Колекция 1:43 - Killer Queen

[taiko]

Ами да, зачетах се и пак пропуснах да коментирам. Това е модел от моя wish list. Това е любимият ми инглиш болид. Това е мокрият ми сън- това е THE CAR

[TheDevilTwin]

Какво им има на цветовете на Миничампс? Кой цвят не съществува?

Специалните издания за Хекорса например

[TheDevilTwin]

Del Slow

Дойде ред за един дългоочакван модел от любимата марка. Миничампс го обявиха още преди две години, но на пазара излезе чак сега.
Единствената му алтернатива в този мащаб е излезлият миналата година смолен модел на NEO, който обаче далеч не успява да оправдае очакванията ми. Изработката на Minichamps е на ниво, няма сгрешени елементи, освен това бях очарован от приятния интериор и страхотната боя.

'93 Honda CR-X del Sol VTi (Minichamps)



Honda CR-X del Sol
Години на производство: 1992-1998
Държава: Япония
Произведени бройки: -

CR-X del Sol е двуместен спортен автомобил с предноразположен двигател, задвижване на предните колела и тарга таван, произвеждан от Honda през 90-те години. Базиран е на платформата на Civic 5-та генерация. През 1992 автомобилът дебютира в Япония и Европа, а през 1993 и в САЩ.

Испанското име “del Sol” се превежда като „на слънце” и има за цел да загатне за отварящия се покрив. Колата не е кабриолет, а разполага с махащ се твърд алуминиев покрив, който се сгъва в багажника и свалящ се заден прозорец, който допринася „усещането за кабриолет”. Срещу доплащане автомобилът може да бъде оборудван с екстрата TransTop, която представлява електрически механизъм за повдигане и прибиране на покрива. Повдигащото се устройство се монтира в багажника и намалява вместимостта му от 300 на 140 литра в сравнение с версиите без механизъм.

На европейския пазар CR-X Del Sol се предлага в две версии в зависимост от двигателя и нивото на оборудване. Версията VTi (обозначение EG2) разполага с 1.6-литров двувалов B16A2-мотор с променливи фази на газоразпределение VTEC. Мощността е 160 к.с. при 7600 об/мин., а максималният въртящ момент 150 нютонметра при 7000 об/мин. Другата версия е ESi (EH6) с 1.6-литров едновалов мотор (D16Z6 / D16Y8 от август 1995), мощност 125 к.с. при 6500 об/мин. и максимален въртящ момент от 142 нютонметра при 5200 об/мин.

На много пазари обозначението CR-X отпада, тъй като този модел се различава доста от предходните най-вече по формата на купето. На Американския пазар автомобилът се продава под името “Civic del Sol”. Двигателите са 1.5-литрови едновалови с 16 клапана и мощност 90 или 101 к.с. (del Sol S – базов модел). Версията Si е същата като европейската ESi, но серийното оборудване включва климатик и два еърбега, докато в Европа се предлага въздушна възглавница само за шофьора.

В Япония се предлага версия VXi/VGi с 1.5-литров 3-stage VTEC мотор (D15B), който разполага със 130 к.с. Топ версията за японския пазар се нарича SiR и е снабдена с B16A-мотор с мощност 167 к.с. Тази версия се предлага и в САЩ от 1994 година и разполага със 160 к.с. (също както в Европа). Монтирани са по-големи предни спирачки, по-широки гуми и по-здрава предна и допълнителна задна разпънка.

Предлагани са и две лимитирани серии “Daytona” и “Motegi”. “Daytona” разполага с боя сребрист металик и червен кожен салон, докато “Motegi” се предлага в цвят Adriatic Blue Metallic (тъмносин металик) и кожена тапицерия цвят „коняк” с бродирано в подглавниците лого “Motegi”. Тези версии се предлагат единствено през 1998.

Опционалните екстри включват: ABS (серийно при VTi), електрическо или ръчно повдигане на покрива, дискови спирачки отзад (първоначално само в комбинация с ABS, по-късно серийни), фарове за мъгла, трети стоп, климатик, заден спойлер (сериен за VTi), въздушна възглавница, кожен салон, светлини за четене в дръжките на вратите (серийно за VTi), електрически стъклоповдигачи и елекрически огледала.

