Колекция 1:43 - Killer Queen

[Mr.Mercedes-Benz]

Изборът ти определено е много добър. Ненашарен и на мен ми харесва доста повече.

[TheDevilTwin]

The Spaceship

Има много какво да се напише и каже за автомобили като този, който ще ви представя днес. Но думите не биха могли да дадат толкова ясна представа за тях, колкото външният им вид. Това е един безумен автомобил, който е създаден изключително и само за участие в клас GT1, а най-големият му успех по състезателните писти е 2-ро място в "24-те часа на Льо Ман" през 1998. Дизайнът буди известни прилики с появилия се през 2007 Caparo T1.

Моделът на HPI Racing безспорно е най-добрата алтернатива на автомобила в този мащаб и се предлага в абсолютно всякакви разновидности - от матови версии до реалните състезателни коли от Льо Ман. Аз предпочетох да си го взема в ненашарен червен вариант, при който най-добре изпъква дизайнът и странните му пропорции.

'98 Toyota GT-One (HPI Racing)



Toyota GT-One (TS020)
Години на производство: 1998-1999
Държава: Япония
Произведени бройки: 7
Дизайн на купето: Andre de Cortanze

Toyota GT-One (моделно обозначение TS020) е състезателен автомобил, създаден за участие в клас GT1, а по-късно адаптиран към клас LMGTP за прототипи в Льо Ман, благодарение на което взима участие в „24-те часа на Льо Ман” през 1998 и 1999 година.

След като е поставен края на „Група С” през 1994 Toyota променя плановете си и за сезон 1995 се ориентира към клас GT. За целта фирмата разработва два различни автомобила – сериозно модифицирана версия на Toyota Supra, която носи обозначение Supra LM и е задвижвана от 6-цилиндров редови двигател с турбо. Вторият претендент е специално създаден за целта автомобил, който се налага да бъде произведен в няколко бройки, за да изпълни хомологацията за участие. Той е базиран на MR2 и става известен като SARD MC8-R – използва специално създаден за целта турбиниран V8-мотор. Докато Supra се представя чудесно през 1995, през следващата година MC8-R надминава всички очаквания. Редом с други производители, които започват разработка на суперавтомобили за клас GT по онова време, Toyota залага на автомобил, подобен на MC8-R, но с още по-леко купе. През 1997 Toyota съобщава, че ще пропусне „24-те часа на Льо Ман”, за да успее да завърши проекта си до следващия сезон.

На помощ идва европейското подразделение Toyota Team Europe (TTE), базирано в Cologne, Германия, както и компанията Dallara, които се залавят с конструирането на GT-автомобила. TTE наблюдават под лупа конкуренцията, която още през 1997 излиза наяве с автомобили като CLK-GTR и Porsche 911 GT1 – и двата доминират в класа си, тъй като използват вратички в правилата. Всяка бройка е произведена ръчно в изключително малка серия. TTE осъзнават, че е необходимо да произведат един единствен автомобил, чрез който да хомологират състезателната версия, освен това не са задължени да продадат автомобила, което означава че не е необходимо луксозно оборудване.

Второ, Toyota научава за вратичка в правилата, от която Mercedes-Benz вече се възползва. Всички GT-коли са задължени да имат багажник, чийто капацитет да побира куфар със стандартен размер – според правилата това прави автомобила използваем. Мерцедес изпълнява това изискване като прави малка квадратна дупка в задната част на автомобила, въпреки че не е лесна за достъп. Toyota дори стига още по-далече със своята интерпретация на правилата – отборът успява да убеди Automobile Club de l'Ouest (ACO), че резервоарът на автомобила може да бъде използван като багажник докато е празен, тъй като теоретично побира куфар.

TTE е отговорна също и за разработката на единствените две цивилни версии GT-One. Те са боядисани в червено и са снабдени с базов интериор. Едната се намира в музея на Toyota в Япония, а другата е изложена в Toyota Motorsport GmbH в Cologne, Германия.

