DiecastCarsBG

от **TheDevilTwin** » 05 Мар 2009, 14:21

........ написа:Моделчето и представянето му са определено на ниво, както и предишните в темата.
Имам само няколко забележки към изписаното. Предполагам, че са просто породени от превода на оригинала.
LP640 не е просто фейслифт, а се води изцяло нов модел, което се и подразбира от написаното. Нов двигател, шаси, спирачки, интериор и дизайн на купето си е нов автомобил.
Ламборгини обявяват 3,3 сек - 0-100, но не е оправдано от тестове извършени от различни издания.
Задвижването на четирите колела определено не е типично за Ламбо, а за Ауди, които произвеждат Ламбо от 6.0 Диабло насам. Освен това задвижването на колелата не е постоянно на двете оси, а само на задната. Системата на колата разпределя мощност между всички колела само в случай че има нужда.
Спирачки се правят от карбон, но никога от carbon fiber (карбониеви фибри/нишки). Основната цел не е пестене на тегло, а факта, че карбона не задържа топлина и спирачките нямат fading (нямам идея как се превежда)

Забележката за карбоновите нишки я приемам, но не мога да приема че LP640 е изцяло нов модел. Все едно да кажеш, че Диабло VT, SV и GT са различни модели. Води се модификация на Мурсиелаго, лично за мен си е фейслифт, въпреки промените по настройките на окачването, шасито и промените по дизайна, както и мотора на колата. Същото се отнася за Галардо, Галардо LP560-4, а и версията Superleggera

За задвижването на колелата не мога да споря... това са данни, които съм взел от списания и интернет

от **TheDevilTwin** » 06 Мар 2009, 19:36

Един задължителен автомобил за всяка колекция и най-красивият Мерцедес по мое скромно мнение

'55 Mercedes-Benz 300SL "Gullwing" (Minichamps)

Mercedes-Benz 300SL “Gullwing” (W198)
Години на производство: 1954-1957
Държава: Германия
Произведени бройки: около 1400 (още 1858 бройки 300SL Roadster)

Mercedes-Benz 300SL е представен през 1954 година като двуврат спортен автомобил с характерни гъл-уйнг врати (“gull-wing” или в превод - крило на чайка). По-късно моделът се предлага като роудстър.

Създадена от Даймлер-Бенц AG., пътната версия с горивно впръскване е базирана на успешния състезателен модел от 1952 година Mercedes-Benz 300SL (W194), който е с по-ниска мощност и разполага с карбуратори.

Макс Хофман е човекът, който предлага производство на пътна версия на модела, първоначално замислен като състезателен автомобил. Той е отговорен за изискванията на клиентите на американския пазар. Моделът е показан за първи път през 1954 година на автомобилното изложение в Ню Йорк – за разлика от предишни модели, чиято премиера е във Франкфурт или Женева. 300SL е известен най-вече с отварящите се нагоре врати и с това, че е първият автомобил, задвижван от бензин, който е снабден с директно впръскване в горивната камера. “Gullwing”-версията се продава от март 1954 до 1957 година. По обичай на Мерцедес-Бенц, числото „300” обозначава обема на двигателя – в случая 3 литра, а “SL” (300SL „Gullwing” е единственият модел на SL, който не е роудстър, ако не броим версиите с твърд-сгъваем покрив или hard-top) е съкращение от “Sport Leicht” (от немски – спортен и лек).

Широко разпространеният 190SL (25 881 бройки) е подобен на външен вид и влиза в производство през 1955 година със 105 к.с., но само във версия роудстър (или с опционален твърд покрив като Coupe Roadster). 190SL, базиран на скъсено шаси от 180 седан, е бил позициониран спрямо 300SL по същия начин, както днес е SLK в сравнение с SL. И двата роудстъра се произвеждат до 1963 година, а техен наследник е 230SL.

