Колекция 1:43 - Killer Queen

[rvalev]

Уникален автомобил, уникален модел. Мераците да го имам това Kyosho бяха безпардонно погазени от цената му. Благородно завиждам Иво. Задоволил съм се с Herpa и Altaya.
P.S. Ревюто утре ще го чета на лаптопа, че на телефона зор ми идва, а със сигурност ще е интересно.

[uniqa 1|43]

Красив модел- заслужава си презентацията!

[TheDevilTwin]

Porsche of the East

Тези тричките си ги взех още когато ги пуснаха в Хобиленд, но реших да отложа представянето им, тъй като са показвани вече неколкократно във форума. Тази рали легенда е пряко свързана с нашата мила родина и безспорно е най-успешният състезателен автомобил, произлизащ от Източния лагер. За това свидетелстват и успехите му - на вашите екрани #49 с пилот Václav Blahna и навигатор Lubislav Hlávka - финиширал на 12-о място в крайното класиране и победител в своя клас на Рали Монте Карло през 1977, както и #31 - с екипаж Václav Blahna и Jiří Motal на 8-о място и също победител в малкия клас на Рали Акрополис 1979.

'77 Škoda 130 RS (Abrex)



Škoda 130 RS
Години на производство: 1975-1980
Държава: Чехия
Произведени бройки: 98

Škoda започва своето участие в рали надпревари през 60-те с моделите Octavia и 1000MB, а по-късно със сериите 110, 120 и 130. Състезателните коли са леко модифицирани цивилни версии и заради малкия обем на своите двигатели взимат участие в малките класове.

През 1961 скандинавски частни отбори участват в Рали Монте Карло със Škoda Octavia Touring Sport. Финландците Keinänen / Eklund записват победа в клас до 1300 куб.см., а норвежците Gjolberg / Martinsen завършват 2-ри в класа.

През 1970 година паралелно със серийния седан 110 започва производството на спортното купе 110R (код 718), базирано на същата ходова част. През 1969 първите две произведени бройки от нулевата серия на 110R са изпратени в Москва като подарък за колекцията на Леонид Брежнев.

По това време най-мощната серийна версия е Škoda 120S (код 728), оборудвана с 1174-кубиков мотор и радиатор, разположен в предната част. Изработван по поръчка на Вътрешното министерство на Чехословакия, този модел се превръща в най-бързата кола на чехословашката Държавна сигурност по онова време. Именно на базата на тези малки серии, моделът 120S е сертифициран за участие в рали надпревари. Версии на състезателната Škoda 120S са правени не само във фабриката, но и в много от местните рали клубове, където мощността е повишавана до 120 к.с.

Още тогава в средите на най-амбициозните фирмени инженери витае идеята за създаване на специален състезателен модел, а първите стъпки в тази насока са направени с прототипите 180 RS и 200 RS, които носят общото кодово обозначение 734. От тях през март 1974 са произведени 3 или 4 прототипа с двигатели OHC с обем съответно 1771 и 1887 куб.см. и каросерии, базирани на 110R. Снабдени със скоростна кутия от Porsche тези автомобили се превръщат в равностоен аналог на Alpine A110, който в продължение на дълги години доминира над заводския отбор на Škoda в републиканския шампионат на Чехословакия. Окуражени от потенциала на тези нехомологирани прототипи, фирменото ръководство взима решение да инвестира в проект за състезателна кола, базирана на тях. Така се ражда 130 RS – най-успешният състезателен автомобил в клас до 1300 куб.см. за времето си, който заслужено спечелва прякора „Поршето от Изтока”.

130 RS (код 735) е базирана на „скелет” от 110R като водният радиатор е разположен в предната маска, двигателят е 4-цилиндров редови OHV, разположен напречно отзад с обем 1,289 куб.см., два карбуратора Weber 45 DCOE и картер със сухо мазане. Скоростната кутия е 4-степенна ръчна, дело на Škoda Motorsport, с диференциал с ограничено приплъзване и предава мощността от 142 к.с. при 8500 об/мин. към задните колела. Спирачките са дискови на 4-те колела (предните са вентилирани), а теглото е 720 кг., достигнато благодарение на употреба на алуминий (таван, преден капак и врати) и фибростъкло (калници, капак на двигателя). Джантите са изработени от магнезий, ходовата част е проектирана от Леош Хнатевич, а конфигурацията на задния мост е дело на инженерите Ян Непомуцки и Карел Яборницки от Института за автомобилни изследвания. Максималната скорост достига 220 км/ч.