Представена навреме за Льо Ман през 1998, GT-One се появява за първи път на тестовите дни на състезанието, проведени през месец май. Отборът участва с три броя GT-One, поставяйки 2-ро, 5-о и 10-о най-добро време и побеждавайки лесно прототипите, които са смятани за фаворити. По време на състезателната седмица всичките три автомобила се представят чудесно и на квалификациите постигат 2-ро, 7-о и 8-о място, победени единствено от Mercedes-Benz.

Автомобил със състезателен номер 28 катастрофира по средата на състезанието и отпада. Останалите два автомобила продължават участието си и остават в топ 10. През последните часове номер 29, който е по-напред в класирането, отпада след повреда в скоростната кутия. В крайна сметка завършва единствено номер 27, който се класира на 27-а позиция и на 25 обиколки след победителите с Porsche 911 GT1.

След успеха на клас GT1 и надмощието му над прототипите, ACO и FIA променят правилата. Налага се GT-автомобилите да бъдат хомологирани с по-голям брой серийни версии, освен това са премахнати първоначалните пропуски в изискванията. Това налага Toyota да направи значителни промени по GT-One, също както и останалите конкуренти в този клас. Mercedes-Benz създава CLR, който се доближава повече до прототипите от LM-GTP, докато Nissan и Panoz залагат на прототипи без таван. Porsche се отказва от участие, а новобранците Audi решават да произведат автомобили както за клас GTP, така и за LMP, докато BMW продължава участието си в LMP. Toyota следва примера на Мерцедес и развива GT-One до прототип за GTP-клас. Предимството, което автомобилът на Тойота притежава, е че GT-One се доближава много повече до прототипите и не се налагат сериозни промени.

След продължителни тестове на пистата „Spa-Francorchamps” в Белгия автомобилът е завършен за официалния тестов сезон на Льо Ман. Трите GT-One отново правят добро представяне, поставяйки 1-о, 3-о и 5-о най-добро време. На квалификациите резултатите продължават да бъдат обещаващи – 1-ва, 2-ра и 8-а позиция.

В началото на състезанието Тойотите успяват да се задържат в челните позиции. По-късно обаче гумите Michelin започват да се износват прекалено бързо, вследствие на чакъла по пистата, който е изтласкан от други автомобили. Заради дизайна на автомобила спукване на гума би могло да предизвика сериозни щети по механичните връзки на окачването. Едва 90 обиколки след началото на надпреварата първата GT-One пука гума и отпада след като купето е твърде повредено, за да бъде поправено. Toyota не успяват да върнат автомобила в състезанието и той е изоставен на пистата. По средата на надпреварата вторият автомобил също пука гума, което довежда до инцидент с висока скорост и го унищожава напълно. Това оставя отбора единствено с кола номер 3, която се представя повече от обещаващо. По същото време голяма част от претендентите вече са отпаднали, а всички Мерцедеси са извън класирането заради известното излитане от пистата след проблеми с аеродинамиката. Audi също изгубва два от четирите си автомобила, Nissan отпадат със своя R391, а един стар Courage C52 все още успява да се задържи в състезанието. BMW и Panoz са единствените отбори, които продължават надпреварата без сериозни проблеми.

По време на последния час GT-One преследва останалото BMW, което е на първо място. По време на изпреварване на изостанали коли от по-долните класове третата Toyota също пука гума и е пилотът е принуден да се върне в пит-стопа за смяна. Това принуждава отбора да се примири, че няма да победи и в крайна сметка GT-One завършва на второ място в крайното класиране и една обиколка зад BMW-то. Като утешителна награда Тойота побеждава в клас GTP, тъй като е единственият автомобил от този клас, който завършва състезанието.

GT-One взима участие в още една надпревара – на “Le Mans Fuji 1000km” през 1999, но този път с един единствен автомобил. Въпреки че в състезанието се включват предимно японски отбори, Toyota отново се изправя срещу Nissan, които се появяват със своя R391. В крайна сметка Toyota отново заема 2-ро място след R391.

През 2000 Toyota изоставя проекта и се фокусира във Формула 1. Това слага край на участията на компанията в Льо Ман, чието начало е поставено още през 1985. Марката се завръща едва през 2012 със своя хибрид TS030 в Световния Шампионат за Издръжливост на FIA – в клас прототипи LMP1.

