uniqa 1|43 написа:Ех, Дидо ,Дидо - ти си бил дърто магаре, ама си личи, че доста време ти е минало от училището, защото на български се изписва Ланчия, а че на италиански звучи Ланча си е техен- италиански проблем- все пак ние пишем на български!

!
Я обясни защо се пише Ланчия?

Tова е официален документ обнародван в Държавен вестник:
"Глава пета
ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И
ПРАВОПИС НА ИТАЛИАНСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА (
важи за всякакви имена)
(Нова - ДВ, бр. 72 от 1995 г.)
Чл. 33. (1) Италианските гласни "a", "e", "i", "o", "u" се предават на български съответно с "а", "е", "и", "о", "у" (Lago di Como - Лаго ди Комо, Cuneo - Кунео).
(2) Съчетанието "еа" в краесловие се предава на български с "еа" (Ivrea - Ивреа).
(3) Гласната "i", когато е неударена и е в съчетание с друга гласна, има стойност на полугласна и образува дифтонг със съответната гласна. На български дифтонгите се предават в зависимост от положението на "i" спрямо гласната и от позицията им в името:
1. дифтонгите "ia", "ie", "io", "iu", когато са в средата на думата след съгласна се предават с "иа", "ие", "ио", "иу" (Seriate - Сериате, Bientina - Биентина, Oriolo - Ориоло, Fiumicino - Фиумичино);
2. дифтонгът "ia" се предава с "я" в началото, в средата и в края на името след гласна (Fraiano - Фраяно, Capraia - Капрая, Pistoia - Пистоя) и с "ия" в края на думата след съгласна (Italia - Италия, Алесандрия, Lombardia - Ломбардия);
3. дифтонгът "ie" се предава с "йе" в началото на името и в средата след гласна (Iesi - Йези; Maiela - Майела) и с "ие" в края на името след съгласна (Giulie - Джулие);
4. дифтонгът "io" се предава с "йо" в началото на думата и в средата след гласна (Ionico - Йонико; Fumaiolo - Фумайоло) и с "ио" в края на името след съгласна (Bisenzio - Бизенцио);
5. дифтонгът "iu" се предава с "ю" в началото на името и в средата след гласна (Iudica - Юдика; Mezzoiuso - Медзоюзо) и с "иу" след съгласна (Chiusi - Киузи);
6. дифтонгите "ai", "ei", "oi", "ui" се предават съответно с "ай", "ей", "ой", "уй", като по изключение дифтонгът "ei" само в края на многосрични имена се предава с "еи" (Aidone - Айдоне, Olzai - Олцай, Beinette - Бейнете, Belgioiso - Белджойзо; но Canazei di Fassa - Канацеи ди Фаса, Bultei - Бултеи).
(4) За графичния знак "j", остатък от по-стар правопис, се отнасят всички правила за полугласната "i" (Santa Loja - Санта Лоя, Jesolo - Йезоло).
Чл. 34. (1) Италианските съгласни "b", "d", "f", "l", "m", "n", "q", "r", "t" и "v" се предават на български съответно с "б", "д", "ф", "л", "м", "н", "п", "к", "р", "т" и "в".
(2) Буквата "h" е ням графически знак и не се транскрибира Сантия).
(3) Двойните съгласни се предават с един графичен знак, като за двойни "с" и "g" важат правилата за същите единични букви (Busseto - Бусето, Ravenna - Равена).
(4) Пред гласните "a", "o", "u" и пред съгласна буквата "с" се транскрибира с "к" (Capri - Капри, Como - Комо, Cuneo - Кунео, Cremona - Кремона), а пред гласните "e", "i" - с "ч" (Cesena - Чезена, Cimpiello - Чимпиело).
(5) Съчетанията "cia", "cio", "ciu" се транскрибират съответно "ча", "чо", "чу" (Ciano - Чано, Riccione - Ричоне). Не се допуска транскрибирането им с "чиа", "чио" и "чиу" с изключение на случаите, когато "и" е под ударение (Lucia - Лучия).(6) Съчетанията "che" и "chi" се предават съответно с "ке" и "ки" (Cherubino - Керубино, Chiavari - Киавари).
