Колекция 1:43 - Killer Queen

[Тихомир]

Легендарен автомобил, една от най-любимите ми състезателни истории, задължителен за твоята колекция. HPIто е страхотно.

[uniqa 1|43]

Не ми е в "коридора" този автомобил, но е направен много финно и детаилизацията му е от висша класа!

[taiko]

Готино, едно такова шарено мазде, стаа изработката не е за коментар, Иво си е институция за качествени модели

[ms_power]

HPI са един от любимите ми производители на моделчета в нашия мащаб! Невероятни красоти вадят, нищо, че са шарени! Много харесвам тази Мазда и може някой ден да я добавя и аз.

[ocool]

Аххх ти мършо, успя да се докопаш до японския миксер. Страшно облизан модел! Няма нищо общо с останалата конкуренция в мащаба.

Сега видях, че си се докопал и до 2000GT. Аз също се спрях на модела на Кайошо, ама сега като излезе смоларката на HPI направо ми иде да обера някоя банка...

[uniqa 1|43]

направо ми иде да обера някоя банка...

Някъде го правили с кукерски маски......... !

[TheDevilTwin]

Bolide For The Street

Продължавам с поредния легендарен суперавтомобил, но с английско-немско потекло. Истинският автомобил е познат на абсолютно всеки автомобилен ентусиаст, а някои го помнят и от видеоигрите, които са играли в детството си.

Моделът на Миничампс съществува в абсолютно всякакви разкикерчени разцветки, някои от които дори не съществуват при истинския автомобил. Качеството е на типичното за Миничампс ниво. Сребристият металик се предлага в две издания - старо и ново. Най-забележимата разлика между двете е цвета на седалката - при старото издание тя е оранжева, а при новото е синя. Други разлики могат да бъдат открити в качеството на боята, поставката и кутията. Съществува още една разновидност на този цвят, но тя бие леко към кафяво и не бива да бъде бъркана с двете гореспоменати издания.

'93 McLaren F1 (Minichamps)



McLaren F1
Години на производство: 1992-1998
Държава: Великобритания
Произведени бройки: 106
Дизайн на купето: Peter Stevens

McLaren F1 е суперавтомобил, произвеждан от McLaren Automotive. Първоначалната концепция е замислена от Gordon Murray, който убеждава Ron Dennis да подкрепи проекта и ангажира Peter Stevens да създаде дизайна на екстериора. На 31 март 1998 година McLaren F1 поставя рекорд за най-бърз сериен автомобил в света, достигайки 372 км/ч. с ограничител на оборотите и 391 км/ч. без ограничител.

Автомобилът разполага с множество патентовани технологии. Той е по-лек и с по-оптимизирана структура дори от повечето модерни съперници и конкуренти, въпреки че има една седалка повече от други подобни спортни автомобили (седалките са общо 3 – седалката на водача се намира в средата, леко изнесена напред в сравнение със седалките на пасажерите). Двигателят е предназначен най-вече за каране на писта, но не до такава степен, че да бъде пренебрегнато всекидневното удобство и комфорт. McLaren F1 е замислен като упражнение за създаване на най-добрия автомобил. Състезателните версии на модела печелят редица надпревари като например „24-те часа на Льо Ман” през 1995. Производството започва през 1992 и приключва през 1998, за който период са произведени едва 106 бройки с леки вариации на дизайна.

През 1994 година британското автомобилно списание „Autocar” тества автомобила и заявява, че „McLaren F1 е най-добрият автомобил, пригоден за каране на обществени пътища” и „F1 ще бъде запомнен като едно от най-великите събития в историята на автомобила, а може би ще остане най-бързият сериен автомобил, който светът някога ще види”.

Шеф инженерът Gordon Murray определя концепция, която е често срещана при спортните автомобили – ниско тегло и голяма мощност. Това е постигнато благодарение на употребата на високотехнологични и скъпи материали като карбонови фибри, титаний, злато, магнезий и кевлар. F1 е първият сериен автомобил, който използва монококово шаси от карбонови фибри.

