Колекция 1:43 - Killer Queen

[Antara1]

Много приятно моделче,а гледката под предния капак е наслада за окото!

[TheDevilTwin]

Lost & Found

Автомобилната и кино индустрията често си партнират, за да създадат шедьоври, които остават за поколения наред. Такъв е случаят с Aston Martin DB5 на "Агент 007", Ford Gran Torino от сериала "Старски и Хъч", DeLorean DMC-12 от "Завръщане в бъдещето", Austin Mini на "Мистър Бийн" и т.н.

По тази причина в днешно време съществуват безброй копия на легендарния Mustang GT от 68-ма в цвят тъмнозелен металик Highland Green с джанти Torq Thrust, който остава завинаги в сърцата на публиката след появата си в модерния уестърн "Bullitt", където зад волана му Steve McQueen преследва "лошите" с черен Dodge Charger из улиците на Сан Франциско. В продължение на няколко десетилетия двата Мустанга, използвани за заснемане на филма, се смятат за изчезнали или унищожени. През 2017 година обаче и двата изплуват на повърхността, а интересната им история можете да проследите на редовете по-долу.

Моделът на Minichamps е по-добрата от двете алтернативи (втората е дело на Greenlight), въпреки че се появява пръв. Това обаче далеч не означава, че е перфектен - даже напротив, типично за Minichamps грешки не липсват. Например светлините под предната броня трябва да бъдат бели, а не оранжеви; задният панел, в който са разположени стоповете и капачката на резервоара, трябва да е матово черен вместо в цвета на купето, а допълнителните задни светлини до ауспусите не би трябвало да ги има, тъй като автомобилът във филма е без тях.

'68 Ford Mustang GT Fastback "Bullitt" (Minichamps)



Ford Mustang GT Fastback “Bullitt”
Години на производство: 1968
Държава: САЩ
Произведени бройки: 2

Steve McQueen прави последен опит да купи своя любим Мустанг през 1977. Той изпраща писмо, написано върху дебело парче пергамент, адресирано до собственика на автомобила в Ню Джърси. Емблемата на филмовата му компания Solar Productions е гравирана в горния ляв ъгъл и от противоположната страна, където се намира и датата – 14. декември 1977. Писмото съдържа едва 4 изречения.

„Отново”, започва той „бих искал да се обърна към вас с искането да взема своя Мустанг от 68-ма.” McQueen не дава информация защо този Ford е важен за него, пише единствено че би искал да го задържи в нереставриран вид и „това е лично”.

Макар и през 1977 славата му да залязва, той си остава икона – един от малкото актьори, които са харесвани и от двата пола. McQueen е не просто актьор, но също автомобилен ентусиаст и състезател, човек който изпитва радост от автомобилите и мотоциклетите, наслаждавайки се и на двете. Именно управлявайки Мустанга от 68-ма, той създава най-зрелищното автомобилно преследване в киното, дуелирайки се с Dodge Charger из улиците на Сан Франциско. Филмът Bullitt гъмжи от катастрофи, скокове, но и нещо повече – за разлика от повечето кинематографични преследвания, които съдържат невъзможни каскади с автомобили, това в Bullitt е едновременно зрелищно, но и също толкова реалистично. 10-минутна неподправена нирвана. Ето защо McQueen иска своя Мустанг обратно.

Богатите и известни личности често са алергични към думата „не”, което важи с пълна сила и за McQueen. Неговото откровено нахалство се прокрадва отново в последното изречение от писмото – „Ще се радвам да ви намеря друг Mustang, подобен на този, който имате”, пише той „стига това да не е свързано с твърде много кинти. В противен случай да забравим за случая.”

Собственика напълно го устройва да забрави за случая и така оригиналният Мустанг от Bullitt напуска филмовата сцена.

В един тъмен и студен декемврийски следобяд, 38 години след като McQueen пише това писмо, Casey Wallace и Sean Kiernan приключват своите телефонни разговори с клиенти и се качват в синьото Chevy Avalanche за 2-часов път обратно към Нешвил. Двамата работят като търговци на автомобилна боя за LKQ, Kiernan e локален мениджър, а неговият шеф Wallace – регионален.

Двамата имат трудови взаимоотношения, но не си приличат особено. Kiernan се интересува от автомобили, Wallace от спорт. 44-годишният Wallace обаче е роден търговец – изключително общителен и умеещ да убеждава. По пътя докато убиват време, той пита своя служител какви коли притежава. Sean Kiernan на 36 изрежда няколко стари автомобила, които се намират в къщата му.
„Какъв цвят е Мустангът?” – прекъсва го Wallace, когато идва реда на ръждив GT390 от 68-а. „Зелен”, казва Kiernan.

„Това звучи като Мустанга от Bullitt” – случайно отбелязва Wallace.

