DiecastCarsBG

от **niko.911** » 10 Сеп 2009, 20:45

Жесток модел на велик състезател :clap:

от **commodore** » 10 Сеп 2009, 21:56

TheDevilTwin написа:
commodore2 написа:Ама от де го плесна това ускорение 0-100 за 8.0 с.

Оправено е, благодаря за поправката

400+ коня на под тон тегло :naughty:

сигурно ще дава високи 11-ски

от **ocool** » 11 Сеп 2009, 22:40

Това ми е любимата кола от играта Gran Turismo 2! Иво, супер модел! Направо не мога да повярвам, че е IXO! :shock:

Избрал си си най-готината шарка която е просто класика сред Форд и Порше! :rocknroll:

Много ми харесва модела! Гумите са невероятни! :shock:

от **TheDevilTwin** » 15 Сеп 2009, 21:40

Още една класика от 60-те

'75 Lamborghini Miura SV/R (Kyosho)

Lamborghini Miura
Години на производство: 1966-1972
Държава: Италия
Произведени бройки: 764 (за всички версии на Miura)
Дизайн на купето: Гандини / Бертоне

Lamborghini Miura е спортен автомобил, произвеждан в Италия между 1966 и 1972 година. Снабден е със средноразположен мотор, също както участващите в Льо Ман по това време Ford GT40 и Ferrari 250 LM. Смята се обаче, че именно Мюра е пионерът на конфигурацията със средноразположен двигател при двуместните суперспортни автомобили в серийно производство. Името произлиза от легендарното испанско ранчо Мюра, чийто бикове имат пословичен инстинкт за нападение.

Вдъхновена от GT40, Miura дебютира през 1965 година на автомобилното изложение в Торино, където обаче е показано само шасито на автомобила. Въпреки липсата на купе, са направени доста поръчки за автомобила. За дизайна е избран Марсело Гандини от Бертоне, който е отговорен за много от следващите модели на Ламборгини. Пет месеца по-късно на женевското автомобилно изложение през 1966 година е показан завършеният автомобил. Крещящият дизайн и нестандартно разположение на двигателя в комбинация с отваряща се предница и задница, превръщат автомобила в сензация. Друг очудващ факт е, че автомобилът разполага с малък багажник, разположен в най-задната част на автомобила и зад двигателя.

Първите екземпляри Miura, известни като P400 (Posteriore 4 litri), са задвижвани от 3.9-литров двигател Lamborghini V12, използван също в 400GT. Монтиран е напречно и произвежда максимална мощност от 350 к.с. Между 1966 и 1969 година са произведени около 275 екземпляра от P400. Това е било успех за Ламборгини, въпреки високата цена от $20,000 USD (около $114,000 в днешна валута).

Също както при Мини, двигателят и скоростната кутия са отляти като едно цяло и използват едно и също масло. По-късно при последните 96 версии на SV, които са снабдени с диференциал с ограничено приплъзване, се налага използването на отделни смазочни масла.

Говори се, но не е потвърдено, че първите 125 броя Miura са изработени от 0.9-милиметрова стомана и заради това са по-леки в сравнение с по-късните модели. Всички екземпляри са със стоманена конструкция и врати, а отварящите се предна и задна част от купето са от алуминий.

Последната и най-популярна Мюра – P400 SV или Miura SV разполага с променени карбуратори и валове. Това дава на двигателя допълнителни 15 к.с., с което мощността нараства на 385 к.с.

SV може да бъде различен от предшествениците си по липсата на „вежди” около фаровете, по-широки задни калници, за да поберат 9-инчовите задни колела с гуми Pirelli Cinturato; друг белег са различните стопове. Произведени са общо 150 броя от SV, а един от тях е собственост на Франк Синатра.

