DiecastCarsBG

от **John** » 28 Май 2010, 22:38

LeoVin4i написа:Ама май бая "колекцийка" си събрал

Каза господин 155 155ци

ocool написа:Ти се оля бре! Евала!

Аз пък си пипам моделите с голи ръце

Голямо мерси на всички :hello:

Хайде пак на садо-мазото :rocknroll:

Състезанията за издръжливост са доминирани от Ferrari, докато Джон Купър не обръща света на състезателните коли надолу с главата със своята концепция за средно-разположен двигател във F1. Енцо Ферари веднага вижда потенциала на това решение и се опитва да задържи позициите си с няколко прототипа с V6 и V12 двигатели по средата. Първите стъпки са направени през 1961 г. с Dino 246 SP. След 2 години на състезания с прототипи с малки двигатели, Ferrari слагат за пръв път 12-цилиндров двигател по средата в свой модел - 250P. С годините P-серията се превръща в главната програма за спортни автомобили на Ferrari.
През 1962 г. Ferrari вземат последната победа в Льо Ман с кола с предно-разположен двигател, а през 1963 г. 250P взема първата победа за кола със средно-разположен двигател. На пистата превъзходството на Ferrari е по-голямо от всякога, както в GT-сериите, така и в тези за прототипи. По това време отвъд океана правят агресивна схема за прекъсване на доминацията. Хенри Форд се опитва да купи Ферари, но след като преговорите се провалят от Форд се заканват да направят кола, която да победи тези "малки бързи червени коли", както Хенри Форд ги нарича. На базата на Lola MK6, Ford GT прави своя дебют на Льо Ман през 1964 г.
Сега с 4-литров двигател, 330 P се справя лесно с малкия тестван Ford GT. Без нито един финиширал Ford, Ferrari записват невероятна тройна победа. В клас GT, Ford побеждават GTO с тяхната AC Cobra Daytona Coupe. 330 P2 идва малко по-късно, за да се изправи срещи 7-литровия Ford GT. Ford отново имат проблеми с издръжливостта, но и от Ferrari не се справят по-добре - единственото оцеляло P2 финишира едва 7мо.
За сезон 1966 г., ФИА снижава минимума за ширина на предното стъкло, което позволява на колите да развиват с до 15 км/ч по-висока скорост. Разтревожени от преднината на Ford през 1965 г., Ferrari развиват шасито си и го кръщават P3. Колата вече има стъклопластови врати - за пръв път компанията предпочита този материал пред алуминия. Съединителят е преместен от зад скоростната кутия, между скоростната кутия и двигателя. Тя пък е нова 5-скоростна от ZF. Шестте карбуратора WEBER са заменени от система с инжекцион. Двигателят е малко по-мощен, но по-широката следа добавя допълнително тегло и съотношението мощност/тегло е същото като при P2. Общо 3 броя P3 са конструктирани. Резултатите в началото на сезона са обещаващи - Майк Паркс печели "1000 км на Монца и СПА" с Джон Съртийс и Лудовико Скарфиоти като ко-пилоти. Проблеми във фабриката обаче не позволяват на екипа да се подготви добре за 24те часа на Льо Ман и нито едно P3 не завършва състезанието. Ford печелят тройна победа.
Въпреки огромния бюджет на Ford, Енцо Ферари отказва да приеме поражението и първите тестове със заместника на P3 започват още през декември същата година. Колата има известни козметични промени, но най-голяма разлика в P4 е двигателят. Все още 4-литров, моторът произхожда от 3-литровия във Формула 1. Промените са сериозни, а мощността достига 450 к.с. при 8200 об./мин.
След 560 тестови обиколки на Дайтона през декември 1966 г., P4 е готова за атака. Две от трите P3 са префасонирани с купета от P4, а други две недовършени P3 са направени също като P4 и кръстени 412 P. Всички 4 автомобила са продадени на частни клиенти, които да подсилят очаквания успех на фирмения отбор с "истинските" P4.
На 24те часа на Дайтона подиумът е препълнен с пилоти на Ferrari. 3 броя P4 ( едното е P3 с купе на P4) завършват едно до друго и смазват Форд в домашното им състезание. На Льо Ман Ford GT MKIV побеждава, плътно следвано от две P4. Същата година Ferrari печелят Конструкторския шампионат за 12ти път през последните 14 години!
В края на сезона правилникът отново е променен и 330 P3, 330 P4 и 412 P остават в историята. Това обрича една от най-красивите състезателни коли въобще на само един сезон кариера, но каква. Две от 330 P4 са трансформирани в 350 Can-Am с напасване на малко по-големия V12. Третото P4 не е състезавано повече. В края на 1967, модифицираните P4 вземат участие в Can-Am, но са безсилни срещу големите двигатели на конкуренцията.

Шаси №0856 е първото от трите 330 P4, конструктирани за шампионата през 1967 г. Печели 1000 км на Монца и става 3то на Льо Ман, а за финала на сезона в Брандс Хетч, покривът е срязан. Това отнема около 40 кг. от масата, но колата завършва на 5та позиция. За разлика от другите две шасита обаче, това повече не е състезавано и затова състоянието и механиката му са максимално близки до оригинала, което го прави и най-желано. Било е собственост на Алберт Обрист и Бърни Екълстоун, а днес е притежание на канадеца-дизайнер Лорънс Строл.

Моделът е самата прелест. Линията на красивото купе е хваната абсолютно точно. Интериорът е много фино направен - коланите са текстилни с ецвани закопчалки, прозорците на вратите са по-тънки от косъм и всичко пасва перфектно. Джантите са невероятно красиви, а навсякъде се подават ецнати детайли, които са ужасно фини - обърнете внимание на чистачката например. Пластмаса почти не е използвана - дори дъното е метално и моделът е много тежък.
Предният капак не се отваря, но когато човек разглоби модела се вижда, че там също е добре детайлиран.Кормилото е направено като някои 18ки със зъбно колелце.
Черешката на тортата обаче отново е двигателят. Нищо не е пропуснато и цялостново излъчване е истински гъдел за душата - като започнем от тънките жици, многото добрата отливка на всички части и стигнем до много добре пресъздадените пружини от окачването, въздушните канали, които охлаждат спирачките и металните "прътове", които поддържат конструкцията. Наживо може да се зяпа с часове.
Моделчето се е продавало като Jouef и като Creative Masters, като разликата е само в кутиите и серийните номера. Моят е с кутия на Creative Masters.
Jouef/Creative Masters правят този модел в чисто червено, чисто жълто и ограничена серия от 500 бройки на победителя в Daytona с №23. Решил съм да си взема поне по една бройка от всяка версия, защото този модел е потресаващо красив!

Приятно разглеждане :cheers: