Колекция 1:43 - Killer Queen

[milski]

Моделчето е много красиво.Не бях обръщал внимание,че имат толкова разлики.
Когато видях на живо този автомобил останах изненадан колко нисък е.

[TheDevilTwin]

Cossies Part 2

През 80-те години Ford участват в Световния Рали Шампионат с RS200 (в Група Б), който залага на централно-разположен мотор, а по-късно със Sierra RS Cosworth (в Група А). Sierra обаче има един основен проблем и той е задното предаване, докато което конкуренцията разчита на 4х4-задвижване. През 1993 на рали сцената се появява дългоочакваният наследник Escort RS Cosworth, който разполага със задвижване на четирите колела в доста по-компактна и лека обвивка. Въпреки това обаче Ford не успяват да надделеят над японските си конкуренти, които са ненадминати на рали сцената през 90-те години. На европейския пазар Escort Cosworth бързо си спечелва репутация на изключително бърз сериен хечбек, който е без аналог по това време.

С тези двата Ескорта общата им бройка в колекцията става 5. Белият се сдоби с нови джанти, а салонът беше пребоядисан изцяло в черен цвят. Бяло-синият пък е от последната състезателна година за модела.

'92 Ford Escort RS Cosworth "Whale Tail" (Minichamps)
'98 Ford Escort WRC Rallye Monte Carlo (Minichamps)



Ford Escort WRC
Години на производство: 1993-1998
Държава: Германия
Произведени бройки: -

През сезон 1993 Ford заменя Sierra RS Cosworth с компактния Escort. Водещите пилоти на заводския отбор са François Delecour и Miki Biasion. През тази година Escort бележи победи в Португалия, Корсика, Каталуня (Delecour) и на рали Акрополис (Biasion). Въпреки това титлата отива при Juha Kankkunen със Celica GT-Four (Delecour е втори), а Ford завършват на трето място при конструкторите зад Toyota и Subaru.

Усъвършенстването на Escort RS Cosworth продължава и през сезон 1994 с добавянето на секвенциална скоростна кутия, антилаг система, както и нови 18-цолови джанти за асфалтовите етапи. Това е последната година, в която двукратният шампион Miki Biasion кара за Ford, тъй като договорът му не е подновен след като през целия сезон не успява да завърши на по-предна позиция от трето място. Неговият съотборник François Delecour демонстрира как трябва да бъде управляван автомобилът и печели още на първото състезание за сезона в Monte Carlo. След това обаче пропуска 4 състезания, тъй като чупи двата си глезена. Поради това Ford ангажира трети автомобил, пилотиран от Bruno Thiry, както и редица други пилоти, измежду които и бъдещият шампион Tommi Makinen. През тази година финландецът участва с Escort RS Cosworth единствено на родна територия, където успява да подсигури втора победа за отбора на Ford.

Thiry завършва сезона с две точки пред своя знаменит съотборник Biasion, но цялостното представяне класира Ford на трето място зад японските конкуренти Toyota и Subaru.

През сезон 1995 Ford се фокусира във Формула 1 и Британския Шампионат за Туристически Автомобили, което означава, че рали бюджетът в Boreham е значително намален. Като резултат от това Ford не участва официално в битката при конструкторите, а чрез белгийския отбор RAS Sport. Пилоти са Delecour и белгиецът Thiry. Ford завършва сезона с две втори места, благодарение на Delecour в Монте Карло и Корсика, което им отреждат трето място при конструкторите зад Subaru и Mitsubishi след като Toyota са дисквалифицирани на предпоследния кръг.

През 1996 Ford се завръща към заводския си отбор отново с Escort RS Cosworth, но с някои промени. Основен спонсор е Repsol, а водещият пилот – Carlos Sainz. Двукратният шампион Sainz се присъединява към Ford след като губи битката с шампиона на 1995 Colin McRae. Други пилоти за отбора са добре познатият Francois Delecour, който се присъединява на Рали Швеция и бившият шампион Stig Blomqvist – на Рали Сафари в Кения. Уелсецът Gwyndaf Evans е зад волана на втория автомобил в Рали Индонезия, което е единственото му участие. През останалата част от сезона на негово място кара Bruno Thiry.

Темпото на Sainz е недстижимо дори зад волана на остаряващия вече Escort, което му донася не само победата на Рали Индонезия, но подиум на всяко състезание, което успява да завърши. Въпреки това отпаданията в Кения, Финландия и родното му състезание – Испания, му отреждат трето място в крайното класиране. Thiry завършва на подиума при последните два кръга в Италия и Испания, с което класира на 6-о място при пилотите. 1996 е последната година за Escort RS Cosworth и центъра за подготовка на автомобилите в Boreham, след като за трета поредна година Ford се нареждат на трето място при конструкторите.

