Колекция 1:43 - Killer Queen

[golf]

5-ца за Аудито , а даже 6-ица за Текста браче , как можеш толкова да пишеш не знам, честито

[minichamps]

направо осанах без дъх докато прочета всичко представянето е повече от добро , а моделите просто уникални

[TheDevilTwin]

Единствената ми забележка към модела на Миничампс е шибедаха, който не би трябвало да присъства, тъй като моделите от 1992 година са "окастрени" от подобни екстри, както ще прочетете по-надолу.

'92 Ford Escort RS Cosworth "Whale Tail" (Minichamps)



Ford Escort RS Cosworth
Години на производство: 1992-1996
Държава: Германия
Произведени бройки: 7145

Escort RS Cosworth е спортна версия на шестото поколение Ескорт (някои източници го водят като фейслифт Ескорт MK5, който се произвежда от 90-та до 92 година). Произвежда се между 1992 до 1996 година в лимитирана серия. Най-отличителният белег на автомобила е спойлерът на багажника, който има форма на опашка на кит. Двигателят е Cosworth YBT, турбочарджван 2-литров двувалов 16-клапанов със заводска мощност 220 к.с. Тъй като е податлив на тунинг, може да достигне безпроблемно мощност от порядъка на 700-1000 к.с.

Форд разработва модела върху шасито и механиката на предшественика му – Sierra Cosworth. “Ghia” модифицира купето, за да бъде побран по-големият Cosworth мотор и трансмисията. Направени са промени по електрониката, а на мотора е добавена турбина. Перманентно задвижване на четирите колела в съотношение 34% към предната и 66% към задната ос е комбинирано с 5-степенна скоростна кутия от Sierra Cosworth, която е допълнително модифицирана. Автомобилът е стандартно оборудван със спортни седалки Recaro, а някои от последните серийни модели са предлагани без задния спойлер, въпреки че болшинството от тях са поръчани с него. Също както своя предшественик, моделът получава прякора “Cossie”.

Производството започва на 19 февруари 1992 година, а последната кола слиза от конвейера на 12 януари 1996 година. За почти четири години са произведени общо 7 145 автомобила, което превръща Escort Cosworth рядък автомобил с голяма колекционерска стойност.

Произвеждани са две версии. Началните 2500 бройки са изработени специално за хомологация на модела, за да бъде допуснат отборът до участие в Световния Рали Шампионат. Те са снабдени с Garett T3/T04B турбочарджър и носят обозначение “Motorsport”; липсват някои екстри като например шибедах и аудио система. Втората генерация, влязла в производство в края на 1994 година, разполага с Garett T25 турбочарджър (по-малък в сравнение с този при “Motorsport”-версиите), който редуцира турбо-дупката и позволява по-добра пригодност на автомобила за ежедневно каране. При тези по-късни модели спойлерът тип „опашка на кит” се предлага само като екстра.

Новата тогава състезателна кола на Форд се оказва адски успешна и постига общо 8 победи в Група А на WRC. Няма как да не споменем известната победа на Рали Монте Карло през 1994 година, дело на французина Francois Delecour, бъдещия шампион Tommi Mäkinen (който побеждава същата година във Финландия, преди да отиде в отбора на Мицубиши през 1995), а също така белгиеца Bruno Thiry и Carlos Sainz от Испания, световен шампион за сезон 1990 и 1992, който през 1996 с Escort RS Cosworth се нарежда на трето място след Tommi Mäkinen с Мицубиши и Colin McRae със Субару. Други известни пилоти, състезавали се за тима на Ford с Escort RS Cosworth, са шампионът на Ланчия за 1988 и 1989 Мики Биасон, както и победителят на Rally Catalunya през 1991 Armin Schwarz.

След като са направени някои модификации по колата, за да я направят пригодима за WRC през сезон 1997 и 1998, тя се отново се изправя в шампионата, за да отбележи още две победи за състезателния отбор на Ford Motor Company , вече намиращ се в Cumbria (област в северозападна Англия) под влиянието на Malcolm Wilson’s M-Sport. С Bruno Thiry, Ari Vatanen (заменя Thiry на Safari Rally, след като получава контузия) и 4-кратния световен шампион Juha Kankkunen, Ескорт слиза от сцената след двойна победа в края на сезон 1998 на рали Великобритания.

Escort RS Cosworth се произвежда до началото на 1996, когато Европейският Съюз въвежда нови норми за шума при моторните превозни средства и Форд решава да спре производството, вместо да модифицира колата, така че да отговори на новите норми за шум и шумоизолация. Въпреки това състезателната версия на RS Cosworth е използвана от Форд за рали автомобил до появата на Focus WRC през 1999 година на Рали Монте Карло.