По това време през 2015 съвсем малък брой хора са запознати по какъв път е поел Мустангът на McQueen. През годините се появяват най-различни спекулации по повод на двата Мустанга от 1968 в цвят тъмнозелен металик (Highland Green), закупени за заснемането на филма. И двата са с ниво на оборудване GT и V8-мотори с обем 390 куб. инча. Те са модифицирани външно като са премахнати емблемите им, освен това са им монтирани джанти Torq Thrust. Единят от двата е оборудван с предпазна клетка и използван за каскадите и бруталните скокове. В края на снимките той е в ужасен вид и директно е изпратен за скрап. Другият автомобил, също участващ в надпреварата, оцелява като „автомобил герой” и се появява на страниците на списание Mustang Illustrated през 1990.

Статията е отговор на предишен брой, в който се споменава, че някой е открил оцелелия автомобил от Bullitt – този, който McQueen се е опитвал за закупи обратно. Собственикът на автомобила прочита статията и се обажда на редактора Brad Bowling, за да си уредят среща. Bowling описва всички отличителни белези на оригинала, включително редактирано копие от писмото на McQueen (собственикът иска да остане анонимен), и пише че колата се намира „някъде в Източния бряг”. Така автомобилът от Bullitt отново потъва в неизвестност с изключение на редовните слухове, блуждаещи из интернет.

Чувайки Wallace да споменава Мустанга от Bullitt, стомахът на Kiernan се свива. „Помислих, че съм се прецакал”, спомня си той. Но не е, Wallace напълно случайно се сеща за филма. Той и дългогодишният му приятел от филмовия бизнес, Ken Horstmann, заедно написват филмов сценарий за двама младежи, които намират автомобил в хамбар с планове да изкарат състояние при продажбата му. Впоследствие обаче се оказва, че собственикът на колата вече я е продал два пъти. Двете деца се впускат в лудо преследване, за да вземат автомобила – който в случая е Мустангът от Bullitt.

Wallace споменава, че той и Horstmann, директор на Turner Studios, са намерили реплика на Мустанга и се надяват с нея да привлекат вниманието на инвеститори за заснемане на филма. После Wallace описва слуховете за истинския автомобил, статията от 1990 и общото схващане, че колата е била в Кентъки, а сега се намира в Тенеси.

„Той ми разказа историята на моя живот”, казва Kiernan.

Обява на страница 121 на списание “Road & Track” от октомври 1974 гласи: “1968 “Bullett” MUSTANG, каран от McQueen във филма, може да бъде документиран. Цена по договаряне”. Телефонният номер е с код на Ню Джърси.

Мъж от Мадисън, Ню Джърси, вижда обявата. Той винаги е искал Mustang Fastback от 68-а, така че купува автомобила за $6000 и го кара по улиците на Мадисън.

Преди да стигне до Ню Джърси автомобилът е служил за превоз на филмов редактор, както доказва паркинг стикера на Warner Bros в долния десен ъгъл на предното стъкло. Преминава също през ръцете на Frank Marranca, полицейски детектив, който купува автомобила от студио през 1971 с писмо от Форд, което сертифицира, че Mustang с рама 8R02S125559 е закупен от Solar Productions за филма. Marranca изпраща автомобила до Ню Джърси и по пътя скоростният лост и дървеният волан са откраднати. Когато растящото семейство на Marranca започва да изпитва нужда от комби, той обявява недокоснатия автомобил за продажба.

Третият му собственик, Bob Kiernan, се влюбва в автомобила и никога дори не е обмислял предложението на McQueen да му го върне обратно. Когато Bob получава служебен автомобил, неговата жена ползва Мустанга, за да пътува до близкото училище, където работи като учителка. През 1980 съединителят е напълно износен при пробег 65 000 мили и колата е преместена в гаража, където престоят й се оказва дълъг.

Bob, служител на Hartford Insurance, се премества в Синсинати през 1984 и взима автомобила със себе си. През 1994 семейството се мести още веднъж – този път във Флорида, но Мустангът остава при негов приятел в Кентъки. Година по-късно семейството отива в Нешвил. По това време Bob Kiernan се запалва по коне, така че купува фермата на върха на залесеното хълмче, която нарича Wicklow Hill. Мустангът се присъединява към семейството, където негово убежище е двоен гараж, прикрепен към скромния дом на ранчото на източния край на имота.

„Искаш ли да ти кажа нещо?” – обръща се Sean Kiernan към своя шеф, Casey Wallace.
„Разбира се.”
„Имам го.”
„Какво имаш?” – отговаря Wallace
„Мой е. Мустангът на Steve McQueen от Bullitt.”

Последва миг на мълчание, в който Wallace обмисля твърдението на Sean. „Аз съм чувствителен човек” – казва той „и реших, че Sean просто се шегува с мен, за да гледа как откачам.”

„Casey беше първият човек, на когото казах за Bullitt,” – казва Sean, „По някаква причина се чувствах спокоен да му споделя. Бях сигурен, че баща ми ме потупва по гърба, подравнявайки всички звезди.”

