Колекция 1:43 - Killer Queen

[taiko]

Размазвацияяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя

[rvalev]

Just cruisin.

[paralesko]

Да му мислят феновете на 124.Летвата е до тавана вече .Интересни са ,ценни когато са заедно ,супер са

[longfinmako]

Голяма банда задължителния цвят за 124-ката е черен.

[ms_power]

Брутални са така заедно - 500E ми е фаворит на мен, обаче проблемите с боята и цените ме спират да го взема.

[milski]

Страхотно удоволствие е да ги види човек заедно.Невероятни са.
Поздравления за усилията

[Antara1]

Страхотни снимки!

[w124nik]

уникални както в 1:1 така и в 1:43
Поздравления

[TheDevilTwin]

Ultralight

Тъй като моделната линия на 911 е моя любима тема, ще обърна внимание на някои от най-редките версии на модела. За дългия период на производство такива определено не липсват, така че започвам в хронологичен ред.

В средата на 60-те Porsche 911 е тепърва прохождащ модел, наследил архаичното 356. И ако днес асоциацията, която 911 буди в главите ни, е расов спортен автомобил, то тогава нещата са изглеждали по съвсем различен начин.

При представянето му през 1963 година 911 е критикувано заради лошото си пътно поведение, дори се наложило да бъдат монтирани тежести зад предната броня с цел баланс на предницата. Двигателите са 6-цилиндров боксер с обем 2 литра и мощност 130 конски сили, както и старият 4-цилиндров от 356 - 1.6 с 90 коня, монтиран в Porsche 912 (разликата в името е несъществена, тъй като това на практика си е 911). Това е представлявала скромната база, върху която Porsche започват да надграждат преди повече от 50 година.

Началото на безбройните олекотени версии, които днес носят обозначения GT3, Carrera RS и т.н. е поставено още през 1967 година, когато Ferdinand Piëch с помощта на простичката формула "намаляваме теглото и увеличаваме мощността" създава специално предназначения за писта 911R. С 800 кг. и 210 конски сили колата има огромен потенциал, който обаче изисква минимум 500 произведени бройки, за да застане рамо до рамо с конкуренцията в клас GT. Това препятствие се оказва от решаващо значение и от финансови съображения проектът е сведен до производство на 20-ина коли, които имат статут на прототипи. Липсата на смелост и солиден финансов гръб изиграват лоша шега на Porsche. Няколко години са необходими на компанията, за да придобие увереност преди да навлезе в непознатата дотогава пазарна ниша с 911 Carrera 2.7 RS. Въпреки това 911R си остава първообразът и днес е неизменна част от историята на "култа 911". В негова чест тази година Porsche пуска версията "911R", от която ще бъдат произведени едва 991 броя. Тя е най-лекият модел от актуалната гама на 911 и разполага с двигател от GT3 RS в комбинация с ръчна скоростна кутия и окраска, наподобяваща оригиналното R.

'67 Porsche 911R (Kyosho Corretto Collezione)



Porsche 911R
Години на производство: 1967
Държава: Германия
Произведени бройки: 19+4 прототипа

Състезателните успехи на 911 започват кратко след началото на производството му когато Herbert Linge отбелязва 5-о място на Рали Монте Карло през 1965. През 1966 Porsche представя 911S с мощност 160 к.с., с което частен френски отбор бележи 14-о място в крайното класиране и победа в своя клас на „24-те часа на Льо Ман”, а пилота Vic Elford става Европейски Рали Шампион. Всичко това допринася хората от Zuffenhausen да помислят за създаване на чистокръвна състезателна версия на 911. Състезателният директор Peter Falk и двигателният гуру Hans Mezger са дълбоко намесени в тази история, но преди всичко стои Ferdinand Piëch – 29-годишният племенник на Ferdinand Porsche. През 1966 повишен до началник на отдела за проучване и разработка в Цуфенхаузен, Piëch е основният виновник за създаването на първата изцяло предназначена за състезателни цели версия на 911.

