Колекция 1:43 - Killer Queen

[Тихомир]

Джантите наистина са по-малки, но лично на мен другото ми допада. Дано не спрат Евотата в 1:1.

[ico_naskov]

Ех отново показа добро попълнение разкошен е този Лансер

[commodore]

Определено цвета грабва,а и колата е ...

[asho.b]

Интересен цвят на най-злобно изглеждащото за мен Ево
Честито

[longfinmako]

Чуден модел.Жалко,че в Световният Рали Шампионат замениха истинските коли с мандавошки

[taiko]

ЧЧЧЧЧЧЧЧЧЧЧ това откъде пък изкочи . Любимата ми японска кола след импресата. Даже го имам около десетина пъти на малък мащаб. Прекрасен модел, прекрасен цвят, прекрасно. Тука вече завиждам искрено.

[Thunderbolt]

абе докторе, ти един модел по два пъти го коментираш

[taiko]

Още преди да ти прочета мнението видях грешката. Първия път ЯВНО съм гледал предходно презентирания модел. В работата компа ми е отпреди втората световна и не отваря снимковия материал. Пък наистина това Митсубиши ми е любимото.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕН МАТ'РЯЛ

Лично пребоядисано от мене . Цветът е подобен на модела на Иво, фотографът е много зян обаче...



ЕТО И ОЩЕ ЛЮБИМЦИ

[WeltherrschafT]

Цвета на модела е невероятно добър, много любим нюанс, като на Кими Ферарито от 2007.

Лично пребоядисано от мене . Цветът е подобен на модела на Иво, фотографът е много зян обаче...

Виж го ти как боядисал Лансър-а и си мълчи - много яко. Показвай направо и други, ако имаш.

[azata]

Ивка няма лабаво при тебе братче Харесва ми това Киошо-цвета също ми допада Активен ли е предния капак?

[TDI Power]

Цветът грабва от пръв поглед

[ferrarista47]

Няма лош Лансер
Какво остана за набавяне до завършване на сета

[TheDevilTwin]

... Активен ли е предния капак?

Не, няма активни елементи. Макар и голяма част от моделите на Kyosho в 43-и мащаб да са с активни елементи, този не е от тях.

Какво остана за набавяне до завършване на сета

Останаха номера 1, 4 и 5. Но тъй като всички трябва да са в бяло, ще се наложи да си набавя по още един брой от 9 и 10 - тях ги има в този цвят, само че са смолни.
Преди няколко месеца дори направих запитване към HPI Racing, дали възнамеряват да изкарат Ево 4 и 5, но отговорът им беше отрицателен.

[TheDevilTwin]

American Supercar

Американците са известни със своята мегаломанщина, затова е напълно обясним фактът, че винаги се стремят да бъдат номер 1 в клуба на конските сили. Saleen S7 е американският прочит на McLaren F1, така че приликата в дизайна въобще не е случайна.

Моделът на IXO е задоволителен и ако изключим твърде дебелите гуми, както и липсата на детайлен двигател под задното стъкло, си струва парите.

'01 Saleen S7 (IXO)



Saleen S7 / S7 Twin Turbo
Години на производство: 2000-2004 (2005-2009 за версията Twin Turbo)
Държава: САЩ
Произведени бройки: -
Дизайн на купето: Steve Saleen, Phil Frank

Saleen S7 е суперавтомобил, произвеждан ръчно в лимитирана серия и е разработен от Steve Saleen, който е отговорен за първоначалната концепция и насока; Hidden Creek Industries за ресурси и финансиране; Phil Frank – дизайнер на купето и интериорния CAD-дизайн, а Ray Mallock Ltd. помагат при разработката на шасито. Това е единственият автомобил, дело на Saleen, който не е базиран на съществуващ модел, а е започнат от нулата, освен това е и първият изцяло американски суперавтомобил. S7 дебютира на класическите състезания в Monterey на 19-и август 2000. Алуминиевият 427-куб. инчов small-block (базиран на дериват на двигателя Ford 351 Windsor, а не big-block) разполага с изключителна гъвкавост за мотор с толкова висока мощност – 550 к.с. при 6400 об/мин. През 2005 започва предлагането на версия с две турбини, благодарение на което мощността нараства до 750 к.с., а максималната скорост – 399 км/ч.