130 RS преминава през своя първи и най-важен тест още преди да напусне фабриката с цел участие в първата си чуждестранна надпревара. Необходимият международен сертификат за хомологация в група 2 се издава при произведени минимум 1000 автомобила от този тип за период от 12 поредни месеца. Тогава Пол Фрер (пилот и победител в 24-те часа на Льо Ман) лично посещава завода на Škoda, за да се запознае лично с новия състезателен автомобил. По това време той е делегат на международната спортна комисия на ФИА и популярен автомобилен журналист. Негов придружител в Чехословакия е Мирослав Сейп – легендарният ръководител на спортния отбор на Škoda, а по-късно и маркетингов директор на компанията. Той организира впечатляваща програма по посрещането на Фрер, в която е включена също среща с небезизвестната чешка състезателка от предвоенната епоха – Елизабет Юнек, която през 1928 г. със своето Bugatti печели в аматьорския клас на рали Тарга Флорио. Всичко се развива перфектно, Фрер потвърждава, че серията от 1000 автомобила съществува, макар че изработените до този момент коли се броят на пръстите на двете ръце.

В действителност през 1975г. фабриката изработва 6 броя от 130 RS, а през следващата година още 15. Делегатът на ФИА пояснява, че голяма част от тези коли се правят за нуждите на полицията и затова не могат да бъдат събрани на едно място и описани. Самият Фрер вероятно не е възприемал насериозно новата състезателна Škoda и великодушно е направил този компромис, предполагайки че автомобилът едва ли би представлявал сериозна конкуренция за западните претенденти в същия клас.

130 RS е хомологирана за участие в Група 2 на FIA на 1-ви май 1975 година с хомологационен номер 1668 (и на 1-ви юни 1976 с номер 1676 с повишена мощност).

Състезателният отбор на Škoda, който е значително малък за рали стандартите, е движен от отдел на завода на Škoda в Млада Болеслав. За служителите на компанията работата в този отдел е била изключително желана и дори много от пилотите са избирани с конкурс, провеждан между служителите на фирмата, въпреки че за отбора карат и чуждестранни пилоти. Най-значимият от тях са норвежецът John Haugland, който взима участие със 130 RS в Европейски и Световни вадпревари през 70-те и 80-те.

Първото участие на 130 RS в родния чехословашки шампионат става през сезон 1976, когато заводският отбор успява да си извоюва няколко първи места. Следва серия от блестящи победи на някои от най-елитните международни надпревари.

През 1977 благодарение на 130 RS заводският отбор триумфира срещу сериозна световна конкуренция. Подготовката включва дневен тренировъчен график от до 500 километра за всеки автомобил на отбора. На 22-и януари 1977 стартират общо 198 претендента за титлата, но до финала на 28-и януари достигат едва 45 коли. Václav Blahna побеждава в клас до 1300 куб.см. с навигатор Lubislav Hlávka, а Milan Zapadlo и Jiří Motal са 2-ри. В общото класиране 130 RS завършва на 12-о и 15-о място. Третият екипаж Svatopluk Kvaizar / Jiří Kotek отпада заради технически проблем.

Редом до западните автомобили в същия клас, Шкодите са значително остарели от техническа гледна точка. Въпреки това те са много издръжливи, отборът е опитен, а много от заводските пилоти са изключително талантливи. Благодарение на тези фактори Škoda се доказва като успешен рали отбор особено при дълги надпревари, където издръжливостта е от решаващо значение. Шкодите постепенно печелят в своя клас в Световния шампионат и са изключително успешни на RAC Rally във Великобритания, където печелят в клас до 1300 куб.см. 17 години поред. Отборът отбелязва добри резултати в крайните класирания, измежду които 8-мо място на Рали Акрополис през 1973 и 1979, 6-о в Сан Ремо през 1986. В Европейския шампионат често финишират в топ 10, а на надпревари, състоящи се в страни от „Желязната завеса” взимат титлата срещу значително по-ограничената конкуренция.