Двамата седят в Avalanche-а на паркинга на LKQ в Нешвил, когато Sean най-сетне задава горещия въпърос. Wallace го пита, дали може да посвети своя бизнес партньор Ken Horstmann в тайната.

„Почувствах се странно”, казва Sean, „тъй като току-що му бях доверил тази семейна тайна.” Но се оставя на Wallace да го склони. „До мен стоеше шефът ми, опитвайки се да ме склони” – спомня си той, „така че просто го оставих”.

Раздвоен какво да прави, Sean се обажда на жена си. „Тя се развълнува”, разказва той, „Трябва да знаеш, че едва един час след като баща ми почина, трябваше да нахраня конете му. През последната година, се опитвах да разбера как да продължа.”

Последните часове се оказват прекалено откачени, за да бъдат просто случайност. Това е съдба. Sean казва на Wallace да се обади на Horstmann.

В този момент Bullitt е на части. През 2001, по времето когато Bob Kirnan се пенсионира, Ford представя Bullitt Mustang GT. Това в комбинация със свободното време, което се открива пред Bob, запалва искрата на план между баща и син да върнат автомобила обратно на пътя. „Не искахме да го крием,” казва Sean, „но вниманието към него през годините беше досадно.” Въпреки това двамата се съгласяват, че е дошло време да споделят със света своето съкровище.

Така на 33 години и с износен съединител, Bullitt вече се нуждае от човешка намеса, за да бъде върнат на пътя. „Планирахме просто да го върнем в движение. Не искахме да пипаме историята,”, казва Sean. Те го разглобяват, но тогава, казва Sean, „Съдбата се намеси.” Bob е диагностициран с паркинсон. Sean се жени и му се ражда дете. А Мустангът все още е разглобен на съставните си части.

Междувременно от Холивуд отново се получава обаждане. Продуцентът на филма „Ангелите на Чарли” пише писмо, в което споменава, че една от звездите – Дрю Баримор, отчаяно иска оригиналния автомобил за филма. Bob отново казва на Холивуд да се откажат. „Не беше заради парите”, казва Sean, „Баща ми не беше инат, а просто обичаше тази кола. Искаше я в гаража си завинаги.” Sean добавя с гордост, „Баща ми каза на McQueen – Благодаря, но не благодаря.”

Когато Ford представят втория Bullitt Mustang през 2008, двамата решават да възстановят двигателя. Нещата отново поемат по свой път. На Sean му се ражда второ дете, а през 2009 се развежда. Паркинсонът на бащата се влошава и му отнема все повече време да се грижи за своята ферма. Проектът е в застой, но никога целта не е била продажба. „Знаехме, че ще стигнем до него.”, казва Sean.

Но за съжаление не успяват. През 2014, година преди Wallace да каже на Sean за сценария, Bob неочаквано умира. Отговорностите на бащата падат върху сина. Sean, който се жени повторно, изведнъж се оказва собственик на ферма и трябва да се грижи за майка си. „Преместихме се в къщата на баща ми, казва той, „между пръчките”. Спомня си как седейки на стъпало в гаража и гледайки купчината части на Мустанга, се чуди с ужас, „Какво ще правя с колата?”.

Тогава чува за филма на шефа си. Ден след като Sean разкрива своята тайна, Hostmann, филмовият директор, пътува до Нешвил, за да се срещне с Wallace и Sean за обяд. Hostmann плъзва копие от сценария по масата. Корицата на сценария е копие на редактираното писмо, което McQueen е изпратил до бащата на Sean. Sean отваря папката си и показва оригиналния документ. В модерни времена, това е равносилно на даване на клетва за кръвни братя. Sean вече е във филмовия бизнес.
Horstmann смята, че се нуждаят от около $15 милиона за филма. Те имат енергия, малко талант, тайна кола, която всеки с капка кръв в кръвта би се радвал да види, но им липсват 15-те милиона долара.

„Решихме, че частно представяне на колата би било добър начин да привлечем вниманието на инвеститорите,” казва Sean. „Просто трябваше да сглобя Мустанга.”

Но това беше ужасяваща задача. „Мога да направя автомобил за изложение с лекота,” казва той, „Но това е жива легенда. Ако я разваля? Bullitt направо ме плашеше до смърт.” Никой от тях не разполага с бюджет, за да закара колата при професионалист, който има опит със съживяване на артифакт. За късмет Sean и баща му са оставили купето непокътнато. Те не са махали таблото или вратите. Всичко беше там. Така че през първите 5 месеца от 2016, Sean внимателно сглобява автомобила в малкия гараж на баща си.

През май той качва недвижещият се все още Bullitt на ремарке и го превозва до студиото на Horstmann в Атланта. Нуждаят се от трета инстанция, която да докаже, че автомобилът е оригинален. Те повикват Kevin Marti, който подписва споразумение за неразкриване на информация и лети към Атланта за собствена сметка.