На помощ на Piëch идва състезателният механик Rolf Wütherich като основната им цел е да свалят всеки излишен килограм от 911S, което е всичко друго, но не и тежко с тегло от 1030 кг.
Под мотото „максимално олекотен дизайн” предният капак, предните калници, вратите и броните са изработени от фибростъкло, произведено от базираната в Щутгарт компания Karl Baur. Редуцирането на теглото засяга почти всички части на колата – дори металните елементи са надупчени като швейцарско сирене. Предното стъкло е с дебелина 4 милиметра, а останалите прозорци са заменени от 2-милиметров плексиглас. Изхвърлено е всичко ненужно. В интериора 2 от 5-те инструмента липсват, пепелникът и запалката, както и визьора срещу слънце на пасажера също са премахнати. Ръчките за отваряне от вътрешната страна на вратите са заменени от каишки, дори стоповете са променени.

През октомври 1966 първият олекотен автомобил 911R (R = Racing от английски „състезателен”) е готов. Той се отличава с по-широка следа, оборотомер разграфен до 10,000 об/мин. и волан “Monza”. Наред с намаленото тегло е оптимизиран и двигателят, който има за цел да достави необходимата динамика. Колата е задвижвана от 6-цилиндров боксер, наподобяващ използвания в състезателните Porsche 906 и 910. Моторът 901/22 е снабден с двойно запалване, титаниеви биели, два големи карбуратора Weber (други са снабдени с механично горивно впръскване Bosch) и развива максимална мощност от 210 к.с. при 8000 об/мин. Благодарение на него ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема едва 5.9 секунди, а дистанцията от 1 километър взима от място за 24,2 секунди – само със секунда по-бързо от 904 Carrera GTS и цели 5 секунди по-малко от Alfa Romeo GTA. Piëch експериментира с двуваловия двигател Type 916, който всъщност е разполовен 12-цилиндров от Porsche 917. Този мотор е по-високооборотен (върти до 8200 вместо до 7200 об/мин.) и развива 230 к.с.

В началото на 1967 година от 911R са създадени 4 прототипа, в чиято конструкция са употребени всички възможности на хомологационните правила – всеки следващ е по-лек от предишния, докато накрая теглото от 1030 кг. на стандартно 911S е намалено до 800 кг., което превръща 911R най-лекото заводско 911 до ден днешен.

На наклоненото трасе във Weissach, както и на пистата Hockenheim измерените данни показват потенциала на колата – времето от 2 минути 17,5 секунди на 911R е само с 12 секунди по-лошо от рекорда, отбелязан с Porsche 906 Carrera 6. За GT-автомобил това е отличен резултат, тъй като 906 е прототип, предназначен за Група 4 в Световния Автомобилен Шампионат.

Когато състезателният мениджър на Porsche – Huschke von Hanstein, успешен пилот в Mille Miglia и Targa Florio, сяда зад волана на автомобила, той е толкова впечатлен, че веднага заговаря за хомологация в клас GT. Въпреки това отделът по продажби на Porsche не споделя оптимизма му за серийно производство на 911R. С цена от 45,000 DM колата е почти два пъти по-скъпа от стандартно 911S. Взимайки под внимание икономическата рецесия в средата на 60-те, 500-те бройки необходими за хомологация в клас GT са само една далечна възможност. През май 1967 ръководството на Porsche решава да произведе 19 бройки от 911R. 15 от тях са продадени на индивидуални клиенти, а останалите 4 остават за употреба от заводския отбор.

