Колекция 1:43 - Killer Queen

[axel]

Модела е много добър, истинската кола още по-добра, а за представянето

[Тихомир]

Само искам да вметна, че Порше 917 не е остарял през 72-ра, а чисто и просто бива пенсионирано принудително от ФИА заради промяна в правилата. Цялата история с Порше 917 и по-късно с Ферари 512 идва от липсата на участници през сезон 68-ма, за това ФИА правят промени в правилата за Група 5 с цел да привлекат по-стари състезателни машини (Форд ГТ40, Ферари 250ЛМ , Лола Т70), обаче Порше решават да се възползват от новата вратичка и създават 917. В края на 60-те и началото на 70-те Порше имат много стабилен прототип-908, който има приличен 3.0 литров двигател. За мен лично е мистерия защо Порше не решават да развиват заводски 908, а оставят това на частни отбори. Едва след като постигат успехи с турбинираното 917 от Кан-Ам (Убиецът на Кан-Ам) и след като виждат, че частните отбори много успешно слагат 2.1 турбо двигателя в 908, Порше решават да се завърнат със заводски отбор и напълно нов турбо автомобил - 936.

Сега относно модела, до скоро имах 3.0 Карера РСР на Миничампс (бих казал почти същия модел като твоя) и 2.8 РСР на Шуко от ИМСА, лично аз за 2.8 РСР бих се спрял на Шуко заради по-фините детайли, гумите ще ги преживея. Фаровете на модела на Миничампс са много зле пресъздадени и чистачките са прекалено дебели. Нямам представа какви пари си дал за модела, в ибей има един на 76 долара без доставка от Япония, за мен това е неоправдано висока цена за Миничампс. Ако някой много е изтрещял за 2.8 има и на MakeUp...

[ms_power]

Аз не съм особено голям фен на 911, но просто пред някои модели се разтапям. Случаят е същият.

[TheDevilTwin]

Само искам да вметна, че Порше 917 не е остарял през 72-ра, а чисто и просто бива пенсионирано принудително от ФИА заради промяна в правилата. Цялата история с Порше 917 и по-късно с Ферари 512 идва от липсата на участници през сезон 68-ма, за това ФИА правят промени в правилата за Група 5 с цел да привлекат по-стари състезателни машини (Форд ГТ40, Ферари 250ЛМ , Лола Т70), обаче Порше решават да се възползват от новата вратичка и създават 917. В края на 60-те и началото на 70-те Порше имат много стабилен прототип-908, който има приличен 3.0 литров двигател. За мен лично е мистерия защо Порше не решават да развиват заводски 908, а оставят това на частни отбори. Едва след като постигат успехи с турбинираното 917 от Кан-Ам (Убиецът на Кан-Ам) и след като виждат, че частните отбори много успешно слагат 2.1 турбо двигателя в 908, Порше решават да се завърнат със заводски отбор и напълно нов турбо автомобил - 936.

Защото компанията решава да внедри технологията от прототипите в серийните си автомобили с цел да бъде реализирана печалба от технологиите. Началото е поставено с 911 Carrera 2.1 RSR Turbo, което използва редица части от 908 и 917, но двигателят е с намален обем - от 3 на 2.1 литра. От друга страна разработката на 936 отнема период от няколко години, през които Porsche доста успешно участват с 934 и 935 - на практика състезателни турбо версии на 911.

Като погледнем по-напред във времето 3-литровият турбо двигател се появява в серийното 930 Turbo през 1975, а 2,85-литровият от 935/78 “Moby Dick” - в 959 през 1987.

[Torbalan]

Страхотна е колата и моделчето, със сигурност е по-точен от Жоеф-а.

[Тихомир]

Страхотна е колата и моделчето, със сигурност е по-точен от Жоеф-а.

Жуефът е шосейната 2.7 РС, а не 2.8

[taiko]

мдам, пак ме дразниш...

[NASO 43]

Абе това си е Поршето за мен. Много добри модели.

[milski]

Супер модел,макар че още му се двоумя .