Производството и продажбите са прекратени през 1997 в САЩ и през 1998 на останалите пазари след продадени малко под 75 000 бройки само в Америка. Моделът е наследен от роудстъра S2000, който влиза в производство през 1999.

(1992-1997) Honda CR-X del Sol VTi
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови
Разположение: предно, напречно разположен
Обем: 1.595 литра
Компресия: 10.2:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: многоточково горивно впръскване Honda PGM-FI
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: предно
Тегло: 1175 кг.
Мощност: 160 к.с. при 7600 об/мин.
Въртящ момент: 150 нютонметра при 7000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 100.31 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.13 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 8.2 сек.

[ico_naskov]

Много готино моделче

[ferrarista47]

Така изглеждаше на 100% Хондата на съседа може да му подаря една 43ка...
Иначе изглежда доста добре пресъздадена! А общата снимка е кеф за окото ... лично на мен ми харесва второто поколения най-много

[Тихомир]

Винаги съм харесвал тази малка Хонда. Има страхотен дизайн. Много добър модел. Прочетох историята на един дъх.

[uniqa 1|43]

Мен пък точно боята на Миничампс ме дразни- прекалено са наляли моделчето и даже вратите едвам си личат, за разлика от модела на Нео.Интериора при Миничампс, обаче е по- добър.

[taiko]

Ама неото не е ли смола, от тая , дето се скапват нещата и падат като дренки наесен? Иначе много не разбирам от японки, но моделчето е готино. Иво нема да се преебе да купи скапано

[TheDevilTwin]

FD3S

Продължавам с японските резачки, този път в лицето на Mazda и легендарната RX-7 с роторен мотор.
Моделът на Kyosho е сравнително рядък и труден за набавяне. Kyosho правят 3-ата генерация на RX-7 в доста различни версии и цветове, включително няколко тунинг варианта и състезателни модели. По-долу представеният модел ме грабна с наситения графитен металик и фината изработка на стоповете, фаровете, ецнатите емблеми и спирачни дискове. Салонът с червените корита Recaro е друг приятен елемент. Разочароващи са джантите, които нито като форма, нито като големина отговарят на тези при истинския автомобил, заради което моделът е прекалено висок и му липсва стойка.

'02 Mazda RX-7 Spirit R Type-A (Kyosho)



Mazda RX-7 3rd Generation (FD)
Години на производство: 1992-2003
Държава: Япония
Произведени бройки: 68 589

Третата генерация на RX-7 e известна с обозначението FD (FD3S във VIN кода за японските версии и JM1FD за щатските). Автомобилът разполага с първата в света масово произвеждана секвенциална twin-турбо система, благодарение на която автомобилът развива максимална мощност 255 к.с. през 1993, а до края на производството мощността бива неколкократно увеличавана и достига 280 к.с.

Секвенциалната система с две турбини е доста сложно инженерно съоръжение и е разработена с помощта на Hitachi. Принципът на действие е следния – две малки турбини, едната от които осигурява налягане при ниски обороти, а другата се включва при средни обороти, за да подпомогне първата. Двете турбини работят на налягане 0.7 бара – първата се включва при 1800 об/мин., а втората при 4000 об/мин. Процесът на преминаване се случва при 4500 об/мин. (0.6 бара), благодарение на което се осигурява гладко ускорение и висок въртящ момент в целия оборотен диапазон.

Пътното поведение на FD се смята за невероятно добро, тъй като автомобилът е един от най-добре балансираните за времето си. Двигателят е разположен отпред, но е максимално изтеглен назад, с цел осигуряване на разпределение на тежестта в съотношение 50:50 към предната и задната ос. В комбинация с нисък център на тежестта автомобилът се усеща стабилен дори в лимита на възможностите си.

