TheDevilTwin написа:Сега очаквам 250 GT SWB в колекцията ти

Няколко дена преди да напишеш това се сдобих със следващия модел, и лично този коментар ме накара да се замисля дали не ме следиш какво си купувам.
Всяка година си поставям като приоритет да си намеря нещо конкретно и специално за червената ми колекция. За миналата година това беше Ламборгини Мюра P400 на Миничампс, а за тази целта ми бе едно страхотно Ферари на Жуеф. Както миналата така и тази желанието ми се сбъдна почти накрая. Няколко колеги вече се сдобиха със състезателните версии на Жуеф, с които ще се радвам, ако успеем да ги съберем на едно място и да им направим малко общи снимки за архива.

Много съм благодарен на Ванката (John) за съдействието при закупуването на този модел и на бай Стефчо за това, че бе така любезен да помогне с доставката на "мигача" без да се "изгуби" по трасето.

Благодарение на тях и след близо месец и половина чакане днес мога да ви представя мечтата си за 2010, а тя е:
Ferrari 250 GT SWB Berlinetta Competizione '61Jouef Evolution - #48604
______________
______________
______________

Формата и функцията могат да бъдат съчетани изключително добре , когато става въпрос за автомобилен дизайн. Ферари 250 GT SWB ( къса база) доказва това твърдение. Моделът е считан от много фенове и специалисти за най-добре изглеждащото Ферари с дизайн на Пинин Фарина правено досега. Осве това 250 GT SWB успява да заеме първите 4 места на Льо Ман през 1960 като напълно побеждава конкуренцията от Астън Мартин и Шевролет.
Моделът е представен на изложението в Париж през 1959та и самото купе на модела прилича на 250 LWB Berlinetta. Най-голямата стилистична разлика между моделите е в задното стъкло. Новот шаси било подобно на състезателните 250 GT използвани през 50те години, но колесната база била намалена с 20 мм до 2400 мм. Колесна база с размер 2400 мм се счита за перфектната големина за шаси с добри характеристики при завиване и стабилност на прави участъци. Не е случайност , че един от най-успешните състезателни автомобили въобще - Бугати Type 35 има същата големина на шасито. Друго голямо подобрение по новия модел било замяната на морално остарелите барабанни спирачки с дискови такива на четирите колела. По този начин модела става първото 250 GT с дискови спирачки.
Под капака е поставен V12 двигател ( Тип 168) . Въпреки че големината на обема била същата с предходните агрегати за моделите 250 GT този нов двигател бил съвсем различен от използваните до този момент. Новият агрегат бил резултат от 6 годишни проучвания и развитие. Тип 168 бил близък технически до Тип 128ДФ. Маслената вана, маслената помпа, ангренажната верига и маслените филтри били заменени с по-модерни и това била разликата между двата мотора. Също така различни , по-големи карбуратори Вебер били поставени. Със всички тези подобрения двигател тип 168 бил способен да развие мощност от 260 до 275 в зависимост от настройките за състезателните варианти и около 220 до 240 за шосейните двигатели.
Огромното предимство на Ферари в клас GT продължило и през 60те години като новите SWB Berilnetta били непобедими. На състезанието Tour de France например Фераритата заели първите 3 места в класирането. На Льо Ман доминацията била още по-категорична с автомобили Ферари класирани от 1 до 4то място. Победи в класа или в крайното общо класиране били постигнати и на Монца, Спа, Нюрбургринг и Монтлери. Решени да продължат с доминацията, Ферари модернизират своя успешен състезател за сезон 1961.
Колите произведени след 1960 могат да бъдат лесно разпознати по премахната чупка на малкото странично предно огледало. Други разлики след 1960 са по големите калници на модела и отвор за вентилация на покрива вместо на задното стъкло. Някой състезателни варианти на модела използвали по-леки тръби при шасито и били с монтирани още по-мощни двигатели. Тези автомобили са познати като "Comp/61" или "SEFAC Hot Rod". На тези машини били монтирани по-големи цилиндрови клапани и значително по-големи карбуратори като мощността им често надвишавала 300 к.с.
Доминацията на Ферари през сезон 1961 в клас GT била пълна с много класови победи по целия свят. Въпреки че модела бил изключително успешен той имал един недостатък. Аеродинамичните показатели на купето били като на библиотека. Само след два сезона , колата трябвало да бъде заменена. След зимните тестове през 1961 250 GT SWB бил заменен с изключително по-аеродинамичното Ферари 250 GTO, което от своя страна било екипирано със същия мотор като състезателния прототип 250 TR.http://ferrari1929.blog.bg/history/2010 ... one.636635Историята на Жуеф Еволюшън е една от любимите ми занимавки. Трябва да се замисля малко по-сериозно над тази тема и да започна да издирвам всичките им каталози, защото в тях се крие интересна информация за техните модели. Последното интересно нещо, което открих, е цена на моделите, когато са били пуснати на пазара. Първите модели на Жуеф - Ферари 288 GTO Evoluzione, Форд GT40 Le Mans '69, Ферари 250 GTO '64 и Ферари 330 P4, са били пуснати на пазара с препоръчителна продажна цена 118USD, което е било шокиращо за началото на 90те, а дори и днес. Макар и да са нещо изключително като изработка и детайли повечето колекционери се оплакват от високата цена, и така множеството произведени бройки остават по витрините на магазините без да си намерят друг собственик. Жуеф преосмислят политиката си и за 1994 година си поставят за цел да подобрят още моделите си (повече детайли и най-вече повече ецнати части), и вместо в ненужни стиропорени кутии да предложат своите ювелирни изделия в луксозни велурени кутии, с които всеки колекционер може да се гордее във витрината си. За да са още по-внушителни на пазара Жуеф намалят и базовата цена на моделите си на 94USD въпреки повечето детайли, труд и разходи от преди. За жалост успяват да реализират само три модела (250 GT Berlinette,
Порше 911 2.7 RS,
Ferrari 330 P4 - Winner Daytona '67, a също такаима съмнение и за
четвърти модел, който е състезателната презентационна версия на 250 GT SWB) от тази нова луксозна серия преди да фалират.
Интересното при новият им модел 250 GT Berlinette е наличието на ецната мрежа, ецната решетка, ецнати емблеми, ецнати спици на джантите, ецнати рамки на всичките стъкла и тънки странични стъкла от прозрачен полистирол. Моделчето има активно окачване на пружини на задната ос, но не е с истински амортесьори като детайл а е доста примитивно за жалост. Не е красиво направено както предното окачване на 250 GТО '64.

Зад красивите ецнати спици на джантите, които отново могат да се свалят, се крият спирачни дискове, които се появяват за първи път като детайл при моделите на Жуеф. Пантите не са перфектно изработени както при 330 Р4, но въпреки това са по-добри като изпълнение от тези на 250 GTO '64. Отначало си мислех, че двигателят ще е същия както на 250 GTO, но в действителност е съвсем различна матрица и няма нищо общо като детайли. Жуеф Еволюшън ме впечатляват най-много с едно нещо - нямат нито един модел, който да си прилича като изработка и сглобка с друг техен модел. Който е проектирал матриците заслужава истинско признание!

Следващата снимка е поздрав за Ванката:
http://img152.imageshack.us/img152/3528/jouef.jpgУспях да събера всичките червени Ферарита на Жуеф Еволюшън!

А сега се чудя какво да си поставя за цел за 2011...
