Колекцията ми "ВЩНЛ" - Пример за качество

[AudiFan]

ъ Ъ
Страхотни са тия МакЛаръни,просто нямат равни,а последния....

[uniqa 1|43]

Инзвънземен модел- като творбите на Флойд! Иксото повече ми харесва - купето - дъното не се съмнявам, че е по- добро на Миничампс!

[John]

Лудница

[niko.911]

Е.еее .Сега пък и GTR!!!Зверска работа

[Thunderbolt]

и сега ако извадиш Longtail

[ocool]

Споки! Няма да има Longtail, защото е страшна грозотия!

Иксото повече ми харесва - купето - дъното не се съмнявам, че е по- добро на Миничампс!

Дай да направим пак системата с плюс и минус:

IXO McLaren F1 GTR #10R

Плюсове:
- цена (само 25EUR)
- перфектен цвят!!!
- има охладителни решетки на предните калници
- реалистични фарове
- реалистични спирачни апарати със супорти BREMBO
- изпипано дъно
- отворите на предната броня са правилни
- детайлизирани емблеми
- налице са светоотразителите и светлините за задна предавка на задната броня
- веждите на предните калници са с разшивки и имитират отделен детайл


Минуси:
- дифузьора отзад е сгрешен
- задния спойлер е сгрешен
- въздухозаборника на тавана е сгрешен
- дясната емблема отзад не е позиционирана правилно
- не са боядисали в синьо капачките на джантите от дясната страна
- на предната броня не трябва да има халка за захващане
- чистачката е объркана
- липсва надпис OZ на джантите
- шофьорската седалка не трябва да е червена
- объркан е въздухозаборника на предния капак
- няма толкова висока колекционерска стойност


Minichamps McLaren F1 GTR #10R

Плюсове:
- има висока колекционерска стойност
- въздухозаборника на тавана е правилен
- задния спойлер е правилен
- дифузьора отзад е правилен
- капачките на джантите от дясната страна са боядисани в синьо
- има надпис OZ на джантите
- правилна форма на въздухозаборника на предния капак
- на предната броня няма халка
- емблемите отзад са позиционирани правилно


Минуси:
- цена (само 220$)
- централният отвор на предната броня е сгрешен
- отвратителни емблеми
- цвета не е металик
- чистачката е объркана
- дъното не е детайлизирано
- липсват спирачни апарати и дисковете са просто боя
- липсват охладителни решетки на предните калници
- шофьорската седалка не трябва да е червена
- кофти изглеждащи предни фарове
- веждите на предните калници са сляти с купето
- липсват светоотразителите и светлините за задна предавка на задната броня


И крайното класиране е:

Плюсове:
IXO 10 - 9 Minichamps

Минуси:
IXO 11 - 12 Minichamps


Лично аз харесвам повече IXO само заради цвета и това:



Еца си е ец!

[ferrarista47]

невероятно сравнение

[uniqa 1|43]

Да, фотоеца наистина придава много достоверност и реализъм на моделите , не знам защо Миничампс все още не го използват много , защото особено при емблемите , надписите и лайсните се вписва чудесно!

[babun1]

яко

[ocool]

Ха да видим, кой има повече червени моделчета?

Ръкавицата е хвърлена! Обещах да отвърна на плесницата с як шамар, а единственият достоен модел за целта е:

Bugatti Type 57 SC "Atlantic"
RIO - Serie Limitata 009



______________

Огромни благодарности на Чочо за модела! Най-накрая го изврънках!

Еторе Бугати е един от първите 13 члена на Залата на Европейската автомобилна слава. В краткия надпис под двете основни дати в неговия живот - 15 септември 1881 - 21 август 1947 г. стоят само две думи - "Автомобилен артист". И това казва много или всичко, което поставя роденият в Милано гений директно в първата редица на хората, качили света на колела. Но в случая с Бугати има и още нещо - именно артистизма, откритието и включването на желязната машина и като обект на истинско изкуство.

Еторе е роден в истинско артистично семейство - баща му Карло Бугати е изключително надарен художник и дизайнер на мебели. Най-младият син на Карло свързва много бързо механиката с изкуството и едва 19-годишен прави собствен дизайн за автомобил, който печели златен медал на панаира в Милано през 1901 г.

Работите на Бугати са характерни с уникалната комбинация с напредничави и същевременно прости инженерни решения, както и с артистичното изпипване, както на всеки детайл, така и на автомобила като цяло. Всеки негов пореден нов автомобил му завоюва все повече признанието като творец на чисто изкуство, не само от специалистите, но и от обикновенната публика.

Независимо от артистичният си подход при направата на колите Еторе е и изключителен инженер. Най-големият му принос към съвременната автомобилна индустрия е откриването и прилагането на модулния принцип в инженерството. Всеки модел на Бугати е правен не сам за себе си, с индивидулна конструкция, а в него са използвани възли и детайли от други модели на конструктора. Дори само този подход и начин на работа доказва личният гений на твореца.

