Колекция 1:43 - Killer Queen

[ico_naskov]

Супер класика с много добри характеристики за времето си

[TheDevilTwin]

Godzilla

Неуспешният и рядък "Kenmeri" е наследен от най-титулуваната версия на Skyline GT-R - R32, по-известна като "Годзила". Според мнозина (в това число и аз) именно R32 е крайъгълният камък, който превръща GT-R в култов символ. Освен безбройните победи в национални и международни шампионати, за успеха на R32 говори изключително многобройното производство - цели 43 937 броя за период от 5 години (за сравнение от Е30 М3 са продадени малко под 18 000 броя за 6 години). Още повече че началото на 90-те са години на рецесия, от която са пряко засегнати продажбите на спортни автомобили.

Моделът на Kyosho е една от безброй многото алтернативи на R32 GT-R в мащаба (Ebbro, Greenlight, Hi-Story, HPI Racing, MARK43, Norev), но пък за сметка на това е единствената с активен преден капак. Освен това представлява версията V-Spec II, която е произвеждана между февруари и ноември 1994 година в едва 1306 броя и се отличава по 17-цоловите джанти BBS, които й стоят далеч по-добре от оригиналните за модела 16-цолови 5-лъчеви колела в графитен цвят. Kyosho обаче са направили джантите твърде малки, а и като прибавим към това фугата на предния капак, който дори не може да се затвори плътно докрай, от модела има много още какво да се желае. В това отношение изработката на HPI / Ignition Model е безупречна, но пък Киошото е много по-достъпно.

'94 Nissan Skyline R32 GT-R V-Spec II (Kyosho)



Представяне на Skyline R32 GT-R в темата
Сравнение между Skyline R32 GT-R на Ebbro и HPI Racing
Представяне на R32 GT-R JTCC Group A Calsonic

[taiko]

[Antara1]

Готино моделче,джантите са като истински,а и под капака е интересно!

[TheDevilTwin]

Horacio's Dream

Способността на човек да мечтае е силата, която предначертава житейския му път. Такъв е случаят с Хорацио Пагани, който произхожда от съвсем обикновено занаятчийско семейство, но още от ранна детска възраст мечтае да създаде перфектния суперавтомобил. В началото прави макети с подръчни средства, а по-късно емигрира в Италия, където започва работа в завода на Ламборгини като чистач. В началото на 90-те основава своя собствена компания, която произвежда детайли от карбонови фибри за редица компании, благодарение на което трупа опит и средства, за да финансира проекта за свой собствен автомобил. Появата му не закъснява и през 1999 той е показан в Женева, Швейцария за първи път пред широката публика, която реагира отлично и поръчките започват да се трупат една след друга. Останалото е история - силно препоръчвам клипа по-долу, в който Хорацио разказва в детайли своята вдъхновяваща история.

Интервю с Хорацио Пагани:
https://www.youtube.com/watch?v=eWYKfdedg0Y

Моделът на Spark представлява ранната C12-версия, която на мен лично ми допада най-много. Сребристият металик е цветът, в който автомобилът дебютира през 1999 в Женева и който все още помня. По-късните подобрения по дизайна имат за цел да увеличат силата на притискане и подобряват аеродинамиката, но лично за мен оригиналът си остава най-красив и правопропорционален.

'00 Pagani Zonda C12 S (Spark)



Pagani Zonda
Години на производство: 1999-2017
Държава: Италия
Произведени бройки: -
Дизайн на купето: Horacio Pagani

Хорацио Пагани, роден на 10-и ноември 1955 в Касилда, Аржентина, е основател и собственик на компанията Pagani Automobili S.p.A. Неговият баща е хлебар, произлизащ от род на италиански емигранти.

Pagani се интересува от автомобили още от ранна детска възраст, а през 70-те се записва да изучава индустриален дизайн. През 1983 година той се премества в Италия, преследвайки мечтата си да работи в автомобилната индустрия.

Решаващия ход в кариерата си предприема без никакви принадлежности освен палатка, в която да спи и препоръка в джоба си, която обаче далеч не е от случаен човек. Тя е дело на сънародника и добър приятел на Пагани – световноизвестният пилот Juan Manuel Fangio.