Вратите се отварят нагоре, за да се осигури повече пространство за тръбното шаси, проектирано от Рудолф Уленхаут. Тръбното шаси е било задължително, тъй като оригиналният автомобил е създаден със състезателна цел и е трябвало да бъде максимално лек, заради по-ниската си мощност, именно затова сравнително слабият карбураторен двигател осигурява добри показатели. Шофьорът и пасажерите трябва да се поизмъчат, за да влязат или излязат от колата, често сядайки или плъзгайки се по прага на вратата. Наклоненият волан, който е бил доста удобен за времето си, бързо си спечелва прякора „волан на дебелака”.

Макс Хофман, официалният вносител на Даймлер-Бенц за САЩ, който предлага на DBAG в Щутгарт производство на пътна версия, се оказва прав, че автомобилът ще пожъне голям успех, особено в Щатите. Повече от 80% от произведените около 1400 бройки са продадени в САЩ, което превръща Гълуйнг в първия Мерцедес, реализирал по-добри продажби извън „домашния пазар”. Благодарение на 300SL американците започват да възприемат Мерцедес не само като производител на солидни и улегнали коли, а също така и на спортни автомобили.

Купето е от стомана, с изключение на алуминиевия капак, врати и багажник. 300SL се предлага и с изцяло алуминиево купе, спестяващо 80 кг., но на доста по-висока цена.

Двигателят, разположен под ъгъл 50 градуса наляво, за да осигури по-ниска височина на предния капак, е същият 3-литров 6-цилиндров като на четиривратия Мерцедес-Бенц 300, но с механично директно впръскване Bosch и почти удвоена мощност в сравнение с оригиналните 115 к.с. Новата система за впръскване е първата, която се вгражда серийно в бензинов двигател. Максималната скорост е 260 км/ч., което прави 300SL най-бързата серийна кола по онова време. Изискванията за поддръжка са големи, за разлика от днешните електрически системи за впръскване. Механичната помпа впръсква гориво в двигателя в интервала след запалването и преди спирането на двигателя. Този бензин, разбира се, не изгаря, а мие маслото от цилиндровите стени и играе роля на смазочно масло, в случай че двигателят не достигне до достатъчно висока температура, която да изпари бензина от маслото.

Решението на проблема е голям маслен охладител за огромното количество масло (10 литра), ориентирано по-скоро към състезателно, а не за пътно шофиране, което гарантира, че маслото няма да достигне висока температура. На практика много от шофьорите блокират навлизането на въздух през масления охладител, а смяната на маслото се извършва на 1600 км.
Ремонтът на съединителя е доста труден, много от монтьорите са имали болки на следващия ден. По-късната версия роудстър разполага с подобрена пружина на съединителя, която редуцира натоварването върху педала и от март 1963, алуминиев цилиндров блок (209 произведени).

Аеродинамиката играе важна роля при максималната скорост на колата. Инженерите на Мерцедес-Бенц дори проектират хоризонтални „вежди” за отворите около колелата. Давайки на колата завършено излъчване, те са добавени и с цел да бъде автомобилът привлекателен за американските купувачи. За разлика от повечето коли от 50-те, управлението на 300SL е сравнително прецизно, а независимото окачване на четирите колела позволява комфортна возия и по-добро цялостно управление.

През 1952 година оригиналният 300SL (моделно означение W194) постига няколко победи в „24-те часа на Льо Ман”, Berne-Bremgarten, ралито за състезателни автомобили Eifelrennen на Нюрбургринг и Carrera Panamericana в Мексико. Записва също четвърто и второ място на първото си излизане на Миле Миля през 1952 година.

Тези успехи, особено на високоскоростни отсечки, са учудващи, като се има предвид, че двигателят разполага само с карбуратори, позволяващи мощност 175 к.с., което е не само по-малко от мощността на конкурентните състезателни автомобили Ягуар и Ферари, но и по-малко от тази при серийния модел от 1954. Ниското тегло и добрата аеродинамика позволяват на 300SL да бъде достатъчно бърз, за да бъде конкурентноспособен в тогавашните състезания.