През 1997 Ford представя Escort WRC, който е подготвен от новия отбор M-Sport, базиран в Cumbria. Ford продължава да бъде спонсориран от Repsol с отличаваща се бяло-оранжева окраска. Най-значителните промени са по двигателя, тъй като той е най-слабото звено при Escort Група А. Нови са предната и задната броня, както и задният спойлер. Главен пилот отново е Carlos Sainz, който кара на всичките 14 кръга, побеждавайки в Акрополис и Индонезия, освен това често завършва на подиума. В крайна сметка обаче се класира на трето място при пилотите. Вторият пилот е немецът Armin Schwarz, който обаче си тръгва след 6 кръга на Рали Корсика, тъй като резултатите му са разочароващи, освен това парите му за спонсорство не са получени. Той е наследен от способния Juha Kankkunen, който бележи подиум на не по-малко от 6 състезания. Трети автомобил взима участие на Network Q RAC Рали във Великобритания, пилотиран от Angelo Medghini.

Ford завършват втори при конструкторите между Subaru и Mitsubishi.

1998 е последният сезон за Escort WRC, който е пенсиониран на последното състезание през тази година – Рали Великобритания. Това бележи край на 30-годишното участие на моделите Escort в международни рали надпревари. Отборът продължава да бъде задвижван от 4-кратния шампион Juha Kankkunen и белгиеца Bruno Thiry, който е ветеран за отбора на Ford. Carlos Sainz напуска в края на сезон 1997, отнасяйки спонсорството на Repsol със себе си. Така Escort WRC се появява на Рали Монте Карло с нова бяло-синя окраска, посветена на бившата рали легенда Roger Clark, който умира по-рано същата година.

През по-голямата част на сезона нито един пилот не успява да отбележи победа с Escort WRC. Колите продължават да бъдат неефективни на асфалт, което не може да бъде компенсирано нито от надеждата на отбора Kankkunen, нито от опитния Thiry. Контузия при белгиеца дава шанс на световния шампон от 1981 Ari Vatanen да го замени, завършвайки на трето място в Рали Сафари зад съотборника си Kankkunen и Richard Burns с Mitsubishi. Kankkunen си спечелва значителен брой точки от подиуми, включително второ място в Англия пред Thiry, което му отрежда 4-о място при пилотите. Въпреки анонса, че през следващата година към отбора ще се присъедини многообещаващият Colin McRae, финландецът Kankkunen е решен да напусне и заедно с Thiry подписва договор със Subaru за 1999.

След второ и трето място за Escort WRC (съответно с Kankkunen и Thiry) на последното състезание за сезона Рали Великобритания, Ford завършва на четвърто място при конструкторите, а през 1999 Escort е заменен от Focus RS WRC.

[Ицо-Ланчията]

Колега страхотно представяне на един класически рали автомобил,с богата и изчерпателна информация със страхотни снимки. За моделите на Форд на Minichamps мога да кажа,че са супер,особено шарения със спонсор Валволин.

[paralesko]

[milski]

Предпочитанията са ми към Escort-а с големия заден спойлер,но и двата са великолепни.

[longfinmako]

Великолепни Ескорта е един от любимите ми рали автомобили.

[Lucky13]

Добра бегачка. Навремето в София, в изгрева на мутренските години, имаше поне две такива истински Косита. Повечето хора нямаха идея какво са.
Моделчето изглежда много приятно направено.

[NASO 43]

Много са добри и двата.

[TheDevilTwin]

Step Backwards

10 години след появата на Escort Cosworth той получава свой наследник в лицето на Focus RS. Двигателят отново е 2-литров с турбо, но отсъства 4х4-задвижването. Въпреки че е един от най-бързите горещи хечбеци за своето време, Focus RS е стъпка назад в сравнение със своя предшественик. На фона на конкуренцията той е твърде скъп, въпреки това всички бройки са изкупени като топъл хляб.

Моделът на IXO е превъзходен, още повече че няма аналог в този мащаб и се предлага единствено с десен волан, тъй като е специално издание за Великобритания. Най-много ме впечатлиха джантите и качеството на боята.

Тиф Нидъл тества на писта Focus RS срещу Civic Type-R и Leon Cupra R
Тест на Top Gear с Джеръми Кларксън

'02 Ford Focus RS (IXO)



Ford Focus 1st Generation
Години на производство: 1998-2004
Държава: Великобритания / Германия
Произведени бройки: около 2 милиона
Дизайн на купето: Claude Lobo, John Doughty

Focus първа генерация е компактен автомобил, произвеждан от Ford от 1998 до 2004. Той се явява наследник на Escort, а в Азия и Австралия заменя Ford Laser.