[TheDevilTwin]

A Baby That Never Was

Година след 2.8 RSR се появява 3.0 RS, който смятам да го пропусна засега. Интересното се случва след него - още през 1974 докато атмосферните 911-ки трупат победа след победа, Porsche започват да експериментират с технологии за принудително пълнене или накратко - турбо. За целта е създаден състезателният прототип Carrera RSR 2.1 Turbo, базиран на 3.0 RSR, но с намален до 2.14 литра работен обем и оптимизирана аеродинамика. След като сезон 1974 е завършен с трето място при конструкторите благодарение на турбинираната Carrera, инженерите получават зелена светлина за серийно производство на турбо-технологията.

През 1975 се появява 930 Turbo, което има за цел да послужи като хомологация. Това, което от Porsche дори не са очаквали, е че този модел ще се превърне в бестселър и от него ще бъдат продадени над 20 000 броя през следващите 14 години. Състезателните му версии 934 Turbo RSR и 935 "Slantnose" предназначени съответно за Група 4 и Група 5 на първа дивизия продължават победната серия през 1976 и 1977 година.

С цел да бъдат разбунени духовете през 1977 инженерите на Porsche изработват прототип, с който да вземат участие и в малкия клас (2-ра дизивия, ограничена до обем от 2 литра). Заради правилата моторът е намален до 1.4 литра (вместо до 2 литра поради наличието на турбина), а постигнатата мощност е 370 коня. Прототипът получава прякора "бебе", макар че със съотношение 493 коня на тон той е всичко друго, но не и безобиден. Колата излиза на писта общо 2 пъти като при второто си участие бележи рекордно време за обиколка и завършва с 50 секунди пред втория участник. Тези резултати са сметнати за повече от задоволителни и бебето е пенсионирано в музея на Porsche.

Сега няколко думи за модела - поредното фантастично състезателно Porsche на Ebbro. Имайки предвид цените на смолните 935-ци тази ме удовлетворява напълно като изработка. Понеже събрах доволно количество състезателни Мартинита, по някое време ще следва и обща снимка.

'77 Porsche 935 "Baby" Hockenheim Winner (Ebbro)



Porsche 935 “Baby”
Години на производство: 1977
Държава: Германия
Произведени бройки: 1 (шаси 935/2-001)

Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров боксер (Type 911/79) с въздушно охлаждане и турбина KKK
Разположение: задно, надлъжно разположен
Обем: 1.425 литра
Компресия: 6.5:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Bosch
Купе/шаси: купе от алуминий и фибростъкло върху стоманено шаси
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна Type 915/50
Предаване: задно
Тегло: 750 кг.
Мощност: 370 к.с. при 8200 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 259.64 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.49 к.с. на кг.

Представяне на Porsche 935 в темата

[WeltherrschafT]

Иво, не разбирам от смолни модели, но Поршето е прекрасно, много магнетичен модел и окраска. Нищо не каза за Дж. Икс обаче?

[TheDevilTwin]

Иво, не разбирам от смолни модели, но Поршето е прекрасно, много магнетичен модел и окраска. Нищо не каза за Дж. Икс обаче?

Цялата история с Джеки Икс и останалите състезателни 935-ци я има в линка най-отдолу от представянето на 935/78 "Moby Dick" преди 3 години... мамка му, как си минава времето докато събираме колички

[Тихомир]

Не знам дали точно тази версия я правят Спарк, ако я правят ще трябва да избирам между тях и Еббро. Моделът е задължителен и за моята колекция.

[rvalev]

Само невероятно добри Поршета. Най ме радва Porsche 911 Carrera 2.8 RSR.

[TheDevilTwin]

Der teuerste Volks-Porsche*
Най-скъпото народно-Порше

Наред с 911-ките съществуват и други редки Поршета, едно от които ще ви представя днес. 916 всъщност е върховната версия на един от най-недолюбваните модели на компанията - 914, замислен като базов модел, разработен и произвеждан съвместно с Фолксваген. През 1972 незнайно по какви причини в Цуфенхаузен решават да префасонират няколко броя от 914 след като ги лишават от най-запомнящата се характеристика - тарга покрива и им монтират най-мощните серийни агрегати от 911 по избор на клиента - 2.4-литров от 911S или 2.7-литров от Carrera RS в комбинация с луксозно оборудване и раздути калници. Крайният резултат е най-скъпото серийно Porsche в онези времена, легално за каране по улиците. Не е никак чудно, че са произведени само 11 броя, от които едва половината са продадени.

