Колекция 1:43 - Killer Queen

[commodore]

Много як и задължителен модел!

[azata]

Зачекна се по DRM баце Страхотно Капри Ивка-просто няма забележка.

[Пацо щурото]

Направията на този модел е висш пилотаж в Даекаста.Нещо уникално е това Капри.

[NASO 43]

Много добро моделче а и като кола каприто има линия.

[asho.b]

Много щуро тигърче си си опитомил, поздравления

[Mr.Mercedes-Benz]

На мен много ми харесва целият автомобил, линии, стойка, всичко.

[milski]

Ееее,страхотен модел.

[TheDevilTwin]

Fire-breathing Monster

Логичното продължение на предишния модел е неговият небезизвестен наследник, предназначен за участие в Група 5 на DRM. Той се появява през втората половина на сезон 1978, а година по-късно печели титлата във 2-ра дивизия на Група 5. Наред с бруталния раздут 450 SLC на AMG това е най-известният автомобил, "разхождал" рекламния надпис на немската компания за алкохол "Mampe". Определено "спиртовата" окраска му отива, тъй като да видим този автомобил акомпаниран с огнени кълба от двете му страни е също толкова естествено колкото куче стиснало кокал в уста.

Моделът на Quartzo представлява шампионския автомобил на Hans Heyer от DRM 1979. Единствената алтернатива на Zakspeed Capri са старите матрици на Minichamps, но те не могат да се похвалят с толкова съвършени джанти, които просто няма как да бъдат подминати.

Ето и малко снимков и видео материал за истинския автомобил:
http://www.speedhunters.com/2013/02/fir ... ate-capri/

'79 Ford Capri Turbo Zakspeed DRM Winner (Quartzo)



Ford Capri Turbo Zakspeed
Години на производство: 1978-1981
Държава: Великобритания / Германия
Произведени бройки: -

През 1977 година в немския шампионат DRM за първи път правилата позволяват участие на автомобили от Група 5. Дългогодишният участник и победител в шампионата Ford обаче се оказва неподготвен, тъй като не разполага с подходящ автомобил за целта. Затова компанията се обръща към партньорите си от Zakspeed, които да им помогнат с разработката на автомобил за група 5, базиран на третото поколение Capri, появявило се през 1978.

Въпреки че правилата на Група 5 изискват състезателните коли да бъдат базирани на серийни версии, изключително малка част от серийните компоненти са запазени. Това позволява на Zakspeed да създаде шаси, базирано на тръбна рама от алуминий. Единствено структурата на покрива остава непроменена с цел да се запази здравината. Оставени са също пропорциите на предното стъкло и страничните прозорци. Така купето тежи едва 70 кг.

Ford и Zakspeed планират участие в дивизия 2 на DRM, която е ограничена до 2 литра. Двигателният блок е взет от серийния “Kent”-мотор и му е монтирана алуминиева глава Cosworth BDA, която разполага с два разпределителни вала и по 4 клапана на цилиндър. Тъй като правилото при турбо двигателите е обемът да се умножи по 1.4, двигателят на Zakspeed е с обем 1.426 литра. Снабден с горивно впръскване Kugelfischer и турбина KKK този нов мотор развива мощност около 370 к.с. при първите версии.

В комбинация с 5-степенна скоростна кутия Getrag, компактният двигател е монтиран леко вдясно. Голяма част от компонентите по шасито са взети от по-ранните състезателни Capri RS3100, които са разработени от немския отбор на Ford – измежду механичните части са предното окачване, задната ос и спирачките. За оптимален баланс на теглото са монтирани също задно разположените радиатори на RS3100. Колелата са BBS с размери 16х10J отпред и 19х12.5J отзад с гуми Goodyear.

Освен линията на покрива и стъклата Capri за група 5 използва радиаторната решетка от серийната версия. Това позволява постъпване на въздух до двата интеркулера, монтирани пред двигателя. Останалата част от широкото купе е изработена от кевларни композити. Предницата разполага със сплитер по цялата дължина, а задната част – със също толкова внушително крило. Благодарение на сериозната употреба на алуминий и композитни материали, цялостното тегло на Zakspeed Ford Capri е по-малко от 900 кг.

В ръцете на Hans Heyer автомобилът дебютира на писта Hockenheim, която е кръг от DRM-шампионата и съвпада с гран при на Германия. Колата се оказва изключително бърза и Heyer взима пол-позишън, но по време на надпреварата отпада поради проблеми с двигателя. Издръжливостта на колата се оказва проблем за Heyer и при следващите две състезания, докато на финалния кръг за сезона на Nürburgring най-сетне успява да постигне победа.

