Ауто Юнион разработва състезателни автомобили мужду 1933 до 1939г. И 4-те състезателни автомобила Auto Union, типове A, B и C, използвани от 1934 до 1937 г., са имали двигатели V16 , а последният тип D, използван през 1938 и 1939 г. (изграден по нови разпоредби от 1938 г.), е имал 3-литров двигател V12, който развива почти 550 конски сили.
Между 1935 и 1937 г. Ауто Юнион печелят 25 състезания, водени от Ернст фон Делиус , Тацио Нуволари , Бернд Роузмайер , Ханс Стюк и Ахил Варзи . Основната им конкуренция идва от екипа на Мерцедес Бенц, като за Ауто Юнион се оказва особено успешен през сезоните 1936 и 1937. Известни като Сребърните стрели , автомобилите на двата немски отбора доминираха в състезанията на Гран При до избухването на Втората световна война през 1939 година.
През 1932 г. е създаден Auto Union Gmbh , състоящ се от борещи се автомобилни производители Audi , DKW , Horch и Wanderer . Председателят на съвета на директорите барон Клаус фон Ортцен иска проект за състезателен автомобил, фон Ортцен се срещна с Порше, който е работил за него преди.
На автомобилното изложение в Берлин през 1933 г. германският канцлер Адолф Хитлер обяви две нови програми:
Колата за народа: проект, който в крайна сметка ще се превърне в KdF -gen
Държавно спонсорирана програма за моторни състезания: за разработване на "състезателни автомобили", основата на която ще бъде годишната сума от 500 000 Райхсмарки първо отива за Мерцедес.
Германският състезател Ханс Стък се срещна с Хитлер, преди да стане канцлер, и тъй като не успя да получи място в Мерцедес, приема поканата на Розенбергер да се присъедини към него, фон Ортцен и Порше. На среща с канцлера на Райха Хитлер се съгласява с Порше, че за славата на Германия ще бъде по-добре две компании да разработят по проекта, в резултат на което Хитлер се съгласи да плати 40 000 паунда за най-добрия състезателен автомобил в страната от 1934 г. като годишна стипендия от 250 000 Райхсмарки (£ 20 000) на Mercedes и Auto Union. (След време това ще се покачи до 250 000 британски лири.)
Разработката на състезателни автомобили Auto Union започва през 1933 г. от специалисти на Horch . Първите автомобили се състезават през зимата 1933/34 г. по Нюрбургринг , AVUS и Монца . За разлика от Mercedes, който имаше бивш състезател, който помага в разработката Рудолф Уленхаут , той можеше да осигури отлична обратна връзка за автомобила и необходимите разработки; Auto Union бяха принудени да създадат измервателни системи в колата, за да осигурят допълнителната обратна връзка. Auto Union използва механизъм на часовника и хартиен диск за запис на данни на оборотите на двигателя, докато колата се тества, което позволява на инженерите да проучат събраните данни по-късно. Установено е, че е необходима допълнителна работа върху поведението на автомобила при завиване, тъй като ускоряването извън ъгъла ще доведе до яростно завъртане на задното колело. Това беше значително намалено от използването на иновация на Porsche, диференциал с ограничено приплъзване , произведен от ZF, която е въведена в края на сезон 1935г.Дизайнът на Тип Ц е конфигурацията със среден двигател, която компанията Cooper Car направи, беше необичайна по онова време. Отпред назад разположението включва радиатор, водач, резервоар за гориво и двигател.
Сътрудничеството между Porsche и Auto Union продължи за типове A, B и C, докато ограниценията от 750 кг (1650 фунта) не приключи през 1937 г., тъй като инженерните разработки доведоха до двигатели, произвеждащи големи конски сили в леки превозни средства, а оттам и високи скорости и прекомерни инциденти. Д-р инж. Робърт Еберан фон Еберхорст е отговорен за новия автомобил тип D, [ цитирането му е необходимо ], което въпреки че запазва минималното тегло от 750 кг (1650 фунта), също ограничава капацитета до 3 литра със суперзаряд или 4,5 литра без. Тип D използва 12-цилиндров двигател , докато версиите за изкачване на хълма, където ограничението на капацитета не е наложено, използваха друга скоростна кутия и последно задвижване, за да запазят 16-цилиндровия двигател от тип C.
Състезанията - Списъкът с водачи за първоначалния сезон 1934 г. се оглавява от Ханс Стък ; той спечели състезанията за Гран При на Германия , Швейцария и Чехословакия (както и финишира на второ място в Гран При на Италия и Айфелреннен ), заедно с победи в редица състезания по изкачване на хълм, ставайки европейски шампион по планина. Август Момбергер се класира на второ място в Гран При на Швейцария.През 1935 г. двигателят е увеличен до пет литра с работен обем, произвеждайки 370 к.с. (280 кВт). Ахил Варзи се присъедини към отбора и спечели Гран при на Тунис в Картаген и Копа Ацербо в Пескара (заедно с класирането на второ място в Гран при на Триполи ). Стък спечели италианския гранд при (заедно с втори на Гран при на Германия), плюс обичайната си колекция от победи в изкачването на хълм, като отново взе Европейското първенство в планината. Новата сензация, Бернд Роземайер , спечели Гран При на Чехия .
Ханс Стък също успя да счупи рекордите за скорост, достигайки 199 мили / ч на италианска автострада в аеродинамична кола тип Ц със затворен кокпит. Поуките, извлечени от това рационализиране, по-късно бяха приложени към автомобила за рекордни скорости на земя T80 .
За 1936 г. двигателят е нараснал до пълните 6 литра V16 и сега произвежда 520 к.с. (390 кВт); в ръцете на Rosemeyer и неговите съотборници, Auto Union Type C доминира в света на състезанията. Роземайер спечели наградите " Айфелреннен" , германски, швейцарски и италиански грандове и "Копа Ацербо" (както и втори в Гран При на Унгария ). Той е коронясан за европейски шампион , а също спечели и Европейското планинско първенство. Варзи спечели Гран при на Триполи (и зае второ място на приза на Монако , Милано и Швейцария). Стък се класира на второ място в наградата на Триполи и , а Ернст фон Делиус зае второ място в Coppa Acerbo.
През 1937 г. колата по същество е непроменена и се справи изненадващо добре с новия Mercedes-Benz W125 , печелейки 5 състезания до 7-те на Mercedes-Benz. Роземайер взе Гран При на Айфелреннен и Донингтън , Копа Ацербо и Купа Вандербилт (и също втори в Гран при на Триполи). Рудолф Хасе спечели гранда на Белгия (Стък поставен на второ място). фон Делиус успя на второ място в Гран при на Авус .
В допълнение към новият 3-литров двигател, 1938 г. донесе и други предизвикателства, главно смъртта на Роузмайер в началото на годината, в опит за запис на скоростта на сушата . Известният Тацио Нуволари се присъедини към отбора и спечели италианската и Донингтън гранд наградата, в която иначе беше слаба година за отбора.
През 1939 г., докато облаците от война се събраха над Европа, Нуволари спечели Гран При на Югославия в Белград (с второ място в Айфел). Херман П. Мюлер спечели Гран при на Франция през 1939 г. (и зае второ място в Гран при на Германия).
Auto Union Type C - B.Rosemeyer 1936 - RBA
първия и последния прототип на АУДИ
Видео
https://www.youtube.com/watch?v=Tqq_F0EYu-M