През 2005 година 87-годишния Джон Фитч, който е фирмен пилот на Мерцедес-Бенц през 1955 година, прави опит да постигне нов рекорд в клас F/GT с 300SL купе на пистата Боневил, но проблем с бензиновата помпа му попречва, тъй като редуцира максималната скорост до 240 км/ч. След неуспешния опит, тимът решава да се завърне следващата година, за да опита отново. Фитч твърди, че е карал тези коли дори по-бързо и то през нощта, на дъждовно време. Опитът е документиран във филма “Gull wing at Twilight: The Bonneville Ride of John Fitch”.

Днес 300SL, известен най-вече с уникалните, първи по рода си врати, се смята за един от най-колекционираните Мерцедеси за всички времена. Цените често надминават $400.000. Sports Car International слага 300SL под номер 5 в класацията „Най-добри спортни коли на всички времена”.

Технически характеристики:
Двигател: 6-цилиндров редови (M198)
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.996 литра
Компресия: 8.55:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: директно впръскване, инжекционна помпа Bosch
Купе/шаси: стомана и алуминии върху шаси от тръбна стоманена конструкция
Спирачки: барабани с вакуумно подпомагане на четирите колела
Трансмисия: 4-степенна ръчна
Предаване: на задните колела
Тегло: 1293 кг.
Мощност: 240 к.с. при 6100 об/мин.
Въртящ момент: 294.2 нютонметра при 4800 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 80.11 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.18 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 8.5 сек.

от **ilkonikolov** » 06 Мар 2009, 19:51

Някак на къси пружини ми се вижда, че е :roll:

Перфектен модел :clap:

от **Mr.Mercedes-Benz** » 06 Мар 2009, 20:09

всичко е изключително точно. само 2 поправки - 300СЛ се продава от 1954, а не от 1955 март и има произведени 146 бройки през въпросната година. а 190 СЛ се продава от 1955 година, като през тази година са произведени 1727 бройки. нито една преди това. още малко инфо да добавя - 300СЛ купе е струвал тогава 29 000 германски марки, а кабриолета с гюрук 32 000 като има и опция за твърд таван е струвало още 1500 германски марки върху базовата цена. 190 СЛ (с гюрук) е струвал 16 500, а с твърд таван 17 650 марки. заводското означение на 300СЛ купе е W 198 I, на роудстъра W 198 II, а на 190 СЛ е W 121. :rocknroll:

иначе модела - задължителен за всеки колекционер :rocknroll:

от **golf** » 06 Мар 2009, 20:44

Страхотен, честито :clap:

от **TheDevilTwin** » 06 Мар 2009, 22:01

Mr.Mercedes-Benz написа:всичко е изключително точно. само 2 поправки - 300СЛ се продава от 1954, а не от 1955 март и има произведени 146 бройки през въпросната година. а 190 СЛ се продава от 1955 година, като през тази година са произведени 1727 бройки. нито една преди това. още малко инфо да добавя - 300СЛ купе е струвал тогава 29 000 германски марки, а кабриолета с гюрук 32 000 като има и опция за твърд таван е струвало още 1500 германски марки върху базовата цена. 190 СЛ (с гюрук) е струвал 16 500, а с твърд таван 17 650 марки. заводското означение на 300СЛ купе е W 198 I, на роудстъра W 198 II, а на 190 СЛ е W 121.
иначе модела - задължителен за всеки колекционер

Поправките са внесени. Благодаря за корекцията

от **TheDevilTwin** » 09 Мар 2009, 12:38

Продължавам с немските легенди

'81 Audi Quattro WR (Minichamps)
'84 Audi Sport Quattro (Minichamps)
'85 Audi Sport Quattro S1 Rallye San Remo Winner (Minichamps)

Audi Quattro
Години на производство: 1980-1991
Държава: Германия
Произведени бройки: 11 452
Дизайн на купето: Мартин Шмит

Ауди Куатро е спортен автомобил, произведен от немския автомобилен производител Ауди, част от Фолксваген AG. След Jensen FF от 1966 година това е първото гран туризмо купе със задвижване на четирите колела. Куатро е показано за първи път на 3-ти март 1980 година на автомобилното изложение в Женева.

“Quattro” на италианси означава „четири”.

