Колекция 1:43 - Killer Queen

[taiko]

Този модел вече е заплют, ама в червено. Страхотен е.

[martinkasov]

Страшен звяр е Карбонът наистина са го уцелили.

[stoicho110]

Страхотен автомобил и още по-страхотен модел

[TheDevilTwin]

Crazy Van

За сефтосване на годината съм ви подготвил първия ван в колекцията си (но не и последен ), който разбира се няма нищо общо с онези, което сме свикнали да виждаме по улиците. Единственото подобно творение, което изниква в ума ми, е поредицата Supervan, базирана на Ford Transit.

Моделът на Солидо е средна хубост, но за по-придирчивите го има на Spark. Той обаче се търгува на цена 4 пъти отгоре, ако въобще се появи за продажба.

'94 Renault Espace F1 (Solido)



Renault Espace F1
Години на производство: 1994
Държава: Франция
Произведени бройки: 2
Дизайн на купето: Thierry Métroz

През юли 1984 дебютира първият европейски миниван, създаден от Renault в сътрудничество с Matra (по същото време в САЩ се появява Chrysler Dodge Caravan/Plymouth Voyager). Той разполага с купе от фибростъкло, монтирано върху топло-поцинкован стоманен монокок. В превод от френски името на модела Espace означава пространство (англ. "space”).

Williams и Renault си партнират във Формула 1 от 1989 – англичаните са отговорни за шаситата, механиката и аеродинамиката на болидите, а французите разработват мотора.

Именно благодарение на Matra и Williams се ражда прототипът Espace F1, показан за първи път на автомобилното изложение в Париж през 1994 година по повод 3-те последователни конструкторски титли Williams-Renault във Формула 1, както и 10-ата годишнина на Espace, произвеждан от Matra в завода им в Romorantin. Концептуалният ван е базиран на Espace 2-ро поколение (J63) с дизайн дело на Thierry Métroz.

Двигателят е 3.5-литров RS5 10-цилиндров V-образен под ъгъл 67 градуса с общо 40 клапана и мощност 780 к.с., използван в болида Williams-Renault FW15C от сезон 1993 (при болида максималната мощност е 690-700 к.с.). Разположен е централно и предава мощността си посредством 6-степенна полуавтоматична трансмисия Williams TG3 с управление от волана.

Шасито е изработено с помощта на технологиите от Формула 1 и се състои от алуминиева тръбна рама с карбонови нишки, а купето е изцяло изработено от карбонови влакна. Благодарение на това теглото е едва 1300 кг.

Интериорът разполага с 4 индивидуални карбонови корита със състезателни колани, а разположеният между задните седалки двигател осигурява внушителен саундтрак, който достига сила на звука в купето до 160 децибела и температурата около 60 градуса по Целзии.

Ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема 2.8 секунди, от 0 до 200 км/ч. – за 6.9 секунди, а максималната скорост, записана на писта, е 312 км/ч. Благодарение на карбоново-керамичните спирачки с размер 355 мм отпред и 280 мм отзад, спирането е не по-малко внушително – от 300 км/ч. до 70 км/ч. за 80 метра, а спринтът 0-270-0 взима за по-малко от 600 метра. Страничното ускорение достига 2g.

Произведени са 2 бройки – напълно функциониращ автомобил и статичен модел. Първият се съхранява в музея на Матра в Romorantin и се ползва при състезателни събития. Вторият е част от колекцията на Renault в Fins. Статичният модел, собственост на Renault, има някои естетически разлики като например две оранжеви лампи от двете страни на задното крило, тъй като компанията е планирала да го използва като автомобил за сигурност във Формула 1. При него въздуховодите в предната броня са с различен дизайн и алуминиеви апликации, а джантите са с аеродинамични похлупаци.

Espace F1 се появява и в популярната видеоигра Gran Turismo 2, представена за PlayStation през 1999.

На 28 юни 1995, журналистът от AutoCar Gavin Conway се качва в "най-глупавия Espace на света", пилотиран от бившия пилот във Формула 1 Éric Bernard.

