Колекция 1:43 - Killer Queen

[StamoV]

как пишеш толкова бе

[ferrarista47]

хубав немец и хубав модел и снимките хубави

[Nikolai_Boqdjiev]

хубав немец и хубав модел и снимките хубави

...и добро инфо.
Давай в същия дух

[TheDevilTwin]

Ето и обещания Опел

'83 Opel Manta 400 Rallye (Schuco)



Opel Manta B 400
Години на производство: 1981-1984
Държава: Германия
Произведени бройки: 245

Вторият модел с името Манта е представен през 1975 година. Двувратата кола, изпълнена в модерния по онова време “three-box” дизайн, разполага с механиката на Аскона B. Единствената разлика е в дизайна на купето, който е заимстван от Шевролет Монца от 1975-та. Манта притежава по-спортно излъчване, благодарение на ниската предница, която не присъства при Аскона, въпреки че е стандартна за английския й еквивалент – Vauxhall Cavalier. Във Великобритания моделът Манта не се е предлагал, но съществуват версии на Vauxhall Cavalier със същото оформление на купето.

Двигателите варират от малкия 1.2-литров OHV през 1.6-литров CIH до 1.9-литров CIH. През 1976 година е добавен GT/E-двигателят от Манта А – обозначението на моделите с този мотор е Manta B GT/E. През 1979 двигателят на версията GT/E е заменен от нов 2-литров CIH със система за впръскване на горивото Bosch L-Injection и максимална мощност 110 к.с. 1.9-литровият мотор пък отстъпва мястото си на 2-литров S-двигател, който разполага с Varajet II карбуратор. Това е най-използваният от Опел мотор по онова време и се среща най-често при Opel Rekord.

През 1977 година към гамата е добавен триврат хечбек. Vauxhall предлага тази версия като Cavalier Sports Hatch.

И двете версии на Манта са подложени на фейслифт през 1982 година. Добавени са пластмасов спойлер отпред, странични прагове за версиите GT/E и GSi и малко крило, интегрирано в задницата, както и решетка за въздух отпред. 1.2, 1.6 и 1.9-литровите мотори са заменени от 1.3-литров OHC, 1.8-литров OHC и 2-литрови “S” и “E CIH” мотори. От 1983 година версията GT/E вече носи обозначение GSi.

Производството на Манта не е преустановено, когато еквивалентната Ascona и Cavalier са заменени от Ascona C със задвижване на предните колела. От 1982 година икономичният 1.8-литровият OHC мотор започва да се предлага и за Manta B. Този двигател става много популярен и се монтира 5 години – от 1982 до 1987 година. Версиите „2.0S” са спряни през 1984 година и така GSi-версията продължава да се предлага единствено с „големия” мотор. През 1986 Опел предлага версията “Exclusive”, разполагаща с всички екстри – седалки Recaro с червена тапицерия; черен интериор, имитация на кожа и пълен оптичен пакет, познат от версиите i200. Той се състои от двойни кръгли фарове, преден и заден спойлер Irmscher, странични прагове и 3-секционен заден спойлер от Манта 400 (произвеждащ натиск от 80 кг. при скорост 200 км/ч.). Производството е прекратено през 1988, като през последните две години са произвеждани единствено версиите GSi Exclusive. Продажбите продължават до 1989 година, когато Manta е заменена от Calibra.

Днес тези автомобили са трудно-откриваеми в добро състояние и оригинален вид, заради което през последните няколко години стойността им се покачва драстично. Днес моделът отново е популярен, благодарение красивия външен вид, задното предаване и доброто пътно поведение с което разполага.

През 1979 Опел започва разработката на рали модел. За база са използвани както Manta B, така и Ascona B. Въпреки че Аскона 400 е по-успешният модел от двата, Манта 400 също си спечелва добра слава.