Благодарение на него Хорацио си получава треторазрядна служба в Lamborghini. Не след дълго е повишен до главен инженер, което му дава шанс да участва в разработката на Countach.

Въпреки че е инженер с напредничава мисъл, Horacio така и не успява да убеди своя работодател в употребата на автоклавна, с която компанията да произвежда собствени карбонови елементи. Доводът на Lamborghini е, че щом Ferrari нямат такава, на тях също не им е необходима. Този отказ обаче се превръща в горивото, което мотивира Хорацио да вземе нещата в свои ръце.

Взимайки назаем достатъчно капитал, за да закупи собствена автоклавна, през 1991 Pagani напуска Lamborghini и основава консултантска компания – Modena Design, чиято главна цел е да разработва и произвежда елементи от карбонови влакна, които намират приложение в състезателни и цивилни автомобили за клиенти като Daimler, Ferrari и Aprilia.

През 1993 Pagani отново рискува и започва разработка на суперавтомобила, за който отдавна мечтае. Първоначално проектът е наречен Fangio F1 заради близките му отношения с шампиона във Формула 1. През 1995 година обаче след смъртта на Fangio, Хорацио го променя на Zonda – на името на мощния вятър, който пресича голяма част от Южна Америка и Андите.

Преди да почине обаче, Fangio прави огромна услуга на Pagani като го запознава с доктор Dieter Zietsche – главен инженер в Mercedes-Benz. Това познанство става причина да бъде доставен V12-агрегат от Mercedes за създаването на прототипа.

Още в началото на проекта Хорацио е решен да заложи на карбонови фибри при конструирането на купето заради ниското тегло и екстремната издръжливост на този материал. Годините, които Horacio прекарва в изучаване на процеса за производство на карбоновите фибри, особено при работата си в Lamborghini, го превръщат в един от най-тесните специалисти в тази област.

Horacio създава дизайна на Zonda от нулата, служейки си с редица източници на вдъхновение – като например Sauber Mercedes C9, който доминира в Група С през сезон 1988. Разработката отнема около 5 години, през които Modena Design влага своите усилия основно в клиентски проекти, за да осигури приходи за финансиране на суперавтомобила. Липсата на външен източник за финансиране става причина Horacio да даде на автомобила своето собствено фамилно име, което говори за отдадеността му и жаждата за успех.

През лятото на 1993 скиците на Zonda са завършени и следващата стъпка е да бъде създаден модел в мащаб 1:5, който да бъде тестван във аеродинамичния тунел. Добрият приятел на Хорацио и създател на състезателни коли Gian Paolo Dallara разполага с такъв тунел. Двамата се запознават около 1984, по времето когато Horacio работи за Lamborghini и извършва аеродинамични тестове за прототип, за чиято разработка е отговорен. Приятелството между двамата се оказа много ползотворно, тъй като по-късно Dallara поръчва карбонови елементи от Modena Design, а те от своя страна използват тунела на Dallara, за да тестват прототипите си.

Резултатите от тестовете се оказват повече от задоволителни, поради което са направени съвсем малки промени при крайния модел. Това доказва големия талант и интуиция на Horacio, тъй като техническите решения, които той създава през годините, са практически перфектни дори без нуждата от допълнителни измервания.

Horacio създава комплексно шаси с клетка от карбонови влакна – също както при болидите от Формула 1, допълнено от стоманена структура, което осигурява изключителна за времето торсионална здравина от 26.000 Nm/deg (при McLaren F1 от 1992 тя е 13.500 Nm/deg). Конструкцията е монтирана върху тръбна рамка, а горната част на шасито е оборудвана с ролбар, тъй като сигурността е мания за Хорацио. През 1999 когато Zonda е подложена на краш тестове с цел да бъде хомологирана, резултатите са изключителни.

През 1997 година когато проектът е завършен на 75%, Horacio прави изключително важна инвестиция в Modena Design, за да закупи нови машини, необходими за изработката на някои ключови компоненти и математически изчисления.

През януари 1999 Zonda C12 е завършена и готова да бъде показана на света – това бележи началото на Pagani Automobili.

Творението на Хорацио дебютира на автомобилното изложение в Женева, Швейцария – едно от най-важните и престижни автомобилни изложения в света.