Gordon Murray мечтае за 3-местен спортен автомобил още от младини и когато чака полета за вкъщи след съдбовното Гран При на Италия през 1988, прави скица на въпросния автомобил и я показва на Ron Dennis. Той подкрепя идеята за създаване на „ултимативния автомобил”, подпомогната и силно повлияна от опита и технологиите, които компанията натрупва с участието си във Формула 1. Тези умения и знания се отразяват на McLaren F1 и го правят толкова специален автомобил.

Murray обявява, че „По това време можехме да посетим Ayrton Senna и центъра за разработки на Хонда в Точиги. Посещението беше свързано с факта, че състезателните болиди на McLaren използваха двигатели на Хонда. Бях на мнение, че трябва да използваме голям двигател, и в момента, в който покарах Honda NSX, всички конкурентни автомобили на Porsche, Ferrari, Lamborghini се изпариха от съзнанието ми. Разбира се автомобилът, който ние искахме да създадем, трябваше да бъде по-бърз от NSX, но пътното поведение и качеството на управление при NSX станаха наша нова цел. Като голям фен на двигателите на Honda, по-късно посетих центъра за разработки в Точиги за втори път и поисках да създадат специално за McLaren F1 4.5-литров V12 или V14. Опитах се, но не успях да ги убедя, затова в крайна сметка използвахме двигател на BMW”.

При разработката на F1 McLaren използва два броя Ultima Mk3 с номер на шаситата 12 и 13 – „Алберт” и „Едуард” са тестови мулета, които имат за цел да изпробват различни компоненти и концепции преди първите автомобили да бъдат създадени. Номер 12 е използван за тестове на скоростната кутия със 7.4-литров V8 на Chevrolet, който имитира въртящия момент на V12-двигателя на BMW, а също и различни компоненти като например седалки и спирачки. Номер 13 тества V12 заедно с изпускателната и охладителната система. Когато McLaren завършва тестовете, унищожава двата автомобила, за да държи настрана специализираните издания, освен това не е желателно бъдещият автомобил да бъде свързван с „kit car” (т.нар самоделни спортни автомобили от рода на Ultima).

Автомобилът е показан за първи път на 28 май 1992 в “The Sporting Club” в Монако. Серийната версия остава същата като оригиналния прототип (XP1), освен огледалото за обратно виждане, което при прототипа е монтирано в горната част на А-колоната. Прототипът не е легален за каране по пътищата, тъй като няма мигачи отпред, заради което McLaren е принуден да направи промени по автомобила (някои коли като например тази на Ralph Lauren са върнати в McLaren и снабдени с огледала като на прототипа). Оригиналните огледала разполагат също с вградени мигачи, които други автомобилни производители ще използват едва няколко години по-късно.

Нивото на безопасност на автомобила излиза наяве по време на тестовете в Namibia през април 1993. Тестов пилот, който е с шорти и фанелка, се удря в скала и преобръща първия прототип няколко пъти, но излиза невредим. По-късно същата година вторият прототип (XP2) е специално построен за краш тест и преминава изпитанието без дори арката на предното колело да получи деформация вследствие на удара.

Gordon Murray настоява двигателят на автомобила да бъде атмосферен с цел увеличаване на издръжливостта и по-добро управление. Турбо- и суперчарджърите увеличават мощността, но с нея и сложността, вследствие на което издръжливостта на двигателя намалява и се появява допълнителен аспект на латентност и загуба на обратна връзка. Заради това способността на водача да поддържа максимален контрол върху двигателя намалява. Murray първоначално изисква от Honda агрегат с мощност 550 к.с., 600 мм. дължина на блока и максимално тегло от 250 кг., който да бъде дериват на използвания във Formula 1 от доминиращите по онова време болиди на McLaren/Honda.

Когато Honda отказва, Isuzu, които планират участие във Formula 1, разполагат с 3.5-литров V12, който се тества върху шаси на Lotus. Компанията заявява интерес да снабди McLaren с двигателя си, но инженерите на McLaren отказват с довода, че искат двигател с доказан дизайн и състезателно родословие.

