Pig in a Suit
*Свиня в костюмВинаги умишлено съм избягвал S-класите и производните им конкуренти от други марки, тъй като за мен подобен тип автомобили са синоним на морален упадък. Комбинацията от прекомерни размери, мощност и показност кара цената им да се срива с всяка следваща година, често прескачат от един на друг собственик, а в същото време разходите по поддръжката им си остават все така високи - досущ като при лека жена. 140-ката е върховата точка при S-овиците - най-обичаната и най-мразената, повратната точка в жизнения цикъл на модела. Продавана като топъл хляб по време на рецесия, тъй като представлява недвусмислен статус символ за престъпници, бизнесмени, политици и аристократи. Дори и в България през 90-те 140-ките с прякор "прасета" бяха желан избор за превоз както на депутати, така и на мутренски босове, а фолкаджийките Цветелина и Нелина ги обезсмъртиха в песните си.
Шабакът е една от многото алтернативи в мащаба, но активните му елементи нямат аналог. Доработен с 3-компонентни джанти AMG Monoblock от
560SEC на Solido, за да добие по-агресивен вид.
'92 Mercedes-Benz 600SEL (Schabak)
Mercedes-Benz S-Class (W140 / V140)
Години на производство: 1991-1998
Държава: Германия
Произведени бройки: 406,717 (седан)
Дизайн на купето: Bruno Sacco (1986)Серията 140 на Mercedes-Benz се цели към луксозния клас и дебютира на автомобилното изложение в Женева през март 1991 като наследник на серия 126. Произвеждан под името Mercedes-Benz S-Class между юли 1991 и септември 1998 автомобилът се предлага като седан (W140), удължен седан (V140) и 2-врато купе (C140). Произведени са 406,717 седана и 26,025 купета, от които над 100,000 броя са продадени в Германия. От 1996 се предлага стреч лимузина Pullman като представително превозно средство. През 1997 по поръчка е изработен и доставен модел за папа Йоан Павел II – S500 long landaulet.
Разработката започва през 1981, а началото на серийното производство е планирано за октомври 1989 като бюджетът за разработка е 3 милиарда марки, а главен дизайнер е Бруно Сако. Между 1982 и 1986 са създадени концепции за дизайн и на 9 декември 1986 един от тях е избран от Оливие Буле. Впоследствие са тествани няколко прототипа и окончателният производствен дизайн е замразен през 1987, като германските патенти са подадени на 23. февруари 1988. През 1987 560 SEL (W126) губи сравнителния тест на списание "Auto, Motor und Sport" срещу новото тогава BMW 750iL (E32) с 12-цилиндров двигател, а през 1989 година Lexus представя в луксозния клас седана LS400. В отговор конкуренцията Daimler-Benz са принудени да направят подобрения малко преди началото на серийното производство през 1991, за да бъде затвърдена пазарната позиция на W140. Това води до надхвърляне на разходите, вследствие на което главният разработчик на Daimler-Benz Волфганг Петер е уволнен.
W140 бележи технологичен скок, благодарение на мрежово свързване на управляващите модули чрез CAN-протокол и двойно остъкляване. Но дори със значително увеличените външни размери, претенциите на Mercedes-Benz за лидерство в луксозния клас са пределно ясни. Като допълва гамата от двигатели с големия V12-агрегат, компанията отговаря на своя основен конкурент BMW, който пуска на пазара E32 750i с 12-цилиндров агрегат през 1987.
Обемът на багажника е 525 литра (седан) или 505 литра (купе). Коефициентът на съпротивление е намален с над 16% в сравнение с предшественика, но челната площ, която допринася за съпротивлението на въздуха, е увеличена от 2,13 m² на 2,39 m² за седана. Това води до площ на напречното сечение, ефективна за въздушно съпротивление (cw × A) от 0,30 × 2,39 m² при седана и 0,29 × 2,33 m² при купето.
W140 разполага с кормилно управление с рециркулираща топка и функция за параметризиране. Крачната спирачка разчита на хидравлична 2-кръгова система с вакуумен усилвател и вътрешно вентилирани дискови спирачки отпред и отзад; Ръчната спирачка е крачна и действа механично само върху задните колела.
Иновации:
• В W140 контролните модули са свързани в мрежа чрез CAN шина (5 CAN шинни възела).
• Многораменната задна ос, използвана при Mercedes W190, сега се появява и при S-класата.
• По време на проектирането акцентът е върху възможността за широко рециклиране на автомобила. За тази цел дори най-малките пластмасови части са етикетирани според вида. Това е и причина S-класата да получи наградата на САЩ за „Защита на стратосферния озон“ от Агенцията за опазване на околната среда (EPA) през 1992.
• От 1992 нататък 6-цилиндровите двигатели имат и настройка на всмукателния разпределителен вал.
