Първото GTO е представено през 1962 г., а дизайнер е Серджо Скалиети. През 1963 г. колата е подобрена, като външно това се забелязва по изцяло новия дизайн от маестро Пининфарина. Понякога наричано Series II или '64 GTO, само 3 коли получават оригинално новия дизайн. Това са шасита #5571GT, 5573GT и #5575GT.
За сезон '64 Ferrari имат намерение да използват 250LM, но ФИА не разрешава колата да бъде хомологирана за GT. Това оставя само един избор пред екипа на Ferrari - да развие GTO.
Правилника за хомологация не разрешава да се променя шасито и колата е механично идентична с моделите от '62/'63. Единствената промяна, която разрешава федерацията е по-широка следа.
Двигателят е същият - Tipo 168/62 V12 с 300 к.с. и 6 карбуратора Weber.
Дизайнът на Пининфарина е по-нисък и по-широк от оригиналното GTО. Както при оригинала, всяка една бройка е уникална. Така например, шаси номер 5571GT има аеродинамичен прорез на тавана, какъвто другите нямат.
Това е последната Berlinetta, състезавала се за Ferrari в GT сериите. След 10 години превъзходство, 250 Berlinetta се оттегля от пистата, оставяйки дълбока следа в състезателната история.
Този модел може да бъде описан единствено със "страхотен". Ето какво ми написа колега, когато го попитах за Jouef/Creative Masters:
"Creative Master е компания прочута с това, че произвежда моделите за различни брандове, като например Danbury Mint.
1989г. Ревел поръчва да им бъде изработен модел на Кобра в 1:20. По редица причини резултата не е сполучлив, но Ревел харесват името и му добавят едно "S" накрая, защото другото име е патентовано.
Септември 89та излиза гореспоменатата Кобра в 1:24 в червено. По-късно правят и Корвет. През 1992г. Ревел започват преговори с Jouef Industries за напражата на два нови модела на Ферари. Първият е 250 GTO 1964, който е истинско произведение на изкуството. Втория трябва да е последната версия на 250 GTO от ЛьоМан, но такъв на живо не е виждан."
И наистина. От моята гледна точка, този модел наистина е произведение на изкуството. Навсякъде има ецнати детайли. Дръжките на вратите са завити с миниатюрни винтчета, както и стъклата на фаровете. Спиците са невероятни, капачката на резервоара се отваря и е направена невероятно фино, дръжките на предния капак са много красиви, а чистачките са тънки като косъм. Интериорът е нечовешки и е засенчван само от едно нещо: двигателят.
Двигателят е най-красиво направен от всичко - просто човек не може да се насити да гледа отдолу, отстрани или през отворения капак. Кабелите на свещите, на акумулатора, на стартера, на двойния разпределител и на клаксона са ужасно тънки, тъмно червени и са истинска метална жица. Масленият филтър само добавя към реализма.
Моделът е продаван и като Jouef, и като Creative Masters. Разликата е само в кутията и серийния номер.
Ferrari 250 GTO (1964) - Jouef/Creative Masters
Тази фирма е невероятна! Жалко само, че моделите им в 1/18 са абсолютно дърво и нямат абсолютно нищо общо като изработка и детайлизация с 1/43 и 1/24.
. Точно тази модификация е много рядка и ценна. Честито 