"Време е" започва Conway. "Състезателните колани ме стягат достатъчно силно, за да спрат дъха ми. Хората отстрани вдигат палци. Позицията на седене е също толкова висока, колкото при цивилен Espace, а таблото е безумно, имитиращо дизайна на цивилното чак до малката жабка от въглеродни влакна. Дълбоко в ушите ми са пъхнати тапи с интерком към шофьора. Ерик, сега няма да се опиташ да ме уплашиш, нали?"

"Не не не не" отвръща Bernard. "Аз, аз съм добър човек. Хе хе хе"

Conway продължава: "Писък на стартера, интериорът експлодира, високочестотни вибрации преминават през цялата седалка. Ерик бръщолеви през звуковата мъгла, а аз кимам без да разбирам и дума, наслаждавайки се на очарователния му френски акцент."

"Първа, съединителят се връща за последен път докато не спрем. Гумите са нови, обяснява Éric, ще трябва да сме по-спокойни през първата обиколка. Хе хе хе."

"Леко. Блъснат от товарен влак отзад, усещам лицето си като засмукано от твърда маска, докато коланите се опитват да ме разрежат на 4. Буквално виждам през звука.

"Сърдечната ми честота пада до контролируемите 140 удара в минута. Зашеметяващата комбинация от ускорение и спиране започва да добива смисъл. Звукът е удивителен, като холивудска версия на истинското нещо – катедрално подсилен от карбоновото купе, а яростта му перфектно съответства на засмукващата тяга, която усещам в областта на корема. Малките палци на Ерик играят нагоре-надолу по бутоните за управление на трансмисията върху волана, режейки я като рали герой докато подчертава колко е трудно да се удържи тази луда лимузина. На финалната права, последният залп ни оставя на върха, където оставаме завинаги – там, където достигаме 180 мили в час, а въображението замира.

"Край. Двигателят изгасва, маховикът не жужи, настъпва мигновена тишина, нарушена единствено от обичайното благодарствено бърборене. Но Eric вече е инструктиран за следващия си пътник, който е вече на път от парка за частни самолети извън пистата. Наближава шум."

"Renault Safrane едва застава върху пружините си, когато предните врати се отварят, а костюмираната охрана тича отзад. Появява се инвалидна количка и Франк Уилямс внимателно е вдигнат. Дълбоко поразен от безпомощност, ръцете и дланите му висят отстрани. Трудно е да си представя как се чувства, но инстинктивно без скръб му благодаря. Франк Уилямс – конструктор-герой, създател на състезания. Елате да се повозите."

"Espace F1 загрява гумите си, виейки пред бокса. След това Frank влиза, коланите са затегнати, каската учтиво е отказана. 'Не прекалено бързо', казва някой на Éric. Сякаш. Това ще бъде първият път на Франк в автомобил със създадените именно от него състезателни V10-ци. За първи път ще почувства малко от яростта, която екипът на Williams създава.

"Верен на думата си, Éric не настъпва докрай в първата обиколка. Втора обиколка, изглежда някой се е намесил. Eric забързва темпото и кара Espace F1 да изпее малка песен за Frank. Надолу до първа, обратно в питовете, Frank е нападнат от журналистите, крещящи 'Как се чувстваш?' на 4 различни езика. Той се заклаща обратно в седалката си, имитирайки положително g-ускорение. Никога не спира да се усмихва, най-вече за PR, но и донякъде сърдечно, донякъде заради усилията, вложени в F1 Espace.

"Да. В крайна сметка това не беше толкова глупава идея."

Технически характеристики:
Двигател: 10-цилиндров V-образен (RS5) под ъгъл 67 градуса
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 3.498 литра
Компресия: 12.6:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Magneti Marelli
Купе/шаси: купе от карбонови влакна върху алуминиева тръбна конструкция
Спирачки: карбоново-керамични дискове на четирите колела
Трансмисия: 6-степенна секвенциална
Задвижване: задно
Тегло: 1300 кг.
Мощност: 790 к.с. при 14,700 об/мин.
Въртящ момент: 705 нютонметра
Съотношение мощност/обем на двигателя: 225.84 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.60 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 2.8 сек.

[Тихомир]

Брутална машина, заслужава си да добавиш и Суперван на Форд. Аз бих взел първия.

[taiko]

Ти да видиш, това моделче го пропускам спринтово, макар да е много интересно. Пък сега се загледах по джантите и те...къртят.
Съседа имаше поне две генерации на Рено Еспа, доста съм се возил в тях, ама не е моята кола. И спидометрите са по средата, като първия Х трейл и др., хич, ама хич не ме кефи.
Иначе си е екзотика, wow 790 к.с.