Първоначално Zonda е задвижвана от 6-литров V12-двигател (Mercedes-Benz M120) с мощност 394 к.с. при 5200 об/мин. и максимален въртящ момент от 570 нютонметра при 3800 об/мин. в комбинация с 5-степенна ръчна скоростна кутия. Ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема 4.2 секунди, а до 160 км/ч. – 9.2 секунди.

До 2002 година са произведени 5 бройки със 6-литровия двигател. Една от тях е използвана за краш тестове, а друга е демонстрационен автомобил. Останалите коли са доставени на клиенти през следващите 3 години. Жена от Швейцария притежава последната останала Zonda C12, отказвайки оферта на Pagani да я откупи обратно.

Zonda S разполага със 7-литрова тунингована от AMG версия на V12-мотора. Мощността е 550 к.с, а ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема 3.7 секунди, а до 160 – 7.5 секунди; четвърт миля изминава за 11.3 сек. Максималната скорост е 335 км/ч., а цената – $500,000 USD. S-версията се отличава с удължена предница и допълнителни елементи върху задното крило, различни фарове и изпускателна система. От 7-литровата Zonda S са произведени общо 15 броя.

През 2002 се появява Zonda S 7.3 с мощност 555 к.с. и 750 нютонметра. С цел подобряване на пътното поведение са добавени тракшън контрол и антиблокираща система при спиране. Характеристиките в сравнение със Zonda S остават същите, което е в резултат от допълнителната сила на притискане, която автомобилът генерира.

През 2003 е представена Zonda Roadster –роудстър версия на Zonda S 7.3. Разполагаща със същите компоненти като при купето, Pagani обещава същите показатели, тъй като теглото е увеличено с едва 30 килограма. Произведени са 40 бройки.

Zonda F (или Zonda Fangio) дебютира на изложението в Женева през 2005 и представлява първата коренна модификация на Zonda. Двигателят е 7.3 V12 AMG, но благодарение на подобрени всмукатели, изпускателна система и нова електроника, мощността е увеличена на 602 к.с. при 6150 об/мин. и 760 нютонметра при 4000 об/мин.

Производството е лимитирано до 25 коли. Отличителни белези са допълнителни фарове, различни фарове за мъгла отстрани, нова форма на купето (променена предница, нов заден спойлер и по-аеродинамични отвори), нови огледала. Други подобрения са опционалните карбоново-керамични спирачки, разработени съвместно с Brembo, нови алуминиеви джанти, инконелна изпускателна система, всмукателен пленум от хидроформован алуминий и усилена здравина на купето.

Zonda Roadster F дебютира на изложението в Женева през 2006 и е идентична с купето с изключение на свалящия се таван от карбонови фибри и платнени странични завеси. Теглото е само с 5 кг. повече от това на купето, а мощността е увеличена до 650 к.с. и 780 нютонметра. Производството е лимитирано до 25 бройки. Здравината на шасито е подобрена без да се налага усилване на праговете – процес, който би добавил поне 35 кг. Вместо това Pagani използва материали и способи, познати от състезателните коли. Защитната преграда на шасито е укрепена със скоби от алуминиева сплав, които свързват точките, където биха се съединили релсите на покрива. Предното стъкло също е подсилено, а общото тегло е 1230 кг.

Zonda Roadster F Clubsport е допълнително олекотена версия на Roadster F. Тя се отличава с прекомерна употреба на новия материал карбо-титаний, разработен от Pagani, освен това разполага с подобрен двигател. Top Gear постига време за обиколка на тестовата писта от 1:17.8, което е по-добро от постижението на Bugatti Veyron, тестван в същия епизод. В драг на четвърт миля обаче губи състезанието с около 2.5 секунди. Водещият на Top Gear James May съобщава цена на Zonda F Roadster от £825,000. Немският пилот Marc Basseng записва с Clubsport време за обиколка на Nürburgring Nordschleife от 7:24.7.

Zonda Cinque е последната итерация на Zonda и представлява цивилна версия на Zonda R. Произведени са 5 бройки (Cinque означава 5 на италиански), които са доставени на купувачите на цена от £1 милион ($2,193,070) през юни 2009.