Произведени бройки през годините на производство:
- 3,448 (1992)
- 1,143 (1993)
- 1,180 (1994)
- 1,306 (1995)
- 68 (1996)

Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови Cosworth YBT с турбина Garett
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 1.993 литра
Компресия: 8.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: Weber-Marelli IAW P8 / *Ford EEC IV
Купе/шаси: стомана монокок
Спирачки: вентилирани дискове с вакуумно подпомагане на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна Borg Warner MT-75
Предаване: перманентно на четирите колела
Тегло: 1360 кг.
Мощност: 220 к.с. при 6250 об/мин. / *227 к.с. при 5500 об/мин.
Въртящ момент: 290 нютонметра при 3500 об/мин. / *305 нютонметра при 2750 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 110.38 / *113.89 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.16 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 5.8 сек.

*Данните са за моделите след 1994 година

[commodore]

Много е добър,честито! само фаровете ме дразнят малко иначе модела е 6

[Von Stamater]

[uniqa 1|43]

Една легенда в рали спорта , дала много на истински звезди в този спорт.Модела на Минишампс е чудесен и ми е от любимите в това ненашарено изпълнение!

[ferrarista47]

еее страхотна колекция до този момент

[minichamps]

страхотна машина имал съм удаволствието да притежавам точно такъв дзвер и е уникално бърза и пъргава кола ,,,,,,

[Mr.Mercedes-Benz]

много любим модел

[TheDevilTwin]

Дойде време да "захапя" отново Мерцедесите, но този път смятам да обърна внимание на два състезателни модела, а ето го и първия

'00 Mercedes-Benz CLK DTM D2 (AUTOart)



Mercedes-Benz CLK DTM (W208)

Първата генерация на Mercedes-Benz CLK (W208) е представена през 1996 година. С появата на модела Мерцедес навлиза в нишата на купетата от среден клас. Най-добре продаван е кабриолетът CLK, който печели сърцата на клиентите със сравнително ниската си цена (в сравнение с тази на спортния кабриолет SL) и всъщност се превръща в най-добре продаваният кабриолет на Мерцедес – между 1999 и 2003 година в САЩ са продадени общо 41 520 бройки и повече от 115 000 по целия свят.

Състезателната версия CLK DTM, дело на AMG, взима участие в немския шампионат Deutsche Tourenwagen Masters. Четири години след спирането му – през 2000 година, шампионатът отново е открит, но този път отборът на Мерцедес решава да заложи на спортното купе CLK, вместо на C-класата, с която се състезава между 1994 и 1996 година. Всички коли, участващи в серийте трябва да разполагат със задно предаване и 4-литрови V8 мотори без турбо, чиято мощност да бъде ограничена до 470 коня. Купетата са взети директно от серийни модели, но шаситата и окачването са създадени специално със състезателна цел и нямат нищо общо с тези при серийните автомобили – дори може да се каже, че са по-близки до тези на състезателните прототипи, които нямат цивилни аналози. Много от пилотите смятат, че поведението на DTM-автомобилите е по-близко до това на едноместните състезателни автомобили, отколкото до серийните возила. Покривите, фаровете, стоповете и други части от дизайна са същите като при серийните - често използван маркетингов трик при състезателните автомобили. През май 2000 година, новите серии на DTM започват на къса отсечка от пистата Хокенхайм – участват Мерцедес с гореспоменатия CLK, докато от Опел залагат на Astra V8 Coupe, а баварският спортен тим ABT Sportsline използват като база Ауди ТТ. Докато Опел успява да се конкурира с Мерцедес, Ауди са тотално декласирани – купето на ТТ има лоша аеродинамика, но на ABT първоначално не е разрешено да използва удължена версия. Така през 2000 и 2001 година Мерцедес се изкачва на първото място с пилота Бернд Шнайдер (победител в шампионата и през 1996 година).

[qnchotuning]

Само бегачки тука

[TheDevilTwin]

Идва ред и на следващия звяр

'71 Mercedes-Benz 300SEL 6.8 AMG "Red Pig" 24h Spa-Francorchamps (Minichamps)



Mercedes-Benz 300SEL 6.8 AMG (W109) “Red Pig”
Години на производство: 1971
Държава: Германия
Произведени бройки: 1
Дизайн на купето: Paul Bracq

Mercedes Benz 300SEL 6.3 започва живота си през 1966 година като проект на инжинера Erich Waxenberger, който създава първия в света „супер седан” или Q-car – превежда се като луксозна кола, която на външен вид не се различава от обикновените автомобили, но чийто технически характеристики са доста над средното ниво за съответния клас.

Принципът на Уаксенбергер е прост – взима мощния 6.3-литров V-образен 8-цилиндров мотор M100 от луксозната лимузина Mercedes-Benz 600 и го монтира на серийната по това време S-класа с фирмено обозначение W109, на която дотогава са се монтирали единствено 6-цилиндрови мотори. Резултатът е седан с тегло почти два тона и технически характеристики, подобаващи по-скоро на спортен автомобил. Говори се, че когато Rudolf Uhlenhaut тествал прототипа, той отворил капака още на първия светофар, за да види колко голям е двигателят и замръзнал на място при гледката.