[TheDevilTwin]

Брутална машина, заслужава си да добавиш и Суперван на Форд. Аз бих взел първия.

Тишо, първите 3 Транзита са брутални, историята им също. Проблемът е, че само Spark ги прави, а цената на всеки един е от порядъка на 150 до 300 лева, така че ще си ги гледам само на картинка

[TheDevilTwin]

The Lopez Effect

Началото на 90-те са труден период за автомобилната индустрия заради световната рецесия, с която десетилетието започва. Японците от своя страна навлизат с пълна сила на пазари като Европа и САЩ, благодарение на драстичния растеж в икономиката им в периода 1986-1991, а автомобилите им са изключително качествени и то на по-ниска цена в сравнение с конкуренцията. Това принуждава вече утвърдилите се на пазара производители сериозно да преосмислят ценообразуването на моделите си, както и да намалят разходите за производство и развойна дейност. При GM и Фолксваген основна причина за драстичното падане на качеството изиграва "ефектът на Лопес". Той носи името на испанеца José Ignacio López de Arriortúa, който до такава степен извива ръцете на доставчиците, че те се принуждават да намалят качеството, за да изпълняват доставките.

Голяма част от компактните автомобили, произведени в началото на 90-те, бяха убити от преждевременна ръжда, електрически проблеми и кампаниите за изкупуване и претопяване на стари коли при покупка на нов от началото на 21-ви век.

Заради изложените по-горе факти Голф 3 лично за мен е най-ниската точка от целия жизнен път на модела. Въпреки това обаче към днешна дата минава за култова модерна класика, която се среща все по-рядко, съответно цените на топ-версиите GTI и VR6 започват да се покачват.

Заради популярността на истинския автомобил Golf 3-ките в този мащаб са скъпи, без значение дали на Minichamps или Schabak, и не се задържат дълго за продажба. Именно това е и причината да се появява в колекцията ми едва сега. След години неуморно търсене и наддаване по търгове, едва миналата година успях да се сдобия с 3-врат VR6 и то на смешна цена. 5-вратите изпадат доста по-често, но аз държех да е именно "стани да седна".

Изработката е типична за стар дилърски Schabak, който датира от годините на истинския автомобил. За да не е прекалено постен мина през сръчните ръце на Стефчо-commodore, благодарение на което вече е със задължителните червени кантове и преобут с разглобяеми търкала BBS LM.

'92 Volkswagen Golf VR6 (Schabak)





Volkswagen Golf III
Години на производство: 1991-1997
Държава: Германия
Произведени бройки: 4.805.900
Дизайн на купето: Gert Volker Hildebrand

Volkswagen Golf III (обозначение 1H) се произвежда от есента на 1991 до края на 1997 (Variant от есента на 1993 до началото на 1999, кабрио от есента на 1993 до средата на 2002). Това е третото поколение на бестселъра Golf и е произведено в общо 4 805 900 екземпляра.

След почти 9 години производство Golf II е заменен от Golf III, но двигателните блокове, електрическата система на автомобила и нивата на оборудване остават непроменени. Каросерията обаче е значително по-заоблена в сравнение с ръбатия предшественик. Дизайнът е дело на Gert Volker Hildebrand, автомобилът обаче става драстично по-тежък.

Основният напредък в сравнение с предшественика се отнася до пасивната безопасност с подобрено поведение при катастрофа благодарение на подсилените врати и пътнически отсек. В допълнение, за първи път се монтират въздушни възглавници. Използвани са повече рециклируеми материали, както и сглобяеми модулни групи за по-бърз производствен процес. Гамата от двигатели е разширена, за да включва мощните и икономични дизелови агрегати TDI, както и бензиновите VR6, с което за първи път 6-цилиндрови двигатели се предлагат в компактния клас на Volkswagen. Малка серия Golf CityStromer с електрическо задвижване е произведена специално за доставчици на енергия.