Купето на автомобила е изработено изцяло от карбонови влакна и разполага с редица аеродинамични елементи като отвори и спойлери, които при скорост 257 км/ч. осигуряват сила на притискане равна на теглото на автомобила.

Интериорът на Saleen S7 е едновременно функционален и луксозен. Дизайнерите са заложили на кожена тапицерия с алуминиеви апликации и тъй като двигателят е средноразположен, багажниците са два – един отпред и един отзад. Други екстри са LCD-монитор, камера за видимост на заден ход, волан с къс ход и километраж, разграфен до 240 мили в час (386 км/ч.).

Шасито разполага с тръбна конструкция, изработена от олекотена стомана 4130 и алуминиеви композитни панели тип „пчелна пита”. С цел бърз достъп до двигателя някои от тези панели са закрепени чрез болтове. Благодарение на всичко това автомобилът тежи едва 1247 килограма.

Атмосферната версия на Saleen S7 ускорява от 0 до 60 мили в час (97 км/ч.) за 3.3 секунди, а до 100 мили в час – за 7.1 сек. Четвърт миля изминава за 11,35 секунди с терминална скорост 203 километра в час. Максималната скорост е 220 мили в час (354 км/ч.).

Първите серийни версии разполагат с електрическа система, създадена ръчно от Jimmy Rodriguez. Стандартната електроника управлява електрически стъкла, централно заключване, врати с дистанционно управление, електрически преден и заден капак, както и капак на двигателя, сервоусилвател за волана с допълнителни вериги за безопасност, 110 волтово захранване за акумулатора, предно стъкло с подгрев, автоматично изключване на бензиновата помпа при удар, камера за заден ход с повдигащ се монитор и навигация. За електрическата инсталация са използвани висококачествени материали като например покрити с тефлон кабели заимствани от военната техника, а кабелните снопове са защитени от покривало, изработено от стъклофибърна мрежа под кевларна обвивка.

Saleen S7 Twin Turbo се появява през 2005 и е всъщност е напомпана версия на оригиналния S7. Въпреки че първоначалната концепция за S7 включва употребата на турбочарджъри, те не са използвани първоначално. Цената на twin-turbo версията през 2005 е $585,296 USD и заменя стандартната. Турбините са Garrett GT35R и работят при налягане 0.4 бара, благодарение на което мощността нараства до 750 коня при 6300 об/мин, а максималният въртящ момент е 949 нютонметра при 4800 об/мин. Предният и задният дифузьор, както и задният спойлер са преработени и увеличават силата на притискане със 60%. Ускорението от 0 до 60 мили в час отнема 2.8 секунди, а четвърт миля изминава за 10,5 секунди.

През 2006 Saleen предлага като опция специален пакет за S7 Twin Turbo, който увеличава мощността до 1000 к.с. и разполага също с промени по окачването, променен преден и заден дифузьор, както и опционален аеродинамичен пакет със спойлери от карбонови влакна.

Saleen S7-R е състезателна версия, базирана на атмосферния S7 и е произвеждана от 2000 до 2007. Тя е създадена с цел участие в сериите ALMS, FIA GT шампионата и „24-те часа на Льо Ман”. Ray Mallock Ltd. сглабя първите няколко бройки S7-R под ръководството на инженерния екип на Saleen в Англия. След това производството е поверено на французите Oreca. Произведени са общо 14 състезателни версии, а допълнителни 7 броя са завършени до серийно ниво, изискващо VIN-номера. Въпреки това тези шасита така и не са завършени до степен на функциониращи автомобили.

Първият S7-R, произведен от RML, е завършен в края на 2000 и веднага е изпратен в САЩ, за да дебютира в американските ALMS серии на пистата Laguna Seca. Пилотирана от Saleen-Allen Speedlab, колата финишира на 26-о място. За сезон 2001 вече са завършени първите клиентски шасита, съответно отборите който са поръчали автомобила, могат да участват в различни шампионати – Fordahl Motorsports участва в Grand American Road Racing Championship, RML се състезава в европейските серии Льо Ман, а Konrad Motorsport – в ALMS и ELMS. Автомобилът с номер на шасито 001 е кръстен Christine от инженерите на Saleen.