Ауди Куатро се смята за един от най-съществените рали автомобили на всички времена и е първият модел, който използва предимството на задвижване на четирите колела – оттогава правилата позволяват да се използва 4х4 задвижване при състезания. Много критици се колебаят в предимството на това задвижване, смятайки го за прекалено сложно и тежко, до момента в който Куатро постига победа още при първото си излизане в Световния Рали Шампионат. Нещо повече – автомобилът жъне победа след победа през следващите две години. За да бъде запомнен успехът на оригиналния модел, всички следващи Аудита с перманентно задвижване на четирите колела носят обозначението “quattro”, но с малка буква. Именно затова моделът Куатро (с главна буква) има огромна колекционерска стойност.

Ауди Куатро споделя много части, както и основата на купето с Audi Coupé, което принадлежи към гамата на Ауди 80 (B2). Характерните раздувки на калниците и промените по дизайна са дело на Мартин Шмит.

Някои от конкурентите на Audi Quattro са BMW E30 M3 (задно задвижване), Lancia Delta Integrale (4х4), Toyota Celica GT-Four и Ford Sierra Cosworth (последните два модела както със задно, така и с 4х4 задвижване).

Тъй като думата “quattro” се използва както за обозначение на модела, който разглеждаме, така и за самата система 4WD на Ауди, за да бъдат избегнати недоразумения, моделът е често наричан Ur-Quattro (“Ur-“ е представка в немския, която означава „оригинален” и се използва също за обозначение на първата генерация на даден модел).

Ауди реализира оригиналното Куатро за европейския пазар в края на 80-те години, правейки я първата кола на Ауди с quattro задвижване на четирите колела и едновременно с това първата с турбо в комбинация с 4х4.

Оригиналният двигател е 2.144-литров с интеркулер и турбо, успореден петцилиндров с десет клапана (по два на цилиндър) и един разпределителен вал. Мощността е 200 к.с., а въртящият момент 285 нютонметра при 3500 об/мин.. Тези характеристики позволяват ускорение от 0 до 100 км/ч. за 7.1 секунди и максимална скорост над 220 км/ч.

По-късно двигателят е модифициран на 2.226-литров петцилиндров с 10 клапана със същата мощност, но въртящият момент се достига при по-ниски обороти. През 1987 година е сменен от 2.226-литров петцилиндров с 20 клапана (два пъти повече - по 4 на цилиндър), развиващ 220 к.с. и максимална скорост от 230 км/ч.

Куатротата са различавани от собствениците и ентусиастите по обозначенията на двигателите, в зависимост от по-ранните и по-късните версии – най-първият 2.144-литров 10-клапанов има обозначение WR, 2.226-литровият 10-клапанов – MB, а 20-клапановият е RR. Респективно обозначенията са WR Quattro, MB Quattro и RR или 20V Quattro.

Продукцията за 11 години производство се равнява на 11 452 бройки в периода 1980-1991. Не са правени никакви значителни визуални промени по модела. През 1983 година километражът е променен от аналогов на зелен електронен с дигитален дисплей от течни кристали (LCD). При моделите след 1988 година цветът е сменен с оранжев. Интериорът е променен през 1984 година, включвайки нов дизайн на таблото, нов волан и нова централна конзола, а също нови копчета и инструменти по панела. През 1985 година са въведени малки промени, включващи по-здрав дунапрен на таблото, уредите са малко по-добри, показатели за волтажа и температурата на маслото.

По екстериора са правени незначителни промени в годините на производство. Първоначално колата има плоска предна решетка с четири отделни фара, по един от всяка страна за късите и дългите светлини. През 1983 година те са заместени от по-големи фарове, общо два на брой, но с два вътрешни рефлектора.Това отново е променено през 1985 година, когато е представен фейслифт, включващ нова решетка, фарове и други доукрасявания на модела. За RR 20V Quattro се предлага волан с три лъча, кожено покритие по вътрешността на вратите, поставките, централната конзола и джобовете на вратите. Също така цялостно покрита с кожа централна конзола, простираща се до задните седалки. 20V е първото Ur-Quattro с надпис “quattro” върху кожените седалки. Откъм шофьорската страна има издутина заради двойната каталитична изпускателна система. Различните модели могат да бъдат разпознати по различните емблеми отзад и илюстрации отстрани – WR има лепенка “quattro” или пластмасова емблема с алуминиев ефект, MB има хромиран надпис “Audi”, обръчите на Ауди и “Quattro” емблеми, а RR единствено хромирани обръчи на Ауди.

