Колекция 1:43 - Killer Queen

[ocool]

Специален поздрав за моя верен приятел Дидо

[Тихомир]

Иво, ако идваш на срещата в събота ще го донесеш ли това бебче GTO за му праснем една снимка с голямото братче. Моделът е страхотен, Дидо с право завижда, а и кутията хваща окото.

[ocool]

Иво, ако идваш на срещата в събота ще го донесеш ли това бебче GTO за му праснем една снимка с голямото братче.

Обърни внимание, че Иво има цивилното 250 GTO на Кайошо.
viewtopic.php?f=25&t=5928&p=122015#p122015

И на мен ще ми е интересно да ги видя двете заедно, но ще е по-добре ако ги снима без подставките.

[Тихомир]

Знам че има цивилно, за което лекичко му завиждам понеже вече ги няма

[John]

ПРЕКРАСНА!

[uniqa 1|43]

Отлично качество от Миничампс, само фотоеца е малко кът- само емблемите и надписа отзад е лепенка приличаща на ец, но най- добре би било емблематичната чистачка да е ец, но чичо Петър продължава да игнорира тази технология ! автомобила , какво да го обсъждаме- легенда от едно славно време- времето на Гранд Туризмо!

[taiko]

Тази алфа я имам от евтинджосите. Даже не бях сигурен дали ми е в колекцията, защото съм купувал някога си ангро, та проверих де- имам я. Предполагам с много грешки, ама за тая кола и тия пари ми стига.

За първи път разбирам, че е толкова значима. Малко смотана ми стои с тоя сплескан гъз отзад, ама щом те радва...ти си знаеш най-добре от всеки друг. На мене смотано ми стоят поне една трета от баварците, ама като съм рекъл да ги събирам...

Един Монреал би бил доста по-по-яка придобивка в колекцията ти (поне аз го боготворя ).

[Thunderbolt]

[TheDevilTwin]

Setenta y cinco

Идва ред на най-любимия ми модел на Алфа Ромео, съчетаващ красив и агресивен дизайн, задно предаване и прилична мощност. Моделът на Миничампс е на средно ниво, но добре пресъздава истинския автомобил, въпреки че не блести с кой знае какви детайли. Червеният цвят за мен е задължителен при този модел - Миничампс го правят също в черно и сив металик

'87 Alfa Romeo 75 3.0 V6 America (Minichamps)



Alfa Romeo 75
Години на производство: 1985-1992
Държава: Италия
Произведени бройки: 386,767
Дизайн на купето: Ermanno Cressoni

Alfa Romeo 75, продаван в Северна Америка като Milano, е компактен спортен седан, произвеждан от италианския автомобилен производител Алфа Ромео в периода 1985-1992 година. Моделът е повече от успешен – само за 3 години са произведени 236,907 автомобила, а до края на производството му общо 386,767.

75 е последният модел, който фирмата разработва, преди да бъде погълната и да стане собственост на ФИАТ.

Моделъ т е представен през май 1985 като заместник на Giulietta (с която споделя доста компоненти), а името има за цел да отпразнува 75-ата годишнина на Алфа. Купето, чийто дизайн е проектиран от ръководителя на Alfa Romeo Centro Stile Ermanno Cressoni, е подчинен на клиновидната форма, стесняваща се в предната част с квадратни фарове и решетка.

През 1986 на автосалона в Турино е представен прототип на комби версия. Тази версия никога не достига до серийно производство, тъй като ФИАТ не дава зелена светлина на проекта, след като придобива контрол върху Алфа Ромео. Италианският производител на купета Rayton Fissore използва като база 75 Turbo, за да направи комби версия, известна като 75 Turbo Wagon. Направени са общо две бройки, които са представени през 1987 на автосалона в Женева – едната е Turbo Wagon, а другата е 2-литрова версия, наречена Sportwagon.

75 разполага с някои необичайни технически характеристики, най-интересната от които е почти перфектно балансираният преден и заден мост. Това е постигнато чрез използването на transaxle схема – стандартната 5-степенна скоростна кутия е отзад и е свързана със заден диференциал (задно предаване). Предното окачване е поверено на торсионна греда с амортисьори, а задното на скъпата de Dion система. Всичко това е направено с цел подобряване на управлението, освен това задните спирачни дискове са монтирани в центъра на задната ос, близо до скоростната кутия и диференциала. Коляновият вал на двигателя е свързан директно с дву-сегментовия задвижващ вал (кардан), който се простира по цялата дължина от подножието на двигателния блок до скоростната кутия и се върти със скоростта на двигателя. Сегментите на вала са съединени с еластомерни „понички”, за да предотвратяват вибрации и повреди на двигателя и скоростната кутия. 2-литровият Twin Spark и 3-литровият V6 са оборудвани с диференциал с ограничено приплъзване.