Разработката на Еторе с по три клапана на цилиндър, задвижвани от единичен разпределителен вал се използва, както в четирицилиндровите, така в осемцилиндровите конфигурации на неговите модели. Всъщност осемцилиндровият му двигател е комбинация от два четирицилиндрови, вързани на обща кутия на коляновия вал, принцип приложен с не по-малък успех десетилетия по-късно при W-образните двигатели на Volkswagen, наложени от Фердинанд Пиех. Бугати е първият конструктор, който прави автомобил с по четири клапана на цилиндър в света и го вкарва в серийно производство.

Бугати не робувал особенно на модата - дори когато всички други използвали хидравличен привод на спирачките, той продължавал да използва за целта стоманени жила. Когато един от клиентите го запитал защо, отговорът бил: "Аз правя колите си да вървят, а не да спират!"

Еторе Бугати е затворен след края на войната по обвинение за сътрудничество с нацистите. Но когато умира през 1947 г. в Париж в света остават 7950 автомобила, като цената на всеки един днес е милиони.

Източник: http://www.auto-press.net

Статията е малко спорна за съдбата на Еторе след войната, така че ако някой знае истината нека да я сподели.


Третото от четирите деца на Еторе, Джианберто Мария Карло Бугати, известен още като Жан, прекарва детството си в изучаване на занаята на баща си и неговите състезателни постижения. Баща му обаче забранява да се състезава, и така Жан започва да се занимава с проектиране на автомобили. На 23 годишна възраст Жан създава легендарния роудстър "Роял".

Бугати представя Тип 57 през 1934 година. Това е била единствената широка туристическа весрия на компанията през 30те. През октомври 1935 Жан дебютира на изложението в Париж с прототип, който е най-големия шедьовър в неговата кариера - Тип 57 Компетишън Купе "Аеролит" (в превод от гръцки "Метеор"). Жан Бугати създава Тип 57 S, като целта му е била да направи по-лека и по-къса версия за клиентите с по-спортен вкус. Предлагала се е и версия с компресор носеща името Тип 57 SC. Когато колата влиза макар и за кратко в производство през 1936 г., Жан променя името на "Атлантик" в чест на негов приятел, който умира при опит за прелитане над океана.

Вероятно най-известното и най-екстремното Бугати Тип 57 е това с шаси "Атлантик", от което има създадени само четири броя. Материала "електрон" (сплав между магнезий и алуминий), от който е трябвало да бъде изработено шасито, е бил изключително нестандартен. Заваряването на отделните части е било невъзможно заради лесната му запалимост, и за това конструкцията е съединена посредством нитове. От съображение за сигурност тази малка серия е била произведена от дуралуминий, но дизайна на сглобката и "гръбначния стълб" остават символично като запазена марка на модела. Друго с което се отличава от останалите автомобили са шестте ауспуфха, които придават изключителен чар на "Атлантик", и арматурното табло, за което човек наистина може да си умре от кеф. Със своята аеродинамика и мотор с мощност от 200 к.с., "Атлантик" е способен на скорости над 200 км/ч, което го прави най-бързия автомобил за времето си. Сериозен е и контраста, който поражда това произведение на изкуството спрямо останалите автомобили на улицата:



В наши дни Бугати Тип 57 SC "Атлантик" се счита за една от най-красивите коли за всички времена, и безспорно за най-красивата преди Втората световна война. През 2003 година с такъв автомобил д-р Питър Уилямсън печели конкурса "Конкурс д'Елеганс" в Пебъл Бийч.


Историята на всичките четири бройки "Атлантик" се е превърнала в хоби за ентусиастите по света. Ако ви е интересно може да прочетете подробно историята на всяко едно шаси тук:
http://www.bugattibuilder.com/forum/viewtopic.php?t=380
http://www.bugattirevue.com/revue36/aerolithe.htm
http://www.carpassion.com/bugatti/30652 ... ilder.html

Тук може да видите и представянето на неофициалното Бугати "Атлантик" на Джей Лено:
http://www.jaylenosgarage.com/at-the-ga ... -atlantic/

В действителност по света има повече от четири модела "Атлантик"! Всички останали шастиа са истински модели на Бугати, но не се водят официално произведени във фабриката. Сред тях има и една червена красавица, която Борис, да го е*а, е виждал на живо.

[ferrarista47]

еха каква задница...колата я знам но явно съм я гледал само в предница
много добре изглежда ,честито

[Bavarian_Motor_Works]

Това бугати има много секси дупе

[niko.911]

Един уникален модел

[uniqa 1|43]

А, бугатитата и фераритата ще ги броим ли? Тогава нямаш шанс! Всичко , което си изписал за моделите на Бугати е верно и наистина от тях лъха на невероятен артисцизъм, но аз бих добавил и друго - излъчват невероятен аристократизъм и елегантност, това в комбинация с всички други качества прави тези автомобили легенди във всяко едно отношение.Модела на Рио много ме кефи, той си е на обичайното за тях качество, вижда ми се малко по- голям от необходимото , но това е на око, не съм свалял размери с шублер !

[Thunderbolt]

Сред тях има и една червена красавица, която Борис, да го е*а, е виждал на живо.

и аз те обичам


готин е модела, нЕма лабаво