Колекция 1:43 - Killer Queen

[commodore]

[Mr.Mercedes-Benz]

Чудесни просто, жестоки модели. Забележките, които изброявате за мен са незначителни и няма да ми попречат да се вземат и двата модела. Иначе проблемите ти с продавача за които споменаваш, нали всичко се оправи и се оказа, че дръжката си е била в кутията.

[TheDevilTwin]

Чудесни просто, жестоки модели. Забележките, които изброявате за мен са незначителни и няма да ми попречат да се вземат и двата модела. Иначе проблемите ти с продавача за които споменаваш, нали всичко се оправи и се оказа, че дръжката си е била в кутията.

Проблемите с продавача бяха при покупката на сивия Голф. Нека Дидо разкаже за случката, ако няма нищо против
Колкото до NEO-то - на сбирката го дадох на Дидо, за да го оправи. Оказа се, че дръжката е била в дисплей кейса, но се е закачила за една от пружинките, които държат модела заедно с винтчетата - съответно когато е махнал модела от поставката, я е намерил отдолу. Дръжката вече е на мястото си, а от продавача получихме 10 евро обезщетение

[ocool]

а от продавача получихме 10 евро обезщетение

А къде е моя процент? На следващата среща искам бира и чипс!

[TheDevilTwin]

Bonsai Racer

След обилно количество европейски бегачки, които представих до момента, идва ред и на любимата ми секта. Моделът, който ще ви представя днес, е на един мой изключително любим автомобил, с който преди известно време имах намерение да се сдобия в 1:1, но съдбата ми отреди друго. В днешно време е изключително трудно да се намери добре запазен екземпляр от CR-X 2-ра генерация, а цените са доста високи и занапред ще продължават да бъдат, тъй като моделът има реноме на култов автомобил дори и днес.

Сега няколко думи за моделчето - последните няколко месеца безуспешно издирвах модела на Миничампс в графитеносив металик. Това е последното му издание на Миничампс с оригиналните джанти, а освен това цветът му пасва идеално за разлика от електриковозелен металик или жълто.
Ето защо бях изключително щастлив, когато един ден открих в ибей току-що появилия се модел на Еббро в три цвята - графитеносив, черен и бял. Поколебах се, дали да не си го взема имено в сиво, но всеизвестна истина е, че една истинска Хонда трябва да е бяла! Това е и единственият от изброените цветове, в който Миничампс не произвеждат техния модел.
Детайлите са умопомрачителни и изключително изпипани. Страхотно впечатление правят джантите, фаровете, ецнатите емблеми - най-добрите елементи обаче безспорно са седалките и задното стъкло, върху което си има емблема "16 Valve" и невероятно реалистични реотани. Единствената ми забележка е към стоповете, които изглеждат прекалено големи, но това е бял кахър на фона на всичко останало!

'87 Honda CR-X Si (Ebbro)



Honda CR-X 2nd Generation
Години на производство: 1987-1992
Държава: Япония
Произведени бройки: -

През 1987 година Хонда представя CR-X 2-ра генерация, базирана на 4-тата генерация Сивик, която дебютира по същото време. Въпреки че новият модел е с изцяло променен дизайн, характерните белези на предшественика са запазени. Значими промени са направени по окачването, което вече е независимо при четирите колела за разлика от това при първия CR-X, който разполага с торсионна греда отпред и задна ос с телескопични амортисьори.
Първоначално 2-ра генерация е предлагана с два мотора – 1,495-литров едновалов и модифицирана версия на двуваловия ZC-мотор с работен обем 1,590 литра (моделите с този мотор носят обозначение „Si” за Северна Америка и Япония и „1.6i-16” за Европа), познат от CR-X първа генерация.

През 1989 година Хонда прави фейслифт на модела, който включва нова предна броня (под мигачите вече има отвори), нови стопове (тези на моделите преди фейслифта са изцяло гладки, а след него изглеждат по-малки заради появилия се кант, който обикаля целия стоп). Освен това към гамата е добавен 1,595-литров двувалов B16A мотор със система за електронно управление на клапаните (VTEC). Тази система повишава мощността на двигателя във високите обороти, освен това осигурява нисък разход на гориво и стабилна работа на празен ход. В Европа тази версия е известна като 1.6i-VT (моторът носи обозначение B16A1) и разполага с максимална мощност 150 к.с., докато за Япония обозначението е SiR, а максималната мощност 157 к.с. CR-X е един от първите модели на Хонда, който получава VTEC-двигател (заедно със Civic 4-та генерация), а преди него единствено Integra и NSX разполагат с такива.

