Колекция 1:43 - Killer Queen

[Кирил]

Тези самураи май ги бива

Взех си го в два цвята, тъй като не можах да реша кой ми харесва повече

Чревоугодник

[LeoVin4i]

Жалко само, че WRC версията беше голям провал. Невероятна кола а тия модели на Лансър от Аутоарт освен, че са с прекрасно качество се намират и на доста приятни цени

[uniqa 1|43]

Много привлекателен модел от Ауто Арт - за качеството говори и добрата покриваемост даже и на белия модел!

[niko.911]

Прекрасен модел

[ms_power]

Готини са!

[zaraza]

не ми се коментира няма смисъл,само едно ВАААААААА

аве Мен как ти се пише по толкова много?

[John]

Жълтия е супер, и статиите ти са много интересни, поздравления за което!

[ocool]

Тази кола е красива във всеки цвят освен в синьо! Лично аз се дразня страшно много на десетките версии на модела... RS, GSR, GT-A, GT-още не знам какво си... Като си пусна Гран Туризмо седя и се чудя като шматка коя от всичките версии да си взема и все се набутвам...

[TheDevilTwin]

Тази кола е красива във всеки цвят освен в синьо!

Напълно съм съгласен! Продавачът, от когото взехме двата Лансъра, продаваше и син, който обаче въобще не ми хареса. За разлика от него Ево 6-ицата е уникално красива в синьо

А моят упрек към AUTOart е, че не правят Evolution VII в червено - безспорно цветът, който най-много му отива! Единствено Иксо го правят, но въобще не ми допада изработката му!

[TheDevilTwin]

Beginning of the Rice Generation

Като съм започнал с оризниците, няма как да пропусна автомобилите, от които още в началото на 80-те тръгна цялата история с незаконните улични състезания и тунинга - тези две Хонди, заедно с Corolla AE86 (известна като "Хачироку" - на японски означава 86), са едни от първите запомнящи се японски бегачки, които успяват да накарат американците да видят в японските автомобили потенциал за развитие. Естествено в днешно време са се превърнали в класика и е адски трудно да се намери подобен автомобил в заводски вид.
В България има един единствен Civic Si 3-та генерация (известен на нашенци с названието "телевизорче", тъй като задницата му наподобява на дРЪт телевизор ), който разбира се е японско изпълнение, освен това е от лимитирана серия, произведена през 1986 година по случай победата на Хонда във Формула 1. Колата се намира във Варна и допреди известно време се продаваше на безценица, но на собственика навреме му дойде акъла и в момента я реставрира Съществуват както Civic и CR-X, така и Integra от същата серия. Отличават се по това, че са бели на цвят с бели джанти и логота "F1".

Колкото до двата модела на Sapi - без да се изхвърлям, мога най-спокойно да заявя, че са на нивото на старите Kyosho-та и многократно превъзхождат AUTOart, Minichamps и Schuco - единственият им недостатък е боята. Адски редки са, защото също както истинските си еквиваленти са предназначени единствено за Япония. Това автоматично означава, че за намирането им е нужен както голям късмет, също така и немалко количество парички. Специално тези двете разцветки са специална поръчка и са може би най-редките (Civic-ът е произведен в 300 бройки, а CR-X-ът в 500). Освен тези цветове Sapi правят двата модела също в червено, сив металик и бяло.

'84 Honda Civic Si (Sapi)
'85 Honda Ballade Sports CR-X Si (Sapi)



Honda Civic Si (AT) / CR-X Si (AS)
Години на производство: 1984-1987
Държава: Япония
Произведени бройки: -

Honda за първи път ползва обозначението “Si” през ноември 1984 година при японската версия (JDM) на Civic трета генерация. Тази версия се предлага под формата на хечбек, а естетическа разлика с по-маломощните версии може да бъде открита най-вече в характерната за Хонда издутина на предния капак с форма на правоъгълник, с която са известни спортните версии на моделите Civic и CR-X от 80-те години. Именно такъв е и случаят тук – двигателят е 1.6-литров редови четирицилиндров с два разпределителни вала. В Япония Сивик 3-та генерация Si се предлага и като седан, но тази версия се смята за адски рядка, тъй като са произведени много малко екземпляри. Двигателят е с означение ZC1 в Япония и D16A1 в Европа, а мощността му е 122 к.с., което позволява на автомобила да постигне ускорение от 0 до 100 км/ч. за 8.9 секунди. Тъй като по онова време повечето компактни коли са разполагали с по-малко от 100 к.с., Si става доста популярен измежду тунинг ентусиастите.
В САЩ Civic S е представен през 1984, а отличителните му белези са спортни седалки и задни седалки с облегалки за главата. Въпреки че „S” разполага с полунезависимо задно окачване, е добавена стабилизираща щанга за по-добро пътно поведение. За разлика от японската версия, Civic S разполага с 1.5-литров EW1 двигател, който е идентичен с този на DX-версиите. През 1985 най-накрая Si-версията е реализирана и в Щатите с появата на Civic CRX Si, който разполага с 1.5-литров едновалов EW3-мотор с горивно впръскване и мощност 91 к.с. Каросерията е боядисана в два цвята – черно, синьо или червено в комбинация със сив металик в долната част на купето. Други екстри са 13-цолови лети джанти с гуми Michelin MXL с размер 175/70R13 и серийни спортни седалки и електрически люк. В тази си версия CRX Si ускорява от място до 100 км/ч. за по-малко от 9 секунди.
През 1986 година Si-версията се появява в САЩ и под формата на Civic Hatchback, предлагайки същите показатели като CRX Si, но разполага с четири места. Някои екстри са махащ се стъклен шибедах, 5-степенна ръчна скоростна кутия, наклонен волан, задни светлини по цялата дължина на автомобила, брони, боядисани в цвета на колата и спойлер на покрива. Двигателят е същият като този на CRX Si – 1.5-литров едновалов 12-клапанов EW4 (обозначение D15A3). През 1987 година Civic Si е предлаган също в Нова Зеландия и Австралия и като ниво на оборудване е идентичен с щатската версия.
През 1983 година Honda CR-X се появява в Япония с обозначението Honda Ballade Sports CR-X. Автомобилът е базиран на Сивик 3-та генерация и също като него е с предно предаване. На някои пазари извън Япония се предлага с името Honda Civic CR-X, което предизвиква спорове, дали не е съкращение от “Civic Renaissance model X”.
На щатския пазар CR-X е рекламиран като икономичен спортен хечбек за двама пасажери. В Япония и Европа CR-X Si се предлага съответно от 1985 и 1986 година с 1.590-литров двувалов 16-клапанов мотор с мощност 125 к.с. (135 за Япония) и 2+2 места.

