покрива правилата на Световния Шампионат за Състезателни Автомобили и Формула 1. За шасито е използван тръбен спейсфрейм, като шасито е леко по-широко от предходните състезатели, за да може да влезе по-широкия двигател. Долната част от купето също добавя здравина и е част от шасито. Окачването е независимо отпред и отзад.
33/ТТ/12 прави дебют на Спа през 1973. Колата катастрофира заради спукана гума още на тренировката. На следващото състезания, Тарга Флорио, и двата автомобила катастрофират, но единият показва добро темпо. До края на сезона колата показва добра скорост, но слабата издръжливост и множеството състезателни инциденти попречват да се постигне нещо запомнящо се.
През зимната пауза, развитието на колата продължава. Добавен е големия въздухозаборника зад пилота. Подобренията дават резултат, Алфа Ромео започват сезон 1974 с тройна победа на Монца. На това състезание победители са Артуро Мерцарио и Марио Андрети. Тази победа мобилизира основните конкуренти от Матра и френският отбор побеждава във всички останали кръгове от сезона.
В средата на сезон 1974, заводският отбор Аутоделта, който състезава автомобилите АР, се отказва от участие в шампионата и се фокусира напълно към сезон 1975. През 1975 отборът обединява сили с Willi Kauhsen. Съперниците от Ферари и Матра вече не участват, което позволява на Италианско/Германския отбор да наеме едни от най-добрите пилоти, сред които Анри Пескароло и Дерек Бел. Колите са много подобни на тези от сезон 1974, но центърът на тежестта е снишен допълнително. ( Също така вместо надпис Campari, е поставен надпис W.K.R.T. - Willi Kauhsen Racing Team).
1975 не започва добре, двете Алфи са победени от турбо автомобилите Рено-Алпин. Мерцарио и Жак Лафит отвръщат на французите в Дижон. Следват победи на Монца, Спа, Енна Пергуса, Нюрбургинг, Зелтвег и Уоткинс Глен. За втора поредна година, отборът решава да не участва на 24те часа на Льо Ман. По това време Льо Ман не е част от шампионата. След всички тези победи, Алфа Ромео печели шампионата за първи път в историята си.
Вместо да защитава трудно спечелената титла, Алфа Ромео насочва усилията си към Формула 1 за сезон 1976. От всички разновидности точно тази е най-успешна.
















https://www.youtube.com/watch?v=S5gWnujKknc