Porsche 911R

[uniqa 1|43]

В потвърждение на думите на Тихомир само ще добавя, че моделите на Brooklin Models в момента надхвърлят 450 лв. - за новите говоря, в това число и няколко модела на SMTS, които се произвеждат в момента там- предимно Ягуари и Алфа Ромео.

[Тихомир]

Докато си избирам следващото попълнение за тази брънка от колекцията, направих няколко снимки на работягите, които имам.

Харесал съм си няколко линейки, най-впечатляваща е една на базата на Кадилак. Искам и полицейска кола, а защо не и катафалка. Американска пожарна също се намира в мащаба макар да не е от бял метал. Здравко много добре го отбеляза, големият проблем при тези модели е финансовата част. нещата ще се случват бавно... много бавно.

DeSoto Taxi Cab - AGM
Checker Taxi Cab - Western Models
Dodge Van 1935 - Brooklin
Pontiac Delivery Vaan Gulf - Brooklin
Chevrolet Fire Marshal Truck - Brooklin

[taiko]

По-добре бавно, отколкото никога.

[Тихомир]

Моделчето макар и просто журналка е доста добро и дейтално. Алтернативи има, но са в пъти по-скъпи и честно казано не ми се "инвестира" малко състояние в екзотичен производител. Понякога журналката е напълно достатъчна. Единственият минус, който бих сложил е, че според мен Иксо са се престарали с размерите. Колата стои тумбеста, а реално е много малък автомобил. Сравнявам го по споменс Dino 206 S, от което доскоро имах излишна бройка. Но Иксо типично правят моделите си по-едри.


През 1964 Ферари разработват типо 207 , 1.5 л 12 цилиндров двигател за Формула 1. На базата на този двигател е създаден типо 232 с обем 2 литра, който се изпозлва в 212 Е. Двигателят отначало достига мощност от 280-290 к.с. при 11500 оборота, направени са само 2 броя от типо 232 като първия е унищожен след първоначалните дино тестове. Вторият двигател е монтиран специално проектирана кола на базата на 206 S Dino. Използвано е шаси със сериен номер 0202. Колата е тествана в края на 1967 от Крис Еймън в Модена и е взето решение да се участва с нея в Европейския Планински Шампионат през 1968. Това обаче не се осъществява и шасито, с поставен друг двигател V12 се превръща в Pininfarina 250P, която е показвана на излоценията в Женева, Лос Анджелис и Торино през 1968.
Шаси 020 и двигателя типо 232 отново са събрани в края на 1968, когато Скудерия Ферари взима решение да разработи автомобил клас Sport 2000 под ръководството на Мауро Форгиери. Колата не се счита за достатъчно здрава за устатие в надпревари за издръжливост, а вместо това е оптимизирана за кратки трасета с много завои. Питър Шети е избран да тества, а впоследствие и да се състезава с 212 Е. Шети има опит в планинските изкачвания, а по-късно ще стане и ръководител на отбора. След тест на Валелунга са направени още промени. Премахнати са светлините, намален е обема на резервоара, купето е подобрено аеродинамично. Мощността е увеличена до 300-320 к.с., а също така и охлаждането е оптимизирано. Теглото на автомобила е 500 к.г, а след всички промени колата получава и нов сериен номер – 0862.

Скудерия Ферари участва в Европейския Планински Шампионат през 1969 с Питър Шети като пилот. Печелят всяко състезание, в което участват. След седем поредни победи, шест рекорда на трасета, отборът решава да не участва в последното състезание. 212 Е няма и почти никаква конкуренция от други отбори и автомобили. Абарт 2000 с Артуро Мерцарио разполага с 50 к.с. по-малко за сравнение. Скоростта на колата на Ферари е впечатляваща. Единият от рекордите остава неподобрен в продължение на 13 години.

През 1970 колата не участва в шампионата, въпреки че има огромен интерес от много отбори и пилоти, които искат да я купят от заводския отбор. Ферари все пак продават колата в края на 1970 на Едоардо Луалди-Габарди, който поръчва от завода ново купе по проект на Пиеро Ферари. Оригиналното купе на 212Е е поставено на Дино 206 S.

212 Е e интересен автомобил заради уникалния си двигател с малък обем и V12 конфигурация. Исторически същия двигател ще послужи за тестова платформа за двигателите от формула поставяни в 312B, a и тези поставяни състезателните прототипи 312P(B).