В Астралия през 1995 година се предлага специална серия на RX-7, носеща обозначение “SP”. Моделът има за цел да хомологира състезателните версии, които участват в 12-часовото състезание за издръжливост в Bathurst, New South Wales. Произведена е начална серия от 25 автомобила, а по-късно са направени още 10 заради изискванията. RX-7 SP разполага с 274 к.с. и 357 нютонметра, докато стандартната версия има 236 к.с. и 294 нютонметра. Други промени включват сплитер на предната броня и заден спойлер от карбонови фибри, 120-литров резервоар от карбонови фибри (при стандартната версия е 76-литров), заден диференциал със съотношение 4.3:1, 17-цолови колела, по-големи спирачни дискове и накладки, подобрен интеркулер и изпускателна система, и модифицирано ECU. Теглото е значително намалено от 1310 на 1218 кг. с употребата на карбонови фибри за изработката на преден капак с отвори и седалки Recaro. RX-7 SP печели 12-часовата надпревара, с което донася титлата при Mazda за четвърта поредна година. Автомобилът, който побеждава състезанието, печели и финал на подиума в международното рали на макадам Targa Tasmania няколко месеца по-късно. През 2001 година в Япония е представена специална версия Bathurst R, която има за цел да отбележи тези успехи.

Във Великобритания през 1992 година на клиентите е предлагана една единствена версия, която е комбинация между US-touring и базовия модел. През следващата година с цел увеличаване на продажбите Mazda намалява цената от £32,000 на £25,000 и връща разликата на всички купувачи, които са поръчали автомобила преди това. FD се внася в Англия до 1996. През 1998 автомобилът става доста популярен в страната, благодарение на представената по онова време SVA схема (Single Vehicle Approval – проверка преди регистрация за автомобили, които не са одобрени според британските и европейските стандарти), вследствие на което моделите, внесени на черно стават повече от официално продадените от вносителя на Mazda във Великобритания коли.

Series 6 (1992-1995) е изнасяна в цял свят и е най-многобройна. В Япония RX-7 се продава с името Efini, което е бранд на Mazda. Японските версии са Type R, топ версията Type RZ, Type RB, A-Spec и Touring X с 4-степенен автоматик и намалена на 255 к.с. мощност. Останалите разполагат с 265 к.с. и се задвижват от 5-степенна ръчна скоростна кутия. Единствено моделите от периода 1993-1995 са продавани в САЩ и Канада. Едва 124 бройки от Series 6 са продадени чрез официалната мрежа на Mazda във Великобритания.

През 1993 автомобилът се появява на северноамериканския пазар в общо 3 версии – базова, touring и R-версия. FD touring разполага със шибедах, фарове за мъгла, кожен салон, чистачка на задното стъкло и озвучителна система Bose. R-версията (R1 през 1993 и R2 през 1994-95) разполага с по-твърдо окачване, аеродинамичен пакет, тапицирани с велур седалки и спортни гуми. През 1994 е представен PEG-модел (Performance Equipment Group), който разполага с кожени седалки и шибедах, но липсват фарове за мъгла и Bose система. През 1995 touring-оборудването е заменено от PEP (Popular Equipment Package), което включва кожени седалки, шибедах и фарове за мъгла, но няма система Bose и задна чистачка.

Series 7 (1996-1998) разполага с леки козметични промени. Те включват опростен колектор с вакуум и 16-битово ECU, което дава допълнителни 10 к.с. при увеличаване на налягането в турбините. В Япония RX-7 вече се предлага като Mazda. Series 7 се предлага също в Австралия, Нова Зеландия и Великобритания и е произвеждана единствено в конфигурация с десен волан.