• С опционалното гласово управление (LINGUATRONIC), въведено в W140 през 1996, Mercedes става първият производител в света, предлагащ подобна система. Позволява независимо от високоговорителя управление на вградения телефон за кола AEG.
• Ултразвуковата помощ при паркиране, присъстваща в болшинството превозни средства днес (внедрена серийно от Toyota през 1982), се предлага като опция за първи път в S-класата през май 1995 под продуктовото име PARKTRONIC – стандартно при S600. Преди това Mercedes-Benz монтира измервателни пръчки в задните калници, които се удължават с около 6,5 см при включване на задна предавка, а от юли 1993 – с 8,5 сантиметра и са предназначени да улеснят маневрирането на масивното превозно средство.
• Друго значимо нововъведение е електронната стабилизираща програма (ESP) през 1995, разработена в сътрудничество с Bosch и става задължителна при всички нови превозни средства в ЕС от 2014.
• Иновацията на SL (R129) от 1989 – Adaptive Damping System (ADS – електронно управление на амортисьорите), също е въведена в W140 през 1991.
• За първи път двойно ламинирано безопасно стъкло е използвано като стандарт за страничните прозорци с цел подобряване на топло- и звукоизолацията.
• Капакът на багажника е с пневматично-разтегателна дръжка.
• Инсталирани са до 60 електрически мотора за комфортни функции.
На автомобилното изложение в Женева през март 1994 Mercedes-Benz представя фейслифт на серия 140. Вдлъбнатината на долните части на броните и страничните защитни повърхности е по-изразена като двете вече са хоризонтално структурирани от заобикалящ ръб. Радиаторната решетка и фаровете са променени, за да изглеждат по-широки. 6- и 8-цилиндровите модели получават преработена радиаторна решетка с вертикална чупка в средата. В същото време за V12-агрегатите е използвана отделна версия с хромирани напречни ламели и значително разширена хромирана рамка. Задната част също е променена с цел да изглежда по-широка и по-ниска. Няколко месеца след представянето на фейслифт модела, външните огледала също са леко закръглени и снабдени с хоризонтален борд.
През юни 1996 се появява втори фейслифт. Екстериорните елементи, които преди са в контрастен цвят, вече са боядисани в цвета на купето. В допълнение мигачите, интегрирани в задните светлини, вече са бели. Други промени включват:
• 5-степенната автоматична трансмисия със съединител за блокиране на преобразувателя на въртящия момент и електронна рейка като част от стандартното оборудване за всички модели (с изключение на S280).
• Системата за контрол на сцеплението (ASR) се монтира стандартно
• Всички модели се предлагат стандартно със странични въздушни възглавници за водача и пътника отпред
• Разпознаване на заета седалка за активиране на въздушната възглавница за предния пътник
• Сензор за дъжд, който регулира интервала на избърсване в зависимост от количеството дъжд
• Мрежи за багаж в багажното пространство и краката на пътника
• Ксенонови фарове (само на късите светлини) със система за почистване на фаровете и динамичен контрол на обхвата на фаровете (специална поръчка)
• Съществуват и други промени, които не са въведени по време на фейслифта, като например имобилайзер, който се предлага при всички модели от декември 1993.
Гамата от бензинови двигатели се простира от 6-цилиндрови редови до 8-цилиндрови V-образни и 12-цилиндрови V-образни агрегати. V12-моторът в S600 и S600 Lang струва допълнителни 65,000 DM в сравнение с 8-цилиндровия, което е 1/3 от общата цена. Първоначално като топ модел е планиран 800SEL със 16-цилиндров двигател и около 540 к.с., но след критики от пресата, когато серия 140 се появява, напълно разработеният V16 така и не е пуснат на пазара.
Най-малкият двигател в S280 развива мощност от 193 к.с. при 5500 об/мин. и ускорява автомобила до максимална скорост от 215 км/ч. Базовата цена за S280 е 88 467,50 DM при пускането му на пазара и 92 104,00 DM при спирането на производството през април 1998. От 1992 се предлага и дизел под формата на 6-цилиндров предкамерен дизел с турбокомпресор, монтиран само в седаните. Двигателят е с работен обем 3,5 литра и развива 150 к.с. Наследникът на S350 Turbodiesel е S300 Turbodiesel през 1996, вече с 24 клапана. Този двигател разполага със 177 к.с. и има максимална скорост от 206 км/ч. Максималната скорост при бензиновите двигатели е в диапазона от 215 до 250 км/ч (ограничена при S500 и S600), а при дизеловите – от 185 до 206 км/ч.
Обогатяването при пълен товар и свързаното с това увеличаване на производителността не са приложими при всички модели от септември 1992. Новата номенклатура S500 вместо 500SE влиза в сила през юни 1993. Междувременно превозни средства с обозначението 500 SE(L) се предлагат с вече намалените характеристики. Същото важи и за моделите S320/300SE(L), S420/400SE(L) и S600/600SE(L).