Тъй като хомологацията за Gran Tourismo е невъзможна, отборът на Porsche участва единствено в екзотичния клас за GT-прототипи до 2 литра (GTP). Състезателният дебют на 911R се състои през юли 1967 на пистата Mugello, която се причислява към сериите на Световния Шампионат през тази година. Завършвайки зад два броя Porsche 910, пилотите Vic Elford и Gijs van Lennep бележат 3-то място в крайното класиране. Те не само оставят цялата флотилия от Alfa Romeo зад себе си, но побеждават и Ford GT40 Mark III, който завършва 4-и. На състезанието за издръжливост „Marathon de la Route” през 1967 пилотите Hans Herrmann, Vic Elford и Jochen Neerpasch застават на старта с 911R. След 84 часа на Нюрбургринг те първи преминават през финала. Техническият гений на Porsche по онова време Helmuth Bott вижда в тази надпревара златна възможност да промотира новата полуавтоматична трансмисия Sport-o-Matic. Третият прототип 911R специално за тази надпревара е оборудван с въпросната трансмисия и двигател от 911S с увеличена до 175 к.с. мощност.

През есента на 1967 911R привлича внимание след като счупва няколко световни рекорда за издръжливост на пистата Monza с четиримата швейцарски пилоти Jo Siffert, Dieter Spoerry, Rico Steinemann и Charles Vögele. Когато се оказва, че окачването на тяхното Porsche 606 Carrera 6 не би издържало големите дистанции на неравната италианска писта, Porsche веднага им изпращат 911R като заместител, а колата изминава разстоянието от Zuffenhausen до Monza на колела. Единствената подготовка на автомобила се състои в смяна на предавателните числа, за да бъде опазена скоростната кутия на най-висока предавка при предстоящите 96 часа на пълна газ. За целта 4-та и 5-та скорост са с снабдени с еднакви предавателни числа. В началото на ноември 1967 четиримата пилоти прекарват три дни и три нощи в автомобила – в крайна сметка са поставени пет нови световни и 14 международни класови рекорда, измежду които измината дистанция от 20,000 км. със средна скорост 209 км/ч. Чак след това отборът открива, че двигателят на автомобила не само че не е чисто нов, както са си мислели, а има навъртани 100 часа в тестове на наклонената писта във Weissach.

През септември 1967 Gerhard Mitter взима първо място в категорията за спортни коли до 2 литра на състезанието „ADAC Hill Climb Trophy” в Немските Алпи. 911R участва също и в други надпревари като например „Rallye Coupe des Alpes”, където Vic Elford бележи победа през 1967; през 1968 на Mugello подиумът е повторен, а през 1969 Gérard Larrousse завършва първи в „Rallye Neige et Glace”. Тези успехи са последвани от още две победи на Larrousse на „Tour de France” и „Tour de Corse” зад волана на един и същ автомобил.

През 1970 Gérard Larrousse обещава на инженерите от Щутгарт бутилка шампанско за всеки килограм, който успеят да свалят от 911S, с което той участва в „Tour de Corse” през същата година. В крайна сметка автомобилът завършва 3-и зад чудовищната 12-цилиндрова Matra 650S, а Larrousse изпълнява дълга си като изпраща 7 каси шампанско до Щутгарт.

Следващата важна крачка в развитието на състезателните 911-ки е направена чак през 1973 и също както няколко години по-рано с 911R „гледачите на боб” в отдела по продажби не са ентусиазирани. Този път обаче инженерите надделяват и 911 Carrera 2.7 RS прави своя дебют на автомобилното изложение в Париж през октомври 1972. Серийното производство не закъснява, за да изпълни изискването от 500 бройки, необходими за хомологацията в клас GT. Въпреки лошите прогнози, производствената квота е увеличена до 1500 бройки, за да смогне на заявките. В своята най-екстремна версия 2.7 RS тежи 975 кг., а новият заден спойлер бързо получава прякор „патешка опашка”.

Година по-късно (през 1974) се появява Carrera 3.0 RS – по-лека, по-голяма, по-мощна и почти два пъти по-скъпа от 2.7 RS. С произведени малко над 50 бройки, тя не успява да повтори славата на 2.7 RS, но допринася за началото на днешните състезателни 911-ки. Пуристите и ценителите на Porsche са уверени, че без визията на Ferdinand Piëch в средата на 60-те, чрез която задава на 911 ясен път на развитие, днес историята щеше да бъде много различна.