В допълнение към различните версии на каросерията от Golf II (хечбек с 3 и 5 врати, както и седан), от средата на 1993 Golf за първи път се предлага и като комби под името Variant. През лятото на 1993 се появява Golf Cabriolet, който заменя популярния Golf I Cabrio, известен с прякора "кошничка за ягоди". Отново се предлага седан, който все още се нарича VW Jetta в Северна Америка, но в Европа името му става Vento. По време на производствения цикъл многократно са предлагани специални лимитирани версии.

Golf III продължава успеха на модела. Оформлението на предницата с бадемовидни фарове е един от основните отличителни белези на това поколение. Той бележи прехода от по-просто към по-сложно оборудване в компактния клас. Критиките към Golf III включват небрежна изработка (т.нар. „ефект на Лопес“) и склонност към корозия в определени зони, най-вече от първите моделни години и особено в сравнение с предшественика.

Хечбек версията на Golf III е заменена от Golf IV, през есента на 1997 след сравнително кратък производствен цикъл. Комбито се произвежда до пролетта на 1999, а кабриолетът е ревизиран в средата на 1998, като единствено визуално е адаптиран към Golf IV. Производството му продължава до началото на 2002.

Към 31 декември 2008 в Германия все още са регистрирани 1 137 614 броя Golf III.

Ноември 1991: Представяне на модела с общо 7 двигателя:
• 1,4 със 60 к.с.; в Австрия 55 к.с.
• 1,8 със 75 или 90 к.с.
• 2,0 GTI със 115 к.с.
• 2,8 VR6 със 174 к.с.
• 1,9D със 64 к.с.
• 1,9TD със 75 к.с. и катализатор

Сервоусилвателят на волана е стандартен за всички модели от 64 к.с. нагоре.

Golf III се предлага във варианти на оборудване CL (Comfort Luxury), GL (Grand Luxury), GT (Grand Turismo), GT Special, GTI и VR6. Турбодизелът със 75 к.с. е пуснат на пазара с GT оборудване като GTD (но не и TDI, които се появяват по-късно).

CL е базовата версия и може да бъде разпозната по небоядисаните черни брони и корпуси на страничните огледала. GL е по-комфортно оборудвана с велурени седалки (сгъваема на 2 части задна седалка), електрически регулируеми и отопляеми странични огледала, централно заключване и частично боядисани в цвета на автомобила брони. GT е с 14-цолови джанти (CL и GL под 90 к.с. първоначално са само с 13″) с по-твърдо окачване, двойни фарове а ла GTI, спортни седалки отпред, оборотомер и бордови компютър, наречен мултифункционален дисплей (MFA). Отвън GT може да се разпознае по светлосивите долни повърхности на бронята и задния спойлер. GT Special разполага с още подобрения и се откроява по боядисаните брони, бели мигачи отпред и тонирани задни светлини. GTI и VR6 са базирани на GT Special и подобно на GL имат допълнителни елементи в цвета на каросерията, 15-цолови алуминиеви джанти, кожен волан, електрически стъкла и пластмасови арки на калниците. При всички версии стандартното оборудване е надграждано през годините.

GTI, GTI 16V (предлага се от 1993) и VR6 излизат серийно с модифициран сервоусилвател на волана, понижено с 15 мм окачване, по-дебели стабилизиращи щанги, усилени корпуси на лагерите на главините и задвижващите валове, както и лагери на носачите. Отличават се по джантите с пет отвора и задни дискови спирачки. Специалният модел GTI-TDI със 110 к.с. е единственият дизелов вариант с шаси Plus. 16V (2,0 със 150 к.с.) и VR6 серийно разполагат с интегрирана ABS/EDS система (антиблокираща спирачна система с електронен блокаж на диференциала до 30 км/ч.), която се доплаща при GTI 8V.

Версията "Harlequin", позната от Polo 6N, която се характеризира с разноцветни детайли на каросерията, е налична и при Golf 3, но единствено в САЩ и Канада от мексиканско производство, ограничено до 264 броя.

1992
• Специални версии:
Europe

• Въздушните възглавници за шофьора и предния пасажер вече се предлагат срещу доплащане; Автомобили без въздушна възглавница могат да бъдат преоборудвани, но не може да бъде проверена с диагностична система. Обширна кампания за изтегляне (включително за въздушни възглавници).
• Появява се Vento.