В крайна сметка BMW заявява интерес и Paul Rosche, който оглавява състезателното подразделение на компанията BMW M, снабдява Murray с 6.1-литров V12 под ъгъл 60 градуса – S70/2. С мощност 620 к.с. и 266 кг. двигателят е с 14% по-мощен и с 16 кг. по-тежък от първоначалния замисъл на Gordon Murray. Въпреки това е със същата дължина и разполага с алуминиева глава и блок, четири разпределителни вала и променливо газоразпределение (сравнително нова и недоказала се технология по онова време) за максимална гъвкавост върху четирите клапана на цилиндър и верижна предавка на разпределителните валове за максимална надеждност. Картерът е със сухо мазане.

Карбоновият монокок и панелите по купето изискват значителна изолация в отделението на двигателя, затова Murray решава да използва с високо ефективен топло-рефлектор – златно фолио. Приблизително 16 грама злато са използвани при всяка кола.

Цивилната версия е със степен на сгъстяване 11:1, мощност 620 к.с. при 7400 об/мин. и максимален въртящ момент 651 нютонметра при 5600 об/мин. Ограничителят е на 7500 об/мин.

При автомобили като този мощността не е от толкова голямо значение, колкото съотношението мощност/тегло, което е по-добър метод за изчисляване възможностите на автомобила в сравнение с пиковата мощност на двигателя. Стандартният F1 разполага с 550 к.с. / тон. Ferrari Enzo е с 434 к.с. / тон, Bugatti Veyron – 530.2 к.с. / тон, а SSC Ultimate Aero TT – 1003 к.с. / тон.

Държачите на горивните камери, капакът, картерът, сухият картер и кожусите на разпределителните валове са изработени от магнезиеви отливки. Контролът на всмукателя разполага с 12 индивидуални „пеперудовидни” дроселови клапи, а изпускателната система има четири катализатора от Inconel с индивидуален контрол на ламбда-сондата. Разпределителните валове са безстепенни за повишена производителност и използват система, близка като замисъл до технологията за променливо газоразпределение VANOS на BMW M3. Това е хидравлично-задействащ се механизъм, който забавя входящата камера към изпускателната камера при ниски обороти , което намалява застъпването на клапаните и осигурява увеличена стабилност при празен ход, освен това повишава въртящия момент при ниска скорост. При по-високи обороти застъпването на клапаните се увеличава с компютърен контрол на 42 градуса (25 градуса при M3) за повишаване на въздушния поток в цилиндрите и по този начин покачва производителността.

За да успее горивото напълно да атомизира двигателя се използват по два инжектора на цилиндър Lucas като първият се намира близо до входящия клапан и се задейства при ниски обороти на двигателя, докато вторият се намира по-нагоре във всмукателния колектор и работи при по-високи обороти. Динамичният преход между двете устройства се контролира от електронното управление на двигателя (ECU).

Всеки цилиндър има своя собствена бобина. Затвореният цикъл за впръскване на гориво е последователен. Двигателят няма knock сензор и за предвидените условия на горене не би трябвало да бъде причинен проблем. Буталата са ковани от алуминий.

Всеки цилиндър е с покритие от никасил (силиконов карбид), което дава висока степен на износоустойчивост.

BMW V12 LMR, което побеждава в Льо Ман от 1998 до 2000, използва подобен S70/2 двигател.

На двигателя е даден кратък период за разработка, което довежда до използване само на доверени и доказали се технологии от предходния опит в проектирането и прилагането им. Двигателят не използва титаниеви клапани или биели. Променливата геометрия на интейка е отхвърлена въз основа на ненужни усложнения.

Що се отнася до разхода на гориво на моторът постига среден разход от 15 л/100 км, в най-лошия случай 25 л/100 км и в най-добрия 10 л/100 км.

McLaren F1 е първият сериен автомобил с монококово шаси, изработено изцяло от въглеродни влакна (CFRP). Използвани са алуминий и магнезий в точките за монтиране на окачването.

Колата разполага с централна позиция за шофьора като той заема място пред резервоара и двигателя, а пасажерите седят малко зад него от двете му страни. Вратите се отварят нагоре като крила на пеперуда.

Коефициентът на въздушно съпротивление е 0,32 (Bugatti Veyron – 0,36, SSC Ultimate Aero TT – 0,357). Тъй като и трите автомобила разполагат с активна аеродинамика, тези стойности са в най-рационалната конфигурация.