Жълтото 911R (шаси 307670S) е последният от 4-те прототипа, създадени в началото на 1967. В документ на Porsche от 14-и август 1967 година цветът на колата е отбелязан като „Zitronengelb” (лимоненожълт).

През 1969 година колата е доставена на френския дилър „Sonauto”. Вносителят я продава на концесионер в Южна Франция, който участва с нея в ралито „La Ronde Cevenole”. В един момент той не успява да си плаща вноските и колата му е иззета. На 15-и октомври 1970 автомобилът е предложен на аукцион, само за да бъде откраднат предходната вечер. През март 1971 е намерен със счупени биели и липсващи седалки. През следващите 20 години жълтото 911R остава във Франция. В началото на 90-те става собственост на английски колекционер, който го пребоядисва и през 1995 участва в Tour Auto. През 2006 е колата предложена на аукцион в Christie’s Monterey, California. През 2008-2009 преминава цялостна реставрация в сервиза на Bruce Canepa близо до Scotts Valley, California. Днес жълтият прототип е собственост на американски колекционер.

Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров боксер (Type 901/22) с въздушно охлаждане
Разположение: задно, надлъжно разположен
Обем: 1.991 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 10.3:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: 2 карбуратора Weber 46 IDA 3C
Купе/шаси: стомана и фибростъкло
Спирачки: радиално вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 850 кг.
Мощност: 210 к.с. при 8000 об/мин.
Въртящ момент: 206 нютонметра при 6200 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 105.47 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.24 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 5.9 сек.

[taiko]

Сега ще сънувам кошмари.

[ivanofff]

МВ са страхотни Много ми харесва, когато се подредят и снимат различните модификации на един модел.

[Тихомир]

Този модел го имах,но в син металик, убийствено добре изглеждаше и ми стъпи за около 40 лв, в жълто също много ми харесва.

[Torbalan]

Едни от най-добрите Поршета показа! Историята с 911R и продажбите е съвсем друга в съвремието, направо се избиват да купуват подобни ограничени серии. Но навремето малко хора са колекционирали коли, пък и липсата на масови средства за комуникация са затруднявали нещата.

[TheDevilTwin]

Code M491

70-те са години на възход за Porsche - както при серийното производство, така и на състезателните писти. През 1973 се появява първата "хардкор" версия на 911, която освен по състезателните писти може да се регистрира и кара по улиците. Ако обаче клиентът не желае цивилен автомобил, просто отбелязва в полето с екстри "код M491", срещу което стои цена от 25,000 немски марки и получава състезателен автомобил директно от завода - с още по-раздуто купе, мотор с 300 коня и ролбар.

Моделът на Minichamps е доволно рядък именно в тази цветова комбинация и набавянето му ми отне бая време. Алтернативата е Schuco, но според мен този е по-достоверен и не дразни с твърде дебели гуми, а стойката му е един път.

'73 Porsche 911 Carrera 2.8 RSR (Minichamps)



Porsche 911 Carrera 2.8 RSR
Години на производство: 1973
Държава: Германия
Произведени бройки: около 50

За Porsche началото на 70-те маркират кулминация на превъзходство при прототипите и начало на участието им в клас GT.

Промяната в правилата на FIA в края на сезон 1972 оставя Porsche с остарелия вече 917. Създаването на изцяло нов автомобил, който да вземе участие в клас прототипи (вече се причислява към Световния Шампионат), не е опция. Прототипите представляват технология от Формула 1, монтирана в двуместни купета, а единствените сериозни претенденти са отбори от F1 като Ferrari, Matra и британски отбори, които използват двигателя Ford Cosworth DFV. Без опит във Формула 1 за Porsche би било прекалено голямо усилие да създаде конкурентен прототип.

За сметка на това е учреден нов Европейски GT Шампионат, в който компанията може да участва с 911. Именно поради тази причина усилията на Porsche се фокусират върху Група 4 на GT-шампионата. Конкуренцията там идва в лицето на вечния враг Ferrari под формата на 365 GTB Daytona „Competizione”. С обем на двигателя почти два пъти по-голям от този на най-мощното 911 по това време, Daytona е ясен фаворит. Porsche започва работа по 911, така че да осигури достоен претендент за титлата.