• Двигателната гама е разширена:
1.6 със 75 к.с. (вместо 1.8 с ръчна трансмисия в седана от края на 1992; 1.8 все още се предлага с автоматична трансмисия при Cabriolet, Variant и Vento)
2.0 GTI 16V със 150 к.с.

1993
• Появява се комби-версията Golf Variant
• Нов кабриолет на Golf, базиран на Golf III.
• Нови двигатели:
1,8 с 90 к.с. вече и със Syncro задвижване на четирите колела
1.9 TDI 90 к.с. с директно впръскване
2,8 VR6 вече се предлага и с автоматична трансмисия

1994
• Специални модели:
Pink Floyd
Savoy
Highline
GTI Edition
New Orleans
Version Ecomatic (64 к.с. дизел) с автоматик.
• Имобилайзерът вече е част от стандартното оборудване.
• Топ-версията VR6 получава 2,9-литров двигател, само като Syncro (задвижване на четирите колела) с мощност 192 к.с.
• Нов двигател – 1.6 със 100 к.с.

1995
• Специални версии за Германия:
CL Extra
Avenue
VR6 Edition
Rolling Stones
Colour Concept (в цветове на купето червено, жълто, синьо, зелено или черно с кожен салон Recaro в черно със съответния външен цвят)
Movie

• Промени от есента на 1995:
Брони, боядисани изцяло в цвета на автомобила и заоблени странични мигачи в предните калници при всички версии.
Въздушните възглавници стават част от стандартното оборудване.
• Нови или ревизирани двигатели:
Електрически Golf “Citystromer” с мощност 17,6 kW
1.9 SDI със 64 к.с. и директно впръскване.
1.4 със 60 к.с. и 1.6 със 75 к.с. вече са с всмукателен колектор вместо централно впръскване.

1996
• Специални версии:
Bon Jovi
20 Jahre GTI
• Нов 1.9 TDI (разпознаваем по емблемата с червено „I“) със 110 к.с. и 235 нютонметра, става най-мощният дизел в гамата.
• Нов ABS без регулатор на спирачното усилие на задната ос; колелата се управляват електронно индивидуално от антиблокиращата спирачна система.

• Технически иновации за моделната 1997 година:
Като опция се предлагат странични въздушни възглавници за предните седалки.
Антифризът вече е G12 (розов) вместо G11 (синьо-зелен).
Във вариантите с вихрова камера (MKB: 1Y) и турбодизел (MKB: AAZ) отпада механичната опция за студен старт.
Септември: ABS стандартно при всички модели.

1997
• Нивата на оборудване Trendline и Comfortline заменят GT и GL в Германия. CL е отпада, заменен от безименна базова версия, наречена "The Golf" в брошурата (броня в цвят на купето, черни странични лайсни, стоманени джанти с 8 отвора от Polo 6N, оранжеви заоблени мигачи).
• Моделът GT Special получава бензинов двигател със 100 к.с. – разпознаваем, между другото, по двойния ауспух и други модификации.

• Специални версии:
Joker (ел. шибедах, въздушна възглавница за пътника, сребристи циферблати с черни цифри и червени стрелки, слънцезащитно предно стъкло със зелена лента, тонирани задни светлини, бели предни мигачи, странични огледала в цвета на автомобила, радиосистема "алфа" с два високоговорителя)
Family (заменя Европа)
Wilder Süden в сътрудничество със SDR 3 („Радиото за дивия юг“)
Комби Yachting (предлаган до края на производството)
Otmar Alt Art Edition (GT Special, ограничен до 1000 броя със специален полу-кожен интериор с подгрев и странични въздушни възглавници) с 1.6 бензинов двигател (100 к.с.) или 1.9 TDI дизел (110 к.с.)

Декември 1997: Край на производството на Golf след 6 години и 4 663 438 произведени бройки, от които 4 085 300 Golf хечбек. Някои екземпляри са регистрирани в началото на 1998.

1998: Фейслифт на кабриолета, визията вече е базирана на Golf IV.

Април 1999: Съобщено е, че производството на Golf III Variant ще бъде прекратено в края на моделната 1999 година. Наследникът, базиран на Golf IV, се появява през май 2000.

