В ранната история на шосейните автомобили Ferrari повечето от моделите са в ограничени серии, но това се променя и моделите започват да се произвеждат във все по-големи количества. До '84 година последното Ferrari, произведено в малка серия е 365 California от '66/'67.
През 1984 г. в Женева е показано GTO, което връща позабравената практика за ограничено производство. В случая не става дума за избор на клиенти и не се цели рядкост на модела. От Ferrari смятат да направят 200 бройки, с които да успеят да хомологират GTO за участие в група Б. Правилникът обаче е променен и се оказва, че GTO е състезателна кола, която няма къде да се състезава.
Това Ferrari прави толкова силно впечатление при дебюта си, че предварителната бройка е разпродадена веднага. Всъщност има повече купувачи, отколкото коли и са произведени общо 272 бройки между '84 и '86. Истинското наименование на колата е само GTO, макар че неофициално е наричана 288 GTO, за да се разграничи по-лесно в разговор от оригиналното GTO от шейсетте. 288 идва от кубатурата на двигателя и броя на цилиндрите - 2,8 литра, 8 цилиндъра.
GTO дава началото на т.нар. Supercar Syndrome, показвайки че има пазар за редки, много мощни спортни коли на почти всякаква цена.
Това Ferrari веднага успява да привлече вниманието на хората с външния си вид, макар че не се различава коренно от 8-цилиндровите Ferrari-та от този период и доста наподобява 308 на стероиди. Макар, че си приличат отвътре и отвън и имат 8-цилиндрови двигатели, приликите между GTO и 308 свършват дотук. Разликите са многобройни и се виждат най-вече в детайлите - предните светлини, начина на закрепване и отваряне на задния капак, предната престилка, арките на калниците, огледалата и тяхното закрепване... зад калниците има троен въздухозаборник, който е препратка към оригиналното GTO.
2,8 литровия V8 е разположен надлъжно по средата и е дотолкова изместен към шофьорската кабина в търсене на перфектен баланс, че отвътре дори има допълнителен капак за сервизиране. Типично по италиански. Това е първия 8-цилиндров двигател на Ferrari, който е монтиран надлъжно в шосеен автомобил и също първия, който е снабден с два турбочарджъра. Мощността му е 400 к.с. при 7000 об/мин., а задвижването е на задните колела чрез 5-скоростна кутия. Диференциалът и скоростната кутия са монтирани зад двигателя в общ блок със свалящ се капак, за улеснение при смяната на предавателните числа. Още една препратка към легендарното състезателно GTO.
Според Ferrari "Можеш да си поръчаш колата във всякакъв цвят, който харесваш, стига да харесваш червено!". В интериора клиентът е имал малко повече избор, като се е предлагал и изцяло черен кожен интериор, електрически стъкла, климатик и радио.
Тази кола, според мен, е могъща с изчистения си дизайн и бруталната си мощност. За жалост никога няма да разберем дали е представлява конкуренция на колите от група Б.
Моделът на Bburago е един от най-добрите им и предполагам, че с малко доработки може да стане много добър. Моят си е напълно оригинален.
Ferrari GTO (1984-1986) - Bburago
Супер моделчета са всичките
.Поредното бижу в твоята колекция.Евалла! 