Ferrari 212 E Montagna - Altaya

[taiko]

Ей, престраши се да купиш журналка.
Всеки пък като купувам от СК или друг сайт се изкушавам, ама ми свърши мястото във витрината. Иначе ще ги изкупя. Е, по-малко от "шарените" де.
Интересна история.
Апропо, свалих си филма за Ферари и ще се гледа. И си представям как ще се запаля пак...

[Тихомир]

Ха! Аз журналките лесно ги взимам, скрупули никакви, че нещо е журналка щом ми трябва и ми харесва.
Ако се наложи лесно се продават. Дано повече хора (колекционери) след като гледат филма оценят, че 40-те -70-тв са златния период за марката. Участвали са във всякакви дисциплини, след това малко или много Ферари се превръща в една машина за пари, а не толкова състезателен отбор, който и продава шосейни коли.

Ето още какво взех. Използван по същото време като 212, но в клас Кан Ам с огромен 6 литров V12. Ще напиша история при първа възможност.

Ferrari 612 P Can -Am Altaya

[taiko]

Мдам, отдавна ги меря тези модели, все ги слагам в кошницата и после ги отписвам. Ще взема накрая да ги натрупам мощно и да се свършва... Сам Ам е било лудница, сега имам чувството че гледам някакви компютърни игри. Има една Лола и един Макларън дето ще си ги набавя ...някога...Естествено и прасето на Порше.

[Тихомир]

Лола-та я имам - Т70, но в конфигурация за Льо Ман, а не за Кан-Ам. ГМП я имат и наскоро ми изпадна за 60-на лв ама нали не ми е приоритет и я пропуснах. Поршето е 917 PA, 917/10 или 917/30, трите са участвали в Кан-Ам, аз имам последното, което му казват Can-Am Killer. Брутална кола. Прасето на Порше е 917/20 и него го имам, но то е било на Льо Ман. Макларънът също се среща често из Германия, бих взел ГМП защото му се отваря капака.

За журналките съм в противоречие, от една страна добре че ги има тези журналки защото специално за Ферари нещата са ужасно зле. Или Бураго или скъпите смоли са вариантите. Тези журналки са някъде по средата и дават прилична детайлност. Аз също доста пъти съм ги слагал в кошницата и махал, ама ето че лека полека се взимат. Далеч не ми трябва цялата поредица, примерно Ф1 болидите ги ликвидирах. Спрях и да го гледам този спорт преди около 2 години.

Мисълта ми е че моделите за до към 35-40 лв бройката са добри, но не и за повече.

Ето последната придобивка, която мисля че имах преди време обаче продадох на добра цена, сега я върнах изгодно.

История

Трансформацията е ключова дума за Ферари и състезателната им история. Ферари със сериен номер на шасито 1010 започва живота си като 512 S през 1970. Използвано е като заводски автомобил и се състезава на множество трасета, но не и на Льо Ман. През лятото на 1970 първата трансформация на колата е направена и тя се завръща от завода като първото 512 M като мощността е увеличена , а купето подобрено. На дебютното състезание за 512 М на 1000 км на Зелтуег , подобреният автомобил има по-добра скорост от всички Порше 917, но проблеми с алтернатора водят до изоставане с две обиколки от лидерите.

Ферари изоставят програмата 512 и се концетрират върху 312P(B), но 1010 512 М не е продадено на частен отбор. През зимата много 512 S получават М пакети като 1010 . През сезон 1971 шаси 1010 получава значително по-голям двигател от 7.0 литра като това е втората трансформация на колата. При този процес на промяна , купето е напълно премахнато и поставено ново от отворен тип подобно на 312P(B) . Окачването и скоростната кутия са подсилени за да издържат на тежестта и мощността на огромния 7.0 литров мотор.

Защо са били направени тези модификации? Ферари искат да участват в разпределянето на печалбите в набиращия популярност нов шампионат без ограничения в Северна Америка - Кан-Ам. За Ферари този шампионат винаги е бил недостижим понеже те никога не са разполагали с достатъчно голям двигател, който да се противопостави на огромните по обем мотори на Шевролет доминиращи шампионата. Ферари имат минимален опит в сериите, но неуспешен поради липса на развитие и средства.