Volkswagen Golf VR6 (1991-1997)
Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров (код AAA) VR-образен
Разположение: предно, напречно
Обем: 2.792 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 10.0:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (OHC)
Пълнене с гориво посредством: многоточково горивно впръскване Bosch Motronic
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела с ABS, механична ръчна спирачка за задните колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: предно
Тегло: 1207 кг.
Мощност: 174 к.с. при 5800 об/мин.
Въртящ момент: 235 нютонметра при 4200 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 62.32 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.14 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 7.8 сек.

[Тихомир]

3-ка GTI съм карал преди 15 години на приятел. Няма такова дърво, не мога да преценя колко вървеше, но имам спомен от 2-ка GTI и тя вървеше повече.

VR6-то сигурно е по-яко, но пък и по-тежко отпред, а както знаем това не е добре при кола с предно.

Моделът е готин, тежък. Аз бих го пебоядисал дори защото тези Шабак вече започват да си показват годините.

[TDI Power]

След като Еспасът няма да е последният, Авантайм ли да очакваме?

Голф тройката на Шабак понякога има зеещи луфтове по вратите, в черно и да има, не личи. Скоро ще има и трета алтернатива, GTI на Иксо, има го като журналка от известно време, обаче за Латинска Америка. Може би няма да е по прецизен от Миничампския, но 100% ще е няколко пъти по-евтин. Няма много снимки и отзиви из интернет, освен за който знае испански/португалски може би. Моят Шабак е тъмночервен, специално за ВР6 черно ми харесва повече, както и яркочервено и бяло.

[taiko]

Екстра е голфо

[TheDevilTwin]

Carrera Bus

Няма познали относно следващия ван в колекцията, но не мога да отрека, че Авантайм е доста свежо предположение

Този превозвач е мааалко по-цивилизован, макар и в него също да бие сърце със спортен нрав. Кръстоската Volkswagen-Porsche не винаги ражда резултати, радващи се на одобрение от страна на феновете, но в този случай крайният продукт е култов.

Моделът е представян неколкократно във форума - в това число от Стефчо-commodore и Росен-rvalev. Premium ClasiXXs са майстори що се отнася до бусове, камиони и друга тежкотоварната техника, съответно и тук са се справили на ниво. Грубички са единствено джантите, но това е лесно поправимо.

'85 Volkswagen Caravelle Porsche B32 (Premium ClasiXXs)



Volkswagen Caravelle (Type 2 / T3) / Porsche B32
Години на производство: 1983-1985
Държава: Германия
Произведени бройки: 15

Volkswagen Type 2 (T3) е третата генерация на Volkswagen Transporter или Caravelle, както е известен в Европа, T25 във Великобритания, Microbus в Южна Африка и Vanagon в Северна и Южна Америка.

За разлика от своя предшественик T2, той е по-голям, по-тежък и по-ръбат, но разчита на същата конфигурация със задно-разположен двигател под кабината. Произвеждан е със задно или 4х4-задвижване, последното с обозначение “Synchro”.

Производството се състои в Хановер, Германия в периода 1979-1991. Версията Synchro, ползвана предимно от немската армия или пощенските служби, се сглобява до 1992 в Puch в Грац, Австрия, докато за Южна Африка моделът е предлаган до юни 2002, което превръща T3 в последния модел на Фолксваген със задно-разположен двигател.

В началото на 80-те Порше се справят изключително добре – приходите постепенно се увеличават благодарение на инвестиции и експериментална дейност. По това време компанията влага голяма част от усилията си в разработката на 959 и неговите тестове в пустинни надпревари. Заради трудността на подобни надпревари за издръжливост, сервизните екипи винаги съпътстват рали пилотите, често с камиони или бусове. За тази цел на отбора му е нужно подходящо превозно средство, в което да има достатъчно място за резервни части, но също така да е в състояние да се движи върху пресечен терен. Тази задача е поверена на Volkswagen Transporter (T3) Synchro, който подобно на 959 разполага със задвижване на 4-те колела и бавни предавки. Т3 служи перфектно като товарно муле за планинско пътуване, но когато скоростта е от значение, му е невъзможно да поддържа темпото на 959.

Инженерите от Weissach, които са уморени от постоянното чакане за сервизен автомобил, още първата година трансплантират в T3 4-цилиндров агрегат от Porsche 914 с мощност 100 коня. Подобрението е налице, но недостатъчно. Едва когато 204-коньовият 3-литров 6-цилиндров боксер от 911 SC е инсталиран в задницата на T3, оборудването започва да пристига достатъчно бързо в Северна Африка.