Версиите с B16A-мотор имат различни фарове, стопове (единствената разлика е надписът VTEC под “CR-X” в средата), брони, преден капак, предни калници, спирачки, окачване, дизайн на таблото, полукожен салон и пълен ел. пакет (стъкла, огледала, шибедах). Всички тези промени са предлагани като допълнителна екстра за останалите версии на CR-X.

Някои от допълнителните екстри са стъклен таван, ABS и климатик. Интересен факт е, че хидравлика не е предлагана нито серийно, нито срещу доплащане.

През 1992 година Хонда представя наследник на CR-X 2-ра генерация – тарга моделът CR-X Del Sol, базиран на Civic 5-та генерация.

CR-X 2-ра генерация печели огромна популярност в Япония, САЩ и Европа благодарение на славата си като достъпен спортен автомобил с нисък разход на гориво и добра надеждност. Автомобилът става известен и в тунинг средите, благодарение на добрата база за развитие, която предлага. Още в началото на 90-те драгстери, базирани на серийни CR-X-ове, чупят 10-секундната бариера за 400 м. Днес, повече от 20 години след появата си, моделът има легендарна слава сред многобройните фенове на марката и е смятан за най-добрия CR-X на всички времена.

CR-X Si печели титлата „Най-добър вносен автомобил на годината” на списание „Motor Trend” през 1988 година, освен това е класиран в „Най-добрите 10” за 1988 на списание „Car & Driver”.

(1987) Honda CR-X Si
Технически характеристики:
Двигател: 4-цилиндров редови
Разположение: предно, напречно разположен
Обем: 1.590 литра
Компресия: 9.5:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC)
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Honda PGM-FI
Купе/шаси: стомана
Спирачки: вентилирани дискове на четирите колела
Трансмисия: 5-степенна ръчна
Предаване: предно
Тегло: 900 кг.
Мощност: 131 к.с. при 6800 об/мин.
Въртящ момент: 143 нютонметра при 5700 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 82.38 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.14 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 8.0 сек.

[commodore]

Чудесийка!Честито!

[ocool]

Класика!

Страхотно впечатление правят джантите

Има ли такива джанти в действителност на CR-X Si?

но всеизвестна истина е, че една истинска Хонда трябва да е бяла

Честно до сега не съм виждал на живо нито една бяла Хонда в България. CR-X са предимно черни и зелени. Явно хората, които разбират от истински Хонди са малко.

[Von Stamater]

Прекрасен модел! Аз лично имах един познат, който имаше синя такава.

[taiko]

Моделът е хубав, но колата "ни ма радва". Навремето щях да взимам такава, но избрах голф. И по-добре стана (поне за мене)

невероятно реалистични реотани

Не, че нещо, ама какво има да е реалистично на реотаните??? Те и 1:1 са си чертички.

Обаче нещо тоя модел като се загледах и ми е непознат. Май съм се гласил за пазар на предишния,по-ръмбест беше. Или количката е страхотно направена, или просто реалността е по-обикновенна да речем.

любимата ми секта

Я да не се правя на много знаещ, явно си доста по-напред в материала с острилките.
Все пак като заключение наистина моделчето е доста пипнато( особенно днантите, ама ти го спомена).

[TheDevilTwin]

Класика!

Страхотно впечатление правят джантите

Има ли такива джанти в действителност на CR-X Si?

но всеизвестна истина е, че една истинска Хонда трябва да е бяла

Честно до сега не съм виждал на живо нито една бяла Хонда в България. CR-X са предимно черни и зелени. Явно хората, които разбират от истински Хонди са малко.

Има не само на Si, а и на 1.6i-VT. Повечето са с лети джанти, но макар и рядко се срещат с железни. Ето ти доказателство:



Ето ти и бял CR-X:



Колкото до белите Хонди. Първо - оригиналният цвят на Type-R версиите е бял - останалите цветове са предлагани като екстра и то не за всички версии! Друг всеизвестен факт е, че белите Хонди са пазени най-много. Имам познат от клуба на Хонда, който кара Сивик 5-та генерация хечбек, внесен в България през 1992 година и баща му е първият собственик на колата. Купил я е чисто нова и я е карал САМО и единствено в България. В момента автомобилът е на 112 хил. км и изглежда ето така. Най-красивата 5-та генерация в България също е бяла! А когато видях това, в продължение на десет минути ченето ми се въргаляше по земята!

... Навремето щях да взимам такава, но избрах голф. И по-добре стана (поне за мене)

Това ти е най-голямата грешка в живота Ако си беше купил Хонда, повече нямаше и да си помислиш дори за друга марка

[uniqa 1|43]

Модела на Еббро е просто невероятен- наистина е барнат много! Лично на мен този модел ми харесва най-много в черно и червено!