През 1987 година за пръв път е използван Торсен диференциал, заместващ стандартния механичен блокиращ диференциал.

Продажбите в Северна Америка започват през 1983 година и са със същия дизайн като на европейската версия от 1982 (не включват промените от 83-та). Продажбите приключват през 1986. Общо в Щатите са продадени 664 бройки. Канадският пазар получава идентични версии с тези в Щатите, но скоростомерът е в километри в час както при европейските версии. Официалните продажби в Канада са 99 – 61 през 1983; 17 през 1984; 18 през 1985 и 3 през 1986 година. Възможно е през 1986 година да са били купени още няколко коли, което прави цифрата около 6.

Американските версии разполагат с по-широки брони с вградени абсорбатори при удар също както на 4000/Coupe моделите. Нито една от колите не разполага с анти-блокираща спирачна система ABS, въпреки че се предлага като опция. Други екстри са климатик и кожен салон (90% от продадените коли са с кожа – всеизвестно е, че за американците коженият салон е неразделна част от автомобила). Много от канадските версии, продадени през 1984 и 1985 година, не разполагат с шибедах. От всичките 99 продадени бройки в Канада, за общо 35 е известно, че все още са в движение.

2.1-литровият (с обозначение WX) двигател за американския пазар разполага с незначителни промени по компонентите и ECU-то, включващи понижено налягане в турбината, различен разпределителен вал, катализатор и ламбда контрол, които понижават мощността до 162 к.с. Механичните части са същите като при европейските модели. WX-моторът се е предлагал също и за японския и швейцарския пазар. През 1988 година Ауди произвежда 200 специални версии с WX двигател и аналогови уреди, но останалите части са същите като при модела с MB мотор.

Оригиналната състезателна версия дебютира през 1980 година, първоначално като тест автомобил, а по-късно като формална база през 1980 на Janner Rally в Австралия. Дългите версии, които разполагат с купе от серийния модел (за разлика от по-късните модели в Group B ), развиват мощност около 300 к.с. През 1981 година Мишел Мутон става първата жена, победител в Световния Рали Шампионат, пилотирайки Ауди Куатро. През следващите три години Ауди произвежда А1 и А2 модификации на Куатро заради новите правила на Група B с турбиниран петцилиндров мотор с мощност 350 к.с.

Куатро А1 се появява през сезон 1983 на Рали Монте Карло и побеждава Рали Швеция и Рали Португалия в ръцете на Хану Микола. Карано от Стиг Бломквист, Микола и Валтер Рьол, А2 Evolution печели осем световни ралита – три през 1983 и пет през 1984.

Ауди Спорт Куатро (или още известно като Quattro SWB, съкращение на Short Wheel Base или в превод – къса база) е хомологационна версия на Куатро, която влиза в производство, за да позволи на Ауди да се състезава в Група В през 1984 и е продадена в лимитирана серия. Двигателят е изцяло алуминиев 2.133-литров, 20-клапанов, двувалов и е по-малък от този в нормалното Куатро (за да се вземе участие в 3-литровия клас, след като се появяват ограниченията за турбомоторите). Двигателят има мощност 306 коня в серийния модел, а състезателните модели са с мощност около 450 коня.

Купето на автомобила е изработено от карбон с големи раздувки отстрани, по-големи колела (9 инчови в сравнение с 8-инчовите /203 мм/ при стандартния модел), затъмнено предно стъкло от Ауди 80, поръчано от шофьорите на спортния рали тим, за да намали отраженията от таблото и най-важната част – 320 мм по-късо купе. Купето е скъсено, за да се предложи по-добър потенциал на управление в лицето на новата конкуренция с Ланчия 037 и Пежо 205 T16, които са създадени именно с цел участие в група B.