Екипът на Porsche дори монтира 4.7-литров V8-агрегат от 928S с мощност 300 к.с. в Mercedes-Benz G-класа, която не само служи като поддържащ автомобил за състезателните 959-ки, но в действителност завършва на 2-ро място в египетското „Rallye des Pharaons“ през 1986, победена единствено от автомобила, който поддържа – Porsche 959, пилотирано от Al-Hajiri.

Идеята за серийно производство на бързи и луксозни бусове се ражда от необходимостта возилото да бъде адаптирано да служи в „човешки“ условия, при които лоялните клиенти на марката биха го ползвали. Така ръководителят на разработката на Porsche Хелмут Бот (1925-1994) дава зелена светлина за създаване на странния модел, след като тунингованият Bulli се представя блестящо като прототип.

Porsche B32 се появява в края на 1983, а комбинацията от букви и цифри в името кореспондира с типа „boxer“ и работния обем на агрегата – 3.2 литра. Той е от 911 Carrera 3.2 и разполага с мощност 231 к.с., и въртящ момент 284 нютонметра. Празен B32 ускорява от 0 до 100 км/ч. за 8 секунди, а максималната му скорост е 220 км/ч., докато с 9 пасажера на борда достига 187 км/ч., което го прави еквивалент на 959 под формата на бус.

Dieter Steinhauser, ръководител на каросериите и аеродинамиката в Porsche, пише:
„През 80-те години използвахме прототипи от този модел за VIP-трансфери от летище Щутгарт до центъра за научноизследователска и развойна дейност на Porsche във Weissach. Беше истинско забавление на аутобана, а водачите на GTI не можеха да повярват на очите си…“

Никога досега не сте чували за Porsche B32 – най-якият бус през 80-те? Това е защото в действителност е екстремно рядък. Цената за поръчка на подобен ван, базиран на Caravelle Carat, е между 100,000 и 145,000 марки – за сравнение през 1984-та 911 Carrera 3.2 струва 66,950 марки. Работилницата на Порше във Welcherath, близо до Нюрбургринг, произвежда общо 15 броя, 9 от които са продадени на клиенти, а останалите са прототипи, ползвани от Porsche. По непотвърдени данни едва 7 броя са оцелели до днес.

Визуалните разлики с обикновен T3 се свеждат до 16-цолови джанти Fuchs, емблеми Porsche B32, както и модифицирани предна броня и заден дифузьор, който приютява генерацията от 911. VIN-табелата е на Порше, а интериорът се отличава с волан от 911 Carrera.

През 2021 Porsche Centrum Gelderland обявява за продажба екземпляр в бяла перла (Perl Mutter) с бежов салон, който е създаден за изпълнителния директор на Porsche AG в периода 1981-1987 – Peter W. Schutz. Другият известен екземпляр в графитен цвят с 4 правоъгълни фара е собственост и част от колекцията на Порше.

Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров боксер с въздушно охлаждане
Разположение: задно, надлъжно разположен
Обем: 3.125 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 10.3:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: електронно горивно впръскване Bosch Motronic
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови отпред, барабанни отзад
Трансмисия: 5-степенна ръчна Porsche 915
Предаване: задно
Тегло: 2540 кг.
Мощност: 231 к.с. при 5900 об/мин.
Въртящ момент: 284 нютонметра при 4800 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 73.92 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.09 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 9.6 сек.

[Тихомир]

Много яка идея, жалко че са произведени толкова малко бройки.
Винаги съм харесвал бусовете на VW с двигател отзад.

[TDI Power]

Да, този го бях изключил тотално, въпреки че го знам модела. Второто ми предположение щеше да е Mugen Honda Stream на Еббро, но там е само бодикит.

Чудесен е, вероятно ще го разтърся в някой момент... като реша, че съм приключил с по-належащите цели, а сред тях към момента няма нито Вагени, нито Поршета.

[ms_power]

Страхотен модел и много интересен автомобил! Наистина Premium ClasiXXs са се справили много добре - аз напоследък хвърлям по един поглед на техния Mercedes Renntransporter, някой ден може би ще му дойде времето.