Опел се обединява с немската тунинг фирма Irmscher и английската Cosworth, за да направи версиите „400”. На Cosworth е поставена задачата да разработи 16-клапанова двувалова глава за двигателния блок CIH, а Irmscher, който през 1977 и 1978 разработва i2800, се заема с екстериорния и интериорния дизайн. 2-литровият двигател, използващ 16-клапанова глава от Косуърт, противно на плановете не успява да произведе достатъчно мощност, но двигателните глави вече са били произведени напаснати към 4-цилиндровия CIH двигателен блок. Така се стига до използване на 2-литров двигателен блок, които е допълнително изпилен, добавени са по-големи бутала, колянов вал от 2.3-литровия дизелов двигател от същия тип (CIH) и като резултат излиза 2.4-литров двигателен блок. Монтирането на 16-клапанова глава осигурява масивна сила на мотора, освен това дава възможност за допълнителни модификации при рали версиите.

Опел произвежда първите 23 автомобила през 1981 година, а версията i400 е представена през месец март на автомобилното изложение в Женева. Моделите се различават по двусекционната решетка отпред (моделите от 1982, 83 и 84 разполагат с 4-секционна). Колите са доставени не само като цивилни версии, но и като серийно тунинговани рали версии. Уличните версии са известни като „фаза 1” – луксозни версии на Manta B Coupé. Въпреки че промените са с цел по-ниско тегло на купето, колите са предлагани с всякакви видове ексклузивно оборудване. Recaro седалки с големи емблеми на Опел върху тапицерията, кожен волан Irmscher и дори чистачки на фаровете. Всички автомобили са с цвят „арктично бяло” (Arctic White) с бели алуминиеви джанти Ronal 7х15". На двигателя е монтирана система за горивно впръскване Bosche LE, а серийната мощност е 144 к.с. „Фаза 2” е коренно различна – големи раздувки отпред и отзад от екзотични материали като карбон и кевлар, които имат за цел спестят килограми; по-леки врати, капак, спойлери и стъкла. Джантите също са Ronal, но с размер 8х15" опред и 10x15" отзад. Мощността на двигателя е 230 к.с., използвайки 48-милиметрови DCOE карбуратори и скоростни кутии ZF, както и различни опции за задната ос като например LSD. „Фаза 3” е термин, който също се използва, когато става въпрос за „i400”, но с него не се обозначава заводски тунинг. Много състезатели по онова време са тунинговали допълнително двигателя, затова доста от моторите разполагат с над 300 к.с. и дори днес от тези двигатели могат да бъдат изцедени близо 340 к.с., без добавянето на допълнителни части като например турбо.

245 екземпляра от версията „i400” са произведени заради хомологационните правила на FISA. Въпреки това освен „i400” са известни и други “i”-модели. “i200”, която всъщност е идентична с GSi-версията на Манта B, е произведена в 700 екземпляра и днес се смята за колекционерска рядкост. “i200” разполага с тунингован 2.0E мотор, разполагащ със 125 к.с., а версията “i240” е дори по-рядка. Произведени са общо 300 бройки, които разполагат с блок от i400, но използват 8-клапанова железна глава от 2.0E-двигателя, а мощността е 136 к.с.

Irmscher също опитва да произвежда Манта в свои разновидности. Причината те да бъдат използвани при „проект 400” е, че през 1977 година Irmscher взима Manta B 1.9S, на която монтира двулитров 2.8-литров H двигател от Opel Admiral. Колите са показани през 1977 година на автомобилното изложение в Женева. Били са боядисани в цветовете на дъгата, заради което си спечелват прякора „paradisvogel” (райска птица). Произведени са 28 броя с 2.8H мотор, доставящ 150 к.с. и 220 нютонметра въртящ момент. Днес тези екземпляри се смятат за екстремно редки.