Нормалните версии на F1 не разполагат с крила за постигане на по-добра притискателна сила (в сравнение със състезателните версии LM и GTR). Въпреки това в допълнение към задния дифузьор дизайнът на шасито на McLaren F1 използва ефект за подобряване на притискането, което се увеличава благодарение на два електрически кевларни ветрилообразни свода за по-нататъшно намаляване на налягането под колата. Има режим за голяма притискателна сила, който може да бъде включен или изключен от водача. Въздушният поток, който се преобразува от шасито и двата кевларни свода, не само увеличава притискателната сила, но и навлиза към двигателя, за да осигури допълнително охлаждане. Отвори в предната част, подпомагани от кевларни електрически всмукателен вентилатор, допринасят за охлаждане на предните спирачки.

Върху задната част има малък динамичен спойлер, който се регулира автоматично и балансира центъра на тежестта на автомобила при спиране. При активиране на спойлера, се създава зона с високо налягане в предната част на капака, която се използва от два въздухозаборнка, откриващи се при нужда, с цел да отведат въздушния поток през тръби, чрез които да достигне до задните спирачки с цел охлаждане. Този спойлер увеличава и общия коефициент на челно съпротивление от 0,32 до 0,39 и се активира при скорост, равна на или над 64 км/ч. от натиска на спирачното усилие.


Steve Randle е отговорник по дизайна на окачването на McLaren F1. Решено е, че возията трябва да бъде не само комфротна, но и ориентирана към спортно шофиране без обаче очакването да е твърде ниско и твърдо, тъй като това би означавало намаляване на практическата употреба и комфорт, както и увеличаване на шума и вибрациите, което противоречи на първоначалната идея за създаване на перфектния спортен автомобил.

От самото начало целта на дизайна на автомобила е бил силно фокусиран върху центриране масата на автомобила чрез поставянето на двигателя, резервоара и пасажерския отсек възможно най-близо до средата, което дава възможност за нисък инерционен момент при отклонение от курса. 42% от теглото е съсредоточено в предната част, а 58% отзад. Тези данни се променят с по-малко от 1% в зависимост от нивото на гориво в резервоара.

Разстоянията между центроидната маса на автомобила, както и центъра за монтиране на окачването са едни и същи отпред и отзад, за да се избегнат нежелани реакции, предизвикани от пренасяне на тегло. Компютърно контролирано динамично окачване е обмислено, но не е приложено поради увеличение на теглото, повишаване на сложността и загуба на предвидимост на превозното средство.

Амортисьорите и пружините въпреки че са спортно ориентирани, осигуряват мека возия, но и влошават управляемостта на писта. Както се вижда от McLaren F1 LM и McLaren F1 GTR потенциалът на писта е много по-висок от този на стандартен F1, поради факта, че колата трябва да е удобна и използваема в ежедневието.

Окачването е система с двойни носачи с необичаен дизайн. Включено е надлъжно съгласуване с колелото без загуба на контрол върху него, позволявайки на колелото да се отмести назад при неравност, което повишава на комфорта на возене.

Носачите от двете страни на подрамата са фиксирани с неподвижни лагери и свързани към купето с четири независими втулки, които са 25 пъти по-твърди радиално от аксиално. Това решение позволява отрицателно ускорение 1,02 градуса на g-сила. В сравнение с Honda NSX – 2,91 градуса на g, Porsche 928S – 3.60 градуса на g и Jaguar XJ6 – съответно 4.30 градуса на g.

McLaren F1 използва гуми с размер 235/45ZR17 отпред и 315/45ZR17 отзад. Те са проектирани и разработени от Goodyear и Michelin специално за McLaren F1. Гумите са монтирани на лети магнезиеви джанти 17-към-9 инча отпред и 17-11.5 инча отзад, покрити с твърда защитна боя.

Диаметърът на пълен завой е 13 метра, а ходът на волана е 2.8 завъртания от край до заключване.

F1 разполага с вътрешно продупчени, пробити на кръст дискови спирачки от Brembo без ABS асистент с размери 332 мм отпред и 305 мм отзад. Накладките са 4-бутални на всяко колело и са изработени от алуминий. Задните накладки не са снабдени с ръчна спирачка, но разполагат с механично задействаща се, която се управлява от компютър и служи като ръчната спирачка.