Разликите с останалите цивилни версии на Zonda са нова 6-степенна секвенциална трансмисия, която превключва за по-малко от 100 милисекунди и ускорява автомобила от 0 до 100 км/ч. за 3.4 секунди. Окачването използва магнезиеви и титаниеви компоненти, а мощността на 7.3-литровия двигател е увеличена до 678 к.с. и 780 нютонметра. Визуалните промени са по-дълъг преден сплитер, нови прагове, заден дифузьор, по-гладък под и въздуховод на тавана, благодарение на който Cinque генерира сила на притискане 750 кг. при скорост 355 км/ч. и странично ускорение при завиване 1.45G.

Zonda Cinque Roadster разполага със същите характеристики като купето. Произведени са 5 бройки на цена от £1.3-милиона/ $2 милиона USD.

От Zonda Tricolore са произведени 3 бройки в чест на Frecce Tricolori – италианският акробатичен отбор. Купето е най-близко до това на Zonda Cinque и не е боядисано – отличава се със син лак в комбинация с ленти в цветовете на италианското знаме (червено, бяло и зелено), преминаващи по цялата дължина на автомобила. Уникално за Tricolore е малкото крило, разположено зад кокпита, което наподобява задното крило на самолета Aermacchi MB-339 PAN на Frecce Tricolori. Всяка от трите бройки е продадена на цена £1.2-милиона и е с 9.7 км/ч. по-бърза от стандартна Zonda (350 км/ч.).

Zonda HP Barchetta е показана на Конкурса в Пебъл Бийч през 2017 и е подарък за основателя на компанията по повод 60-ия му рожден ден, освен това отбелязва 18-ата годишнина от появата на Zonda. Barchetta се отличава с уникален екстериорен дизайн, който е различен от всички предходни версии. Отличителни белези са откритият покрив със скъсени колонки тип „Barchetta” и похлупаците на задните колела, вдъхновени от състезателните коли на Група С. Задният спойлер, въздуховодите и задните светлини са заимствани от 760 Series. Двигателят е 7.3-литров V12 с мощност 789 к.с. и 1100 нютонметра, което превръща тази версия в най-мощната легална за каране по пътищата Zonda. Седалките и окачването са идентични с тези при Huayra BC, също както и мощността, но BC е с две турбини, докато HP Barchetta е атмосферна. Вътрешността на джантите е с различен цвят от двете страни – левите са със златни, а десните – със сини инкрустации. Произведени са 3 бройки, което бележи края на производството на Zonda. Сериите 760 и други специални издания на Zonda все още могат да бъдат произведени при клиентска заявка.

Zonda R дебютира на автомобилното изложение в Женева през 2007 и разполага със 6-литров V12 M120-двигател от състезателната версия на Mercedes-Benz CLK-GTR. Конкуренти на Zonda R са състезателните Ferrari FXX и Maserati MC12 Corsa, тъй като не е легална за каране по пътищата.

Въпреки че формата е подобна на тази при Zonda, R-версията споделя едва 10% от компонентите на Zonda F. Смята се, че Horacio Pagani ползва този автомобил, за да тества редица от компонентите, използвани при наследника Huayra, поради което Zonda R разполага с някои от инженерните решения на Huayra. Произведени са 15 бройки.

Zonda R развива максимална скорост от 350.8 км/ч., а ускорението от 0 до 96.6 км/ч. (60 мили) отнема по-малко от 2.7 секунди. За спирането от скорост 60 мили са необходими едва 29.3 метра, а страничното ускорение достига 1.62G.

Централното карбоново шаси включва ролкейдж и гумен състезателен резервоар с 4 бензинови помпи и капачка за бързо зареждане, подобно на GT-автомобилите. Колесната база е увеличена с 47 мм, а предната и задната част са изцяло нови, променени с цел да приютят новата геометрия на окачването и изработени от авионал (дуралуминий). Джантите са от кован магнезий с централни гайки и пневматични жакове (също както при Ferrari FXX).

В допълнение към колесната база са увеличени също общата дължина (с 394мм) и следата (с 50 мм). Дизайнът на купето цели максимална сила на притискане, благодарение на по-дълъг капак, затворена долна част на шасито и нова задна част с регулируемо задно крило и състезателен дифузьор. Интересно е да се отбележи, че купето се състои предимно от отвори за въздух, които да осигурят охлаждане на двигателя дори при тежки пистови натоварвания.

