Здравейте,
година и половина по-късно пак е време за ГОЛЕМИЯ мащаб. Mercedes Benz 300slr Uhlenhaut coupe едва ли има нужда от представяне в този форум, всеки от нас е пускал лиги по този автомобил и моделите му. Въпреки това, ако случайно някой е пропуснал или забравил:
Това е историята на един инженер, става дума за Рудолф Уленхаут. Неговият шедьовър? Mercedes-Benz 300 SLR Coupé, който ще се прочуе по целия свят като Uhlenhaut Coupé. Като ръководител на отдела за разработка на леки автомобили в Mercedes-Benz, който включва и състезателното подразделение, Уленхаут е бащата на 300 SL и W 196 R „Silver arrows“. Много анекдоти разказват за неговата особена склонност и усет към скоростта. Казват, че един ден шампионът във Формула 1 Хуан-Мануел Фанджо се оплакал на Уленхаут по време на общ обяд: автомобилът му не бил правилно регулиран. Уленхаут веднага станал от масата, седнал зад волана с костюм и вратовръзка и изминал пистата Нюрбургринг с три секунди по-бързо от Фанджо.
През 1955 г. Уленхаут създава 300 SLR Coupé - един ненадминат автомобил, който надхвърля техническите възможности на своето време. Това трябваше да се превърне във връх в делото на един гениален инженер, който упорито се стремеше към максимума; който се осмеляваше да превърне в реалност това, което съвременниците му дори не смятаха за възможно. „Ослепително изключение“ в автомобилната история, Uhlenhaut Coupé щеше да придобие статут на легенда през следващите десетилетия - мит, създаден от материал с 998 кг собствено тегло, с ръчна 5-степенна трансмисия и безпрецедентна мощност от 302 к.с. (222 kW), далеч надхвърляща стандартите на епохата.
Моделът 300 SLR - Super Leicht Rennsport - се основава на технологията на Silver Arrow W 196 R от Формула 1, като по този начин съчетава уникалното качество на спринтьор с издръжливостта на маратонец. Излъчващ завладяваща елегантност, този състезател е изцяло изграден около мощния си център: двигател, при който извеждането на мощността е през средата по протежение на осем цилиндъра от лека сплав с хромирани цилиндри.
Съществуват два състезателни прототипа на Mercedes-Benz 300 SLR Coupé, наречени „Червеният“ и „Синият“ според цветовете на интериора им. И точно както ценителите са в състояние да различат различните версии на известни произведения на изкуството въз основа на миниатюрни детайли, така и тези автомобили имат неповторими характеристики, които ги отличават един от друг. Например „Червеният“ се различава от „Синия“ по това, че наред с други неща има гърловина за зареждане с гориво, разположена под капака на багажника, която не е прекарана през задното стъкло. Заедно те предават едно напълно достоверно обещание: „най-бързият състезателен автомобил, който никога не е участвал в състезание“ е предшестван от мита за неговата непобедимост в една визия за едно превъзходно бъдеще, което никога не се е сбъднало - такова, в което Uhlenhaut Coupé би бил най-добрият състезателен автомобил на дълги разстояния за всички времена.
Въпреки отсъствието си от състезанията, 300 SLR Coupé не е обречен да гние в гаража. Напротив: Уленхаут е използвал най-бързия автомобил на своето време и епоха като служебен автомобил. Развивайки максимална скорост от 300 километра в час, той изпреварва всички - по времето, когато дори най-бързите германски спортни автомобили развиват едва 200 километра в час. Твърди се, че Уленхаут изминавал 220-километровия път между Щутгарт и Мюнхен за около час.
Достатъчно история, така и така всички я знаят
сега за моделът! Стандартната за MFH комбинация от смола, бял метал, струговани части, фотоец и т.н. ТОзи път има и няколко дребни 3D принтнати чарколя. Всичко това в голяма, тежка червена кутия, красота! Първите стъпки са тръбната рамка на автомобила, всичко е бял метал като този път съм решил вместо да ползам лепило да запоявам, колкото се може повече части, в случая цялата рамка. Отнема ми много повече време сравнено с лепилото, но усещам, е ставам по бърз малко по малко. Предполагам, че към края ще е съвсем ОК. Има все пак части, които няма как да се запоят и там стандартно с лепило. Преди това почиствам всички част с дремела и метална четка, боядисвам след започването. Продължих с двигателя, при който големите части са от смола, а малките от бял метал. Това значи, че лепя много повече отколкото запоявам. Все още не е завършен, имам още две стъпки от инструкцията работа по него и после предната половина на рамката.
За сега това е, само на стъпка 5 съм от инструкцията