Моделът на Minichamps ме изненада много приятно с изработката си. Добро впечатление прави изключително фината боя, фуги на капаците, които чак ме замислиха, дали моделът не е смолен и страхотни джанти, които изпълват калниците.

'72 Porsche 916 (Minichamps)



Porsche 916
Години на производство: 1972
Държава: Германия
Произведени бройки: 11

Моделът 914 се появява вследствие на кооперация между Volkswagen и Porsche, заради което е известен като VW-Porsche (народно Порше). Между есента на 1969 и началото на 1976 от него са произведени над 120 000 бройки.

Повечето 914-ки (и по-точно 115 631 броя) разполагат с 4-цилиндров 1.7-литров боксерен двигател (базиран на въздушно-охлаждания VW Typ 4) с горивно впръскване и мощност 80 конски сили, разположен зад седалките. 6-цилиндровата версия носи обозначение 914/6 и разполага с 2-литров боксер от 911T с мощност 110 коня. За разлика от 4-цилиндровите, които са сглобявани в завода на Karmann в Osnabrück по-мощните версии (общо 3351 коли) излизат от завода на Porsche в Щутгарт.

Отличителен белег е двуместното купе с тарга покрив и средноразположен мотор.

През втората половина на 60-те години Volkswagen се нуждае от спортен модел, който да наследи Karmann Ghia, а на Porsche им липсва евтин базов модел, тъй като 912 със своя 4-цилиндров мотор от 356C не е достатъчно конкурентен.

Ferry Porsche и тясно свързания с Porsche-фамилията шеф на Фолксваген Heinrich Nordhoff (чиято дъщеря Elisabeth е омъжена за племенника на Ferry - Ernst Piëch) се споразумяват да обединят усилията си. За целта Porsche ще осигури „know how” за развитието на спортния модел, а Volkswagen ще се погрижат за ниските производствени разходи – поради тази причина е решено каросериите да се сглобяват от Karmann.

На теория споразумението изглежда като печеливша сделка и за двете компании. На 1-ви март 1968 когато първият прототип на 914 е готов, Nordhoff е сериозно болен и месец по-късно (12-ти април 1968) умира. Неговият заместник във Volkswagen – Kurt Lotz не е свързан с династията на Porsche и не признава устното споразумение с Ferry Porsche. Lotz е на мнение, че Volkswagen имат всички права върху каросерията на автомобила, така че Porsche трябва да се погрижат за производствените разходи. Заради този парадокс още преди началото на серийно производство ценовата и маркетинговата концепция на 914 не успяват да сполучат.

Като компромисен вариант Volkswagen и Porsche основават в началото на 1969 година предприятието “VW-Porsche G.m.b.H.” (накратко VG), което е преместено от центъра на Porsche в Щутгарт до близкия Ludwigsburg. То е отговорно за продажбата на модела.

В резултат на недоразуменията между ръковоствата на двете компании е решено 6-цилиндровите 914-ки да бъдат сглобявани в завода на Porsche, което осезаемо повишава цената им и тя е с малко по-ниска от тази на 911Т. В същото време по-евтината версия 914/4 се превръща в бестселър и подминава 911 с голяма преднина по време на производството си.

914/6 разполага с по-ниски предавателни числа с цел да бъде преодоляно голямото тегло на 6-цилиндровия двигател в комбаниця с по-високата мощност. Окачването и спирачките обаче са същите като на по-маломощната версия.

Ниските продажби и високите производствени цени на 914/6 принуждават Porsche да прекрати производството през 1972 след едва 3351 броя. Празнината му е запълнена от новата 2-литрова версия на 4-цилиндровия двигател на Volkswagen, която се появява през 1973. През 1974 1.7-литровият мотор е заменен от 1.8-литров, а на версиите за Щатите се монтира горивно впръскване Bosch L-Jetronic, за да отговори на новите норми за вредни емисии, въведени заради петролната криза. След края на производството на 914 през 1976 2-литровият 4-цилиндров мотор продължава да се монтира в 912E, който поема щафетата за базов модел до появата на 924.

Съществува състезателна версия, базирана на 914/6, модифицирана със „спортен-пакет” и носеща обозначението GT. Въпреки че Porsche произвежда едва 32 броя от тази версия, официално са продадени над 400 пакета. Състезателните версии се отличават по раздутите метални калници, подсилена каросерия и допълнителен преден маслен охладител, както и 2-литров мотор с двойно запалване и мощност 210 к.с. Спирачките са от 911S, а капаците и броните са от фибростъкло. На цената на 914/6 GT е можело да се купи 2.5-литрова състезателна 911-ка, което прави 914-ките рядка гледка по пистите.