Други значими победи за 130 RS са 1-во място в Клас 1 на Рали Акрополис, Гърция през 1978 (с пилот Miloslav Zapadlo), през 1979 и 1981 Václav Blahna завършва 8-ми на същата надпревара. Победа на RAC Rally Великобритания в клас ½ през 1978 (Svatopluk Kvaizar, 20-и в крайното класиране).

Най-големият успех на 130 RS е победа в крайното класиране при конструкторите в Европейския Шампионат за Туристически Автомобили през 1981. През предходната година пък Škoda се класират на 3-о място. Краят на състезателната кариера за 130 RS е сезон 1983, когато удължената от FIA хомологация най-сетне изтича.

По поръчка на „Българската федерация за автомобилен спорт” в периода 1976-1980 в България са внесени общо 10 броя чисто нови 130 RS с цел участие в рали надпревари. Те са разпределени между регионални автомобилни спортни клубове и към държавни предприятия и ведомства в градовете Варна, Бургас, Шумен, Сливен, Русе, Севлиево, Габрово, Пещера и София. Сред пилотите (или както са наричани преди 1989 година – заслужилите майстори на спорта), управлявали 130 RS, са Атанас Атанасов, Илия Бонев, Бончо Дунев, Илиян Топлодолски, Демир Славов, Милчо Ковачев, Стоян Апостолов, Атанас Атанасов, Илия Добрев, Илия Илиев, Г.Тодоров, Божин Танчев, Добрин Палазов, Павел Жеков, Васил Василев, Петър Нойков.

Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови
Разположение: задно, напречно разположен
Обем: 1.289 литра
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (OHV)
Пълнене с гориво посредством: 2 карбураторa Weber 45 DCOE
Купе/шаси: стомана с панели от алуминий и стъкломат
Спирачки: дискови на четирите колела, вентилирани отпред
Трансмисия: 4-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 720 кг.
Мощност: 142 к.с. при 8500 об/мин.
Въртящ момент: 156 нютонметра при 4500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 110.16 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.19 к.с. на кг.

[uniqa 1|43]

Добър модел като за качество от Карарама. Важното е, че запълни една голяма празнина от която страдаха колекционерите, не броя модела на Нео.

[TheDevilTwin]

Добър модел като за качество от Карарама. Важното е, че запълни една голяма празнина от която страдаха колекционерите, не броя модела на Нео.

Моделът, който визираш, е на Spark / FoxToys. NEO правят единствено 110R, която също има аналог на Abrex.

[uniqa 1|43]

Да, така е! Същата като жълтата от твоите снимки по- горе.

[Тихомир]

Добри са “поршаците”.

[TDI Power]

Мдаа, Шкодките и те като Сеатите са ми силна линия в колекцията, но тази я нямам още. В 49-и номер ще се целя май.

[stoicho110]

Супер е сета

[vesartstudio]

Страхотни модели. Но информацията за българските такива е доста различна от написаното (мисля, че текста е от списание „Автокасики и мотоциклети”). От години съм се посветил в тази тема и мога да кажа, че колите тук са били около 14 броя.

[TheDevilTwin]

Страхотни модели. Но информацията за българските такива е доста различна от написаното (мисля, че текста е от списание „Автокасики и мотоциклети”). От години съм се посветил в тази тема и мога да кажа, че колите тук са били около 14 броя.

Ще се радвам да внесеш повече светлина по темата. Аз намерих и информация за 2 от тях, които са реставрирани и все още се намират в България, но не достатъчно еднозначна, че да я вмъкна в представянето, тъй като в различните форуми се разтягат всевъзможни митове и легенди.