Най-легендарната Miura без съмнение е P400 Jota (шаси #5084). Тя е разработена от тест пилотът на Ламборгини Bob Wallace през 1970 година. “Jota” е испанският еквивалент на буквата “J”. Обозначението “J” е добавено заради състезателните правила “Appendix J”, на които “Jota” е трябвало да отговаря. Произведен е само един екземпляр, чиято мощност е увеличена на 440 к.с., благодарение на повишена компресия, модифицирани валове и електронна запалителна система, инсталиран е картер със сухо мазане и променена изпускателна система. Маслените радиатори са взети от Islero, а скоростната кутия е с по-къси предавки. Този екземпляр за жалост не е запазен, тъй като Ламборгини се отказва от автомобила след екстензивно тестване и го продава на дилъра InterAuto. Индустриалист от Brescia купува колата на 8-ми февруари 1972 година, но по време на пътуване автомобилът се запалва и изгаря напълно. Дори шасито не е могло да бъде запазено.

Когато клиентите разбират за Jota, те поръчват доработки по своите собствени Lamborghini Miura. Поради липса на средства Ламборгини решава да доработи съществуващи SV модели, вместо да създава нови екземпляри. Тези версии са известни като SV/J и разполагат с подобрения по двигателя, окачването, екстериора и интериора.

От пет екземпляра от Miura SV/J, произведени от Ламборгини, докато Мюра все още е била в производство, две са чисто нови (шасита #5090 и #5100), а три от тях са преработени от съществуващи SV-та (шасита #4934, #4860 и #4990). Всички те съществуват и до днес. Шаси #5100 е единственият екземпляр SV/J, който е снабден с картер със сухо мазане, също както оригиналната Jota #5084.

Една от тези коли, шаси #4934, е направена за шаха на Иран Mohammad Reza Pahlavi. Шахът съхранявал колата, пазена от въоръжена охрана заедно с още едно SV в Royal Palace в Техеран. След иранската революция, колите му са предадени на иранското правителство. Автомобилът е продаден в Дубай през 1995 година. През 1997 тази кола е продадена от аукцион Brooks на Nicolas Cage за $490,000, правейки го най-скъпия модел, продаден от аукцион по това време. Cage продава колата през 2002 година.

Други екземпляри са превърнати в реплики на SVJ (в опит да имитират истинските SV/J) от различни работилници в Швейцария, САЩ и Япония.

Друг интересен екземпляр е Miura Roadster (по-скоро тарга модел, но без махащ се покрив), произведен от Бертоне като шоу кар. Базиран е на P400 и е представен за първи път през 1968 година на автомобилното изложение в Брюксел. След като е показан на няколко автомобилни салона, моделът е продаден на International Zinc Research Organisation (ILZRO). Колата е именувана ZN75. Съществуват и други Мюри без покрив, но тази на Бертоне е единствената оригинално произведена.

През 2006 ZN75 е купена от търговецът на недвижими имоти в Ню Йорк Adam Gordon. Гордън връща колата в оригиналния й вид на Бертоне Роудстър. Реставрираният модел е показан за първи път през август 2008 година на Pebble Beach Concours d’Elegance.

Lamborghini Miura SV/J (1970)
Технически характеристики:
Двигател: 12-цилиндров V-образен под ъгъл 60 градуса
Разположение: средно, напречно разположен
Обем: 3.929 литра
Компресия: 10.7:1
Клапани: по 2 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: 4 Weber 40 IDL карбуратора
Купе/шаси: купе от стомана с предна и задна част от алуминий върху стоманено пасажерско отделение и полумонокок
Спирачки: вентилирани дискове
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Задвижване: задно
Тегло: 1125 кг.
Мощност: 385 к.с. при 5850 об/мин.
Въртящ момент: 401 нютонметра при 5750 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 97.98 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.34 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 5.5 сек.

П.П. Още информация за автомобила, можете да прочетете в представянето му от ocool

от **commodore** » 15 Сеп 2009, 22:10

Жесток автомобил,моделът на киошо също.Честито! :clap:

от **qnchotuning** » 15 Сеп 2009, 22:14

Невероятен! :rocknroll:

от **ocool** » 16 Сеп 2009, 00:06

Оригиналният цвят е бял, но е бил боядисан в Rosso Granada с Naturale интериор през 1973 година. През 2006 година колата е изнесена в САЩ, а по-късно продадена от аукцион Russo и Steele’s Collector Automobile Auctions през 2008. Те описват автомобила като „напълно реставриран от специалиста на марката Gary Bobileff”.

