Благодаря!
Сменяме марката.
Дофин се превежда буквално като "наследничка на трона". Рено стъпва на крака след войната благодарение на 4CV, която шефовете на фирмата определят като "кралицата". Именно Дофин е наследник на този модел и оттам заигравката с името. Интересно е също, че Рено са искали да кръстят колата Корвет, но точно по това време се появява Шевролетът и идеята отпада. Още нещо - Ситроен са искали да кръстят Ami 6 Дофин, но Рено си регистрират името първи.
Моделът е много успешен и за 10 години са направени общо над 2 200 000 бройки, произвеждани във Франция, Испания, Италия (Продаван като Алфа Ромео Дофин, честно!), Алжир, Мексико, Бразилия, Аржентина, Австралия.
Моделчето е жестоко, а това Рено ми е сред любимите. Много се радвам, че Фабри са пробвали нещо различно с цветовете. Първо, защото колата го заслужава и второ, това също е част от интересната история на Дофин. Френска дизайнерка споделя в писмо до шефа на Рено, че колите се предлагат в доста еднообразни цветове, а жените определено държат на тези работи. Той се съгласява, след което се появяват доста изпъкващи за времето си цветове - вариации на жълто, синьо и наситено червено. Същата тази дизайнерка, Пол Маро, създава различни тапицерии за интериора и проектира емблемата на Дофин - три делфина над корона. Резултатът не закъснява - колата прави силно впечатление на белите Симки и Пежа от онова време.
Renault Dauphine 850 (1956-1967) - Fabbri Editori, #49 от Quattroruote Collection






