Колекция 1:43 - Killer Queen

[commodore]

Прелестен Миничампс наистина, един от любимите ми модели е това. Цветът го отваря доста.

Абсолютно на същото мнение съм.

[taiko]

Тази фурия и силуета са ми най-любимите ламбовци след миурата. Обожавам ги.

[TheDevilTwin]

German Gentleman

Днешният модел беше дълго търсен от мен в тази цветова комбинация и представлява един от най-класическите кабриолети, създавани от Mercedes-Benz. Изключително напредничав и елегантен автомобил, който изглежда добре дори днес повече от 50 години след внедряването в серийно производство.

За съжаление Faller са си спестили изработката на матрица за V8-мотора и за разлика от 220SE (със 6-цилиндров редови) предният капак не се отваря, въпреки че е активен елемент. Като изключим този недостатък, пластмасарката е с много приятна изработка и я предпочитам пред Minichamps.

'69 Mercedes-Benz 280SE 3.5 Cabriolet (Faller)



Mercedes-Benz 280SE (W111) 3.5
Години на производство: 08.1969-07-1971
Държава: Германия
Произведени бройки: 4 502 (3 270 купета и 1 232 кабриолета)
Дизайн на купето: Friedrich Geiger / Paul Bracq

W111 е код на шасито, даден на флагмана на Mercedes-Benz през 60-те. Той се предлага във версия седан с 4 врати в периода 1959-1968, а кабриолетите и 2-вратите купета – от 1961 до 1971. Първоначално на W111 се монтират само с 2.2-литрови 6-цилиндрови мотори. Луксозната версия с 3-литров двигател носи обозначение W112. От друга страна евтините версии с 4-цилиндрови двигатели са W110. Всичките три версии – W110, W111 и W112 във варианти с 2 и 4 врати са базирани на идентично шаси.

След Втората Световна Война Mercedes-Benz се утвърждава като автомобилен производител, благодарение на скъпите 300 Adenauer в началото на 50-те, а през втората половина – с 300SL. Освен това компанията произвежда достъпния модел Ponton в голям тираж.

Работата по наследниците на тези модели започва през 1956, а основен фокус при дизайна са комфортът и безопасността на пътниците. Кабината на Ponton е разширена и издължена на височина с по-големи прозорци, за да се постигне по-добра видимост. Важно нововъведение при дизайна на автомобила са деформационните зони отпред и отзад, които абсорбират кинетичнта енергия при удар. По това време Mercedes-Benz патентова също и предпазните колани.

Дизайнът е специално създаден за европейския и американския пазар. Купето е модерно и разполага с декоративни перки в задната част, благодарение на което си спечелва прякора “Heckflosse” или “fintail” в превод – задна перка.

Серийното производство на 4-вратия седан започва през август 1959, а премиерата на автомобила се състои през есента на автомобилното изложение във Франкфурт. Първоначално серията се състои от три модела – 220b, 220Sb и 220SEb. Те заменят 219 W105, 220S W180 и 220SE W128 Ponton. 220b е базовата версия, която не разполага с хром по екстериора и е с най-евтиното ниво на оборудване, при което липсват дори джобовете във вратите. Цените на трите версии са съответно 16,750; 18,500 и 20,500 германски марки. Съотношението на произведените бройки е приблизително 1:2:1.

Задвижването на трите модела е поверено на 2,195-литров 6-цилиндров редови мотор, пренесен от предишната генерация. Той произвежда 95 коня при 4800 об/мин. и ускорява автомобила до максималната скорост от 160 км/ч. с автоматична скоростна кутия като опция. Двигателят на 200Sb е с два карбуратора и мощност 110 к.с. при 5000 об/мин. като максималната скорост е 165 км/ч., а ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема 15 секунди (16 при 220b). Топ моделът 200SEb разполага с горивно впръскване Bosch, благодарение на което мощността е 120 к.с. при 4800 об/мин., максималната скорост – 172 км/ч. (168 при автоматика), а спринтът до 100 трае 14 секунди.