Моделът е представен на автомобилното изложение в Женева през март 1968 година. Изненадващо е, че консервативната по това време компания Мерцедес-Бенц харесва идеята и започва производство му. Автомобилът изпреварва тогавашната конкуренция от Ягуар и Мазерати и за дълго време остава най-бързата серийна лимузина в света. 300SEL 6.3 се е предлагал само с автоматична скоростна кутия и високо ниво на оборудване (всички екстри са изброени по-долу). Той е бил и единственият модел в гамата на W109, който серийно е бил оборудван със 105-литров резервоар и блокаж на диференциала. Производството продължава от декември 1967 година до септември 1972, а последните екземпляри са се продавали на баснословната за онези времена цена от 45 400 марки. Общо са произведени над 6500 бройки, с което 300SEL 6.3 успява да надмине 600, от който са създадени едва 2700 екземпляра.

Това, с което този автомобил превъзхожда своите съвременници от края на 60-те, е възможността да се движи със скорост над 200 км/ч. с пет човека в купето, демонстрирайки ненадминат комфорт. По-късно компанията започва да монтира нов, по-малък V8 мотор на W109. 300SEL 4.5 се е предлагал единствено в САЩ, докато 280SE 3.5 Coupé можело да бъде поръчан и в Европа.

През 1974 на автомобилното изложение в Женева Мерцедес-Бенц представя наследника на 300SEL 6.3 – Mercedes-Benz 450SEL 6.9 (в производство между 1975 и 1981 година), който е допълнително модифициран и с увеличена мощност.

Техническите характеристики на 300SEL 6.3 са поразяващи дори и днес: автомобилът постига ускорение от 0 до 100 км/ч. за 6.9 секунди, мощност 300 к.с. при 4000 об/мин., въртящ момент от 510 нютонметра при 2800 об/мин.; четвърт миля за 15.1 секунди, максимална скорост от 221 км/ч.. Екстрите, с които разполага серийно, са 4-степенна автоматична трансмисия, въздушно окачване, вентилирани дискови спирачки на четирите колела, електрически стъклоповдигачи, централно заключване, сервоусилвател на волана, серийни халогенни фарове. Произведени са общо 6526 автомобила и тъй като са адски скъпи за поддръжка, днес са колекционерска рядкост.

На базата на 300SEL 6.3 е създаден и легендарният „червен глиган” – състезателна версия на серийния модел. Автомобилът става известен с постигнатото второ място на 24-часовото състезание на пистата „Спа” през 1971 година. По време на състезанието автомобилът е работел като часовник и се е превърнал в любимец на публиката, която през цялата нощ е седяла по местата си на трибуните заради него. Въпреки теглото от 1.6 тона, пилотите Ханс Хайер и Клеменс Шикентанц са били очаровани от неговата управляемост и поведение на пистата. Само спирачките оказвали някои слабости. Бодро ревейки със средна скорост 180 км/ч. по 14.1-километровото трасе, той завършва само на три обиколки след безусловния тогава победител Ford Capri RS, пилотиран от Дитер Глемзер. За малкото тунинг предприятие с четирима души персонал, собственост на Ханс Вернер Ауфрехт и Ерхарт Мелхер (инициалите на AMG са дошли от първите букви на фамилиите им и от родното място на Ауфрехт – Гросаспах), това означава пробив към една голяма кариера.

През 1972 година единственият произведен екземпляр от „червения глиган” е продаден на фирмата Матра във Франция и е служел до края на дните си като тестов апарат за самолетни гуми.

Фирмата Матра се е нуждаела от превозно средство, което след изминаването на 900 метра е достигало скоростта от 200 км/ч. Така те са попаднали на този модифициран 6.3, който впоследствие е бил удължен и превърнат в 5.60-метров колос със 6 врати. Зад задните седалки е имало приспособление, което е оказвало натиск от 800 кг. върху гумите при скорост 200 км/ч. Благородната идея на цялото мероприятие е била да се намали износването на самолетните гуми. Наистина скучен край на един легендарен автомобил.

През 2006 година фирмата AMG закупува един екземпляр W109 6.3 в Берлин и го преработва в „червен глиган”. Причината за създаването на тази реплика е световната премиера на Mercedes-Benz W211 E63 AMG на автосалона в Женева, където състезателната легенда позира редом до чисто новия спортен седан с мощност 514 к.с.

Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен под ъгъл 90 градуса
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 6.289 литра увеличен до 6.8
Компресия / степен на сгъстяване: 9.0:1*
Клапани: по 2 на цилиндър, едновалов (SOHC)
Пълнене с гориво посредством: механично горивно впръскване Bosch*
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна механична
Предаване: задно
Тегло: около 1600 кг.
Мощност: 420 к.с.

*Данните са за серийния модел

[commodore]

невероятен джуган а моделчето е превъзходно

[golf]

Страхотен и любим модел, честито

[ferrarista47]

'71 Mercedes-Benz 300SEL 6.8 AMG "Red Pig" 24h Spa-Francorchamps (Minichamps)
аууу мерца е невероятен честит