Реших да завърша годината подобаващо и да представя последния си модел за 2011 г. с прилично ревю. Вече не слагам номера на моделите, тъй като продадох доста и безвъзвратно им загубих бройката. Започвам представянето на модела с "малко" текст.
Shelby Cobra G.T.500 (1967) - ACME / GMPВероятно се чудите какво е това ACME? Това е марка, създадена след фалита на GMP или с две думи - това е GMP с друго име. Не съм напълно сигурен дали GMP са фалирали, но на сайта им дълго стоеше съобщение, че обслужващата ги банка е наложила ограничения, затова прехвърлят дейността си към ACME Trading Company. Турският сериал става още по-заплетен, когато разберете, че дори преди GMP да фалират, този модел на Shelby реално е бил Lane / Exact Detail, но е преопакован като GMP. Поради тази причина качеството не е това, с което сме свикнали при някои модели на GMP. Няма странични стъкла, пантите на предния капак са dog-legs и т.н. Въпреки това моделът има много предимства.
Защо не избрах чисто новото издание на AutoArt, което има стъкла на вратите и реалистични панти на капака? Основната причина е двигателят. Поне 30% от чара на модел на американски автомобил е в двигателя, а AutoArt отстъпват по тази точка. Не споменавам шасито, защото не съм виждал това на AutoArt, но предполагам, че няма да е по-добро. Да не говорим, че моделът на AutoArt е малко по-скъп. По-долу ще добавя връзка към снимка на AutoArt-а, за да прецените сами. О, да,
кутията на GMP/ACME е с по-добър дизайн от тази на AutoArt.
След като установихме защо гроздето е кисело, продължавам с качествата на модела на GMP/ACME. Моделът е тежък, двигателят и шасито са достойни за марката GMP, в багажника има много приятни детайли, ецваните емблеми на Shelby са отлични, радиаторната решетка е по-добра от тази на AutoArt, а облегалките на седалките се накланят. Имам и някои забележки, като липсата на странични стъкла, поскръцващите прагове и не особено детайлните стопове. Моделът има гравиран уникален номер на пластинка върху шасито, но нямам представа колко броя са произведени. На кутията не пише нищо, а сайтът на ACME не работи.
Цветът е Brittany Blue, което е светлосин металик. На снимките изглежда по-тъмен, но на живо е нещо като оловно или ледено синьо. Стига дрънканици! Започвам със снимките. Нямам нищо против в темата да се коментират плюсове и минуси на моделите, затова не се притеснявайте да критикувате - така ще е по-интересно.







Двигателят на AutoArt.





Обичам да правя комплекти от съвременна и ретро кола. Чудих се дали да не взема модела от 1967 г. също в червено, но сега не съжалявам, че избрах синия металик. Надявам се някой ден да успея да снимам всички Мустанги заедно, които до момента са 6 броя. Вече съм прекалил, но ръцете ме сърбят за един Eleanor.