(7) Пред гласните "a", "o", "u" и пред съгласна буквата "g" се транскрибира като "г" (Gabiano - Габиано, Glorenza - Глоренца), а пред гласните "е" и "i" - като "дж" (Gela - Джела, Ginosa - Джиноза).
(8) Съчетанията "gia", "gio", "giu" се транскрибират като "джа", "джо", "джу" (Giaveno - Джавено, Giovi - Джови, Giussano - Джусано), а ghe" и "ghi" - като "ге" и "ги" (Ghela - Гела, Ghigo - Гиго).
(9) Буквата "s" се транскрибира със "с" в началото на името пред гласна, в края на името, след съгласна, пред беззвучна съгласна и когато е удвоена и със "з" пред звучна съгласна и между две гласни (Salerno - Салерно, Boves - Бовес, Ponsaco - Понсако, Stilo - Стило, Ossola - Осола; Cismon - Чизмон, Rosate - Розате).
(10) Съчетанията "sce", "sci" се предават на български с "ше", "ши", а съчетанията "scia", "scie", "scio", "sciu" - с "ша", "ше", "шо", "шу" (Brescello - Брешело, Scilla - Шила; Brescia - Бреша, Uscio - Ушо).
(11) Съчетанието "sc" пред "a", "o" и "u" се предава на български със "ск" (Scansano - Скансано, Scopello - Скопело).
(12) Съчетанията "sche" и "schi" се предават на български съответно със "ске" и "ски" (Bergamasche - Бергамаске, Schio - Скио).
(13) За транскрипцията на буквата "z" се прилагат следните правила:
1. в началото на името пред гласна тя се предава с "дз" (Zeri - Дзери, Zone - Дзоне, Zibello - Дзибело);
2. в суфиксите "-anza", "-enza", "-ezia", "-izia", "-ezzo", "-uzzo" и "-zione" - с "ц" (Sanza - Санца, Piacenza - Пиаченца, Venezia - Венеция, Porlezza - Порлеца, Basiluzzo - Базилуцо).
3. Двойно "z (zz)" се предава според италианското му произношение (Pozzalo - Поцало, Tolmezzo - Толмедзо).
(14) Със съчетанието "gn" се означава мекостта на съгласната "n", която се предава на български с "я", "ьо" и "ю" пред "a", "o" и "u", и не се отразява пред "е" и "i" (Carmignano - Карминяно, Stagno - Станьо, но Cogne - Коне, Segni - Сени).
(15) Съчетанията "glia", "glio", "gliu" се предават на български съответно с "ля", "льо", "лю", а съчетанието "glie" - с "лие" Савиляно, Usseglio - Усельо, но Tiglieto - Тилието).
(16) Съчетанието "gli", срещащо се предимно в краесловие, се предава с "ли" (Pegli - Пели, Vagli Sotto - Вали Сото).
Чл. 35. Правописът на сложните и съставните италиански географски имена, на служебните думи в средисловие и използуването на апостроф са в съответствие с чл. 12 и 13 (Montalto - Монталто, Col di Lana - Кол ди Лана, Sant'Agata - Сант'Агата, Montopoli in Val d'Arno - Монтополи ин Вал д'Арно).
Чл. 36. Ударението в италиански език се отбелязва задължително, само когато пада върху последната гласна (Scurtabo - Скуртабо).
Чл. 37. Номенклатурните географски имена се предават в съответствие с чл. 14 (Lago di Como - Лаго ди Комо, Strato di Messina - Месински проток, Mar Ionio - Йонийско море).
Чл. 38. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Рим (фон. тр. Рома), Неапол (фон. тр. Наполи), Генуа (фон. тр. Дженова), Флоренция (фон. тр. Фиренце), Голям Сан Бернардо (фон. тр. Гран Сан Бернардо) и др."