S7-R бързо демонстрира възможностите си, благодарение на което Konrad завършват на 6-о място в „12-те часа на Себринг” и печелят първата победа в своя клас. Fordahl успяват да си извоюват победа в седем надпревари от Grand American и се класират на второ място, докато RML печели четири състезания от ELMS и взима титлата само на точка пред Konrad Motorsports. Saleen-Allen Speedlab завършва с подиум финиш на „24-те часа на Льо Ман” с 18-о място в крайното класиране.

През 2002 Konrad Motorsport се концентрират най-вече върху американските Льо Ман серии, а Park Place Racing заменят Fordahl в Grand American. Новобранците Graham Nash Motorsport печелят както британския, така и испанския GT-шампионат. Park Place печелят 4 състезания и взимат своята първа шампионска титла, докато Graham Nash печелят в 9 британски и 4 испански състезания. Konrad Motorsport се състезават срещу по-бързия и разполагащ с по-голям бюджет отбор на Corvette Racing и завършват на второ място зад тях.

През 2003 Konrad Motorsport се връщат в Европа, за да вземат участие в надпреварата FIA GT. Така в САЩ Saleen остава без представител за сезона, след като Park Place не се записват отново в Grand American. Graham Nash се присъединяват към Konrad и взимат 6-о място в шампионата.

През 2004 RML се завръщат към FIA GT, а отборът на Dominique Dupuy DDO участва във FFSA GT. Konrad пък помагат на новия отбор Vitaphone Racing, а ACEMCO Motorsports поръчват два чисто нови S7-R, които са подобрени допълнително, за да се класират по-добре в американските Льо Ман серии. Vitaphone взимат 3 победи във FIA GT и се класират на четвърто място, докато DDO взимат две победи във FFSA GT.

През сезон 2005 съдбата на S7-R бива предопределена след като отборите на Konrad и Graham Nash са сполетяни от икономически проблеми и се отказват от участие. Vitaphone Racing решава да заложи на Maserati MC12 вместо на S7-R във FIA GT. ACEMCO завършват втори в ALMS, а DDO бележат единствените победи за Saleen завършвайки 3-и.

В опит да въскреси участието на автомобилите през 2006 Saleen решават да се концентрират в конкретни серии и надпревари. ACEMCO взимат участие единствено на „24-те часа на Льо Ман”, където бележат 11-о място, което е най-доброто за Saleen. Oreca са избрани да подобрят новите шасита S7-R под ръководството на инженерите от Saleen – William Tally, Derk Hartland, Randall Speir, Matthew W. Wright и William Kreig. Благодарение на това отборът бележи две победи в сериите Льо Ман и печели шампионата FFSA GT. Във FIA GT Zakspeed участва като заводски отбор, а Balfe Racing като частен отбор. Zakspeed бележат две победи и завършват 4-и за сезон 2006.

През 2007 Zakspeed са принудени да прекратят участието си във FIA GT тъй като отборът им банкрутира. ACEMCO също се отказват от участие и обявяват за продан състезателните си S7-R. Oreca завършва още две шасита, използвайки резервни части осигурени от Saleen. Единят автомобил отива при Italian Racing Box, които се състезават заедно с Oreca в сериите Льо Ман. Oreca печелят 4 състезания през този сезон.

През 2010 завършеният от Oreca S7-R (шаси номер 610) на Larbre Compétition бележи първата и последна победа за Saleen в клас LMGT1 на „24-те часа на Льо Ман”. Шасито е било подготвено от инженерите на Saleen в Irvine, CA през 2006-07 в извънработно време поради липса на бюджет. Инженерите кръщават автомобила Melissa в чест на приятелката на един от инженерите.

Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен под ъгъл 90 градуса
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 6.997 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 12:1
Клапани: по 2 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: електронно горивно впръскване
Купе/шаси: купе от карбонови фибри върху тръбно шаси
Спирачки: вентилирани дискови спирачки на четирите колела
Трансмисия: 6-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1247 кг.
Мощност: 550 к.с. при 6400 об/мин.
Въртящ момент: 712 нютонметра при 4000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 78.60 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.44 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 3.4 сек.

[аарон]

Страхотен е Поздравления