Marti е един от онези интересни герои в обществото на класическите автомобили. Със $1700, спестени от разнос на вестници във Финикс, през 1971 той си купува Mercury Cougar и оттогава е фен на Ford. Той например знае, че след 1972 Ford излизат от завода с кабели на свещите Motorcraft, а не Autolite, както и безброй други малкоизвестни факти. През 1996 купува находище от производствената база данни на Ford и в момента е човекът, който декодира оригиналните рами на Ford. Освен това той се превръща в експерт по разкриването на пренабити номера на рами.

„Влязох, за да видя колата”, казва той, „и си помислих – ето още една кола, която изглежда като Bullitt. Доближих се, погледнах VIN-табелата и емоциите ми веднага преминаха от скептицизъм към „О боже, истинска е.”

Marti е възхитен от модификациите, направени за филма. Под праговете три метални тръби са несръчно заварени перпендикулярно спрямо централната линия на автомобила с цел монтажни точки за камера. В багажника са пробити три дупки, които служат за кабелите, свързващи генератора за ток с камерите и светлините. Има дори остатъци от лепило – върху оборотомера, за да отбележи червената граница; и върху пода – най-вероятно за да пази предпазните колани и жиците. „89% от оригиналния автомобил е тук,” казва той. „Това е невероятен артефакт.”

Horstmann записва всичко и използва видеото през лятото на 2016 като „тийзър”, което във филмовата индустрия служи като кратко обобщение на проекта. По този начин триото достига до всеки, който разполага със средства и интерес към проекта. Показват автомобила няколко пъти, успяват да осигурят малка част от финансирането и се приготвят за големите риби, които се надяват да закачат на ежегодното изложение SEMA – Specialty Equipment Market Association.

„Аз и баща ми винаги си говорехме да привлечем Ford, за да върне живота на нашата кола,” казва Sean. Двамата не знаят, че не е необходимо Ford да „излекува” Мустанга – те просто смятат, че Bullitt заслужава да бъде част от официалното наследство на Mustang. Без значение от причината Sean възнамерява да изпълни желанието на баща си.

Таймингът няма как да е по-добър. Ford се готвят да представят третото издание на Mustang Bullitt Edition на автомобилното изложение в Детройт в началото на 2018 и какъв по-добър начин за привличане на внимание от това да покажат новия модел редом до изгубения оригинал? Форд е в играта.

Тогава и аз бях въвлечен в историята. По съвет на Kevin Marti, Sean се обажда на моя шеф – McKeel Hagerty, който казва на Sean, че автомобилът трябва да бъде част от регистъра на националното автомобилно наседство. Регистърът е задълбочен списък от значими автомобили, подготвени и съхранявани в Библиотеката на Конгреса от Асоциацията на Историческите Автомобили (HVA – Historic Vehicle Association), оглавявана от пламенния Mark Gessler.

По време на SEMA Gessler и аз си уговорихме среща с триото една вечер във Вегас, където чух цялата история. Челюстта ми увисна. Направихме планове да изпратим автомобила до сградата на HVA в Allentown, Пенсилвания идния март, за да бъде изготвено пълно досие от снимки и документация. Sean, от своя страна, одобрява идеята автомобилът да бъде съхраняван в Библиотеката на Конгреса, като част от културното наследство.

Но още веднъж, съдбата се намесва.

Вторият Bullitt Mustang излиза на повърхността през същия месец – март 2017. Собственикът на тенекиджийски сервиз Ralph Garcia и партньорът му Hugo Sanchez съобщават, че са го открили в мексиканска морга. „Когато чух, направо откачих”, казва Sean. „Мислех, че е бил унищожен.” Какви са шансовете?

Sanchez и Garcia също се обаждат на Kevin Marti, за да валидира колата. Marti я инспектира и потвърждава, че тя носи номера на рамата на втория „каскадьорски” Mustang – 125558. Спекулациите колко струва гърнето със златото започват да обикалят наоколо. Милиони, според мнозина, въпреки че автомобилът е лишен от оригиналните си части и е реставриран изцяло, противно на съвета на Marti, който твърди, че нереставриран автомобил – дори само гола коруба – би струвала повече. Въпреки че автомобилът не е в оригинален вид, един от двата Bullitt-а е намерен.

Седмица по-късно, Chad McQueen, синът на Steve, анонсира свое собствено търсене за Bullitt. Той дори основава уебсайт, FindingBullitt.com, който съдържа въпрос „Защо търсим?”, който провокира отговор. „Търсим, защото когато ги видяхме за първи път на екрана... нещо в нас прищрака.”

Може би всички тези обрати и завои по пътя към показването на автомобила на Sean са по-драматични от филма, по който тримата другари работят. В крайна сметка посещението на Allentown е отменено за сметка на екскурзия до къщата на Sean през май. Но то също е отменено след като триото се страхува от изтичане на информация преди планираната поява на Bullitt в Детройт. Gessler обаче заявява на отбора си, че има нужда от време, за да успее да завърши документацията навреме за крайния срок. Така докато часовникът се върти, а новият публичен живот на автомобила изчезва, отлетях до Nashville миналата есен заедно с фотограф, за да се срещна с отбора на Gessler в къщата на Sean.