[John]

Лично на мен този модел ми харесва най-много в черно и червено!

CR-X и Civic-а след това са ми любимите Хонди, а моделчето е сууупер! Честито да ти е!

Ще има ли CR-Z? Наживо истинската кола беше приятна изненада за мен.

[TheDevilTwin]

Japanese GT1 Fighter

След компактните улични резачки идва ред и на един доста по-сериозен спортист. Става въпрос за расов състезателен автомобил, добил популярност благодарение на класиката NFS 2 и участието си в Льо Ман.

Колкото до модела - ONYX е единственият производител, който прави тази версия на R390, а именно единственият цивилен екземпляр, оцелял до днес в автентичния си вид. Всички останали са състезателни версии. Според мен съществува един единствен син металик, въпреки че на снимките, които намерих в интернет, има някои разлики по автомобила - на първите снимки от 1998 година автомобилът е с английска регистрация и странични надписи "Nissan R390 GT1" пред задните колела. На по-нови снимки английските номера липсват, върху предното стъкло има лепенка "Nissan", а страничните надписи са разположени по-ниско. Първата цивилна версия, която по-късно е превърната в състезателен автомобил, всъщност е произведена през 1997 (година преди синята), защото е с късата задница - тази версия също я има на модел в мащаб 1:43. Намерих и снимка на прототип, чиято съдба е неясна, но най-вероятно и той бил превърнат в състезателен автомобил.
Въпреки че моделът е стар като производство, слабите му места не са много. Лошо впечатление прави боята, сбърканата форма на джантите, чистачките (освен че изглеждат зле, са и неправилно разположени), стоповете и решетката отзад (която би трябвало да е черна). Всички останали детайли по модела са достоверни с оригинала!

'98 Nissan R390 GT1 "Street Version" (ONYX)



Nissan R390 GT1
Години на производство: 1997-1998
Държава: Япония
Произведени бройки: 8
Дизайн на купето: Ian Callum / Tony Southgate