75 разполага с напредничав за времето си бордови компютър за диагностика, наречен Alfa Romeo Control, който има за цел да показва двигателните системи и да предупреждава водача при наличие на потенциални грешки.

Двигателната гама включва 4-цилиндрови 1.6, 1.8 и 2-литрови бензинови двигатели с карбуратор, 2-литров турбодизел с интеркулер, дело на VM Motori и 2.5-литров V6 с горивно впръскване. През 1986 година е представена версията 75 Turbo, която разполага с 1,779-литров двувалов мотор с горивно впръскване, Garrett T3 турбина, интеркулер и маслен охладител.

През 1987 към гамата е добавен 3-литров V6 и 2-литров двувалов с променен дизайн, за да побере по две свещи на цилиндър, заради което носи името Twin Spark. С горивно впръскване и променливо газоразпределение този двигател произвежда 148 к.с. Той се смята за първия сериен мотор, който разполага с променливо газоразпределение. В Северна Америка, където моделът е известен с името Milano, са предлагани единствено 2.5 и 3-литровите V6 версии в периода 1987-1989.

В САЩ 2.5-литровите версии са коренно различни от европейските аналози. Заради тамошните разпоредби се налагат редица модификации. Най-забележими отвън са „американските брони” с типичните гумени уплътнения по тях. Тези брони имат тънък (и тежък) материал отвътре, който има за цел да абсорбира при възможни удари. Освен това тези брони са прикрепени към купето чрез амортисьори, заради което американските купета са по-различни от европейските. Други промени в сравнение с европейските модели са:

- 67-литров резервоар, който се намира зад задните седалки и намалява обема на багажника от 500 на 300 литра.
- странични мигачи на броните
- шумозаглушител за отработените газове, който се подава изпод бронята в дясната част, вместо в центъра
- по-масивни врати и багажник
- куки под предния капак, които да го задържат изправен при удар

Щатските версии имат също различни нива на оборудване (в зависимост от версията – Milano Silver, Milano Gold и Milano Platinum). Екстри като регулируеми огледала, електрически седалки и круиз контрол се предлагат само като опция в Европа. Друга екстра е 3-степенната автоматична скоростна кутия ZF за 2.5 V6. Други, по-често срещани екстри като например електрически стъкла на задните врати и климатик, са част от серийното оборудване в САЩ. Щатските версии имат и други видове тапицерия и различни панели на таблото, които показват скоростта в мили в час, налягането на маслото в psi, а температурата на двигателя във Фаренхайт. Освен това системата Alfa Romeo Control е различна и включва предупредителна лампа за задните колани.

Европейските 2.5 V6 (2.5 V6 Inezione или 2.5 QV) са продавани от 1985 до 1987 година, въпреки че доста от тях не са регистрирани до 1989. Продадени са доста малко екземпляри (около 2800 бройки), особено след като е представена версията 1.8 Turbo със 155 к.с., която в някои държави се облага с по-ниски данъци заради по-малкия обем на двигателя. За да създаде по-голямо пространство между V6 и версиите с редови 4-цилиндрови мотори, обемът на 2.5-литровия е увеличен на 2,959 куб.см. и разполага с мощност 188 к.с. – тази версия е представена през 1987 година като 3.0 V6 America. Както предполага и обозначението, тя се предлага само в USA спецификация. Въпреки това европейските версии не са оборудвани със странични мигачи и по-масивни врати, преден капак и капак на багажника. В зависимост от държавата, тази версия може да бъде оборудвана с катализатор.

През 1988 двигателите отново са променени. 1.8-литровата версия с карбуратор отстъпва мястото си на 1.8 с горивно впръскване, освен това е добавен нов по-голям дизел. В края на 1989 1.6-литровата версия с карбуратор също е снабдена с горивно впръскване, а през 1990 1.8 Turbo и 3.0i V6 получават повече мощност и подобрено окачване. 3-литровият V6 вече разполага със система за горивно впръскване Motronic вместо L-Jetronic. 1.8 Turbo също получава версия America, но само за Европа. 3.0 V6 се продава в САЩ с името Milano Verde.

Произведени са 500 бройки от версията Turbo Evoluzione през пролетта на 1987 година, за да изпълнят хомологация за Група А. Автомобилът има доста модификации в сравнение с нормалната Turbo-версия. Двигателят е с обем 1,762 куб.см (обикновеният е 1,779) и се твърди, че разполага със същата мощност като стандартния, но е по-подходящ за подобрения в сравнение с него.

