Turbo BrickИдва ред на още един модифициран модел, който обаче не е мое дело - купих го измайсторен. Със свалени декали, джанти и гуми от състезателно E24 635 CSi на AUTOart, които му стоят сякаш е излязъл с тях. На живо изглежда покъртително, също като
18-ката на AUTOart.
Определено няма да е последното състезателно Волво в колекцията, даже се чудя защо съм пренебрегнал тази марка до момента. Шведите правят невероятни коли и тази турбинирана тухла е един от най-легендарните примери!
'86 Volvo 240 Turbo Group A (Minichamps)
_01_.jpg)
_02_.jpg)
Volvo 240 Turbo
Години на производство: 1983-1986
Държава: Швеция
Произведени бройки: -
Дизайн на купето: Jan WilsgaardVolvo серия 200 e произвеждано от Volvo в периода 1974 до 1993, а продажбите възлизат на повече от 2.8 милиона броя по цял свят. Серия 200 е модификация на 140, а и двете са с дизайн на Jan Wilsgaard. Те споделят едно и също купе, но разполагат с редица подобрения по механиката и безопасността. 200 заменя 140 и базирания на 140 – 164. През 1982 е представена серия 700, но тъй като 240 остава популярен, само 260 слиза от конвейера. Така през следващото десетилетие Volvo продължава да предлага 240, а моделът е спрян от производство година след 700.
Volvo 240 е най-добре продаваният модел на Volvo в периода 1975-1982. По това време на европейския пазар Volvo предлага по-малкия модел 66 и заместника му – 300. Двигателите са както бензинови – 4 цилиндрови редови (с обем от 1.8 до 2.3 литра) и 6-цилиндрови V-образни (2.7 и 2.8); така и дизелови – 2-литров 5-цилиндров редови и 2.4-литров 6-цилиндров редови. Теглото е между 1270 кг и 1465 кг., а версиите са седан, комби и купе.
Производството е прекратено на 14 май 1993 след почти 20 години.
Въпреки липсата на спортен имидж Volvo 240 се доказва като успешен състезателен автомобил през 80-те. 1983 е годината, когато Volvo представя еволюция на версията 240 Turbo с по-голяма турбина и други модификации, които осигуряват повишаване на мощността. Всички бройки от тази специална партида са изнесени в САЩ. Повечето от тях са разтоварени от състезателното оборудване и са продадени като стандартни цивилни коли, което по-късно поражда затруднения при преговорите на Volvo с управителния орган FIA. Оказва се трудно за компанията да докаже, дали са произведени необходимите за хомологация 500 автомобила. И до днес продължават дебати измежду ентусиасти колко броя от тази версия са произведени и какво се е случило с тях.
През 1982 Greger Pettersson се появява със своето подготвено за състезания Volvo на Silverstone в клас ETC Tourist Trophy. При появата на Volvo-то публиката прихва от смях. В крайна сметка пилотите Anders Olofsson и Peggen Andersson не успяват да завършат успешно състезанието.
Взимайки участие в Група А 240T тежи 1065 кг., а 2.1-литровият му турбиниран двигател развива мощност 350 к.с. 240 е голям автомобил, заради което не притежава пъргавината на конкурентите (най-вече заради тънките гуми), въпреки това е изключително бърз на права линия (развива до 270 км/ч. на високоскоростни писти като Monza, Hockenheim и Bathurst) и много надежден.
През 1983 Thomas Lindström Racing се състезава с успех в Европейския Шампионат за Туристически Автомобили (ETCC) и кара Volvo да подкрепи участието на автомобила в шампионата. Благодарение на подкрепата от мениджъра на Volvo Bo Vikås е основана състезателната дивизия Volvo Motorsport (VMS).
Volvo разчита на няколко отбора, които подготвят и поддържат състезателните автомобили. Най-успешният от тях е Eggenberger Motorsport. През 1984 Volvo подема акция в европейския шампионат, която има за цел да даде насока за развитие на автомобилите, така че те да бъдат в състояние да победят BMW 635 CSi и Tom Walkinshaw Racing (TWR) Jaguar XJS-V12. Най-бързото Volvo през този сезон е на шведския отбор Magnum Racing, което печели през септември 1984 на писта Zolder, Белгия с пилоти Ulf Granberg и Robert L. Kvist., а на 500 км. на Mugello следва още една победа.