За да се увеличи сковаността на накладките, челюстите са изработени от едно единствено солидно парче (в контраст с по-често употребяваните, сглобявани от две половини). Ходът на педала е малко над един инч.

Подпомаганите от серво ABS спирачки са отхвърлени като замисъл, тъй като увеличават теглото и сложността, а намаляват усета на водача над спирачките.

Gordon Murray опитва да използва въглеродни спирачки за F1, но по онова време технологията все още не е достатъчно зряла. Един от най-големите проблеми е пропорционалната връзка между температурата на спирачния диск и триенето, т.е. спирачното усилие резултира в относително лоша спирачна ефективност когато спирачките не са предварително загряти. Тъй като спирачките се загряват по-добре при състезателни условия, при F1 GTR са използвани керамични въглеродни дискове.

Стандартно McLaren F1 има напречна 6-степенна механична скоростна кутия с единичен въглероден тримасов съединител AP, защитен с алуминиев корпус. Второто поколение GTR има магнезиев корпус. Както стандартната версия, така и McLaren F1 LM са със следните предавателни числа: 3.23:1, 2.19:1, 1.71:1, 1.39:1, 1.16:1, 0.93:1, с файнъл драйв 2.37:1 като крайната предавка се компенсира от страна на съединителя. Скоростната кутия е разработена от Weismann, а торсен диференциалът (диференциал с ограничено приплъзване) е с 40% заключване.

McLaren F1 е с алуминиев маховик, чийто размери и маса са напълно достатъчни, за да осигури предаването на въртящия момент от двигателя. Целта е намаляване на инерциалното въртене и увеличаване на отзивчивостта на системата, което води до по-бързо превключване на предавките и подобрява обратната връзка. Това е възможно благодарение на двигателя, при който липсват вторични вибрационни двойки и разполага с торсионен вибрационен амортисьор от BMW.

Стандартното оборудване на McLaren F1 включва климатик, рядкост за повечето спортни автомобили и дизайн на системата, която Murray заимства от Honda NSX – колата, която притежава и управлява в продължение на 7 години без да се налага да променя автоматичната настройка на климатичната инсталация. Други екстри са електрическо размразяване SeKurit при изпотяване на предното стъкло и страничните стъкла, електрически повдигачи, дистанционно централно заключване, 10-дискова CD стерео система Kenwood, отделение за багаж, фарове с 4 лампи, задни светлини за мъгла и заден ход, осветление за четене на карта, позлатен титаниев Facom комплект и аптечка за първа помощ (и двете се съхраняват в колата). Чанти за багаж, специално проектирани да се поберат в автомобила, включително чанта за голф. Въздушни възглавници не присъстват. Всеки клиент получава ръчен часовник TAG Heuer 6000.

Металните плочки, монтирани с цел да подобрят естетиката на кокпита, са дебели 20 хилядни от инча (0,5 мм), за да се спести тегло. Седалката на водача на McLaren F1 е специално монтирана в позиция, която клиента определи. Креслата са ръчно направени от CFRP и покрити със светла кожа Connolly. Кормилната колона и волана не могат да бъдат регулирани, но при поръчката на автомобила всеки клиент уточнява предпочитаната позиция на волана и тя бива съобразена с неговото желание. Същото важи и за педалите, които не могат да бъдат регулирани след като колата напусне завода, но са съобразени с желанията на конкретния клиент.

McLaren възлага на Kenwood (производител на радио оборудване) да създаде възможно най-леката озвучителна система за автомобила им. В периода 1992-1998 Kenwood използва F1, за да промотира своите продукти в печатни реклами, календари и брошури . Аудио системата на всеки автомобил е специално проектирана с цел да се приспособи максимално добре към слуха на бъдещия собственик, но не разполага с радио честота, защото Мъри никога не е слушал радио.

Всеки стандартен F1 разполага с модем, който позволява на специален екип от „грижа за клиента” дистанционно да извлича информация от ECU-то на автомобила, за да се притече на помощ в случай на повреда на превозното средство.

Произведени са едва 106 автомобила, 64 от които са от стандартната версия (F1), 5 са LM (тунинговани версии), 3 са цивилни версии с дълга задница (GT), 5 прототипа (XP), 28 състезателни коли (GTR), и 1 прототип LM (XP LM). Производството започва през 1992 г. и е прекратено през 1998 г., а цялостната изработка на един автомобил отнема около 3,5 месеца.