През зимата разработката продължава с цел да бъде подобрена издръжливостта и да се постигне още по-добра динамика. Резултатът е увеличаване на мощността до внушителните 400 к.с. при 9000 об/мин. Zakspeed създава изцяло нов автомобил за Heyer, а старият екземпляр, с който той участва през 1978, е предоставен за участие на журналиста и състезател Harald Ertl.

1979 е първият цял сезон за Zakspeed Capri и абсолютно нищо не е в състояние да спре колата на Heyer да отбележи 9 победи при 14 участия. Безсмислено е да се споменава, че това е повече от достатъчно за осигуряване на титлата в 2-литровата втора дивизия. В първа дивизия титлата отива при Klaus Ludwig (с Porsche 935 Kremer K3), който през този сезон печели всички състезания освен едно.

Търсейки нови предизвикателства през 1979 Zakspeed прави опити с по-големи двигатели за участие в клас над 2-литра. Първоначално моторите разполагат с обем малко над 1.5 литра, а по-късно достигат 1.7 литра с нов алуминиев блок. Изпробвана е и конфигурация с две турбини, но тя се оказва неефективна. В дивизия 2 от малкия двигател са извлечени мощности от порядъка на смущаващите 495 к.с. до най-мощните варианти, които достигат близо 600 к.с. Максималната скорост на тези версии е от порядъка на 300 до 330 км/ч. Правилата от 1980 изискват намаляване размерите на крилата, но Zakspeed компенсира с по-малка сила на притискане след добавяне на тунели с „граунд-ефект”.

През сезон 1980 и 1981 Капритата на Zakspeed продължават да се състезават с огромен успех в двете дивизии. Heyer отива да кара за Lancia, но отборът намира страхотни заместници в лицето на Klaus Ludwig и Manfred Winkelhock. Първият побеждава безпроблемно в DRM-шампионата през 1981, надделявайки над Porsche-тата с доста по-големи двигатели. През 1982 Ford решава да последва Zakspeed и се фокусира върху бързо развиващата се нова Група C.

Използвайки уроците научени от Capri, Zakspeed разработва Mustang в IMSA-спецификация, използвайки същото тръбно шаси и двигател. С обем от 1.5 литра в бъдеще този мотор е използван и в болидите във Формула 1 на Zakspeed, които се появяват в края на 80-те. Състезателните Zakspeed Capri от своя страна продължават да участват в ръцете на частни отбори, но не със същия успех както по-рано. Без съмнение Zakspeed Capri остава един от най-значимите GT-състезатели за всички времена и ярък представител на Група 5.

Ford Capri Turbo Zakspeed Group 5 (1978-1981)
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови с алуминиева цилиндрова глава Cosworth BDA и турбина KKK
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.426 литра
Компресия: 6.9:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Kugelfischer
Купе/шаси: купе от кевлар върху алуминиева тръбна конструкция
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна Getrag
Предаване: задно
Тегло: 895 кг.
Мощност: 495 к.с. при 9000 об/мин.
Въртящ момент: 402 нютонметра при 7500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 347.12 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.55 к.с. на кг.

[longfinmako]

Прекрасен модел
1500 кубика и 495 конски сили Да можех на жена ми от Пунтото 1,2 да изкарам поне 100 кончета

[Тихомир]

Размазващ автомобил. Много се радвам на такива спортисти, които са маскирани като шосейни/серийни автомобили. Въпреки раздувките веднага се познава, че е Капри. Моделът на Quartzo има отлични джанти и излъчване.

[commodore]

Много любим модел a джaнтaтa е рaзмaзвaция!!!

[stoicho110]

Харесва ми ерата на бегачките която продължаваш с този модел на Форд

[WeltherrschafT]

Тва е Дяволът носи Прада, ама обут в джанти. Баси изкъртващия модел!

П.С. Обаче предпочитам синята му разцветка.

[azata]

Страшен Форд Quartzo съм ги признал с изпълнението на моделите от DRM Шампионата.

[TheDevilTwin]

The British-Italian with American Heart

Автомобилът, който ще ви представя днес, е една от най-уважаваните британски класики за всички времена. Той е съвкупност от италиански дизайн, американски двигател и английско шаси - комбинация, която с течение на годините се оказва доста успешна. Историята на компанията и в частност на този конкретен модел е не по-малко интересна - изобилстваща от върхове и падения.

Моделът на Oxford представлява първата версия и според мен е безупречен. Комбинацията цвят-салон много ми допадна, но като цяло Oxford предлагат този модел в 6 различни цвята и версии - от Mark 1 до Mark 3, така че изборът не е никак лесен.