През 1985 Volvo подписва със шведския гуру на двигателите Reudi Eggenberger, който да подпомага заводския отбор. С подкрепата на Volvo Motorsport са създадени 2 автомобила по спецификация на Група А. С пилоти Gianfranco Brancatelli и Thomas Lindström тимът печели европейския шампионат, побеждавайки конкуренцията на BMW (Schnitzer) и шампионите TWR с Rover Vitesse V8 – доминиращи през сезон 1984 с Jaguar XJS с V12.
През 1986 Eggenberger започва да се състезава с Ford Sierra, а Volvo се договаря с белгийския отбор RAS Sport (със спонсори Nordica) да представлява компанията в ETCC. Автомобилите са общо 6. Шампионът Lindström получава като съотборник бившия състезател във Формула 1 и MotoGP Johnny Cecotto, а също Ulf Granberg и Anders Olofsson. През този сезон Volvo се представя на ниво, отбелязвайки победи на Hockenheim, Anderstorp, Brno, Österreichring и Zolder. За съжаление победите на Anderstorp и Österreichring са отменени заради употреба на неразрешено гориво. Дисквалификациите стават причина Lindström да не успее да защити своята титла от предходната година, а шампионатът е спечелен от Rover.
По света други отбори също се състезават с Volvo 240T. Новозеландецът Mark Petch поръчва своето 240T от отбора Magnum в Швеция, а пилотите Robbie Francevic и Michel Delcourt печелят състезанието Wellington 500 в Нова Зеландия през януари 1985, след като стартират от най-крайните позиции в стартовата решетка поради лошо време на квалификациите. Francevic завършва 5-и в Австралийския Шампионат за Туристически Автомобили през 1985 с победи на Symmons Plains и Oran Park. Thomas Lindström се присъединява към Francevic през 1986, за да спечели Wellington 500 и му донася от Европа най-новите подобрения по двигателя и окачването. Отбор Petch се превръща в заводския отбор на Volvo през 1986 и се разраства с два автомобила, като вторият е управляван от John Bowe, който кара заедно с Francevic на Bathurst 1000. През 1986 Francevic печели австралийския шампионат, отбелязвайки първата и единствена до момента победа на Volvo в Австралия. Освен това 240T е първият турбо автомобил, който печели шампионата от неговото основаване през 1960. Volvo побеждава също Giua Race в Macau последователно през 1985 и 1986.
В края на сезон 1986 Volvo се оттегля от спорта от една страна заради противоречие в правилата на FIA за хомологация, и най-вече защото 240T успява да постигне заплануваните цели. Компанията се завръща на сцената за туристически автомобили чак в началото на 90-те, когато взима участие в Super Touring сериите с модела 850.
240 участва и в други шампионати. Въпреки че Volvo се оттеглят от рали сцената в началото на 70-те, 240 Turbo се появява в Група А в средата на 80-те, но без подкрепа от производителя и значими успехи. В атмосферна версия 240 взима участие на международни надпревари до 1996, а днес моделът е популярна база за рали в Скандинавия. Неговата извесност се дължи на основаването на Volvo Original Cup – шампионат за аматьори, които се състезават с моделите 240, 740 и 940. За да се придържат към нисък бюджет, са разрешени съвсем малки подобрения по колите. Шампионатът привлича голям брой участници, които оценяват ниските разходи, а също задното предаване и издръжливостта на Volvo.
Volvo 240 Turbo Group A (1986)
Технически характеристики:Двигател: 4-цилиндров редови (B21 ET) с турбо
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.127 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 7.1:1
Клапани: по 2 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Bosch E-ZK
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови спирачки на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна Getrag M51 Sport с диференциал с ограничено приплъзване
Предаване: задно
Тегло: 1065 кг.
Мощност: 375 к.с. при 6500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 176.30 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.35 к.с. на кг.