През 1970 заводският отбор на Porsche участва в „24 часа на Льо Ман” с 914/6 GT. Автомобилът със състезателен номер 40, управляван от Claude Ballot-Léna и Guy Chasseuil, завършва на 6-о място в крайното класиране като пред него се класират единствено 12-цилиндрови прототипи като Ferrari 512S и Porsche 917K. С този резултат #40 печели в своя клас, справяйки се по-добре от няколко броя Porsche 911S.

През август 1970 три броя 914/6 GT взимат участие в „Marathon de la Route” на писта Nürburgring. Тъй като 86-часовата надпревара тества здравината, а не спринта, колите са снабдени с мотори от 911S с мощност 160 к.с. при 7200 об/мин., а предните спирачки са от 908 с по-дебели накладки. Един от автомобилите участва в Група 4, а другите два, оборудвани с един инч по-широки задни джанти – 9J, са допуснати до Група 6, предназначена за прототипи.

След три дни и половина от 64 участници в маратона остават само 23. Начело са трите оранжеви 914-ки, преминавайки финалната линия с голяма преднина от останалите. Щетите – спукан похлупак на единя стоп, счупени механизми за повдигане на стъклата, два изгорели бушона и спукана гума – всичко това след 18 000+ състезателни мили.

914/6 участва също в надпреварите Targa Florio с Brian Redman, Рали Монте Карло и Дайтона. Walt Maas успешно се състезава в сериите IMSA GT.

След като 914/6 не успява да оправдае очакванията, Porsche създава една още по-специална версия. За целта са използвани раздутите калници от 914/6 GT, стоманен фиксиран покрив вместо свалящата се тарга и 7-инчови джанти Fuchs, освен това всички елементи са боядисани в цвета на купето. Всяка бройка е луксозно оборудвана със стереоуредба, кожен салон и тапицерия в багажното отделение. Двигателите са 2.4-литров от 911S или 2.7-литров от Carrera RS. Монтиран е маслен охладител за по-добро охлаждане на мотора, а скоростната кутия от 911S е подсилена. Спортното поведение бива подпомагано от амортисьори Bilstein, както предна и задна стабилизираща щанга. Спирачките също са от 911S.

2.4-литровата версия тежи едва 900 кг. и със своите 190 коня ускорява от 0 до 100 км/ч. за 7 секунди, а максималната й скорост е 233 км/ч.

5 от произведените бройки остават притежание на Porsche-фамилията. Останалите 6 бройки са продадени на лоялни клиенти на цени около 40,000 DM (за сравнение 914/6 е струвал 19,980 DM). Днес историята и местонахождението на повечето от 11-те бройки са известни. 4 от тях се намират в Германия, едната върната от Америка. Една е в японската колекция Matsuda и една е в Англия. През април 2000 година и през 2006 един от 3-те намиращи се в Щатите екземпляра се появява за продажба в eBay на търг започващ от $150 000 USD – това е едната от общо 2 произведени коли с по-големия 2.7-литров мотор. При втората поява на колата през 2006 минималната оферта от $200 000 USD не е достигната.

Съществува още един още по-рядък прототип, носещ името 914/8. Той разполага с 8-цилиндров мотор от Porsche 908/3 (3-литров боксер) и е произведен в едва 2 бройки. Първият екземпляр (номер на шасито 914111) е с мощност 300 к.с. и е опитен проект на Ferdinand Piëch. Този червен прототип се отличава по широките двойни спящи фарове, докато другият е подарък за Ferry Porsche за 60-ия му рожден ден (номер 914006). Той е сребрист и с мощност 260 к.с., освен това наподобява максимално серийната версия на 914 и е легален за каране по пътищата.

Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров боксер с въздушно охлаждане
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 2.341 литра
Компресия: 8.5:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: механично горивно впръскване Bosch K-Jetronic
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 907 кг.
Мощност: 190 к.с. при 6500 об/мин.
Въртящ момент: 215.6 нютонметра при 5200 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 81.16 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.20 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 7.0 сек.