След успеха на Manta 400 Irmscher решава още веднъж да опита със 6-цилиндрова спецификация. Този път фирмата изкарва най-мощната Manta B, реализирана на пазара. През 1985 година Irmscher купува 29 400 коли от Опел, които са в заводски вид. Автомобилите нямат скоростни кутии и двигатели, но са снабдени с „фаза 2” оборудване. Irmscher монтира нови 3.0-литрови LE мотори от моделите Monza и Senator, които доставят 177 к.с. и 232 нютонметра въртящ момент. Използвана е скоростна кутия Getrag 265 и LSD в съотношение 3,18:1 на задната ос, давайки на колата невероятна динамика. Ускорението от 0 до 100 км/ч. се постига за 8 секунди, а максималната скорост е 225 км/ч., което я прави най-бързата серийна Манта, произвеждана някога. Заради голямата петролна криза през 80-те, Опел не се наема да реализира идеята за производство на 6-цилиндрови версии на Манта, а решава да монтира икономичните и по-достъпни 1.8-литрови OHC мотори с алуминиев блок през 1985 година.

Манта B дебютира в Световния Рали Шампионат на Рали Корсика през 1983, пилотирана от Guy Frequelin. След 160 км обаче цилиндровият блок се разваля. През същия уйкенд Jimmy McRae дебютира с друга Манта 400, но нейният дебют се оказва доста по-успешен. Той се сбогува с второто място, след като излиза от пътя и в крайна сметка завършва шести.

Манта 400 е по-лека от Аскона 400, благодарение на вратите, капака, спойлерите, багажника и дори калобраните, които са изработени от кевлар и спестяват 80 кг. Други предимства са по-доброто разпределение на теглото, постигнато чрез преместването на мотора със 6 см назад. Хомологацията позволява използването на двигател „фаза 3”, който дава на автомобила повече сила с 275 к.с., но губи от своята еластичност.

Пилотите се оплаквали от недозавиване, но основният проблем идва от задната ос, тъй като тя е взета директно от Аскона 400. Отговорът може би се състои във факта, че задната ос не може да се справи с увеличената мощност в комбинация с по-лекото купе.

Манта 400 остава в сянката на Ауди Куатро и Ланчия 037, а задаващите се разработки на Пежо и Тойота усложняват още повече ситуацията.

Уникална по рода си Манта със задвижване на четирите колела се появява в Швеция, преди световното рали през 1983 година и е показана публично пред пресата като прототип. Единствената модификация по автомобила е била системата с Ferguson диференциал. Тестовете с Ари Ватанен показали, че колата е по-устойчива дори от Куатро, но проектът така и успява да намери реализация.

Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 2.410 литра
Компресия: 9.7:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: Bosch L-Jetronic горивно впръскване
Купе/шаси: стомана
Спирачки: дискови с вакуумно подпомагане на четирите колела, ръчна на задните колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна със шпер диференциал на задната ос
Предаване: задно
Тегло: 960 кг.
Мощност: 144 к.с. при 5200 об/мин.
Въртящ момент: 210 нютонметра при 3800 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 59.75 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.15 к.с. на кг.

[SSSR]

Чудесно представяне както винаги,страхотен модел и кола

[TDI Power]

Много добър модел

[golf]

Много добър модел

[Бате Жоре]

Просто няма какво да се добави

Manta rules

[Кирил]

цялата ти колекция а и много ми харесва представянето

[commodore]

винаги съм твърдял ТОВА Е КОЛАТА

[puma]

Manta-та е страхотен автомобил, особенно старата

[TheDevilTwin]

Като говорим за спортни автомобили, няма как да пропуснем един от най-бързите седани, от времето когато Impreza WRX и Lancer Evolution все още прохождаха - конкурентът на Vauxhall Carlton/Lotus Omega и BMW E34 M5

'90 Mercedes-Benz 500E (Minichamps)



Mercedes-Benz 500E (W124)
Години на производство: 1991-1995
Държава: Германия
Произведени бройки: 10 479

Между 1991 и 1995 година Мерцедес-Бенц произвежда спортна версия на тогавашната Е-класа (W124). Тя носи обозначение 500E и е разработена съвместно с Порше. Всеки екземпляр 500Е е ръчно произведен от Порше. Автомобилите са транспортирани от фабриката на Мерцедес-Бенц до завода Rossle-Bau на Порше, намиращ се в Цуфенхаузен – за производството на един модел са били необходими 18 пълни дни. Разработката на модела започва през 1989 година и завършва през 1991, а между 1992 и 1995 година са произведени общо 10,479 броя съвместно с Порше. 1505 екземпляра от суперспортния седан са внесени в Щатите между 1992 и 1994 година, което прави около 500 автомобила на година. До 1993 година моделът носи обозначение 500E, а след фейслифта през 1994 година, проведен на цялата гама W124, е преименуван на E500.