Името на двигателя се кодира по следния начин: M = двигател, OM = маслен двигател, серия = 3 цифри, E = впръскване във всмукателния колектор, KE = впръскване през порта, DE = директно впръскване, ML = компресор, L = междинно охлаждане, A = турбокомпресор за изгорели газове, red. = намалена производителност/работен обем, LS = повишена производителност
От серия 140 се предлага само един модел AMG с оптичен пакет и шаси („AMG S-класа“). Въпреки това, някои седани и купета на AMG също са модифицирани силово. Базиран на 500 с V8 двигател, AMG инсталира някои от двигателите, познати от E и SL 60 AMG в S-класата. 6-литровият V8 произвежда 280 kW. Модифицираните 7.1 и 7.3-литрови 12-цилиндрови двигатели също са монтирани на базата на S600, съответно с 365 kW и 386 kW. Налице са и модификации при задвижването и ходовата част.
В допълнение, няколко купета са превърнати в кабриолети (18 броя, с части от 124 кабрио) и комбита (10, базирани на седана). Те разполагат предимно с AMG V12. Тези специални конверсии са предназначени най-вече за износ, главно към Япония, САЩ и арабския свят.
При пускането на 140 на пазара, Auto, Motor und Sport пише: „Ясно е къде наистина е прогресът. Комфортът при шофиране постовя нови стандарти и подлага на съмнение всичко, с което сме свикнали относно качествено окачване. Изключителният комфорт върви ръка за ръка с перфектно поведение при шофиране. Удобството е удивително за автомобил с такива размери и тегло. Непоклатимостта в права линия, страхотната стабилност в бързи завои на магистрала, необичайно ниският шум от вятъра – всичко това допринася за факта, че дори при максимална скорост от 240 км/ч. пътниците се чувстват като със 180. Наличното пространство е просто разточително. Предните кресла са с кралски комфорт, но задните също са прекрасни.” Редакторите отбелязват за 12-цилиндровия двигател в 600SEL: „Ефективността е прекомерна, особено впечатляваща, особено в горния диапазон на скоростта, но дори 500SE разполага с богат излишък от мощност.“ Swiss Automobile Revue обобщава характеристиките на 140 по следния начин: „Новият голям Mercedes изглежда солиден като сейф. Отделено е изключително внимание и на най-малките детайли. Така че не е изненадващо, че въпреки сложността си, колата е напълно лишена от досадни фонови шумове, дори при бързо шофиране. Шумът от вятъра напълно отсъства дори при висока скорост.“
Очевидното техническо превъзходство е поставено в перспектива дори при появата на автомобили в луксозния клас от други производители. През 1994 BMW представя серията E38. В моделното сравнение на Mercedes S420 срещу BMW 740i е казано: „Докато преди високият клас от Щутгарт задаваше тона, когато става дума за окачване, сега трябва да се види изместен на второ място. За разлика от S-класата, 7-а серия е с по-твърдо усещане и предлага по-добър комфорт, но с по-добро управление. Звукът на гумите и шумът от вятъра са малко по-тихи при BMW.” През 1997 Audi представя 2,5-литров V6 TDI с директно впръскване в A8, който същият редакционен екип сравнява с BMW 725 tds (вихрово впръскване) и Mercedes S300 TD (предкамерно впръскване). Заключението от теста е: „Идеалният луксозен дизел все още се чака прекалено дълго. Това, което липсва, е BMW 7-а серия с качествата на задвижване на A8.”
Представянето на серия 140 привлича общественото внимание до степен, която е неочаквана за производителя. Götz Leyrer от Auto, Motor und Sport завършва ранния си тест с думите: „Въпреки някои слабости, това е изключителна кола. Не е грешно да се говори за най-добрата кола в света. Но остава фактът, че кулминацията бележи и края на едно развитие, ориентирано към необуздан растеж. Образцов автомобил в истинския смисъл на думата – новият 600SEL със сигурност не може и няма да бъде такъв." През 1995, няколко години след като моделната серия е пусната в продажба, изследователите на тенденциите Матиас Хоркс и Питър Виперман обобщават ситуацията по следния начин: „Обединението на запада и изтока създаде социална и политическа ситуация, в която всяка форма на представителство генерира изключително неприятни реакции – добре дошла изкупителна жертва. Вследствие на това S-класата се превърна в символ, прожекционен екран за яростен дебат на ценности, какъвто рядко е бил предизвиквани от 4-колесно превозно средство в историята. S-класата е динозавър и социален разделител. Смелият PR отдел на Зинделфинген, иначе свикнал с добре възпитани специализирани журналисти, внезапно се сблъска с гневна тълпа от критици.“ Хоркс и Виперман определят купувачите на S-класа като „Бавни и трудни хора, седящи в своите движещи се замъци.”