Една от причините Кан-Ам сериите да имат по-малък приоритет за Енцо Ферари била , че технологията от тези серии има минимално приложение при шосейните автомобили на компанията. Ферари традиционно пренасят знанията си от пистата в шосейните си автомобили, но реално нямало такъв шосеен автомобил с марка Ферари, който да се нуждаел от огромен двигател като тези използвани в Кан-Ам сериите. Това е обяснението и защо Ферари остават с 4.0 литров двигател при техния прототип P4 въпреки явното предимство на Форд GT40 разполагащ с двигател с голям обем. Неясни са причините защо Ферари отново опитват да пробият в новите серии, но със сигурност дългогодишния вносител на Ферари за САЩ, Луйджи Чинети има нещо общо с този опит. Организаторите на сериите също са доволни , че има нов известен играч в сериите от Европа.

За пилот е избран ветеранът от Кан-Ам Марио Андрети. Развитието на 712 е ограничено и пътното поведение не много добро, но двигателя показва потенциал за развитие и евентуално добро представяне. След няколко промени по аеродинамиката Андрети успява да се класира 5ти точно пред друг европейски състезател Порше 917/10. На друго състезание Андрети губи задното крило на колата , но успява да завърши на 4то място. Колата има потенциал, но Ферари се отказват от програмата и я продават на Луйджи Чинети, който я подготвя за следващото състезание на Уоткис Глен.

Колата е пилотирана от младия френски пилот Жан Пиер Жарие, 712 участва в две състезания през 1972 за отбора НАРТ на Чинети. Правят се много аеродинамични промени, но автомобила не може да достигне скоростта на Поршетата. 712 и Жарие постигат десето място на Уоткис Глен и четвърто на Роуд Америка. Колата е използвана отново чак след 2 години през 1974 отново на Уоткис Глен от Брайън Редман , който стартира последен и достига второ място в колоната, но отпада.

След дузина състезание за период от 4 сезона 712 шаси 1010 е бракувана. Успехите на 312 P(B) доказват, че Ферари са поели по правилен път като са изоставили скъпия проект Кан-Ам. Днес колата е реставрирана напълно до Кан-Ам спецификацията си остава на най-успешното 512 преди промяната към 712 и автомобила Ферари с най-голям обем на двигателя правен досега.


Ferrari 712 Can - Am - Altaya

[taiko]

Красавци Сега ако пуснеш и една алфа.

[stoicho110]

Триото е страхотно Двете от тях ги имам, взимал съм ги от теб .

[Тихомир]

От тези журналки понякога изкачат наистина любопитни модели. Въобще не се зачудих като видях този модел за 20 лв в продажба. С едни нови джанти от Best/Bang/Art просто ще "заспи".

Ще добавя няколко реда за колата, защото има какво да се напише, но чак уикенда.

Ferrari 212 Inter - Ixo/Altaya

[taiko]

Я, ти да видиш. Изненада ме с този модел
Къде казваш, че е 20 лв.?

[Тихомир]

Я, ти да видиш. Изненада ме с този модел
Къде казваш, че е 20 лв.?

Моделът го има и в плексигласов кейс, серията GT Collection за Италия.
Взех го от магазин в Младост NN Hobby, внасят доста журналки при това на прилични цени.
Предните 3-4 модела също са от този магазин. Нямам представа дали имат още бройки от това 212.

[TDI Power]

Ферари журналната серия е доста голяма и тъй като е и най-стара, тази блистерната, има доста неоткриваеми модели и не всичко е издавано като по-детайлни Иксо от оригиналната им Ферари серия. Това ще да е от тях.

[Тихомир]

Ще покажа един рядък модел, който не вярвам някой друг да притежава в България или да е толкова луд, че да издири.

US Model Mint предлагат американски автомобили в мащаб 1:43 произведени от бял метал. Ако трябва да бъда по-точен , това е бранд, а не производител. Моделите с номера от 1 до 14 са дело на SMTS Англия, а от 15 до 38 на Brooklin.

Този е с номер 16, което го прави производство на Brooklin, но това никъде не е написано. Дори на шасито не е написано Made in England както при всички модели на Brooklin.

Самата кола е типичен Американски мускул от преди кризата с петрола от 1973. Предлагала се с два мотора от обем около 7 литра и мощност над 370к.с.

Моделът е произведен преди около 25-30 години. Води се ръчна изработка, ръчно излят, боядисан и сглобен. Всичко без гумите и стъклата е от метал. Състоянието му е 95+%. За толкова години и модели минали през мен, за първи път имам нещо на този бранд.

1969 Plymouth GTX - US Model Mint