До 1998, когато McLaren произвежда и продава стандартни модели на F1, те са на цена от около 970 000 щатски долара. Днес колите достигат цени почти два пъти по-високи от покупните заради динамичните характеристики и изключителността си. Очаква се по-нататъшно увеличение на стойността с течение на времето.

Въпреки че производството е прекратено през 1998 г., McLaren все още поддържа и осигурява сервизни услуги в мрежата за F1. Има осем оторизирани сервизни центрове в целия свят, а също специален техник, който отива при собственика на автомобила или в сервизния център. Всички техници са преминали специално обучение в услуга на McLaren F1. В случаите, когато са настъпили големи структурни щети по автомобила, колата може да бъде върната директно в McLaren за ремонт.

До 2011 година McLaren F1 остава една от най-бързите коли, правени някога. През юли 2010 той е наследен от автомобили като Koenigsegg CCR, Bugatti Veyron, SSC Ultimate Aero TT и Bugatti Veyron Super Sport. Въпреки това всички те използват принудително пълнене, за да достигнат максимална скорост, докато McLaren F1 все още си остава най-бързият атмосферен сериен автомобил в света.

McLaren F1 развива максимална скорост 390 км/ч. заради ограничителя при 7500 об/мин. Действителната максимална скорост е постигната през април 1998 от петгодишния прототип XP5. Andy Wallace пилотира автомобила в продължение на 9 километра по права линия на тестовата писта на Volkswagen в Ehra-Lessien, поставяйки нов световен рекорд от 391 км/ч. при 8300 об/мин. Както Mario Andretti заявява в сравнителен тест, F1 е напълно способен да напълни седма предавка, с която автомобилът вероятно би могъл да развие дори по-голяма максимална скорост.

Цивилната версия, от която са произведени общо 64 бройки, получава различни модификации по време на производствения си цикъл, които са обозначени като различни модели. 21 от колите са регистрирани в САЩ, а една бройка остава в шоурума на McLaren в Лондон за близо десетилетие и е продадена през 2004. Този автомобил е 65-ият продаден McLaren F1. Компанията поддържа база данни, в която се съхранява информация за продавачите и купувачите на всеки автомобил.

На 29 октомври 2008 г. F1 с номер на шасито 065 е продаден на Автомобилния аукцион RM в Лондон за £2,530,000 (~$ 4,100 милиона). Това е автомобил от шоурума на McLaren в "Парк Лейн", Лондон. С изминати едва 484 километра, този девствен екземпляр държи рекорда за най-висока цена, плащана някога за цивилен F1.

Преди продажбите на първите автомобили, са построени пет прототипа, които носят обозначение от XP1 до XP5. Тези коли имат едва доловими различия по между си, също както и серийните автомобили. XP1 е първият показан пред публика McLaren F1, но по-късно е унищожен при инцидент в Namibia. XP2 е използван за краш тестове и също е унищожен, без дори да е бил боядисан. XP3 е използван в тестове за издръжливост, XP4 тества скоростната кутия, а XP5 е предназначен за тестове от пресата и репортерите. Всички са боядисани в различен цвят и всеки един може да бъде различен по кода на шасито, написан върху страничния панел. XP4 взима участие в Top Gear в средата на 90-те, когато е тестван от Tiff Needell, а XP5 е използван при рекорда на McLaren за максимална скорост.

McLaren F1 LM (LM е съкращение от Le Mans) е произведен в 5 бройки по повод на 5-те броя McLaren F1 GTR, които завършват „24-те часа на Льо Ман” през 1995 и печелят надпреварата.

Теглото е намалено с около 75 кг. в сравнение с обикновената версия, след като е премахнато част от нивото на оборудване и някои допълнителни екстри. Трансмисията е различна, освен това са направени подобрения по аеродинамиката, а джантите са 18-цолови магнезиеви със специален дизайн. F1 LM използва двигателя от 1995 F1 GTR, но без състезателните рестриктори, заради което мощността му е 680 к.с. Максималната скорост е 362 км/ч., което е по-малко от тази на стандартната версия заради конфигурацията с увеличена сила на притискане. Общото тегло е 1062 кг. (76 кг. по-малко от стандартен F1) – постигнато благодарение на премахнатата шумоизолация на интериора, липсата на аудио система, напълно базов интериор, липса на задно крило и електрически дифузьори за подпомагане на налягането. На мястото на малкото задно крило, присъства доста по-голямо, изроботено от карбонови влакна.