Именуван CW170 по време на разработката и известен като Ford Fusion за някои изпълнители на Ford, оригиналният Focus взима своето име от концептуален автомобил, показан от Ghia на Автомобилното Изложение в Женева през 1991. Някои елементи от дизайна са заимствани от прототипи, използвани от Ford, за да демонстрират бъдещите технологии – например стоповете на нивото на очите. Като продължение на дизайнерската философия “New Edge”, която се появява за първи път при Ford Ka през 1996, а след това при Cougar през 1998, дизайнът на Focus често е определян като противоречив. Той е дело на Claude Lobo и австралийския дизайнер John Doughty под ръководството на Jack Telnack.

Решението за името на модела е направено в началото на 1998, когато ръководните органи на Ford решават да запазят обозначението Escort. В последната минута обаче възниква проблем, когато през юли 1998 съда в Кьолн се произнася по делото, заведено от издателите Burda, които настояват Ford да не използват името Focus, тъй като то се използва за известно немско списание. След 11-часов диспут колата е пусната на пазара без различно име за немския пазар.

Инженерите на Focus, включително Richard Parry-Jones разработват водещо за класа си независимо задно окачване multi-link, което продават с името “Control Blade”-окачване. То комбинира носещо рамо с геометрията на двойните носачи. Системата е заимствана от тази, използвана в CDW27 Ford Mondeo комби, но с някои модификации, които я опростяват и намаляват разходите за производството.

За разлика от конвенционалното многораменно окачване, Control Blade разполага с широки метални носещи рамена с еднаква дебелина с главина – вместо два надлъжни пръта, елиминирайки скъпите шарнири и предлагайки същите предимства – нисък център на тежестта, намален шум от пътя и по-ниски производствени разходи. Дългото задно странично рамо контролира чифт къси предни странични рамена, разположени вертикално едно над друго, които отговарят за свода, а Control Blade реагира при натоварвания от спирачките и сцеплението.

ST170 (с кодово име Piranha – пираня), който е представен през 2002, е първият спортен модел на Focus, който е разработен съвместно от SVE/SVT. Той е базиран на фейслифт версията на Focus Mk1 и разполага със следните козметични промени – 17-цолови алуминиеви джанти, аларма, странични еърбези, кожени седалки Recaro, опционална стереосистема със субуфер, алуминиеви ръчки за отваряне на вратите, предна решетка тип „пчелна пита”, кръгли фарове за мъгла, брони, дръжки на вратите и странични лайсни в цвета на купето. Двигателят е разработен от Cosworth и мощността му е увеличена от 127 на 170 конски сили. Подобренията включват алуминиева цилиндрова глава, променливо газоразпределение, всмукателен колектор с два тракта, изпускателна система от неръждаема стомана и изпускателен колектор Cosworth, спортен катализатор, по-големи спирачни дискове (300 милиметра отпред, 280 отзад), 6-степенна ръчна скоростна кутия Getrag M6, подобрена помпа за сервото на волана и къса рейка. Електрониката на двигателя е Black Oak. Предлага се и версия комби (кодово име Swordfish – риба меч), предлагана само в Европа през 2003 и разполага с нивомат на задните амортисьори.

Focus RS Mk1 е произвеждан от 2-ри октомври 2002 до 11 ноември 2003 в лимитирана серия от 4501 броя. Въпреки че е предлаган в цяла Европа, половината бройки намират пазар във Великобритания (общо 2147). Общо държавите, в които може да бъде поръчан, са 21 на брой.

Двигателят е с обем 2 литра (Ford Zeta) и турбочарджър, а мощността му е 212 к.с.

Автомобилът генерира сериозното странично ускорение от 0,98G, благодарение на състезателните части, използвани в окачването като амортисьори Sachs, олекотени джанти OZ и диференциал Quaife ATB. При спиране се генерира сила от 1,0G, благодарение на стандартната спирачна система Brembo с дискове 324 мм отпред и 280 мм отзад.

Разработката на Focus RS е поверена на смесен тим от вътрешни инженери на Ford и компанията Tickford Engineering в Milton Keynes, Великобритания. Първоначално е спрягано името Racing Focus (състезателен Focus), но поради лошите продажби на Racing Puma, Ford решава да възкреси RS-логото.