'67 Jensen Interceptor (Oxford)



Jensen Interceptor
Произведени бройки: 6,408
Дизайн на купето: Carrozzeria Touring Milano

Показаното за първи път купе през октомври 1966 по време на Earls Court Motor Show, заедно с първия спортен автомобил със задвижване на четирите колела – Jensen FF (Ferguson Formula), се превръща в сензация и очарова публиката още от пръв поглед. Версията 4х4 се смята за важен крайпътен камък, тъй като разполага с нововъведения като например механични антиблокиращи спирачки Dunlop Maxaret и тракшън контрол. Произведени са общо 320 бройки от FF – 195 от Mark I, 110 Mark II и 15 Mark III.

Дизайнът на Interceptor е дело на италианското ателие Carrozeria Touring Milano, заради което в разработката участие взимат две италиански компании, които са на разстояние 680 мили една от друга. Дизайнерското студио “Touring of Milan” се обръща към “Vignale of Turin”, които разполагат с капацитета да произвеждат купетата в доста по-голям тираж от Touring. Доставката на напълно боядисаните и оборудвани купета от Италия до West Bromwich, Великобритания започва през октомври 1966.

И двата нови модела разполагат с 6,276-кубиков V-образен 8-цилиндров двигател Chrysler, който развива 330 к.с. Той е комбиниран с 3-степенна автоматична скоростна кутия Torqueflite, която се монтира на предходния V8-двигател на Крайслер. Ръчната скоростна кутия е опция и с нея са произведени общо 22 бройки от Mk1 – те разполагат със задвижване на задните колела посредством диференциал с ограничено приплъзване и конвенционална задна ос Salisbury. Въпреки че панелите на купетата на Interceptor и FF са еднакви от А-колоната назад, шаситата на двата модела са коренно различни. Interceptor първоначално е замислен като модификация на шасито C-V8 (предходен модел на Jensen), докато FF е сериозно модифициран, за да може шасито му да побере системата 4х4, поради което е с 4 инча по-дълъг – на външен вид FF се различава най-вече по двойните отвори на предните калници за разлика от единичните при Interceptor. Въпреки че купето на C-V8 е изработено от фибростъкло, при Interceptor и FF то е изцяло метална конструкция. Джантите също са напълно нови – хромирани Rostyle 15-цола със ширина 5J.

Оригиналните купета, произведени от Vignale в Италия, са подлагани на сериозна доработка отвътре и отвън, за да достигнат стандарта на качество на Jensen. Впоследствие договорът между двете компании е прекратен и Jensen започват сами да сглобяват купетата във West Bromwich. Има редица разлики по колите в зависимост от годината на производство, тъй като всяка година са въвеждани промени. Въпреки това не са запазени детайлни данни за всички разлики.

В средата на 1969 предното окачване е изцяло променено и заменя оригиналното тип „king-pin” от C-V8 с независимо, разполагащо с пружини и носачи с тампонни връзки. Амортисьорите пък са заменени с телескопични. 2-буталните спирачни апарати Dunlop отпред и отзад отстъпват място на 3-бутални Girling, които подобряват спирачното усилие. Започва монтажът на радиални гуми, благодарение на което цялостното поведение на пътя се подобрява осезаемо, за което спомага и добавянето на сервоуправление, което вече е част от стандартното ниво на оборудване.

На автомобилното изложение в Лондон през октомври 1969 Jensen представя версия 2 на Interceptor и FF, коята слага края на сътрудничеството с Vignale след произведени 1033 броя от Mark 1.

Интериорът на Mark 1 е стилен и много италиански – нещо, което се появява за първи път при традиционалистите от Jensen. По-късните версии, произведени в Западен Бромуич, имат редица разлики в интериорните детайли.

Mk2 получава задни светлини с по-гладка повърхност и без хромирани елементи около тях. Въпреки това първите версии от Mk2 разполагат със стопове от Mk1. Нови са и броните, а предната е с 2 инча по-висока, тъй като мигачите вече са разположени под нея. Ламарината около фаровете е черна, докато при по-ранните модели тя е в цвета на купето; премахнати са и хромираните им обръчи. Капакът на багажника вече се отваря посредством ръчка от вратата на водача, затова бутонът за отваряне върху задния панел е премахнат.

Интериорните промени включват нови седалки и централна конзола на таблото, както и добавяне на жабка. Климатикът се предлага като опция. Монтират се нови джанти, но с размери 15x6J, сребристи на цвят с хромирана централна част.

Продажбите успяват да достигнат очакванията на производителя и през октомври 1971 на автомобилното изложениев Лондон е представен нов флагман – Interceptor SP. При него 6.3-литровият двигател е отстъпил място на 7,212-литров Chrysler, който разполага с 3 дву-дроселови карбуратора, известни в САЩ като “six-pack”, заради което името на тази версия е “SP”. Степента на сгъстяване е 10,3:1, което изисква употребата на високооктаново гориво, за да бъдат достигнати 385-те конски сили, които са с 55 повече от тези на стандартната версия.