Toyota GT-One поставя рекорд за скорост на писта Льо Ман през 1999, след като автомобилът на Martin Brundle, Emmanuel Collard и Vincenzo Sospiri заковава 351 км/ч. Реалната максимална скорост, която автомобилът би могъл да постигне, е около 380 км/ч. До ден днешен Toyota GT-One продължава да бъде един от най-бързите бензинови автомобили в клас LMP, поставяйки време от 3:29 и конкурирайки се с Audi R8 LMP900.

По време на 2-годишното участие на автомобила са произведени общо 7 бройки от GT-One. Първите 6 са завършени през 1998, а последното шаси – през 1999.
• LM801 – използван с цел разработка, не е състезаван.
• LM802 – 1998 „24-те часа на Льо Ман” #29, по-късно тестов автомобил.
• LM803 – цивилна версия, изложена в Европа.
• LM804 – 1998 „24-те часа на Льо Ман” #28, 1999 „24-те часа на Льо Ман” #3, по-късно изложена в Япония.
• LM805 – 1998 „24-те часа на Льо Ман” #27, по-късно тестов автомобил.
• LM806 – 1999 „24-те часа на Льо Ман” #2 (унищожен по време на състезанието).
• LM907 – 1999 „24-те часа на Льо Ман” #1.

Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен с двойно турбо Garrett (R36V)
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 3.578 литра
Компресия: 9.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, DOHC
Пълнене с гориво посредством: електронно горивно впръскване
Купе/шаси: алуминиева тръбна рама върху монокок от карбонови фибри
Спирачки: вентилирани карбоново-керамични дискове на четирите колела
Трансмисия: 6-степенна секвенциална TTE
Задвижване: задно
Тегло: 903 кг.
Мощност: 600 к.с. при 6000 об/мин.
Въртящ момент: 650 нютонметра при 6000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 167.69 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.66 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 3.6 сек.

[taiko]

Лелеееее каква красавица. И в какъв отровно червен цвят е. Дидо като го види...

Тези НРI , още нямам моделче от тях.

Леле отзад как са наточили крилата, като ножовка. Баси изработката!

[suzuki_rf600r]

И аз я заглеждах по едно време, но Plain Body Version metal polish. Иначе тази червената е брутална.

[taiko]

Иво, каква е разликата между


Toyota GT One Street 1999 rot/red 1:43 Minichamps


ONYX TOYOTA GT ONE ROAD CAR 1988 BNIB 1:43


TOYOTA GT-ONE 1/43 ALTAYA-IXO

и твоята на HPI

[TheDevilTwin]

Имат доста разлики... загледай се по снимките най-малкото и ще видиш, че на цивилната версия на Minichamps например джантите й са сиви, а не черни - което е тотална грешка. Абсолютно всички бройки от GT-One са с черни джанти.

Като най-добра алтернатива на HPI бих посочил ONYX-а - имайки предвид, че е най-старо производство, моделът им е много по-достоверен от този на Minichamps. Алтайката е много близо до ONYX като изработка, но детайлизацията е едно ниво по-надолу - все пак говорим за журналка, така че това е разбираемо. Преди да излезе моделът на HPI, бях запланувал да си взема ONYX-а. Имайки предвид, че е на повече от 10 години и все още можеш да се сдобиеш с него за 20 долара, си е просто чудесен.

[taiko]

За иксото и чемпа същото си помислих- иксото си е евтинджос, радвател велик, ама ...МЧ винаги нещо ще усерат по default, просто си е тяхна марка. Замислих се дали оникса и HPI-то не са едно и също нещо? Моделчето много ме завладя и затова ведната разрових нета. Пак да кажа- отзад назъбените джаджи - баси страхотията-невероятни са. На ахааа бях да си го купя тази вечер...ама днеска ръснах 300 лв. за авторемонти и май ще се усеферя и ще го отложа за по-късно.

Оникса имат ли трионообразен нарез отзад?

[azata]

Red Devil Зверска Тойота Моделчето е бижу

[asho.b]

Хубаво моделче. Като гледам наточените линии ми се вдига адреналина.

[bobarce]

Моделчето става

[ferrarista47]

Моделчето си е наистина бижу
Колата е много интересна от към визия дизайна на предницата с много интересна , но и задницата е уникална с формата си!!!