Десетилетие след дебюта на 911, широката публика най-сетне получава достъп до първата хомологационна версия – легендарната Carrera 2.7 RS (код M471). Със своите раздути калници, отличителен заден спойлер и силно модифициран 6-цилиндров боксер, днес тя е мерило за всяка следваща версия на 911.

Porsche конструира състезателна версия, базирана на 2.7 RS, която използва всяко възможно подобрение, позволено в книгата с правила. Резултатът е 2.8 RSR, предназначена за Група 4 на FIA, която представлява Специални Гран Туризмо Автомобили (Special Grand Touring Cars).

Визуално 2.8 RSR се отличава по масивните раздути калници, централен маслен охладител, разположен в средната част на предната броня, извънредно широки джанти Fuchs – 9-инчови отпред и 11-инчови отзад. Сърцето на RSR е двигател с увеличен до 2,808 куб.см. работен обем, компресия 10,3:1, по-големи клапани, двойно запалване и олекотени вътрешни компоненти. Моторът Type 911/72 развива умопомрачителната за времето си атмосферна мощност от 300 конски сили при 8000 об/мин., която предава посредством 5-степенна ръчна трансмисия със шпер диференциал и външен маслен охладител. За да бъде овладяна тази мощност окачването е подобрено, а спирачната система разчита на компоненти от 917.

Последните сглобки се извършват в Work I – състезателното подразделение на Porsche, осигурявайки екстремно висок стандарт на подготовка. Всяка бройка от 2.8 RSR е доставяна на клиента в напълно подготвен за писта вид – снабдена с ролбар, обезопасителни колани, пожарогасител, 110-литров резервоар и прекъсвач на акумулатора.

Невероятната динамика и внимание към детайла имат своята цена – 25,000 DM премия над стойността на Carrera 2.7 RS от 34,000 марки – с тези пари по онова време е можело да се купи още едно 911. Вътрешният код на RSR е M491 и според книгата „Carrera RS” на докторите Tomas Gruber и Georg Konradsheim Porsche създава едва 55 броя, повечето от които са продадени на частни отбори. Други източници съобщават 49 или 57 броя като проблемът с данните се състои в това, че голяма част от произведените 2.8 RSR по-късно са превърнати в 3.0 RS.

Моделът веднага доказва своя състезателен потенциал, отбелязвайки победа още при своя дебют на „24-те часа на Дайтона” през 1973. След като прототипите в клас до 3 литра отпадат, пилотите Peter Gregg и Hurley Haywood завършват първи, побеждавайки 7-литровите Корвети и 4.4-литровите Ферарита. Следват победи на „12 часа на Себринг”, „Тарга Флорио”, както и в шест от 9-те кръга на Европейския GT Шампионат през 1973. По време на „24-те часа на Льо Ман” автомобилът завършва на 4-то място, което е значителен успех за GT-автомобил редом до състезателните прототипи.

По време на сезон 1973 Porsche използва 2.8 RSR с допълнителни модификации, което няма как да бъде допуснато до Група 4 и се състезава в клас прототипи. Тези модификации виждат бял свят през 1974 при представянето на Carrera 3.0 RS. Новият автомобил продължава доминацията на Porsche в Група 4, а по-късно тази задача е поверена на турбинираното 934.

Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров боксер (Type 911/72) с въздушно охлаждане
Разположение: задно, надлъжно разположен
Обем: 2.808 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 10.3:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: механично горивно впръскване Bosch K-Jetronic
Купе/шаси: стомана и фибростъкло
Спирачки: радиално вентилирани и продупчени дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 900 кг.
Мощност: 308 к.с. при 8000 об/мин.
Въртящ момент: 290 нютонметра при 6300 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 109.68 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.34 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 5.0 сек.

[paralesko]

джантите