(1985) Honda CR-X Si
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови
Разположение: предно, напречно разположен
Обем: 1.590 литра
Компресия: 9.3:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Honda PGM-FI
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове отпред, барабани отзад
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: предно
Тегло: 900 кг.
Мощност: 135 к.с. при 6500 об/мин.
Въртящ момент: 142 нютонметра при 5500 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 84.9 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.15 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 7.5 / 7.7 сек.

[zaraza]

писане, писане ,писане а снимките едни такива малки като япончетата на тях.

[qnchotuning]

Еваля за оризниците

[ocool]

още в началото на 80-те тръгна цялата история с незаконните улични състезания и тунинга - тези две Хонди, заедно с Corolla AE86 (известна като "Хачироку" - на японски означава 86), са едни от първите запомнящи се японски бегачки, които успяват да накарат американците да видят в японските автомобили потенциал за развитие.

Тръгнала историята с незаконните улични състезания и тунинга ли? Ти наред ли си? Ти в Америка хората знаеш ли от кога са си организирали такива състезания и от кога има тунинг? Аз си мисля, че основателя на тунинга и незаконните състезания в Япония е Дацун 240Z.

Колкото до двата модела на Sapi - без да се изхвърлям, мога най-спокойно да заявя, че са на нивото на старите Kyosho-та и многократно превъзхождат AUTOart, Minichamps и Schuco

Многократно баш не, но определено са прилично направени. Във всеки случай не орпавдават цената си!

Адски редки са, защото също както истинските си еквиваленти са предназначени единствено за Япония. Това автоматично означава, че за намирането им е нужен както голям късмет, също така и немалко количество парички. Специално тези двете разцветки са специална поръчка и са може би най-редките (Civic-ът е произведен в 300 бройки, а CR-X-ът в 500).

В eBay като напишеш Sapi 1/43 и късмета веднага отпада. На този етап се намират лесно, защото са нови издания, иначе след време ще е трудно. 300 бройки е малко, а черния CR-X се среща по-рядко. Цената не е висока, защото стандарта и цените в Япония са съвсем други. И все пак на фона цените на моделите на Миничампс произведени специално за японския пазар тези на Sapi няма смисъл да се коментират. 30-50$ е съвсем разумно! Реално погледнато DISM правят доста по-качествени модели с повече екстри на същата цена, а KATO и старите модели на Fujimi...

[TheDevilTwin]

още в началото на 80-те тръгна цялата история с незаконните улични състезания и тунинга - тези две Хонди, заедно с Corolla AE86 (известна като "Хачироку" - на японски означава 86), са едни от първите запомнящи се японски бегачки, които успяват да накарат американците да видят в японските автомобили потенциал за развитие.

Тръгнала историята с незаконните улични състезания и тунинга ли? Ти наред ли си? Ти в Америка хората знаеш ли от кога са си организирали такива състезания и от кога има тунинг? Аз си мисля, че основателя на тунинга и незаконните състезания в Япония е Дацун 240Z.

Брат, Датсунът е култов автомобил... но не и бърз! Освен това грам не носи на тунинг (говоря за оригиналния 240Z)... както съм написал в представянето - масово тунингът навлиза в началото на 80-те и то не само в Щатите, но и в Европа, където естествено най-популярни по онова време са били VW Scirocoo, Opel Manta, VW Golf, Ford Capri

Незаконните състезания се зараждат още през 30-те години на 20-ти век в САЩ, но се превръщат в масово явление едва в началото на 80-те. Японските автомобили са били идеални за целта - евтини, издръжливи и податливи на силов тунинг. Повечето японски компании навлизат масово в Щатите чак по времето на петролната криза през 70-те, а през 80-те започват да предлагат стойностни спортни модели. Така че е срамота да твърдиш, че нещата са започнали с Датсун 240Z... даже той е първото японско спортно купе на достъпна цена (затова е известен като японския Mustang или Capri) - по него време японците не изнасяли за Щатите спортни автомобили, а предимно хечбеци!

[ocool]

Брат, Датсунът е култов автомобил... но не и бърз! Освен това грам не носи на тунинг (говоря за оригиналния 240Z)... както съм написал в представянето - масово тунингът навлиза в началото на 80-те и то не само в Щатите, но и в Европа, където естествено най-популярни по онова време са били VW Scirocoo, Opel Manta, VW Golf, Ford Capri

А това малкото кенефче е бърз автомобил, така ли? И носи зверски на тунинг, така ли? Човек, в Щатите през 50те всяка втора кола е била подсилена, боядисана в извънземе цвят и с оптични изгъзици. Тунинга не е бил масово там, така ли?

Незаконните състезания се зараждат още през 30-те години на 20-ти век в САЩ

Глупости!