Къде си чел това?

Шеста бройка SV/J е направена от Ламборгини между 1983 и 1987 година от неизползвано шаси на Miura S. Автомобилът е направен за брата на Patrick Mimram, по това време собственик на Ламборгини. Други екземпляри са превърнати в реплики на SVJ (в опит да имитират истинските SV/J) от различни работилници в Швейцария, САЩ и Япония.

Прочети пак внимателно това:

Note that these five Miura SVJ's are considered to be the only 'official' factory cars, while the following cars on this page were actually originally built as normal Miura models that were later on modified/customized into more or less SVJ style Miura's, but these later cars are not to be considered to be Miura SVJ models, just custom made cars ... most importantly the previous five cars will be a lot more expensive when found on the market, since actor Nicolas Cage aqcuired his SVJ for nearly $ 500,000 the price still went up ...

от **ocool** » 16 Сеп 2009, 14:45

Снимките са супер и статията вече е почти ОК! Ти за кое ми казваше че ми липсва в колекцията? Жълтото ли? Murcielago няма да си взема, но ако пуснат червен Reventon може да се възползвам от промоцията...

Hot Wheels пуснаха и бял! :shock:

Ще почакаме за червен.

TheDevilTwin написа:Шеста бройка SV/J е направена от Ламборгини между 1983 и 1987 година от неизползвано шаси на Miura S. Автомобилът е направен за брата на Patrick Mimram, по това време собственик на Ламборгини.

Твърдо си решил да напишеш нова страница в историята на Ламборгини, така ли?

Шшшшш как така от 0-100 за 3,6 секунди??? Голяма част от статистика не е вярна!

от **ms_power** » 16 Сеп 2009, 21:09

Много се възхищавам на този модел,още от снимките на ocool.Успях да го подържа на срещата,пак благодарение на него и ми стана страшно любим,макар и не в моя мащаб. :clap:

Страхотни общи снимки! :rocknroll:

от **ocool** » 16 Сеп 2009, 22:08

ms_power написа:Много се възхищавам на този модел,още от снимките на ocool.Успях да го подържа на срещата,пак благодарение на него и ми стана страшно любим,макар и не в моя мащаб. Страхотни общи снимки!

Щом ти стана любим, след време ти пожелавам да си го вземеш в 1/18! Ще ти е още по-любим!

от **TheDevilTwin** » 02 Окт 2009, 16:04

The Grand Corvette

'64 Chevrolet Corvette Grand Sport 12h Sebring (Eagle Collectibles by Universal Hobbies)

Chevrolet Corvette Grand Sport
Години на производство: 1962-1963
Държава: САЩ
Произведени бройки: 5
Дизайн на купето: Zora Arkus-Duntov

В началото на 1962 година шеф инженерът и създател на Corvette Zora Arkus-Duntov започва секретна разработка на модифициран състезателен Корвет, базиран на модела от 1963 година, който има за цел да победи Льо Ман и Себринг. Нещо повече – той трябва да сложи край на унизителните загуби за General Motors, които се дължат на Карол Шелби и състезателните Шелби Кобра.

Дори самото име на автомобила “Grand Sport” вдъхва респект. Това е бил върховният Корвет – купе от фибростъкло, шаси от овална тръбна конструкция (известна с името birdcage - „птича клетка”), дискови спирачки вместо барабанни и удивително мощен двигател. Corvette Grand Sport е участвал в състезания с няколко различни мотора, най-сериозният от които е сериен 377-куб. инчов small-block V8 мотор с 4 странични 58-милиметрови Weber карбуратора, развиващ максимална мощност от 485 к.с. при 6000 об/мин. Основната цел този автомобил е била да „издуха” състезателните Шелби Кобра, Ферарита и дори Ford GT40.

Arkus-Duntov прави първи тест с Grand Sport #001 на писта Sebring през декември 1962 година. Тъй като по това време 377-кубиковите двигатели все още не са били готови, автомобилът е бил задвижван от сериен 327-куб. инчов L84 с горивно впръскване. След като прототипите показали на какво са способни, е било запланувано производство на 125 серийни автомобила, но това така и не се осъществява.