През 1961 гамата е допълнена с 3 нови модела – опростен 4-цилиндров (W110), 3-литров 6-цилиндров (W112) и 2-врата версия с твърд или мек таван W111/W112. Въпреки че никога не е причислявана към семейството на “Heckflosse”, W113 Pagoda е базирана на скъсено шаси от W111 и през 1961 заменя роудстъра 190SL.

През лятото на 1965 производството е прекъснато, за да бъде представен новият седан W108. Общо са произведени 69 691 броя от 220b, 161 119 от 220Sb и 65 886 от 220SEb. Версията W110 получава лек фейслифт и остава в производство като 230S. Докато първоначално W110 се предлага само с 4-цилиндрови мотори, от 1965 това правило бива променено. Въпреки визуалните разлики колите са практически идентични като шаси и трансмисия. През 1965 W110 е оборудван със 6-цилиндров двигател, а моделът получава обозначение 230S и оформя средния клас на Mercedes-Benz (предшественик на днешната Е-класа).

230S е визуално идентичен с 220S, но разполага с модернизиран 2,306-литров M180-двигател с два карбуратора Zenith и мощност 120 коня при 5400 об/мин. Максималната скорост е 176 км/ч. (174 с автоматик), ускорение 13 секунди до 100 км/ч. (15 с автоматик). Произведени са общо 41 107 автомобила до януари 1968, когато от поточната линия слиза последният 4-врат седан на Mercedes-Benz с перки. В периода 1959 до 1968 са произведени общо 337,803 броя от W111.

Създаването на заместник на двувратите Понтони започва през 1957. Голяма част от шасито и ходовата част са идентични с тези на седана, а основният фокус е екстериорният дизайн. Дизайнът на прототипите показва, че Mercedes-Benz са планирали предницата на двувратата версия да бъде почти идентична с тази на роудстъра Pagoda, но в крайна сметка одобрен е дизайнът на Paul Bracq. Задницата за разлика от седаните не разполага с хромирани перки.

Производството започва в края на 1960, а през февруари следващата година купето е представено в Щутгарт на 75-ата годишнина от откриването на музея на Mercedes-Benz. Кабриото го последва няколко месеца по-късно на автосалона във Франкфурт. За разлика от предишната генерация, базирана на Ponton, този път версията е само една – 220SE както за кабриото така и за купето с идентичен M127 2,195-кубиков двигател. Цените през 1962 са 32,500 за купето и 36,000 за кабриолета. Като екстри се предлагат шибедах за купето, автоматична трансмисия, хидравлика на волана и индивидуални задни седалки.

През март 1962 Mercedes-Benz започва да предлага двуврат 300SE. Поради маркетингови съображения тази версия получава обозначение W112 и се явява по-скоро наследник на 300S отколкото на Ponton. Оборудването включва хромирани орнаменти, въздушно окачване, 2,996-литров M189-мотор и цени от 45,000 за купето и 48,500 за кабриолета.

През лятото на 1965 Mercedes-Benz представя W108 и W109, които заменят W111/W112. По ирония на съдбата дизайнът също е базиран на W111, но е автомобилът е по-широк и ръбат, тъй като в средата на 60-те задните перки бързо излизат от мода. Работата по заместник на дериватите на Понтон, каквито са W111/W112 и W108/W109 вече е започнала, а първата концепция на S-класата е показана през 1967. Поради този факт Daimler не разработва двуврата версия на W108/W109, а продължава производството на W111/W112. Въпреки това и двата модела са модернизирани като 220SE е заменен от 250SE, който разполага с нов 2,596-литров M129-мотор с мощност 150 к.с. при 5500 об/мин. Това позволява максимална скорост 193 км/ч. (188 при автоматика) и ускорение от 0 до 100 км/ч. за 12 секунди (14 при автоматика). Визуалните разлики засягат единствено новите 14-цолови джанти с нови тасове и пръстени, които имат за цел да осигурят повече място за по-големите дискове и новата задна ос от W108.

През ноември 1967 250SE е заменен от новия 280SE. M130-моторът разполага с обем 2,778 куб. см. и максимална мощност 160 к.с. при 5500 об/мин. Максималната скорост остава непроменена, но ускорението до 100 км/ч. е доста по-добро с 10.5 секунди (13 при автоматика). Отвътре колата получава опция за дървен фурнир на таблото и други дребни промени, включително бутони за заключване на вратите и различни лостове. Тасовете още веднъж са променени, а дизайнът на екстериора е освежен. 300SE, базиран на M189 от началото на 50-те, слиза от производство, тъй като модерният 280SE разполага с по-добри характеристики въпреки по-малкия си обем.