Една сутрин във вторник, в началото на септември, напуснах трилентовия извънградски път, за да тръгна по павиран път, който изглежда прекалено стръмен, за да бъде изкачен. След дълъг възход, може би около 800 фута, пътят стига до къщата на Sean Kiernan. Паркирах отстрани на къщата и се любувах на наклонената поляна и обкръжаващите зелени планини, които са наполовина покрити с мъгла. Зад къщата е закътана плевня, там където започва гората. Гаражът е отстрани, а вратите са разположени перпендикулярно на фасадата на къщата. Едната е отворена. Вътре е Мустангът, качен на триъгълни подпори, а задницата на колата е почти наравно с отвора на гаража.

Хрумва ми колко много други скромни гаражи дават убежище на дългосрочни проекти с Мустанги. Ако къщата на Sean беше във вашия квартал, щяхте да виждате колата безброй пъти докато разхождате кучето си без дори да се замислите – най-много да забележите как колата бавно се превръща в рафт за съхранение. Това е просто поредният повяхнал Мустанг, от който Форд са произвели милиони. Вероятно се надявате съседът ви някой ден да върне автомобила си обратно на пътя, но осъзнавате, че с всеки следващ ден вероятността намалява.

Влизам в гаража. В другия край има още един автомобил под покривало, а черна шахматна пътека, разположена между двете коли, води до две стъпала и вратата на къщата. Предницата на Мустанга е на около един фут от кутия с инструменти и работна маса. Една пералня си почива пред втория автомобил – ярко зелено Porsche 911 от 1976.

Sean излиза от къщата. „Е,” казва той, изваждайки големите си ръце от джобовете, „Ето го. Какво мислите? Лудост, нали?”

Не съм сигурен какво да кажа, езикът ми е вързан от гледката пред нас. Това е твърде близо до автомобилната версия на „Ковчега на завета”. Sean забелязва моето неудобство и казва, „Нека да ви разведа наоколо.”

В някои форумни мнения, където съм чел за скрит Mustang Bullitt, се твърди че собственикът е егоистичен маниак, отшелник, който брани съкровището си. Sean е пълната противоположност. Изглежда застрашително, тъй като е висок с бръсната глава, но се държи мило. Говори бавно, с лек южняшки акцент. Изключително учтив и ви гледа в очите докато говори. След всички наши дискусии едно нещо стана ясно – той иска да направи правилното нещо, стига да разбере кое е то.

Стигаме до задницата на автомобила, а Ken Horstmann се присъединява към нас. Питам за затъмнената капачка на резервоара. Sean свива рамене, но посочва лошо заварените пластири, които покриват дупките, останали при отстраняването на резервните светлини под бронята. „McQueen”, казва Sean, „е бил изключително ясен по повод на това как е трябвало да изглежда колата.”

На своя сайт Chad McQueen споменава, че баща му е смятал автомобила за отделен персонаж, а не просто реквизит. McQueen старши избира Mustang, тъй като това е автомобилът, който полицейският детектив Frank Bullitt може да си позволи. Освен това McQueen се опитва да направи Bullitt модерен уестърн, в който добрият кара Mustang, а лошият – черен Charger. Подобно на Frank Bullitt Мустангът е модифициран, за да изглежда по-лош, благодарение на премахнатите емблеми и допълнителни светлини. Двигателят е модифициран за скорост и звук. По време на преследването не звучи музика за фон; музиката е двигателят – така, както го обичаме. За разлика от който и да е друг артефакт на McQueen, в този той влага своето сърце и душа.

Отваряме багажника и вътре забелязвам няколко блокчета от пяна, залепени на предната му преграда, както и други модификации за окабеляването на камерите. Sean посочва обелена боя в края на задния калник от пасажерската страна, където се показва тънък слой филер. „Цялата страна е Бондо,”казва той. „Трябва да има 40 галона от него само във вратата. Направо излиза отвътре. Който и да го е сложил там, е същински скулптор, тъй като перфектно съответства на линиите на колата.” Вратата е смазана по време на заключителните етапи на сцената с преследването, а филерът е следствие от краткосрочния ремонт.

Sean ми предлага да отворя вратата, но се притеснявам да докосна колата. „Давай”, казва той. „Затваря се перфектно, по-добре отколкото от другата страна. „С цялото това тегло, не мога да повярвам, че не е увиснала.” Отварям я и я затварям със солидно щракване.