[vesartstudio]

1. Божин Танчев (София) – Илия Добрев (Сливен) > няма повече информация
2. Васил Василев (София) > Павел Жеков (Сливен) > на вторични суровини
3. Бончо Дунев (София) > Илия Вълчев (София) > реставрирана от Живко Николов (Шумен) > ЧЕХИЯ
4. Бончо Дунев (София) > ???
5. Георги Петров (Стара Загора) /само едно рали в Румъния 1978/ - Илия Бонев (Шумен) > СЛОВАКИЯ
6. Илия Добрев (Сливен) > ???
7. Илиян Топлодолски (София) > Демир Славов (Варна) > частно лице в Пазарджик > СЛОВАКИЯ
8. Стоян Апостолов (Бургас) > СЛОВАКИЯ
9. Иван Царски (Панагюрище) > Демир Славов (Варна) > Георги Тодоров (Плевен) > ЧЕХИЯ
10. Атанас Атанасов (Русе) > на вторични суровини
11. Милчо Ковачев (София) > 14. Андрей Андреев (Севлиево) > все още е някъде в България!
12. Атанас Лалев Атанасов (Габрово) > реставрирана от Ангел Васков (Габрово) > ЧЕХИЯ
13. Добрин Палазов (Търговище) > на вторични суровини

[TheDevilTwin]

The French Connection

След Шкодите идва ред на още един добре познат от родната рали сцена състезател - най-вече благодарение на Илия Чубриков, както и чуждестранните участници в Рали Златни Пясъци.

През 1983 Илия Чубриков, заедно с Крупа и Ферианц, е поканен да кара за отбора на Rothmans с Renault 5 Turbo. След трето място на "Златни Пясъци", победи на "Хеброс" и "Гюнайдън" (Турция) и челни класирания на "Шкода" (Чехия), "Сан Марино" (Италия) и "Дунав" (Румъния), Чубриков завършва на 5-о място в Европейския Рали Шампионат, победител е Мики Биазион. След това класиране, Чубриков получава от FIA най-високия приоритет - "А" за 1984, което е официално признание за качествата му.

Идва и 1986, когато Илия Чубриков стартира с кола от група "Б" - Peugeot 205 Т16, предоставено от Жан Тод и Жан-Пиер Никола. При първия етап от Рали Златни Пясъци (затворен маршрут с общ старт) Чубриков застига победителя Фернандес (с Opel Manta) и го изпреварва, но след повреда в турбокомпресора остава последен. Повредата е отстранена и той бързо се изкачва до 3-о място след Ферианц (Audi Quattro) и Фернандес. При едно спиране обаче, незнайно как в резервоара попада хартия, заплита се в бензиновата помпа и участието му приключва.

Цялата статия и снимки:
http://www.renault-bg.com/smf/index.php?topic=61603.0
http://site.rally-club.bg/articles/chubrikov.htm

Понастоящем 5-ицата на Чубриков е собственост на друг наш пилот - Димитър Илиев, който я реставрира:
https://autobild.bg/%D0%B4%D0%B8%D0%BC% ... %82%D0%B8/

През 2017 пък пловдивско Renault 5 Turbo II с пробег под 6000 км беше продадено на търг за малко под 90 000 евро:
https://btvnovinite.bg/lifestyle/kak-ba ... arizh.html

Получи се приятен сет с Т16-ката на Spark - и двете в цвят бяла перла, така че спретнах няколко общи снимки на двете най-успешни френски рали бегачки от 80-те.

'85 Renault 5 Maxi Turbo (Schuco PRO.R)



Представяне на Renault 5 Turbo в темата

[uniqa 1|43]

Модела е страхотен- още повече в тази версия, не обичам нашарените автомобили, сякаш им се променят формите и ми се губят! Пред този автомобил съм стоял като препариран в Плодив пред Новотела, когато идваше Атила Ферианц за рали Хеброс- навремето част дори от Европейския рали шампионат!

[niko.911]

Само да уточня,че модела е Renault 5 Maxi Turbo ,който никога не е каран от нито един източноевропейски пилот. Чубриков желае да го закупи,но франсетата увъртат и той се ориентира към Peugeot 205T16 . Иначе модела е жесток