Nissan R390 GT1 е състезателен автомобил, създаден за надпреварата „24 Часа на Льо Ман” и участва през 1997 и 1998 година. Колата се състезава в клас „GT1”, при който единственото изискване за хомологация е да бъде произведена цивилна версия, но за разлика от Porsche 911 GT1 уличните версии на Нисана не са продавани.
След завръщането си в автомобилните надпревари през 1995 година, Nismo (Nissan Motorsport) не успява да постигне значителни успехи със своите състезателни Skyline GT-R LM, които взимат участие в клас GT1. Колите на Нисан бързо изостават от новопоявилите се в шампионата производители, които използват образувалите се вратички в правилата за GT автомобили и създават много по-бързи претенденти за титлата. Това позволява участието на машини като Mercedes-Benz CLK-GTR и Porsche 911 GT1, а също и разработката на McLaren F1 GTR. Така се създават предпоставки за по-сериозен наследник на Nismo Skyline GT-R.
Обръщайки се за подкрепа към Tom Walkinshaw Racing (TWR), Nismo започва разработка по R390 GT1. Името е продължение на традицията, започната през 60-те години с Nissan R380. Първата дилема пред Nismo и TWR е изборът на двигател. Предишните състезателни коли Skyline GT-R LM използват небезисвестния RB26DETT редови 6-цилиндров мотор, но дизайнът му е остарял за състезателни цели, заради железния блок, който добавя допълнително тегло. Nismo се спира на двигателя от Nissan R89C, който е състезателен автомобил от ерата на група С. Този мотор е 3.5-литров V8 (обозначение VRH35Z), който използва алуминиев блок, има нисък център на тежестта, а също и по-голям потенциал за развитие от RB26. След като двигателят е допълнително тунингован, обозначението се променя на VRH35L, а мощността му при състезателните версии на R390 GT1 възлиза на около 641 к.с. при 6800 об/мин.
Дизайнерската група, назначена за създаването на автомобила, е с ръководител Ian Callum, а механичният и аеродинамичния дизайн се ръководят от Tony Southgate, и двамата работещи за TWR. Southgate е дизайнер на Jaguar XJR-9 и други състезателни коли, дело на TWR, които са печелили Le Mans. Заради това R390 GT1 има известни прилики с Jaguar XJR-15, който също е разработен от TWR и е базиран на XJR-9 - на практика R390 GT1 използва модифицирана версия на монококовата конструкция от XJR-15. Създаването на автомобила е осъществено за кратък период от време най-вече заради използването на готов двигател. Nismo и TWR създават също и цивилна версия на R390 GT1, за да бъде осъществена хомологацията на автомобила.
Завършените навреме за „24-те Часа на Льо Ман” през 1997 три черно-червени R390 GT1 са невероятно бързи по време на състезанието. Martin Brundle взима пол позишън на пре-квалификациите през месец май с време от 3.43.15. На състезанието един R390 GT1 (#22) постига четвърто място на квалификациите и второ в своя клас след Porsche 911 GT1, но другите два автомобила на 12-то (#21) и 21-во (#23) се провалят и отпадат заради проблеми с механиката. Третият R390 (#22) успява да оцелее до края на състезанието (благодарение на смяна на скоростната кутия два пъти), завършвайки 12-ти и на 5-то място в своя клас, въпреки че е доста обиколки зад победителите.
През 1998 R390 е модифициран. Най-забележимите промени са удължената задница, за да отговори автомобилът на изискванията на ACO. След като всичките три състезателни автомобила се провалят на състезанието през 1997, се налага да бъдат модифицирани, за да бъдат допуснати до участие през следващата година. Основният проблем е прегряване на скоростна кутия, което довежда до развалянето й по време на състезание. Освен това при „дългата версия” силата на притискане на задницата е увеличена.
През 1998 година Nissan се завръща, но този път с четири състезателни R390 GT1. Колите са леко подобрени и с по-добра сила на притискане, благодарение на по-дългата задница и ново задно крило, осигуряващо по-добра аеродинамика. Въпреки че на квалификациите Nissan е лесно победен от Porsche и Mercedes-Benz, фирмата успява да постигне забележим успех на състезанието, а именно - всичките четири коли успяват да завършат надпреварата. Освен това Nissan финишира на 3-то, 5-то, 6-то и 10-то място, победен единствено от Porsche 911 GT1.
През следващата 1999 година правилата за GT-класовете са променени най-вече заради нарастващото количеството производители, които се опитват да използват вратичките. Това означава, че Nissan е принуден да зареже R390, тъй като вече не е легален в класа си. Nissan продължава участието си в клас LMP, разработвайки прототипа R391 за 1999 година. Този проект обаче продължава кратко и Nissan напуска участието си в Льо Ман.
Произведени са общо осем бройки Nissan R390 GT1 за двете години участие в клас GT1 – две от тях са цивилни версии, легални за каране по пътищата. Едната (с цвят бордо) е преработена в състезателен автомобил и се състезава в Льо Ман през 1997 със състезателен номер 22, другата (тъмносин металик) е запазена в оригиналния си вид и е собственост на Nissan (фирмата я съхранява в склада си в Zama) – тази цивилна версия ускорява от 0 до 100 км/ч. за 3.3 секунди, а от 0 до 160 за 6.8; четвърт миля взима за 11.1 секунди с терминална скорост 216 км/ч, а максималната й скорост е 350 км/ч.

Технически характеристики:
Двигател: 8-цилиндров V-образен с алуминиев блок и двойно турбо (VRH35L)
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 3.495 литра
Компресия: 9.0:1
Клапани: по 4 на цилиндър, DOHC
Пълнене с гориво посредством: ESPFi горивно впръскване
Спирачки: вентилирани дискови на четирите колела
Трансмисия: 6-степенна секвенциална
Задвижване: задно
Тегло: 1098 кг.
Мощност: 550 к.с. при 6800 об/мин.
Въртящ момент: 637.2 нютонметра при 4400 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 157.36 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.50 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 3.9 сек.

[ocool]

Японците обаче са много скришна нация! Само цивилни-музейни експонати правят!

добил популярност благодарение на класиката NFS 2 и участието си в Льо Ман.

Тази кола я няма в NFS2! Играта е Gran Turismo 2! Тъмно червената цивилната къса версия се печелеше до колкото помня от някое от състезанията за издържливост (може и да бъркам), но когато я подкарах просто се изкефих на макс за каква лудница става дума. Освен това подлежеше на тунинг и двигателя ставаше около 1000 коня.

тази версия също я има на модел в мащаб 1:43.

Това, което си показал е Slot car в мащаб 1:32. Ето снимки на Tamiya 1:43 в двата им варианта:
http://carview-img01.bmcdn.jp/carlife/i ... 10536D.jpg
http://farm3.static.flickr.com/2635/388 ... 2e70_b.jpg
Моделите им са метални, но ме съмнява да са ги правили те. По-скоро са поръчка, защото така като гледам подставката е на Ревел.

С Евгени трябва да ги съберете за семейна снимка!

[LeoVin4i]

Много ми харесва тази кола обаче със спойлера изглежда по-добре И с Уепенките...
П.С. Дияне къв беше тоя самолет на аватара ти вчера бре пенсийьо