Алфа Ромео и състезателният отбор Alfa Corse се състезават със 75 Turbo Group A в Световния Шампионат за Туристически Автомобили през сезон 1987. Пилотите на отбора включват имена като Nicola Larini, Gabriele Tarquini, Sandro Nannini, Jaques Laffite и Mario Andretti. Без никакъв успех през целия сезон, Alfa Romeo напуска преди началото на отвъдморските състезания.

Gianfranco Bancatelli печели сериите ITC през 1988, а Giorgio Francia завършва втори през 1991 на ITC. 9th Giro d’Italia през 1988 е спечелен от отбора на Miki Biasion, Tiziano Siviero и Riccardo Patrese с Alfa 75 Turbo Evoluzione IMSA.

Пускане, май 1985:

• 1.6 (1570 cc) Carb със 110 к.с. @ 5800 об/мин. и 146 нютонметра @ 4000 об/мин.
• 1.8 (1779 cc) Carb със 120 к.с. @ 5300 об/мин. и 170 нютонметра @ 4000 об/мин.
• 2.0 (1962 cc) Carb със 128 к.с. @ 5400 об/мин. и 183 нютонметра @ 4000 об/мин.
• 2.0 (1995 cc) TD със 95 к.с. @ 4300 об/мин. и 192 нютонметра @ 2300 rpm (само за пазарите с ляв волан).
• 2.5 (2492 cc) Injected V6 със 156 к.с. @ 5600 об/мин. и 206 нютонметра @ 3200 об/мин.

1986:

• 1.8 (1779 cc) Injected Turbo със 155 к.с. @ 5,800 об/мин. и 226 нютонметра @ 2600 об/мин.

1987:

• 2.0 (1962 cc) TS със 148 к.с. @ 5800 об/мин. и 186 нютонметра @ 4000 об/мин. (заменя предишния 2-литров двигател)
• 3.0 (2959 cc) V6 със 188 к.с. @ 5800 об/мин. и 250 нютонметра @ 3000 об/мин. ('Milano' за US-пазара)

1988:

• 1.6 катализатор със 105 к.с. @ 6000 об/мин.
• 1.8 i.e със 122 к.с. @ 5500 об/мин. и 157 нютонметра @ 4000 об/мин. (заменя предишния 1.8)
• 2.4 (2393 cc) TD със 112 к.с. @ 4200 об/мин. и 235 нютонметра @ 2400 об/мин.
• 3.0 V6 America катализатор със 188 к.с. @ 5800 об/мин. и 250 нютонметра @ 3000 об/мин. (само за европейския пазар)

1990:

• 1.6 i.e със 107 к.с. @ 6000 об/мин. и 137 нютонметра @ 4000 об/мин.
• 1.8 Turbo Quadrifoglio Verde със 165 к.с. @ 5800 об/мин.
• 2.0 TS катазизатор със 148 к.с. @ 5800 об/мин. (заменя предходния 2.0 TS)
• 3.0 V6 QV със 192 к.с. @ 5800 об/мин. и 250 нютонметра @ 3000 об/мин. (заменя предишния 3.0 от Alfa 164, разполагащ с Motronic система за разлика по-ранните 3.0 V6, които са снабдени с the L-Jetronic. Този модел е известен като "Potenziata")

[BENZINO]

много готина Алфа

[monk.17]

[Тихомир]

Последната истинска Алфа. Много хора ще кажат , че това е страшно грозен автомобил за Алфа Ромео. Но мнозинството нищо не разбира Трансаксиалните Алфи са голяма работа.

[vaskess]

Последната истинска Алфа. Много хора ще кажат , че това е страшно грозен автомобил за Алфа Ромео. Но мнозинството нищо не разбира Трансаксиалните Алфи са голяма работа.

подкрепям

[Mr.Mercedes-Benz]

Заедно с 33-ката, това ми е най-любимата Алфа. Червеният цвят също мисля, че е задължителен. Моята е норевска и със сигурност има разлики с миничампсовата, дали има грешки или са различни, вие ще кажете, че много много нямам наблюдения, да не кажа никакви.

[taiko]

Лелеееееееееее Дидо още ли не я е коментирал...Много червен модел, много любима кола. страшен трошляк беше, ама и невероятна фурия. Един познат имаше такава- колкото тропаше, толкова и яко вървеше, че даже на квадрат.

Обаче да се върна на моделчето- невероятно пипнато е, най-доброто на 75 което съм виждал.

А аз пиша на най-скапаната кравиатура на света и се връщам по сто пъти да поправям-сори ако има грешки. А уж е нова ...