Новите 15-цолови 6.5J джанти са дело на GKN и позволяват монтиране на по-големи 10,75-инчови вентилирани дискове с двуканална система. Основни отличителни белези на SP са покрив в различен цвят от купето и отвори, минаващи от двете страни на предния капак. Предната броня не разполага с възможност за монтиране на регистрационен номер, а задната е само с една лампичка за осветяване на номера, докато при предходните версии те са две. Всяка допълнителна екстра е част от стандартното оборудване на SP, включително радио Lear-Jet Stereo и антена. Интериорът също е подобрен, благодарение на нови седалки и панели на вратите. Централната конзола е с нов дизайн, а към таблото са добавени два допълнителни отвори за въздух. От версията SP са произведени общо 232 бройки и до днес това е най-мощният автомобил, произвеждан от Jensen.

Ускорението от 0 до 100 км/ч. се постига за 6.9 секунди, а до 160 км/ч. за 16,8. Максималната скорост е 233 км/ч.

При представянето на SP, стандартният Interceptor получава същия интериор и екстериор, благодарение на което се появява Mk3. Джантите GKN и подобрените спирачки също стават част от оборудването, а комбинацията от всички тези малки детайли придава на автомобила много по-свеж и модерен изглед в сравнение с предходните версии. 6.3-литровият двигател е запазен, но тъй като не успява да достигне нормите за вредни емисии, мощността му е понижена. През 1973 той е заменен от 7.2-литров с единичен карбуратор с 4 дросела. Mk3 е най-успешната версия, достигайки производство от 3,432 броя. В зависимост от годините на производство Mk3 е обозначаван като серия G, H или J.

Когато автомобилният свят започва да се притеснява, че законодателството в САЩ ще определи края на автомобилите без покрив, Jensen представя кабриолет с хидравлично управление на покрива през март 1974. Законът за безопасност по пътищата на САЩ остава непроменен и така Jensen се превръща един от малкото производители, предлагащи луксозни кабриолети, докато други марки са принудени да прекратят производството си. Кабрио-версията се продава добре с около 467 продадени броя през следващите две години.

Шасито е подложено на леки промени, за да се подобри здравината и устойчивостта, а задницата разполага с ламаринен капак, което придава доста балансиран вид на автомобила. Покривът се сгъва хидравлично със завъртането на реле, а през това време страничните стъкла се прибират.

На автомобилното изложение в Лондон през октомври 1975 е представена версията Interceptor Coupe, която е със същата форма на купето като кабриолета, но със задно стъкло от Jaguar XJ6 и твърд покрив с дизайн на Panther. Произведени са едва 54 бройки, тъй като през 1975 компанията е обявена в несъстоятелност. В това число и 3 прототипа, които разполагат с фиксирания покрив от стандартен Interceptor, но в комбинация със задно стъкло от XJ6.

По време на световната рецесия в средата на 70-те Jensen достига трудни времена и производството бива прекратено през 1976 като последните бройки са сглобени от резервни части.

Група инвеститори успяват да ръзродят производството на Interceptor и в края на 80-те той отново е представен като Series 4 (S4). Колите са произведени ръчно и са рекламирани по същия начин като Bristol на цена от £70,000 и нагоре. Версията S4 е визуално идентична с Interceptor Mk3, но разполага с емблеми и редица подобрения под купето. Масова промяна на интериора идва няколко месеца по-късно със замяната на пластмасовото табло с изцяло променено с кожена облицовка. Ореховите панели на централната конзола, които преди това са опция, сега вече са част от стандартното оборудване. Двигателят е доста по-малък, отново дело на Chrysler, с обем от 5.9-литра, но разполага с много по-модерно управление и изхвърля по-малко вредни емисии. Мощността възлиза на 230 к.с. Собственикът продава компанията през 1990 на инженерно дружество, за което е смятано, че разполага с достатъчно средства да произвежда автомобила. Производството продължава до 1993 с около 36 завършени бройки. По време на разработка на серия 5 (S5) компанията е ликвидирана за втори път.

Jensen Interceptor Mark I (1966-1969)
Технически характеристики:
Двигател: Chrysler 8-цилиндров V-образен под ъгъл 90 градуса
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 6.286 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 10:1
Клапани: по 2 на цилиндър, OHV
Пълнене с гориво посредством: карбуратор
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови на четирите колела
Трансмисия: 3-степенна автоматична Torqueflite
Предаване: задно
Тегло: 1680 кг.
Мощност: 330 к.с. при 4600 об/мин.
Въртящ момент: 576 нютонметра при 2800 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 52.49 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.19 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 7.3 сек.