Преместваме се към двигателния отсек. V8-двигателят не изглежда като нищо специално. Оригинално е модифициран от Max Balchowsky, същият който отваря Hollywood Motors и създава състезателния автомобил Old Yeller II, както и няколко други филмови коли. Sean и баща му правят основен ремонт на мотора, използвайки колкото се може повече оригинални части. Преди да го сложат в купето, те го тестват и резултатът е мощност от 315 к.с. при 4500 об/мин. и 542 нютонметра при 3000 об/мин. Въздушният филтър не е оригинален. Sean казва, че е откраднат от някой, който е влязъл в хамбара в Кентъки в някакъв момент. Виждам нови винтове, които придържат калниците към рамата и питам за тях. „Оригиналните бяха за кофата,”, казва Sean, „но повярвай ми, опитах се да ги съхраня.”

Лягам на земята, за да погледна отдолу. Единствените нови части са спирачните маркучи и няколко болта. Заварените тръби за камерите все още се поддават от двете страни, а оригиналната изпускателна система е на мястото си. Задната ос с предавателно число 4:10 и диференциала с ограничено приплъзване нямат обичайното покритие от масло.

Вътре долната част на седалките се разкъсва по плисетата. Sean е заменил мокета, тъй като оригиналният е прекалено износен, за да бъде запазен. Оборотомерът се отличава с две зацапвания от лепило – едно при 5600 об/мин. и друго при 6500 об/мин. Кабината мирише на мухъл, типичният утешителен аромат на любимата ви стара кола, чакаща за кръгче. Трябва да съкратим посещението си, тъй като времето ни изтича.

16-годишната дъщеря на Sean скоро ще се върне от училище. Тя не знае за значимостта на автомобила. „Не искам да я обременявам с това,” казва Sean. Преди Sean да заговори за историята на Мустанга, едва няколко човека са знаели за него. Когато семейството на жена му е на гости, той просто покрива колата и я нарича Camaro. За радост никой не е пострадал, освен, разбира се – интернет.

„Нямам търпение да го извадя навън,”, казва той когато нашият фотограф започва да работи, а ние си говорим. Той споменава доста често баща си, все още борейки се със загубата на човек, когото е обичал и на когото се е възхищавал. „Баща ми не се интересуваше от мнението на околните. Той имаше своята планина. Той имаше своята кола. Никога не позволи на паркинсона да го забави. Купи си Mustang GT 2008-ма с ръчна кутия.”

Скоро синът ще завърши мисията, която започва заедно със своя баща. След това, кой знае? Kiernan няма планове да го продава, но осъзнава, че колата струва пари за много поколения. В същото време се надява проектът за филм да напредне. Иска да създаде репликите на Bullitt, необходими за филма. „Кой може да ги направи по-добре от човека, притежаващ оригинала?” пита той. След това иска да продаде колите от филма на аукцион в подкрепа на фондацията Michael J. Fox за изследвания на паркинсон, която баща му е подпомагал.

Каквото и да се случи на Bullittt Mustang, той е в добри ръце. Винаги е бил.

Статията е публикувана в списание Hagerty, автор Larry Webster, 14 януари 2018

Ford Mustang GT Fastback 390 (09.1967-09.1968)
Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен FE под ъгъл 90 градуса
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 6.387 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 10.5:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (OHV)
Пълнене с гориво посредством: карбуратор Holley 4-Barrel
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови отпред, барабанни отзад
Трансмисия: 4-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1515 кг.
Мощност: 324 к.с. при 4800 об/мин.
Въртящ момент: 579 нютонметра при 3200 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 50.72 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.21 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 6.2 сек.

[Тихомир]

Моделът го имам и си е типичен миничампс, без кой знае какво да те впечатли, обаче е наистина много рядък в тази версия. Гринлайтът е почти толкова добър за 40 кинта.

задният панел, в който са разположени стоповете и капачката на резервоара, трябва да е матово черен вместо в цвета на купето

Според мен тук МЧ не са сгрешили. Грийнлайт е с матов панел.

[WeltherrschafT]

Прекрасен модел! Притежавах преди Грийнлайт-а, но въпреки че се разделих с него беше супер за моите стандарти.
После си взех модела в 1:64, а скоро издадоха и нереставрирания вариант в същия мащаб...Абе класика!

[TheDevilTwin]

Според мен тук МЧ не са сгрешили. Грийнлайт е с матов панел.

Във филма е с матово черен панел, а на снимката цялата кола вече е станала матова от възрастта

Сега се загледах, че твоят Миничампс има емблеми на Мустанг на предните калници и след кратка справка в интернет ми направи впечатление, че някои Миничампси са без емблема, други със. Явно в средата на производствения цикъл са се сетили да я махнат.

[Тихомир]

Според мен тук МЧ не са сгрешили. Грийнлайт е с матов панел.

Във филма е с матово черен панел, а на снимката цялата кола вече е станала матова от възрастта

Сега се загледах, че твоят Миничампс има емблеми на Мустанг на предните калници и след кратка справка в интернет ми направи впечатление, че някои Миничампси са без емблема, други със. Явно в средата на производствения цикъл са се сетили да я махнат.