500Е разполага с двувалов 32-клапанов 4.973-литров V8 мотор с мощност 326 к.с. и въртящ момент от 480 нютонметра. Двигателят е взет директно от роудстъра 500SL (R129). Спирачките също са от него – предни 300-милиметрови дискове и 4-бутални накладки за моделите от 1992 и началото на 1993. По-късните версии разполагат с подобрени 320-милиметрови от 600SL. Задните спирачки на всички версии са 277-милиметрови от 500SL. На щатския пазар 500E се предлага с всички екстри, единствено се доплаща за CD-чейнджър и интегриран телефон. 500E се произвежда единствено като седан с четири врати, а четирите кожени седалки се доставят от Recaro.

Пресата „лепва” на автомобила прякора „вълк в овча кожа” и това е напълно заслужено, тъй като тестовете изкарват на яве впечатляващи резултати – ускорение от 0 до 100 км/ч. за 5.5 до 6 секунди и четвърт миля за 14.1 секунди с терминална скорост 163 км/ч. Максималната скорост е ограничена до 250 км/ч. и се достига при 6000 об/мин. Разходът е 16.8 литра на 100 км в градски условия и 13.8 на извънградско.

500Е се различава от обикновените W124-ки по по-широката следа (1.5 инча), снижено с 0.9 инча окачване, раздути калници, странични престилки, по-широки предна броня и гуми. Заради външния си вид, лимитираното производство, доброто родословие, ръчната изработка и невероятните си технически характеристики, 500Е се смята за автомобил със статут на класика.

500E/E500 претърпява минимални промени по време на тригодишното си производство. Моделите от 1992 и 1993 са неразличими един от друг. Най-голямата разлика е по-маломощният двигател за моделите от 1993, предлагани в Щатите. През 1994 са направени козметични промени по всички Е-класи – нови фарове, решетка и капак на багажника. Двигателят обаче си остава непроменен в сравнение с този на моделите от 1993.

Често срещани са подобрения, включващи различни джанти и гуми, изпускателни системи и препрограмиране или замяна на ECU-тата, които премахват електронното ограничение на максималната скорост. За да намалят времето за ускорение, някои собственици програмират автоматичната трансмисия да стартира от първа скорост, вместо от нормалната втора.

През 1993 и 1994 дванайсет лимитирани E500 са снабдени с 6-литров M119 V8 мотор от тунера AMG. Тези модели са наречени Е60 AMG и разполагат с 381 к.с., които ускоряват автомобила от 0 до 100 км/ч. за 5.3 секунди (обикновен 500E взима спринта за 6.0). Модификациите включват замяна на оригиналните компоненти с AMG-части, включващи окачване, изпускателна система, централна конзола и 17-цолови джанти. Много от днешните E60 AMG са всъщност 500Е или Е500, изпратени във фабриката на AMG в по-късен период, за да бъдат заменени двигателите им с 6-литровия V8. Оригиналните екземпляри Е60 AMG носят „957 AMG Technology Package” в своя VIN номер.

Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен под ъгъл 90 градуса
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 4.973 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 10.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Bosch LH Jetronic
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 4-степенна автоматична
Предаване: задно
Тегло: 1710 кг.
Мощност: 326 к.с. при 5600 об/мин.
Въртящ момент: 480 нютонметра при 3900 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 65.55 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.19 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 6.0 сек.

[Mr.Mercedes-Benz]

чудесен модел, задължителен за почти всеки колекционер. има разлики от старото производство, разбира се в положителна посока

[commodore]

Поздравления Един много,много любим автомобил

[qnchotuning]