Купето и кабриолета отново се предлагат в една единствена версия до появата на новото шаси през 1968.

Последният модел, базиран на W111, е представен през август 1969 и носи името 280SE 3.5. Той разполага с изцяло новия M116 3,499-литров V8 с мощност 200 коня при 5800 об/мин. и максимална скорост 210 км/ч. (205 с автоматична кутия). Ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема 9.5 секунди при версията с ръчна скоростна кутия и 11,5 с автоматична. За да приюти по-големия двигател, предната решетка на колата е разширена, а предните и задните брони са изменени с добавянето на гумени ленти. Стоповете получават по-плосък и изчистен дизайн. Тези промени влизат в сила и за стандартните 280SE. Някои гледат на този модел като идеологически наследник на W112 300SE въпреки че при 280SE 3.5 липсва въздушното окачване.

Съществуват планове да бъде монтиран по-големият M117 V8 двигател в W111, с което моделът щеше да получи обозначение 280SE 4.5.

Последният 280SE е произведен през януари 1971, а 280SE 3.5 – през юли. Общо за десетилетието от 220SEb са произведени 16 902 броя, от 250SE – 6 213; 280SE – 5 187, а от 280SE 3.5 – 4 502. В тази бройка не са включени 3 127 екземпляра от W112 300SE, което закръгля крайното число на 32,804 броя от 2-вратите купета и 7,456 кабриолета.

Заместникът на 2-вратите модели е C107 SLC, а за повече от две десетилетия четириместните кабриолети отсъстват от гамата на Mercedes-Benz, докато през 1992 Daimler представя A124 (Е-класа кабрио).

Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен под ъгъл 90 градуса (M116)
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 3.499 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 9.5:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Bosch D-Jetronic
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови отпред, барабанни отзад
Трансмисия: 4-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1570 / *1650 кг.
Мощност: 200 к.с. при 5800 об/мин.
Въртящ момент: 286 нютонметра при 4000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 57.15 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.12 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 9.4 сек.

*Данните са за версията кабрио

[macho007]

Прекрасен модел! Обичам старите Мерцедеси.

[BENZINO]

Наистина много як Бенц!

[azata]

Въпреки,че е пластме,на мен ми харесва как изглежда и е направен модела. Чудя се само кое е по-добрия вариант-смола или пластмаса.

[commodore]

Въпреки,че е пластме,на мен ми харесва как изглежда и е направен модела. Чудя се само кое е по-добрия вариант-смола или пластмаса.

За мен лично е без значение!Ако ще и от картон да е стига да е направен като този Фалер или пък ,като фераритата на Херпа. Пластмасата е малко по гъвкава и риска при изпускане е една идея по-малък от колкото при смолата.То не,че ако изпуснеш метален,няма възможност да ,го тотализираш.Да пази Господ!

п.п. Фалера е чудесен а цвета на слънце е просто размазващ! Заслужават си обаче една псувня за това,че не са побили един осмак в предният багажник.

[MuHaTa]

Иво, само да те поправя за R34-ката от преди 2 страници- AA я правят и в бяло ( нали размазах едно такова същото ) .

[mercedes-230-e]

превъзходен модел.
поздравления

[milski]

Приятен модел.Интересно решение за задната броня.Много ми харесва как са се постарали с интериора.

[Тихомир]

И аз искам да го взема и се чудя МЧ или Фалер?

[TheDevilTwin]

И аз искам да го взема и се чудя МЧ или Фалер?

Ето причините, поради които се спрях на Faller:
- белият кант на гумите
- отварящите се детайли
- комбинацията цвят / интериор
- цената

[ico_naskov]

Разкошен е

[Mr.Mercedes-Benz]

Чудесен е. Който и да се вземе, няма да се сбърка.

[mercedes-230-e]

Чудесен е. Който и да се вземе, няма да се сбърка.

аз бих заложил на Фалер