[Mr.Mercedes-Benz]

Поредно много добро представяне на модела и автомобила. Харесвам този дизайн. Даже имам едно Пежо в колекцията си.

[TheDevilTwin]

Kit Car

Дойде редът на един изключително труден за набавяне модел, чието издирване ми отне близо 2 години. Матрицата е на IXO и е доста стара, но за сметка на това моделът има изключителен чар и смея да твърдя, че не отстъпва с много на новите издания. Съществува в най-различни разновидности като специално Kit Car-версията съм я виждал с поне 4 различни опаковки и кутии - Vitesse, Altaya, IXO и дори Norev. Моят е от серията Rally Winners на SKID, която се отличава с уголемена табелка от съответното рали върху поставката и много ефектна картонена кутия със снимка на победителите върху подиума.

'99 Citroën Xsara Kit Car Rallye Catalunya Winner (SKID)



Citroën Xsara
Години на производство: 1997-2006
Държава: Франция
Произведени бройки: 3,364,000

Citroën Xsara е семеен автомобил, произвеждан от Citroën в периода 1997-2006 година. Той наследява ZX и споделя платформа с Peugeot 306.

Версиите, в които се предлага, са 3-врат или 5-врат хечбек, както и 5-врато комби. Комбито носи обозначение Break, а тривратата версия – Coupé. Дизайнът наподобява този на Xantia, който е дело на Bertone, но според автомобилната преса външността на Xsara е „иронична” и „сладникава”. Двигателите са 1.4, 1.6, 1.8 и 2.0-литрови бензинови, както и 1.6, 1.9 и 2.0-литрови турбодизели. На някои пазари е предлаган 1.5-литров TUD дизел.

През 2000 година е проведен фейслифт като най-значимите промени са новата предница и някои модификации в интериора (като например нов волан). В края на 2004 година хечбек версията на Xsara е спряна от производство, а нейн наследник е C4 1-ва генерация.

Citroën участва с Xsara в Световния Рали Шампионат (WRC). Състезателната версия е базирана на 3-вратия хечбек, но е силно модифицирана – през 1999 тя се превръща в най-успешния рали автомобил в група “Kit Car F2” (предназначена единствено за коли със задвижване на предните колела) след като побеждава Рали Корсика и Каталуня с Philipe Bugalski зад волана. Bugalski завършва на 7-о място в крайното класиране за сезона и побеждава в клас Kit Car F2.

През 2001 този клас е заменен от Super 1600 и Super 2000. Това кара Citroën да започне участие в клас World Rally Car с Xsara T4 WRC, където Jesús Puras печели рали Corsica, докато на Sanremo Sébastien Loeb завършва втори при първото си участие на WRC-рали с WRC-автомобил.

През 2002 Sébastien Loeb е на път да спечели Рали Монте Карло, но е наказан след като извършва забранена от правилника смяна на гума. Той печели на Рали Германия, а през 2003 се завръща с още по-добро представяне. На Рали Уелс, Великобритания лидерът Richard Burns не успява да завърши състезанието след като му причернява, поради което на Loeb му се отдава възможност за успех, но след редица грешки губи последния етап и в крайна сметка завършва на една точка зад победителя.

През 2004 Citroën взима титлата при конструкторите, а Loeb завършва на първо място при пилотите. С Xsara Sébastien Loeb печели общо 28 състезания и три последователни пилотски титли от 2004 до 2006, както и три златни конструкторски медала за Ситроен (2003-2005). Други пилоти, които отбелязват победи зад волана на Xsara WRC, са Jesús Puras, Carlos Sainz и François Duval.

Citroën Xsara Kit Car F2 (1998-2000)
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови
Разположение: предно, напречно разположен
Обем: 1.998 литра
Компресия: 12.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: електронно горивно впръскване
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 6-степенна секвенциална
Задвижване: предно
Тегло: 960 кг.
Мощност: 280 к.с. при 8750 об/мин.
Въртящ момент: 250 нютонметра при 6750 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 140.14 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.29 к.с. на кг.

[commodore]

Бива,бива!

[milski]

Изглежда страхотно.Трябва да потърся един и за мен.