Вярно, че панелът във филма е матов. Точка за Грийнлайт. Относно емблемите, не е особено трудно да се махнат. Другият голям въпрос е цвета на колата, има разлика между МЧ и Грийнлайт. Аз си мисля че МЧ е правилният цвят.

[Antara1]

Красавец! Много ми харесват и на двата производителя моделите.

[commodore]

Легендарен!

[milski]

Според мен са се постарали доста и ми харесва резултата.Супер си е моделът.

[TheDevilTwin]

The Fat-body Mustang

70-те са тъмен период за автомобилната индустрия - най-вече заради петролната криза и последиците от нея. Тази тенденция не подминава и Mustang, който с всяка следваща моделна година "набъбва", но през 1971 наднорменото тегло става очевадно. В комбинация с дефорсираните двигатели заради новите норми за вредни емисии, класическият "пони кар" е мъртъв. През 1974 Ford взимат решение да намалят драстично размера на Mustang, базирайки 2-рата му генерация на платформата на Ford Pinto, с която споделя 4-цилиндровите двигатели. В резултат на това за първи път Camaro го бие по продажби. По-късно се появяват версии с V6 и V8, но щетата върху реномето на модела вече е нанесена.

Версиите Mach 1 и Boss 351 са можели да бъдат оборудвани с агресивен екстериорен пакет, който придава на модела малко по-лицеприятен вид - в случая комбинация от жълт цвят с черни декали, джанти Magnum 500 и типичната 70-арска "решетка" на задното стъкло.

Макар и недолюбван от автомобилните ентусиасти, моделът от 1971-1973 също се появява в киното. Най-значимите му участия са в "Джеймс Бонд: Диамантите са вечни" от 1971 - червен Mach 1 с черни апликации, но без аеродинамичен пакет и със стандартните железни джанти с тасове тип "кучешка паница". Фейслифтовата версия от 1973 в жълт цвят пък играе ролята на "Елинор" в оригинала на "Да изчезнеш за 60 секунди" от 1974, който гъмжи от зрелищни преследвания с полицията.

'71 Ford Mustang Mach 1 (Minichamps)



Ford Mustang Mach 1 2nd Generation
Години на производство: 1971-1973
Държава: САЩ
Произведени бройки: 99,612

Ford Mustang добива изключителна популярност при своя дебют през април 1964 година заради сравнително малките си размери, които го правят атрактивен за младите купувачи и бързо печели прякора „пони кар”. След няколко години разработка във Ford осъзнават нуждата от по-мускулеста версия, която да се конкурира с General Motors и техните Chevrolet Camaro и Pontiac Firebird.

Шасито и двигателният отсек са променени с цел да приютят по-големите двигателни блокове. В края на моделната 1968 Ford представя 7-литровия мотор Cobra Jet FE, монтирайки го в малка серия Mustang GT и Shelby GT500KR. Представянето му е добро и индикира посоката на развитие при новия модел за 1969 – във Ford обаче смятат, че обозначението GT не се вписва достатъчно добре в представата за „мощна улична версия” – така се появява Mach 1.

През първата година от появата си Mach 1 бележи невиждан успех и през 1969 заради лошите продажби Ford дори спира предлагането на версията GT (5,396 за GT срещу 72,458 за Mach 1).

През 1971 година се появява 2-рата генерация на Mach 1, при която промяната е коренна. Базовата цена нараства с $200 до общо $3268, за които клиентът получава стандартен 302-куб. инчов Windsor V8 вместо предходния 351-кубиков. Заради по-стриктните стандарти за вредни емисии през същата година, мощността на 302 е намалена с 10 к.с., оставяйки го с анорексичните 210 к.с. при непроменена степен на сгъстяване от 9,0:1.

351-кубиковият Cleveland двигател също се предлага при Mach 1 – във версии с 2-барелови карбуратори и 240 к.с. ($45), както и 4-барелови с 275 к.с. ($93). Топ версията на Mach 1 отново разчита на „big block” V8 – двигателят вече е 429-куб.инчов. Въпреки че новият Cobra Jet-агрегат разполага със същия обем на цилиндрите като при “semi-hemi”, той всъщност е късоходова версия на 460-кубиковия мотор от Thunderbird/Lincoln с клиновидни горивни камери и конвенционална конструкция.

429 се предлага в стандартна версия (CJ = Cobra Jet) и ram-air (CJ-R). И двете са с 4-барелов карбуратор, хидравлични повдигачи и мощност 370 к.с., въпреки че съществуват теории според които отворите за студен въздух осигуряват на CJ-R около 380-385 к.с. Super Cobra Jet (SCJ) се появява няколко седмици по-късно с 375 к.с. – отново със или без ram-air отвори.

429-ките могат да бъдат поръчани с крайно предавателно чисто на диференциала 3,91 или 4,11:1, но SCJ изисква монтаж на опционалния Drag Pack със шпер диференциал. Нито една от тези версии не е евтина с премии между $372 и $493, което обяснява защо първоначалните поръчки са толкова слаби – и защо Ford решава да премахне и трите версии едва в средата на сезона.

