Колекция 1:43 - Killer Queen

[milski]

Уникални модели.

[TheDevilTwin]

Cubism

Днешният модел е тясно свързан с родната ни рали история от близкото минало. През 80-те години една от 200-те произведени хомологационни бройки достига до България, където състезателите Радослав Петков, а по-късно Валери Великов взимат участие с нея в рали надпревари в страната и чужбина. Ето и един клип от рали Динамо, Сливен през 1985, на който освен многобройните Лади може да се забележи и въпросния Нисан:
https://www.facebook.com/10000831540246 ... 8315402460

'83 Nissan 240RS (Ignition Model)



Nissan 240RS (S110)
Години на производство: 1983-1985
Държава: Япония
Произведени бройки: 220

Nissan Silvia 240RS е директна еволюция на Datsun Violet GTS. Колата всъщност представлява версия на Violet GTS от Група 4, предназначена за новопоявилата се Група Б – под кожата двата автомобила са почти идентични. Основните разлики при 240RS се изразяват в трапецовидните раздути арки на калниците, изработени от полимер, както и мощният атмосферен двигател с 240 коня. Въпреки че в началото на 80-те Nissan вече разполагат с турбоагрегат (използван в Silvia за Група 2), а разработката на собствена система за задвижване на четирите колела вече е започната (появява се под името ATTESA-ETS), компанията решава да заложи на простия и изпитан дизайн със задно предаване на платформата Silvia S110.

240RS изостава от темпото на конкуренцията при бързите отсечки, но заради своята здравина и опростена конструкция, доближаваща се до цивилен автомобил, той е идеален претендент в тежките надпревари за издръжливост като например ралитата Côte d'Ivoire и Сафари.

240RS прави своя дебют в Световния Рали Шампионат на Рали Монте Карло през 1983 година с Тимо Салонен зад волана. Изненадващ резултат постига автомобилът в Нова Зеландия, където Salonen завършва втори. Това веднага е забелязано от отбора на Peugeot и „летящият финландец” получава договор за следващия сезон. Втори подиум Nissan 240RS отбелязва в Ivory Coast през 1984 с 3-то място за Shekhar Mehta, завършвайки състезанието зад два броя Audi Quattro.

Скоро в Nissan осъзнават, че 240RS не е конкуретнтоспособен в лицето на чудовищата от Група Б със задвижване на четирите колела и турбомотори, така че за сезон 1985 се появява версията Evolution, при която мощността е увеличена с 37 к.с. (до общо 277 при 8000 об/мин.), а рейката е хидравлична. Тези промени не изискват квота от 200 хомологационни бройки, така че Nissan произвежда 20 коли от Evolution-версията с цел одобрение от органите на FIA.

След представянето на японския братовчед Toyota Celica Twin-Cam Turbo, който е също толкова издръжлив, но значително по-мощен (с 2.1-литров 4-цилиндров двигател 4T-GTE с турбина KKK K27, развиващ над 300 к.с.), 240RS трудно успява да блесне дори в надпреварите за издръжливост. На Рали Сафари през 1985 с версията Evolution Mike Kirkland отбелязва трето място зад три Тойоти, a Alain Ambrosino повтаря резутата на рали Ivory Coast по-късно същата година. В края на сезон 1985 Nissan прекратява участието си със заводския отбор в Група Б.

Въпреки своята техническа немощ, Nissan 240RS добива изключителна популярност сред частните отбори, които са привлечени от ниската цена, лесна поддръжка, висока надеждност и опияняващо поведение – това го прави изключително успешен в национални ралита.

Въпреки че е базиран на Silvia, Nissan хомологира своя рали автомобил със специално модифицирана версия, от която са произведени 200 бройки (50 с десен волан и 150 с ляв). Серийната хомологационна версия е изключително близка до състезателната, тъй като разполага с мощност 237 к.с. и тегло едва 980 кг., поради което не са необходими сериозни подобрения, за да бъде подготвена за участие в рали надпревари.

През 1984 и 1985 рали пилотът Радослав Петков от село Енина участва в родни и чуждестранни надпревари с Nissan 240RS.

Неговият навигатор Николай Ненов Мончев споделя във фейсбук публикация: „Последното ни състезание беше в Сараево, Сърбия – точно след зимната олимпиада.Тогава дойдоха механици от заводския тим на Nissan в Гърция. Ние сме били в базата им в Пирея, откъдето си купихме масло и скоростна кутия в дървен съндък, на който пишеше „Само за Тимо Салонен”. Взехме също 2 разпределителни вала, изпускателна система, пружини и предна стабилизираща щанга. Това беше на път за ралито в Кипър. Дотогава се бяхме отчаяли, че японците ни излъгаха и ни пробутаха обикновено окачване и двигател, тук-там усилен, със сух картер. Когато в България дойде Тери Кейби със своята машина, разбрахме истината! Това беше предходната година. Радослав вложи частите от гърците и Нисанът потръгна, но нямахме окачване, гумите – японска пластмаса, не само че не държаха, ами на финала на отсечката бяха посивели. В Сараево гърците ни казаха, че скоростната кутия е с прави зъби, а Радослав цял сезон я кара като нормална, но с къси предавки. Като научи този факт, така я подкара, че имах чувството, че купето се разтяга и се свива! Може би и това оказа влияние на неговото решение да приключи участието си в ралита, но определено сбърка с избора на новата японска кола. През 1986 и 1987 Валери Великов от Шумен я доразви и в спирането.”