Техническите проблеми с S-класата водят до подигравки. Първоначално моделите не се побират във вагоните на совалката Sylt (от Niebüll до Westerland), следователно е нужно да бъдат транспортирани на камиони, полезният им товар от своя страна също е прекалено малък. Технически проблеми причиняват също:
• системата CAN bus
• компресора на климатика
• вакуумът на вратите
• различни елементи на сложното окачване и шаси
Taz описва тази S-класа като „раждане на инженерната лудост за убиване на климата“, Auto, Motor und Sport описват купето в по-късен тест като „слон“. Въпреки това, критиките често идват от Германия и биват още по-ясно изразени при появата на наследника W220, когато редакторите отправят поглед назад към W140: „Малко над 2 тона стомана и статус, който се появява през 1991 с тромава натрапчивост като бик в магазин за порцелан.” Поглеждайки назад, Бруно Сако казва в интервю: „Имаше много критики към новата по това време S-класа и то не без причина.” През юни 1991 в доклада си за икономическото състояние на Daimler, taz изтъква голямото тегло на превозните средства („тежащи до 2,2 тона и струващи до 200,000 германски марки“), но също така съобщава за пълни с поръчки тефтери. Въпреки това, от 1994 нататък продажбите в Германия намаляват значително въпреки фейслифта, проведен през същата година. През 2005 Хилмар Копер, бивш председател на надзорния съвет на DaimlerChrysler и член на борда на Deutsche Bank, изразява мнение: „Според мен дизайнът на даден продукт често отразява състоянието на една компания. Това определено важи за старата S-класа. Компанията разполагаше с прекомерен персонал, беше непродуктивна и създаваше грешни превозни средства. Компания, за която загубите бяха немислими, започна да пише на червено.”
ADAC Motorwelt тества 300SE срещу VW Golf III в брой 11/93. Директният краш тест (75% покритие, 50 км/ч.) на двете превозни средства има за цел да демонстрира съвместимост в случай на инцидент. Оценката стига до катастрофален резултат за Голфа. Редакторът Клаус Брайтер пише: „Катастрофата е като удар от бомба – но само върху VW. Снимките показват нещо неочаквано. Мерцедесът почти не се деформира, тъй като външната му структура е проектирана да бъде толкова твърда, че да издържа собственото си тегло за сметка на 4-метровата кола. Всичко, което повече или по-малко прониква в интериора, остава на мястото си – дори мокетът на пода няма гънка. Голфа, от друга страна, след Големия взрив, изглежда подобно на сблъсъка с Нисан. Натоварването просто е твърде голямо при такъв сериозен инцидент. То би могло да бъде редуцирано, ако дизайнерите на Mercedes S-Class не бяха помислили само за честите единични инциденти, но и за съвместимостта.“
Mercedes-Benz S600 Pullman е представен през септември 1995 на изложението IAA във Франкфурт. С този модел Mercedes-Benz продължава традицията да предлага представителен автомобил. Автомобилът с шофьор е дълъг 6,213 метра, което го прави един метър по-дълъг от дългата версия на S-класата. Собственото тегло на S600 Pullman е 2770 кг, максималната му скорост е ограничена до 210 км/ч, а покупната му цена през 1997 е 604 900 DM. Първите версии на Pullman са произведени през август 1996.
Автомобилите, произведени под марката Maybach, чието производство е спряно едва през 2011, са технически базирани на серия 140. През 1996 по време на сервизна кампания, са изтеглени около 70 000 S-класи по целия свят, тъй като се налага предните спирачни маркучи да бъдат оборудвани с дистанционни елементи.
W140 получава голямо медийно внимание през 1997, когато принцеса Даяна загива при автомобилна катастрофа в парижки тунел. Автомобилът, участвал в произшествието, е Mercedes-Benz S280 от 1994, регистриран на Etoile Limousine. Колата се удря в бетонен стълб при скорост около 110 км/ч. и е напълно унищожен. След употреба на 5 различни лекарства водачът Анри Пол е бил с 1,8 промила алкохол в кръвта. Трима от четиримата пътници са убити, а бодигардът Тревър Рийс-Джоунс оцелява по чудо на пътническата седалка.
Mercedes-Benz 600SEL (1993-1994)
Технически характеристики:Двигател: 12-цилиндров V-образен (M120 E60)
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 5.987 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 10.0:1
Клапани: по 2 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: многоточково впръскване
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела, ABS
Трансмисия: 4-степенна автоматична
Предаване: задно
Тегло: 2190 кг.
Мощност: 394 к.с. при 5200 об/мин.
Въртящ момент: 580 нютонметра при 3800 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 65.80 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.17 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 6.6 сек.
Вероятно и от настоящата алтайска серия ще има значителни разлики.