Според главния инженер на програмата Mustang Howard Freers, „двигателят 429 е доста по-широк от 428, заради което и колата е по-широка” – иронично с оглед на краткия живот на двигателя. „Изисква се по-широка следа, за да достигнат тези чудовища там.” Но инженерите използват това преимущество, за да оптимизират поведението при всички модели, което е основното техническо предизвикателство. Freers си спомня „Смятам, че го подобрихме както при базовия модел, така и при версиите с големи двигатели.” Ключов момент е монтирането на наклонени задни амортисьори при всеки 351 и 429-модел.

Инженерите донастройват базовото шаси, за да издържи на по-големия и по-тежък пакет от 1971, преправят предната геометрия и променят рейката. Колите с новото окачване получават също хидравлика на волана, заимствана от GM. Главното й преимущество е по-малкият брой завъртания от край до край.

429 Mach 1 е измежду Мустангите, които Chuck Koch тества през януари 1971 за Motor Trend. Записани са ускорение от 0 до 60 мили в час за 6.5 секунди, 13.8 секунди за изминяване на четвърт миля, максимална скорост от 114 мили в час и разход около 9-10 мили на галон с премиум гориво.

Boss 351 предлага по-голямата част от пакета на Mach 1 като стандартно оборудване – и добавя още екстри.

Стандартното оборудване на Mach 1 включва:
• Форма на купето със спортен покрив и уникален VIN-код “05”, както и код “63R” на етикета на вратите.
• Предна броня от уретан в цвета на купето
• Радиаторна решетка тип „пчелна пита” в черен цвят с допълнителни светлини
• Надписи “Mach 1” в черен цвят или Argent (сив мат) на предните калници, акцент в долната част на купето; на предния капак и върху багажника
• Джанти с хромирани тасове и обръчи, обути в гуми E70-14
• Огледала в цвета на купето
• Капачка на резервоара с жило за отваряне
• Двигател 302-2V с F-код в комбинация с 3-степенна ръчна трансмисия
• Окачване Competition (подобрени амортисьори и пружини) с късоходова рейка
• Интериор от базов Mustang
• Гладък капак на двигателя – капакът с отвори се предлага без доплащане

Един от най-запомнящите се белези на 2-рата генерация Mach 1 е дизайнът на предния капак със симетрични NACA-отвори. Когато бъде поръчан с опцията “Ram Air”, те са напълно функционални и разполагат с вакуумно контролирани клапи, разположени зад всеки отвор, които отвеждат студен въздух към пленум от фибростъкло чрез модифициран въздушен филтър с гумен обръч.

През 1973 предната броня е уголемена, за да отговори на новите стандарти от NHTSA, а при всички Мустанги светлините, разположени в радиаторната решетка вече са монтирани вертикално. Тъй като новата броня покрива част от предната престилка (съответно разположението на мигачите), новите вертикални светлини служат и като мигачи. Задната броня също е променена.

Двигателите остават същите както през 1972, но опцията “Ram Air” не е одобрена заради стандартите за вредни емисии.

Произведени бройки от Mach 1 2-ра генерация:
1971 – 36,498
1972 – 27,675
1973 – 35,439
Общо: 99,612

Ford Mustang Mach 1 429 Super Cobra Jet (1971)
Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен Cobra Jet под ъгъл 90 градуса
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 6.990 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 11.3:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (OHV)
Пълнене с гориво посредством: карбуратор Holley 4150 (780 CFM)
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови отпред, барабанни отзад
Трансмисия: 4-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: 1649 кг.
Мощност: 375 к.с. при 5600 об/мин.
Въртящ момент: 610 нютонметра при 3400 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 53.64 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.22 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 6.5 сек.

[commodore]

Тука само поклон да земята!

[paralesko]

Не знаех за такъв мустанг

[Speedy07]

След предишния мустанг и историята му съм абонат на темата. Само едно уточнение, понеже много хора бъркат: степента на сгъстяване е съотношението между обемите в горивната камера при бутало в долна към горна мъртва точка, а компресията е налягането получено при бутало в ГМТ в работен такт.
Страхотно представяне на моделите. Някак едно моделче обвързано с историята на действителния автомобил го прави по-ценно в колекцията.

[rvalev]

Последните три са невероятни красоти, а и легенди. Датсуна ми е много любим модел, засега съм се задоволил с едно NEO, но гледам Norev ще го издават в бял цвят. Kyosho обаче кърти, не само заради активния капак, а като цяло.
Американските коне са брутално яки.

[WeltherrschafT]

Хо-хоо! Перфектен модел (като изключим жълтия цвят).
Съветвам всеки който не е гледал оригиналния филм "Gone in 60 seconds" да поправи тази грешка!

А така, само между другото, един комшия си джитка с един такъв Mach 1 и озвучава квартала.