Общо 224 броя са произведени от „късата версия” Спорт Куатро и са обявени за продажба на цена от 203 850 германски марки.

Ауди Спорт Куатро S1 е представено в края на 1984 година като модификация на Спорт Куатро. Колата разполага с успореден петцилиндров мотор с обем 2.110-литра и разполага с официална мощност 470 к.с. Турбочарджърът използва рециркулираща въздушна система с цел да подпомага завихрянето в турбото при високи обороти, когато пилотът спира подаването на газ заради взимане на завой или смяна на скорости. Това позволява на двигателя да се развърти до пълна мощност веднага след подаването на газ, редуцирайки турбо-дупката. Актуалната мощност възлиза на 500 к.с. при 8000 об/мин.

Заради увеличената мощност автомобилът разполага с агресивен външен тунинг, включващ внушително задно крило и огромни спойлери отпред и отзад, които имат за цел да увеличат силата на натиск. Теглото е намалено до 1090 кг., а ускорението от 0 до 100 км/ч. е само за 3.1 секунди. Някои от колите са снабдени със скоростна кутия “power-shift”, която се смята за предшественик на директната скоростна кутия (Direct Shift Gearbox или съкратено DSG), използвана днес.

S1 веднага се доказва на рали пистите с помощта на Валтер Рьол и Кристиян Гайстдьорфер, печелейки Рали Сан Ремо през 1985 година. Мишел Мутон също взима участие с модифицирана версия на S1. S1 еволюшън е последната кола от Група В, проивеждана от Ауди, тъй като състезателният тим се оттегля през 1986 година на Рали Португалия.

Двайсет години след забраняването на Група В, Ауди Спорт Куатро S1 все още се смята за най-мощната кола, участвала в международно рали. Последните модели от 1986 година са разполагали с бруталната мощност от 600 к.с., а след закриването на групата от Ауди съобщават, че са създали двигател с мощност 1000 к.с. Освен Световния Рали Шампионат, Ауди Спорт Куатро S1 печели и международното катерене по върхове Pikes Peak през 1985 година с пилот Мишел Мутон, поставяйки световен рекорд. Победата е повторена през 1987 година, в ръцете на Валтер Рьол.

Audi Quattro WR (1981)
Технически характеристики:
Двигател: 5-цилиндров редови с KKK-K26 турбо
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.144 литра
Компресия: 7.0:1
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: K-Jetronic с Lambda CIS горивно впръскване
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела с единични бутални накладки, ABS
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: quattro перманентно на четирите колела
Тегло: 1290 кг.
Мощност: 200 к.с. при 5800 об/мин.
Въртящ момент: 288.79 нютонметра при 3500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 93.28 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.15 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 6.9 сек.

Audi Sport Quattro (1984)
Технически характеристики:
Двигател: 5-цилиндров редови с алуминиев блок, KKK-K26 турбо и Langerrer & Reich интеркулер
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.133 литра
Компресия: 8.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: Bosch LH-Jetronic Injection
Купе/шаси: стомана / кевлар
Спирачки: вътрешновентилирани и продупчени дискове на четирите колела с четири бутални накладки
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: quattro перманентно на четирите колела
Тегло: 1298 кг.
Мощност: 306 к.с. при 6700 об/мин.
Въртящ момент: 350 нютонметра при 3700 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 143.46 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.23 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 4.8 сек.

Audi Sport Quattro S1 Group B (1985)
Технически характеристики:
Двигател: 5-цилиндров редови с KKK турбо
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.094 литра
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Купе/шаси: стомана / кевлар
Спирачки: дискове на четирите колела с четири бутални накладки
Трансмисия: 6-степенна ръчна
Предаване: quattro перманентно на четирите колела
Тегло: 1090 кг.
Мощност: 444 к.с. при 7500 об/мин.
Въртящ момент: 479.96 нютонметра при 5500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 212.03 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.40 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 3.1 сек.