Когато става въпрос за дизайн, италианците винаги са били ненадминати. Освен красиви форми обаче, те са известни и с неподправената агресия, която вдъхват на автомобилните си творения.
За да бъде подчертана до максимум агресията на този автомобил, избрах именно матово-черната разцветка, която го прави още по-злобен. И ако Ребентон е личният автомобил на Дарт Вейдър, то този определено е семейният му (въпреки очебийната липса на седалкИ - в множествено число). Да живее HPI Racing - те са едни от малкото, които биха са осмелили да направят подобна изрУдия в този мащаб
'94 Alfa Romeo 155 2.0 TS Silverstone (HPI Racing)
Alfa Romeo 155
Години на производство: 1992-1998
Държава: Италия
Произведени бройки: -
Дизайн на купето: I.D.E.A. Institute / Ercole Spada
Алфа 155 се появява през 1992 година, за да наследи модела 75 и е базирана на платформата на Tipo. Дизайнът е дело на дизайнерската къща I.D.E.A. Institute, а коефициентът на въздушно съпротивление е внушителните за онова време 0.29 сW.
Най-значителната промяна в сравнение с предшественика 75 е наличието на предно предаване. Тази нова конфигурация е по-евтина за производство, но се губи спортният характер, който е заложен във всеки традиционен модел на марката.
155 Q4 е топмоделът, който е снабден с 2-литров турбомотор и перманентно задвижване на четирите колела, които са директно взети от Делта Интеграле. Всъщност по-правилно е да се каже, че това е Integrale с различно купе.
Нивата на оборудване са “Sport” и “Super”. „Sport” разполага с по-ниско окачване и агресивни амортисьори, докато при „Super” има опция за дървени апликации в интериора и електронен контрол на амортисьорите и седалките.
Алфа 155 така и не успява да се възприеме добре от широката публика. Заради негативното влияние на FIAT върху Алфа, моделът 75 се смята за „последната истинска Алфа”, което хвърля сянка върху 155, а разочарованието е породено основно заради липсата на задно задвижване. Въпреки това 155 взима участие в редица шампионати за туристически автомобили и се доказва като успешен автомобил във всеки един от тях, което успява да допринесе за подобряване репутацията на модела.
През 1995 Алфа представя фейслифт (известен като „широкото купе”), който включва по-широка следа и по-директно управление, подчинено на състезателния опит и изисквания. Към гамата са добавени нови 16-клапанови двигатели с работен обем 1.8 и 2.0 литра. Подобрени са и материалите в интериора, както и качеството на изработка. Версията Q4 е спряна от производство, а топверсията вече е 2.5 V6 със 166 к.с.
Предлагат се няколко вида спортни пакета, включително вдъхновен от състезателните надпревари боди-кит (спойлер и странични прагове) в комбинация с черни или графитени 16-цолови джанти Speedline. По-елегантният пакет „Super” пък предлага дървени апликации в купето и сребристи алуминиеви джанти.
155 не е предлагана във версия Sportwagon (комби), но Sbarro създава комби версия в единичен екземпляр през 1995.
През 1998 производството на модела е прекратено, а негов заместник е Алфа 156 с подобрено качество на изработка и рафинираност. Дизайнът при 156 е променен коренно и вече не е подчинен на клиновидната форма, оставяйки 155 кулминацията на този похват, който датира още в далечната 1977 година при драматичната Giulietta Nuova.
Първоначално Алфа 155 се предлага с 1.7-литров Twin Spark, 1.8 Twin Spark и 2-литров Twin Spark, и трите бензинови, като последните два са с променливи фази на горивоподаването. 1.7-литровият не се предлага за Великобритания. Предлагани са също 4-цилиндрови дизелови турбомотори с обем 1.9 литра (92 к.с.) и 2.5-литров със 123 к.с., но не на всички пазари.
На върха на гамата са 2.5-литров V6 със 166 к.с. и 2.0-литров 16-клапанов с турбо за версията Q4 с мощност 190 к.с. И двете версии са предлагани с електронно регулируемо окачване с две степени на твърдост – automatic и sport.
Най-интересната версия безспорно е “Silverstone”, предлагана във Великобритания, а в останалата част от Европа е известна като “Formula” – това е хомологация за Британския Шампионат за Туристически Автомобили. Автомобилите от тази серия разполагат с аеро-кит, включващ регулируем заден спойлер и удължен преден сплитер.
“Silverstone” е по-лека версия на 1.8-литровата 155-ца, въпреки че състезателният автомобил е с 2-литров двигател. Тази аномалия е резултат от това, че 1.8-литровият блок разполага с по-тесни цилиндри, което позволява на Алфа да използва по-дълъг ход на буталото при състезателните версии без да надвиши допустимите норми за 2-литровия клас.
Версията “Silverstone” се предлага единствено в цветове черно и червено.
През 1995 Алфа 155 е подложена на цялостен фейслифт и в резултат на това получава по-широка предна и задна следа и раздути калници. Управлението на колата е по-директно, благодарение на волана, който вече изисква 2.2 оборота от край до край (първоначално само за 2-литровата версия, но по-късно и за 1.8-литровата). 4-цилиндровите версии продължават да бъдат снабдявани със система за възпламеняване twin spark, но получават 16-клапанови цилиндрови глави с колянови валове с ремък, заимствани от FIAT. Те заменят остарелите, но практически неразрушими 8-клапанови глави на Алфа, задвижвани с верига.
2.5-литровият V6 продължава да бъде предлаган (без промени при управлението) за разлика от Q4. В Европа 1.7-литровият Twin Spark е заменен от 1.6-литров 16-клапанов Twin Spark. Някои от 8-клапановите мотори продължават да се предлагат и след фейслифта с „широкото купе”.
Направени са промени също в интериора и оборудването, за да продължат автомобилите да бъдат конкурентноспособни.
„Широкото купе” (серия 2) се различават от предшествениците си по раздутите предни и задни калници; кръгли или продълговати странични мигачи на калниците и емблеми под габаритите, вместо над тях.
Алфа 155 се доказва като изключително успешен състезателен автомобил във версиите си GTA и V6 TI, с които участва в DTM. Между 1992 и 1995 година побеждава в италианския Superturismo шампионат, немския DTM (и в двата с Никола Ларини зад волана), Испанския Шампионат за Туристически Автомобили (с Adrián Campos) и британския (с Gabriele Tarquini). Моделът остава конкурентноспособен до смяната му със 156, финиширайки трети в DTM (по това време шампионатът е преименуван на ITC) през 1996 година с Alessandro Nannini и побеждавайки испанския шампионат отново през 1997 година с Fabrizio Giovanardi. 156 успява да продължи високия стандарт, поставен от 155, побеждавайки Европейския Шампионат за Туристически Автомобили няколко пъти.
моята е,че не понасям на мой модел да не му се въртят колелата при това със прилична инерция 
.Всички спаркове които имам са отваряни и са преправяни за да могат да се движат.Абе всеки луд с номерът си 