Максималният въртящ момент е 705 нютонметра при 4500 об/мин, а максималната мощност – 680 к.с. при 7800 об/мин., ограничителят е при 8500 об/мин.

Официално ускорението от 0 до 100 км/ч. се постига за 3.9 секунди, а до 160 км/ч. отнема 6.7 секунди. За известно време LM държи рекорд в дисциплината 0-100-0 мили в час, която автомобилът изпълнява за 11.5 секунди, управляван от Andy Wallace на излязлата от употреба писта RAF Alconbury в Cabridgeshire.

F1 LM може да бъде идентифициран по оранжевия цвят (Papaya Orange). Използван е в памет на Bruce McLaren, чийто състезателни автомобили са в същия цвят.

Въпреки че са продадени пет бройки F1 LM, съществува и шесто шаси под формата на XP1 LM – прототипът за модификации, базиран на съществуващ F1, под формата на F1 LM. Автомобилът също е боядисан в този цвят и е собственост на McLaren. Като награда на стойност 4 милиона долара, този автомобил е обещан от изпълнителния директор на McLaren Ron Dennis през 2008 на пилота Lewis Hamilton, ако спечели две световни титли във Formula 1. Досега обаче Hamilton е спечелил само една.

Произведени бройки от McLaren F1:
F1 – 64 официално продадени, 5 прототипа = общо 69
F1 LM – 5 цивилни, 1 прототип = общо 6
F1 GT – 2 цивилни, 1 прототип = общо 3
F1 GTR – 28 състезателни
Общо: 106 бройки

Технически характеристики:
Двигател: 12-цилиндров V-образен под ъгъл 60 градуса (S70/2)
Разположение: средно, надлъжно разположен
Обем: 6.064 литра
Компресия / степен на сгъстяване: 11:1
Клапани: по 4 на цилиндър, двувалов (DOHC) с VVT
Пълнене с гориво посредством: горивно впръскване Bosch
Купе/шаси: монокок от карбонови фибри
Спирачки: вентилирани дискови спирачки на четирите колела
Трансмисия: 6-степенна ръчна с троен съединител
Предаване: задно
Тегло: 1140 кг.
Мощност: 620 к.с. при 7400 об/мин.
Въртящ момент: 651 нютонметра при 5600 об/мин.
Съотношение мощност/обем на двигателя: 102.24 к.с. на литър
Съотношение мощност/тегло: 0.54 к.с. на кг.
Ускорение от 0 до 100 км/ч. за: 3.2 сек.

[Тихомир]

Британските марки почти вече ги няма в автомобилния свят, но британците могат да се похвалят с авто икони като Е-тайп, Мини, класическите Ролс и Бентли, MG и още и още. Този Макларън е един от тези велики автомобили. Прекрасен модел на легендарна кола.

[suzuki_rf600r]

Пфффф човече евала за представянето на модела. От толкова много информация ме заболя главата, но няма спор, че така е по-интересно. Трябва да се чувства изобилието.

[martinis]

Супер интересно! Поздрвления и за статиите за всеки конкретен модел. Определено е чудесна идеята!

[uniqa 1|43]

Има богат избор на фирми производителки на този модел, но мисля, че твоя избор е много правилен!

[idoll]

McLaren F1 ,феноменален.
Относно производителите на модела-мисля ,че Ixo имат не по лоши модели от тези на Minichamps.

[ocool]

Сивия прототип от 92ра е много як с тези огледала.

Моделът на Миничампс съществува в абсолютно всякакви разкикерчени разцветки, някои от които дори не съществуват при истинския автомобил.

Какво им има на цветовете на Миничампс? Кой цвят не съществува?

[ms_power]

Адски любима кола, а и моделчето е на много високо ниво.

[martin6667]

Честито !
Прекрасен модел, на един още по- прекрасен автомобил