Мощността е увеличена до 750 к.с. при 7500 об/мин. и въртящ момент от 710 нютонметра. Всмукателят е изработен от карбонови влакна, монтиран е състезателен многодисков съединител и изпускателна система заимствана на Формула 1 – от хидроформован инконел 625 с керамично покритие за оптимално разсейване на топлината. Скоростната кутия е 6-степенна секвенциална, разположена надлъжно.

Интериорът е спартански, тъй като е лишен от всякакви екстри. Седалките са отляти по водача, за да осигурят максимална опора, а инструментите Digitek показват информация и сложна телеметрия за различните аспекти на автомобила, които събират посредством сензори.

На 30-и юни 2010 Zonda R поставя нов рекорд на Nürburgring за серийно базиран автомобил, постигайки време от 6:47, с което побеждава Ferrari 599XX.

Zonda R Evolución е по-мощна версия на Zonda R и разполага с голяма част от подобренията на 760RS. Отличава се по цвят бяла перла с небоядисан нос от карбонови влакна. 6-литровият V12-мотор достига мощност 800 к.с., а купето въпреки че е същото, разполага с подобрена аеродинамика. Монтиран е голям въздушен сплитер над стандартните; два сплитера на предната броня; чифт малки въздуховоди в двете страни на задната броня и по-голяма централна задна перка – дори по-голяма от тази при 760 Series, както и малък спойлер над стандартния на Zonda R, който осигурява допълнителна сила на притискане.

Zonda Revolución е показана на международната сбирка на Pagani през 2013 и разполага с подобрена секвенциална скоростна кутия Xtrac 672 (превключва за 20 милисекунди) и още по-радикална аеродинамика. Произведени са 5 бройки, всяка от които на цена от €2.2 милиона.

До юни 2009 от Zonda са произведени 135 бройки включително прототипите.

Pagani Zonda C12 S (2000-2002)
Технически характеристики:
Двигател: 12-цилиндров V-образен под ъгъл 60 градуса (Mercedes-Benz M120 Е72 AMG)
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 7.010 литра
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: директно горивно впръскване
Купе/шаси: монокок от карбонови влакна с предна и задна тръбна конструкция
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 6-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1250 кг.
Мощност: 550 к.с. при 5500 об/мин.
Въртящ момент: 750 нютонметра при 4100 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 78.45 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.44 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 3.7 сек.

[stoicho110]

Много красив автомобил, моделът естествено е без забележки

[Antara1]

Отново модел със страхотни детайли! Има излъчване на непобедим!

[taiko]

Много добър, много любим . Откога се оглеждам за "изчистена" Зонта.

[TheDevilTwin]

Rocket Science x2

Днешният модел е същинско произведение на ювелирното изкуство и по мое мнение заедно с McLaren F1 са черешката на тортата от серията Signature. Изуми ме нивото на детайлност на двигателя, страхотно изработената двойна генерация, която със сигурност е метална, както и идеалната боя. Дори джантите и гумите изглеждат като истински.

Позволих си да направя няколко общи снимки редом до "късоносата"-версия, която също е дело на AUTOart. От тях е видно, че разликата в нивото на изработка между двете е осезаема, а по-старото издание далеч не е слаб модел.

'55 Jaguar D-Type Le Mans Winner (AUTOart Signature)



Представяне на Jaguar D-Type в темата

[stoicho110]

Наистина е ювелирна изработка може би някой ден и аз ще го прибавя към победителите от Ле Манс.

[rvalev]

Брилянтен модел.

[domins]

Повече от прекрасен

[Antara1]

Прекрасен и детайлен модел,в съчетание с качествени снимки,е наслада за окото! Тук са налице и двете!

[Тихомир]

Моделът е хваща окото, ювелирана изработка. Дразнят ме две неща. 1. Отзад се отваря, но реално нищо не се вижда. 2. Моята бройка е с тръгнала боя. Поне го взех на промоция. От 4-те Сигначъра за мен най-хубав е Макларъна.

[paralesko]

това е невероятно не съм виждал такъв модел от близо и съм загубил . мОТОРЪТ Е ЖЕСТОК