Series 8 (януари 1999 – август 2003) е последната серия и се предлага единствено на японския пазар. Разполага с по-ефективни турбини, подобрена система за охлаждане и променена предница. Монтират се също различни седалки, волан, предни и задни светлини. Задният спойлер е модифициран и вече може да се регулира. Топ моделът Type RS е снабден стандартно с окачване Bilstein, 17-цолови джанти и подобрени спирачки. Теглото е намалено на 1280 кг. Мощността е увеличена на 280 к.с. и максимален въртящ момент от 314 нютонметра, с което е достигнат максимума за тогавашните японски закони. Диференциалът е с по-голямо съотношение, което значително подобрява ускорението от 0 до 100 км/ч. Скоростната кутия също е модифицирана като 5-та предавка е удължена (overdrive) с цел понижаване на оборотите при висока скорост и намаляване на разхода в извънградски условия. Лимитираната серия Type RZ разполага с всички екстри на Type RS, но е по-лека (1270 кг.) и разполага с графитени джанти BBS и специален червен интериор. Други подобрения са новото 16-битово ECU и подобрена ABS система, която прилага различно спирачно усилие при всяко колело по отделно, за да осигури по-добро завиване при спиране. Най-ценната и рядка версия от всички е Spirit R, произведена в 1500 бройки. Тя комбинира всички специални екстри, които Mazda е използвала при предишните лимитирани версии на RX-7, но в комбинация с някои допълнителни елементи. Цените за тази версия като нова са 3,998,000 йени за Type-A и B и 3,398,000 йени за Type-C. Според официалните прес материали на Mazda „Type-A Spirit R е върховният RX-7, предлагащ най-забележителните характеристики в историята на модела.”

Трите различни типове – Type-A, Type-B и Type-C разполагат с различно оборудване. Type-A е само с две седалки, 5-степенна ръчна скоростна кутия, олекотени седалки Recaro, заимствани от по-ранните RZ-модели. Type-B разполага със задни седалки и също е с 5-степенна ръчна скоростна кутия. Type-C разполага със задни седалки, но е оборудван с 4-степенен автоматик. Произведени са общо 1500 бройки, 1000 от които са Type-A, а специалният Spirit R цвят Titanium Grey (графитен металик) е предпочетен от клиентите на 700 от всичките 1500 автомобила.

(04.2002-04.2003) Mazda RX-7 Spirit R Type-A
Технически характеристики:
Двигател: 2-роторен (13B R-EW R2) с twin-turbo
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.308 литра
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела с ABS
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Задвижване: задно
Тегло: 1270 кг.
Мощност: 280 к.с. при 6500 об/мин.
Въртящ момент: 314 нютонметра при 5000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 214.06 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.22 к.с. на кг.

[taiko]

Изключително интересна кола с доста странен двигател. Моделчето е много добро. Виждал съм последния модел, ама тоя от 2001 за сефте го зървам и то на моделче. Фен си ти на японките и това си е.

[suzuki_rf600r]

Не съм много на ясно с роторните двигатели (май ще трябва да отделя време да попрочета малко за тях), но да изкараш 280 от 1.3 двигател е направо...
Модела изглежда невероятно, а и този графитен цвят му ходи много.

[uniqa 1|43]

Изключителен модел- може би само металика му е малко едър, но впечатлението е невероятно и джантите не могат да го развалят!

[LeoVin4i]

Много интересна кола, най-вече заради екзотичната механика. Ама като гледам снимките на истинската, бих предпочел да е всеки друг цвят освен сивото

[TheDevilTwin]

Woman In A Red Dress

Доста време след като представих кабрио версията на този модел, дойде ред и на купето, което според мнозина е по-красивото от двете. Аз лично не успях да преценя кое ми допада повече, затова реших да ги имам и двете. Дълго издирвах модела на Minichamps, който е най-добрия образец на този автомобил в 1:43. Неговите алтернативи в мащаба са Spark, които също правят концепта, а Cararama и М4 - серийната версия на Competizione, но всички те отстъпват по качество на Minichamps, най-вече заради чудесната боя, ецнатите емблеми и лайсни и уникалната кутия. Боята на спайдъра е с една идея по-тъмна, което се забелязва най-добре на слънчева светлина, освен това стои леко постен до модела на Minichamps, тъй като хромираните детайли не са така добре пресъздадени

Представяне на Alfa 8C Spider в колекцията ми

'03 Alfa Romeo 8C Competizione Concept (Minichamps)

[ico_naskov]

Страхотен модел