За разлика от Focus SVT (или ST170, както е известен в Европа), при Focus RS са заменени 70% от стандартната механика. Турбинираният 4-цилиндров редови мотор произвежда 215 к.с. и 310 нютонметра въртящ момент, чрез механична 5-степенна ръчна скоростна кутия MTX-75 (а не Getrag каквато е при ST170). Най-значимото подобрение е диференциалът с ограничено приплъзване Quaife, който подобрява сцеплението при предните задвижващи колела. Спирачните апарати са 4-бутални отпред и еднобутални отзад. Джантите са 18-цолови с 5 спици, специално разработени от OZ Racing. Двигателят е силно модифициран с бутала от кован алуминий, заздравени клапанови легла, изпускателни клапани с натриев пълнеж и изпускателна система от неръждаема стомана. Системата за принудително пълнене разчита на турбина Garrett с воден охладител и електрическа водна помпа. За да предаде въртящия момент е използван съединител AP.

Предлага се един единствен цвят – Imperial син металик. Въпреки че на външен вид наподобява ST170, RS разполага с различни предна и задна броня и раздути калници, които приютяват 65-милиметровата предна следа. Интериорът е комбинация от син и черен цвят с участъци от синя кожа по корите на вратите, докато воланът и Sparco седалките са тапицирани в черно-синя кожа и алкантара. Запалването на двигателя се осъществява посредством зелен стартов бутон. Показателите на таблото пък са със син фон и вместо показател за температурата, RS е екипиран с индикатор за налягането в турбината (до 1.5 бара). Скоростният лост, лоста на ръчната спирачка и педалите са изработени по поръчка от Sparco.

Цялостното представяне на автомобила е съпоставимо или по-добро от това на конкурентите му като например Honda Civic Type-R и автомобили със задвижване на четирите колела като например Volkswagen Golf R32 и Alfa Romeo 147 GTA. Мощността не е приоритет при разработката на автомобила за разлика от управлението на писта. Най-силната характеристика на автомобила според мнозина е предният диференциал. В тест на Top Gear Jeremy Clarkson отбелязва „липсва му сексапила на Subaru Impreza, а причината тази кола да е бърза на нашата писта е, че се управлява като в анимационен филм”. Clarkson и други автомобилни журналисти като например Tiff Needle критикуват поведението на автомобила по неравните британски пътища.

В Европа, където хечбеците са най-продаваните автомобили, Ford предлага Focus във версия седан с ниво на оборудване Ghia – нещо, което по-рано е опитвано с Orion, базиран на Escort през 80-те и 90-те.

Въпреки радикалния дизайн (най-вече при версията хечбек) и някои спорни акции за безопасност в Северна Америка, колата постига успех по цял свят, дори в САЩ, където Форд по традиция не успява да продава добре своите европейски модели. В Европа, където Focus е позициониран в сърцето на най-големия пазарен сегмент, продажбите на Ford спадат с 25% в периода 1995-2000, когато стария Escort не успява да се справи с технологичния напредък на Opel Astra и Volkswagen Golf. Това се променя с представянето на Focus, като продажбите във Великобритания са изключително добри, а в периода 1999-2004 това е най-добре продаваният автомобил. Избран е за „Автомобил на годината” през 1999, а също и за „Автомобил на годината за Северна Америка” през 2000.

Focus 1-ва генерация, за разлика от предшественика си Escort никога не е предлаган във версия ван, а също и като кабриолет.

Европейският Фокус според немски проучвания от 2002 година, е най-надеждният автомобил на възраст между 1 и 3 години на немския пазар. Това е значим успех, тъй като на немския пазар Focus се изправя срещу редица немски и японски производители, които имат добра репутация за качество и издръжливост.

Ford Focus RS (2002-2003)
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови (Duratec) с турбина Garrett GT25
Разположение: предно, напречно разположен
Обем: 1.988 литра
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Ford EEC V
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови на четирите колела с ABS
Трансмисия: 5-степенна ръчна MTX-75
Предаване: предно
Тегло: 1278 кг.
Мощност: 215 к.с. при 5500 об/мин.
Въртящ момент: 310 нютонметра при 3500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 108.14 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.16 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 6.7 сек.

[WeltherrschafT]

Прекрасен е! Искам да го карам това нещо.

[commodore]

Впечатляващ!

[rvalev]

Великолепен и рядък модел. Боята наистина е превъзходна, но и седалките са страхотни. Единствено лошо впечатление прави грайферът на гумите, който влиза надълбоко в борда им. Под определен ъгъл изглеждат като зимни. Въпреки това модела е уникален, искам го и аз.

[TDI Power]

Прелестен е!

[NASO 43]

Определено много добър модел.

[Torbalan]

И модела и колата си ги бива!