Когато бордът на директорите, начело с Frederic Donner, научава за секретната програма на Zora, управителният съвет на Шевролет слага край на проекта. По това време обаче са били направени части за пет автомобила. Така че за радост не успяват да спрат завършването петте екземпляра, а също така и използването им на състезания.

След като всички опити за участие на състезания с фирмения тим се оказват безуспешни, Grand Sport #003 e даден назаем на Dick Doane, а #004 на Grady Davis за състезания в „SCCA – Sports Car Club of America” (клас прототипи). След много модификации Davis с д-р. Dick Thompson зад волана успява да спечели победа с Grand Sport #004 на писта Watkins Glen на 24-ти август 1963 година. Двете коли са върнати на Шевролет през октомври 1963 година.

През декември 1963 година три от произведените Корвети Grand Sport (#003, #004 и #005) взимат участие на „Nassau Speed Week”, а Texan John Mecom оглавява „частния” тим – той се състои от няколко инженери на Шевролет, които са на „ваканция” в Бахамите.

Два Корвета Grand Sport започват състезанието “Tourist Trophy” в неделя и реализират добри квалификации – втори и трети в решетката, но и двата отпадат по време на състезанието заради прекалено нагорещени диференциали. Осигурени са охладители за диференциалите, благодарение на един от инженерите, който „случайно” е носел от тях в багажа си. Те са монтирани на трите купета за състезанието “Governour’s Cup” в петък.

С модификациите резултатите добиват съвсем различен облик. В петъчното състезание трите автомобила финишират на трето, четвърто и шесто място и най-важното – пред Кобрите. Два от Корветите взимат участие и в последното състезание за седмицата – в събота. Финишират на четвърто и осмо място, отново оставяйки Кобрите далече зад себе си.

Връщайки се от „ваканцията”, инженерите започват да работят за разрешаване на останалите проблеми. Въздушното налягане, образуващо се в двигателното отделение, принуждава инженерите да завържат предния капак, за да не изхвръкне. Налягането в комбинация с дългата предница и високия профил на купето, обясняват тенденцията на Grand Sport да повдига предницата си при висока скорост.

За състезанието на писта Дайтона през февруари 1964 година инженерите на Arkus-Duntov трансформират два от произведените Grand Sport (#001 и #002) в кабриолети. Те ампутират покривите им, за да намалят височината на купето, освен това монтират нови капаци, за да разрешат проблема с налягането. Доколкото е известно, това са последните модификации, извършени върху Grand Sport от Chevrolet Engineering. Успехът в Nassau и публичността отново привличат вниманието на управата на General Motors върху Grand Sport. Шефовете отказват да участват в състезания и заръчват петте коли да бъдат унищожени. Благодарение на вътрешни лица от Шевролет, трите купета незабавно са продадени на частни лица, които ги използват за състезания през следващите години. Двата роудстъра остават скрити в лабиринта на Шевролет в Warren, Michigan. Те са показвани единствено на сбирки на редки автомобили, преди да бъдат продадени на Roger Penske в началото на 1966 година.

Всичките пет екземпляра съществуват и до днес и тъй като рядко се появяват по автомобилни сбирки и изложения, все още събуждат възхищение в главите на онези свидетели, които ги помнят от автомобилните състезания.

Някой от по-известните пилоти, които са били зад волана на Grand Sport, са Roger Penske, A.J. Foyt, Jim Hall и Dick Guldstrand.

Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен под ъгъл 90 градуса
Разположение: предно, надлъжно разположен
Обем: 6.178 литра
Клапани: по 2 на цилиндър, OHV
Пълнене с гориво посредством: 4 странични Weber 48 мм. карбуратора
Купе/шаси: купе от фибростъкло върху шаси от овална тръбна кострукция тип “птича клетка”
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: Borg Warner T-10 4-степенна ръчна
Предаване: задно
Тегло: между 850 и 900 кг. (в зависимост от вида на купето – кабриолет или купе)
Мощност: 485 к.с. при 6000 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 78.5 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: около 0.55 к.с. на кг.