Nissan 240RS Group B (1983-1985)
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови (FJ24)
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.340 литра
Компресия: 11.0:1 / *12.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, DOHC
Пълнене с гориво посредством: 2 карбуратора Solex PPH 50mm
Купе/шаси: купе от стомана с панели от фибростъкло върху шаси от стоманен монокок
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Задвижване: задно със шпер диференциал
Тегло: 970 кг.
Мощност: 240 к.с. при 7200 об/мин. / *277 к.с. при 8000 об/мин.
Въртящ момент: 235 нм. при 6000 об/мин. / *265 нютонметра при 6200 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 102.56 / *118.37 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.24 / *0.28 к.с. на кг.

*Данните са за версията Evolution (1985)

[stoicho110]

Не съм много фен на японските Супер автомобили. Но модела на Игнишън е великолепно направен

[vesartstudio]

За щастие, този Nissan е все още в България

[rvalev]

Брутални са японските бегачки от 80-те, а моделът е великолепен.

[commodore]

По традиция много добро представяне.Изчетох,го с интерес.Модела,очаквано,предвид производителя е на много високо ниво!

[taiko]

Ххахах когато представи модела така се зачетах, че съм забравил на напиша нещо.
Много приятен модел. Предполагам, че и ценичката е сладурска ...ама си струва де, прекрасна изработка.

[paralesko]

Историята ми хареса ., Игнишън моделите са превъзходни. Колкото повече стават- толкова се пристрастяваш .

[TheDevilTwin]

Ultimate Opal Black



Напоследък доста се разглезих с Игнишъни, така че идва ред на един "по-обикновен" модел, чието набавяне ми отне доста време и нерви. След няколко години издирване, най-сетне е в колекцията и кефът е пълен. Изключително много държех на отличителния за версията V-Spec цвят "черен опал", който представлява черна перла с лилав нюанс и придава на колата неповторимо излъчване.

V-Spec е изключително рядък с производство наброяващо едва 109 броя (77 за Япония, 24 за Европа, 1 за Великобритания и 7 за Близкия Изток) - отличава се по 20-цоловите 6-лъчеви джанти NISMO, крило от карбонови влакна, титаниева изпускателна система, керамични спирачки и увеличено налягане в турбините. Теглото пък е намалено със 60 кг. в сравнение със стандартната версия на GT-R.

'09 Nissan GT-R V-Spec (Ebbro)



Представяне на Nissan GT-R R35 в темата

[rvalev]

Много приятен модел на Ebbro. Имал съм на Premuim X и на Kyosho, да не са били V-Spec, но моделите са нива под този на Ebbro. Карбоновото спойлерче е много яко.

[taiko]

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee гаси гъзарията.

[stoicho110]

Модела е страхотен

[TheDevilTwin]

Много приятен модел на Ebbro. Имал съм на Premuim X и на Kyosho, да не са били V-Spec, но моделите са нива под този на Ebbro. Карбоновото спойлерче е много яко.

Действително нито Киошото, нито Premium X са на нивото на Ebbro, но пък затова и цените им са по-достъпни. V-Spec версията я правят HPI Racing от смоличка, но Ebbro-то за мен е с по-правилни пропорции, иначе откъм детайли HPI е едни гърди напред.

Това, което е важно да се отбележи, че всяка една версия на GT-R, дело на Ebbro (до момента имам общо 3), притежава характерните отличителни белези. В случая с V-Spec са пресъздадени дори детайли като по-ниският сплитер на предната броня с правоъгълни отвори от двете страни; сребристи спирачни апарати; карбоновия спойлер върху багажника; дори накрайниците на изпускателната система и плетката на радиаторната решетка са различни в сравнение с тези при обикновения GT-R...

[TheDevilTwin]

Rothmans

Продължавам с любимата ми линия в колекцията по чисто сантиментални съображения. Нова Зеландия е територия, където заводският отбор на Mitsubishi бележи голяма част от победите си в Световния Рали Шампионат през 90-те. През 1996 обаче надпреварата в Нова Зеландия не се причислява към календара на WRC. Mitsubishi завършва на първо място както в Австралия (точките от там се причисляват към шампионата), така и в Нова Зеландия - първата победа е дело на Томи Макинен, а втората - на Ричард Бърнс.

'96 Mitsubishi Lancer Evolution III Rally New Zealand Winner (HPI Racing)



Представяне на Mitsubishi Lancer Evo II и III Group A

[stoicho110]

Страхотен модел на ХПИ, класически японски състезател